№ 16436
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110113591 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са искове с
правно основание чл.54, ал. 2 ЗКИР и иск с правно основание чл. 108 ЗС, съгласно
уточнителна молба от 01.04.2022 г.
Ищците Ж. Й., ЕГН ********** и М. Й., ЕГН **********, чрез адв. К., са предявили
искови претенции срещу ответника „....“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от К.Б.К.
Твърдят, че са собственици на ½ идеални части от поземлен имот с
идентификатор № ...., при съсобственик на останалите ½ идеални части – Столична
община, като поземленият имот има обща граница с имот с идентификатор № ....,
собственост на ответника. Поддържат, че е налице грубо нарушаване на правото им на
собственост поради наличие на неуредени отношения с оглед регулацията на
процесните имоти, в тази връзка и извършени неправомерно разпоредителни сделки с
реална част от притежавания в съсобственост имот. Сочат, че са незаконосъобразни
лишени от правото им на собственост върху реална част от притежавания имот.
Твърдят, че правото им на собственост е неправомерно засегнато във връзка с
незаконосъобразното му присвояване от ответното дружеството. Ищците се
легитимират като собственици на твърдяната от тях за присвоена част от съседния
имот, въз основа на приложен към исковата молба нотариален акт за покупко-
продажба. Сочат, че по отношение на притежавания от тях имот са били осъществени
отчуждаване и последващо възстановяване на собствеността върху ½ идеални части от
имота. В противоречие с утвърденото им при възстановяването право на собственост,
през 1998 г. Столична община въвежда дворищна регулация, потвърдена през 2001 г., с
която се предвижда придаване на 118 кв.м. от съсобствения имот в полза на съседния
имот с идентификатор № ...., като за извършеното отчуждаване твърдят, че не им е
1
изплатено обезщетение. Твърдят, че действието на извършената регулация е отпаднало
с приемането на новата нормативна уредба по ЗУТ, заместваща тази по ЗТСУ. Сочат,
че впоследствие без да бъде взето предвид, че действието на посочената регулация е
отпаднало от преди близо 10 год., въз основа на нея Столична община приема
действащата кадастрална карта на район „Надежда“. Поддържат, че посоченото
действие обуславя незаконосъобразността на заповедта за приемане на кадастрална
карта в частта, в която отразява неправилно границата между техния имот и съседния с
идентификатор № ..... Считат, че неправилно извършената регулация е довела и до
незаконосъобразно разпореждане с неправомерно отчуждената реална част от
притежавания от тях имот. Поддържат, че като вследствие от посоченото са приети и
действащите застроителен и регулационен план на кв. „Надежда 1А и 1Б“, в който
попадат процесните имоти, а това, от своя страна, е отворило и възможността за
застрояване на незаконно отчуждената, придаде в полза на съседния имот реална част.
Твърдят, че Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК за
приемане на действащата кадастрална карта на район „Надежда“, както и действащия
ПУП на кв.“Надежда 1А и 1Б“ са незаконосъобразни поради обстоятелството, че са
приети при наличието на неуредени въпроси относно собствеността на процесните
имоти и техния обхват. Поддържат, че кадастралната карта е изработена въз основа на
грешна регулация, което има за последица неправилно отразени граници на двата
процесни имота. Поддържат, че регулацията извършена по правилата на отменения
ЗТСУ е отпаднала с обратна сила, следователно и придадената на съседния имот част
не попада в собственост на ответника. Молят съда да признае за установено, че е
налице грешка в кадастралната карта по одобрени кадастрални карта, регистър и план
във връзка с установяване на границата между недвижим имот с идентификатор № ....
и имот с идентификатор № ..... Молят съда да признае за установено правото им на
собственост върху ½ идеални части върху реална част от недвижим имот с
идентификатор № ...., както и да бъде осъден ответникът да предаде владението по
отношение на спорната част.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. Р. и адв. Л., подава отговор на
исковата молба. Твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че доколкото в
исковата молба са налице противоречия между обстоятелствената част и петитума, то
същата е нередовна. Твърди, че исковете са недопустими доколкото с тях се иска
пререшаване на въпроси решени и подсъдни на административните съдилища.
Поддържа, че исковете са неоснователни, като твърди, че е собственик на
недвижим имот с идентификатор № .... по силата на извършена покупко-продажба на
имота с предходния му собственик „...“ ЕООД, ЕИК ****. В защита на правото си на
собственост се позовава и на изтекла придобивна давност към настоящия момент,
вземайки предвид и владението на праводателя си. Твърди, че исковата молба е неясна
и доколкото липса информация за каква точно част като квадратура и точно
местонахождение ищците предявяват претенциите си. Сочи, че въпросите за
оспорване и изменение на кадастралната карта и регистри са решени с влезли в сила
решения, поради което не следва да бъдат пререшавани. Оспорва приложените към
исковата молба доказателства като неотносими и недопустими. Моли съда да остави
без уважение исканията за допускане на съдебно-техническа и съдебно-оценителна
експертизи. Моли искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със
скица по отношение на притежавания от него недвижим имот да бъде оставено без
уважение. Моли като трето лице помагач да бъде привлечена и Столична община, в
качеството си на съсобственик спрямо недвижим имот с идентификатор № .....
Претендира разноски.
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото,
2
в условията на пълно и главно доказане: 1/ основанията, поради които считат че е
налице накърняване на правото им на собственост; 2/ действителната граница между
процесните недвижими имоти;
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест, пълно и главно, е да
докаже: 1/ основанията, поради които счита предявените искови претенции са
недопустими 2/ фактическия състав във връзка с твърдението за изтекла придобивна
давност, по-конкретно: упражняване на фактическата власт върху имота с намерение
за своене, в това число, и от страна на праводателя, както и явно, спокойно и
непрекъснато владение на имота за срок от пет /респ. десет/ години от началната дата
на установяване на владението.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за допускане на съдебно-
техническа експертиза за първото по делото заседание.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за допускане на съдебно-
оценителна експертиза за първото по делото заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за привличане на Столична
община като трето лице помагач в производството.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2023 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4