Р Е Ш Е Н И Е
15.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
26.09. 2019
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 601 2019
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т.О.А. с ЕГН ********** *** против Наказателно
постановление № 19-0245-000064 от 22.02.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП
Жалбоподателят излага доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител - адв. Д., който поддържа жалбата.
Същият счита, че е ограничено правото на защита на нарушителя, който е бил
лишен от възможност да направи възражения
при съставянето на АУАН.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.02.2019г. Е.Ч. на длъжност мл. автоконтрольор в
присъствието на свидетеля С.П. съставил
АУАН Серия Д № 444931 за това, че на 15.02.2019 г. в гр. Бобов дол по ул. ,,Д.
Благоев“ пред бл. 9 в посока МБАЛ ,,Ст. Сантев“ Т.А. управлява товарен
автомобил ,,Фиат Стило“ с рег. № РК3314ВР, собственост на Георги Петров Асенов,
като при проверката бил установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на 24.01.2019 г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, установено след
извършен проверка през РСОД (таблет) с № **********. Също така било констатирано, че водачът не
използвал обезопасителния колан с какъвто е оборудван автомобила.
В съставения акт за установяване на административно
нарушение контролният орган е квалифицирал извършените от водача нарушения като
такива по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. В акта е
посочено, че водачът е уведомен за правото си в 3-дневен срок да направи
допълнителни обяснения и възражения, като в частта му ,,възражения“ е налице
напечатан текст ,,нямам възражения“.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта и
на нарушителя са наложени съответни наказания.
Свидетелите Ч. - актосъставител и П. – свидетел при установяване
на нарушението заявяват пред съда, че поддържат констатациите отразени в акта. Същите
установяват, че спрели водача за извършване на проверка след констатацията им,
че не използва обезопасителен колан с какъвто автомобилът е бил оборудван. При направената
от тях проверка през таблета било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като водачът потвърдил пред
тях, че той е собственика, но не го е регистрирал в 2-месечния срок от
придобиването му. Свидетелите са разяснила пред съда процедурата за съставяне
на акта, като текста се набира на таблета, прочита се на водача, разяснява му
се възможността да представи възражения в 3-дневен срок, след което актът се
принтира и екземпляр от същия се предоставя на водача.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с нарушението.
Представена е справка за МПС, видно от която автомобилът е
с прекратена регистрация от 24.01.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, с
предишен собственик Георги Петров Асенов и предстоящ собственик Т.О.А..
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, в качеството му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, приложена по преписката.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да направи допълнителни обяснения и възражения в 3-дневен срок, от която не се е възползвал. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по л. ** и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител за нарушено право на защита на санкционираното лице, изразяващо се в обстоятелството, че съставения АУАН е в напечатан вид, в който текста ,,нямам възражения“ също е в напечатан вид, с което нарушителят е бил лишен от възможността да направи своите възражения при съставянето на акта. В случая жалбоподателят се е запознал с АУАН, който му е бил предявен и връчен. Това е гарантирало правото му да се запознае със съдържанието му и е обезпечило възможността на лицето да упражни правото си да даде обяснения, както и да депозира възражения, вкл. и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Такива не са направени в законоустановения срок. С написването на акта на таблет, вкл. и текста ,,нямам възражения“, след което същият е бил принтиран от контролния орган, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът приема, че в настоящия случай не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с упражняване правото на защита.
Относно нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Вмененото нарушение е описано с всички негови релевантни признаци, същото е формулирано ясно и безпротиворечиво по начин, ненакърняващ правото на защита на нарушителя. Не се събраха доказателства за фактическа обстановка, различна от установената. Установи се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация, при което правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По този начин жалбоподателят виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При така извършеното и установено нарушение, АНО правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкциите, предвидени за това нарушение в минималните размери.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице ,,маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи при подобен вид нарушение.
Относно нарушението по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на редовно съставения АУАН относно констатираното нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, по силата на която правна норма е прието от законодателя, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на същия член, в който е посочено, че: могат да не използват обезопасителни колани:1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. В настоящия случай не е било налице изключението посочено в ал. 2 на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, същата е фиксирана, а именно „глоба” в размер на 50 лв.
Поради изложените съображения НП е законосъобразно и в тази му част и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0245-000064 от 22.02.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов дол, с което
на Т.О.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 50 лв.
за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: