№ 468
гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500672 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение по гр.д.№ 472 по описа за 2025 година е осъдена Областна
Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с адрес гр. Пазарджик, пл.
„Съединение” № 3, да заплати на К. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
******************* сума в размер на 1485,79 лева, представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през периода от 12.12.2023 г. до 05.02.2025 г., получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и
обезщетение за забава в размера на 90,25 лева, дължимо за периода от първо
число след изтичане на всеки тримесечен период през процесния период до
05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, представлявана от старши
комисар Д.Б. да заплати на К. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр.
*******************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
1
1000 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с
адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, представлявана от старши
комисар Д.Б., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати, по сметка на
Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 109,43 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от Областна дирекция на
МВР.
Съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон .
В подробните си мотиви съдът приел, че за процесния период е била
налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, по отношение приравняване на нощния към дневен труд и
заплащането му като извънреден, поради което била приложима методиката
предвидена в нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за
организация на работната заплата.
Неправилно съдът приел , че не било спорно по делото, че ищецът
полагал труд и на смени с продължителност 24 часа, при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.
Напротив, в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се
установявало, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни,
а не по предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържала на две нива - първо на законово, в чл. 187.
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба
№ 81213-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР
/отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142. ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи.
2
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневиа работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба била
императивна и определяла изрично и точно нормалната продължителност на
работното време през нощта, изразено в броя на часовете ,.8“. По аргумент на
чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта, т. е. така
нормирания т коефициент е 1, а не приетия за приложим от въззивния съд -
1,143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното
време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. 11-ро се ползвала с
презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Тя
намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове,
уреждащи процесиите отношения - чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г. и 11аредба № 81213-922/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща
служителите на МВР по чл. 142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следвало да се приеме, че
нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР
през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в
чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.
Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5
дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа
било обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР.
Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на
правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други
подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса
на труда и в ЗМВР.
3
Именно поради спецификата па работа на държавните служители -
полицейски органи, законодателят уредил техния статут в специален закон –
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с
който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1.143.
В този смисъл било и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и
заплащане па положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата па чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които
компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в
системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.
178. ал. 1. т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189
ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), обезщетения за прекратяване па служебното правоотношение (чл. 234,
ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд
според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради
това, с тълкувателното решение било прието, че правният режим па лицата в
служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките но
чл. 46. ал. 2 ЗНА. т. е. възможността но аналогия да се приложат Кодексът на
труда и в частност, чл. 9. ал. 2 ПСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено
и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от
български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО.
Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички
съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
Горното разбиране относно компенсаторните механизми в полза на
полицейските служители в МВР се доразвивало и към момента с драстичното
увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142,
4
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на
изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, а именно: „Базата за
определяне размера на основното месечно възнаграждение за най- ниската
длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на
предходната година съобразно данни на Националния статистически
институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо
базата, както следва: 1. за най- ниската изпълнителска длъжност - не по-малко
от 1,2; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0.
Базата по ал. 2 и по чл. 180, а/. 2 се преизчислява ежегодно през първия месец
на всяка година. “
Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията,
дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не
третирало дискриминационно служители в публичния сектор по отношение
отчитане и заплащане на положения от тях труд и не е в противоречие с
правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл.
31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание
за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност па
нощния труд и нормалната продължителност па труда през деня. Следи се за
това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз,
чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се
налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, както е по действащия Кодекс па труда, да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със
статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закопа цел и е
съразмерно на тази цел.
5
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР №
1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. при¬съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС - Луковит
и от РС - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено
преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално
запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024
г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените
въпроси:
Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
По първия въпрос съдът припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече е
постановил, че член 8 и член 12. буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нотния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане/чл.
6
177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/. обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80. че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството па държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Следователно, изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на
СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
ОСГК па ВКС.
Считат, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите от
МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.Позовават се на съдебна практика : Решение № 213 от 02.04.2024 г. по
гр. д. № 2332/2023 г., г. к., IV г. о. па ВКС; Решение № 282 от 09.05.2024 г. по
гр. д. № 866/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС; Решение № 276 от 08.05.2024 г. по гр.
д. № 2330/2023 г., г. к., III г. о. па ВКС.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира решението за правилно и съобразено с
доказателствата по делото – приетата експертиза.
Съдът направил обстойна съпоставка с други длъжности, изпълняващи
дейност с подобен характер и заплащането от работодателя на нощен труд и
стигнал до извод ,че ищецът е положил нощен труд , който не му е изплатен.
Позовава се от своя страна на съдебна практика- решения на Окръжни
съдилища.
Моли решението да бъде потвърдено , като претендира разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
7
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против ОДМВР Пазарджик ищецът К. В. Р. твърди,
че заема длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в
РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик и е служител в МВР от 07.09.1998 г., като
от 12.12.2023г. е преназначен от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив на посочената по-горе длъжност в РУ Пещера.
През периода от 05.02.2022г. до 05.02.2025г. и до момента ищецът
изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни-от 07.00 часа до
19.00 часа и нощни- от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от
които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от
Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното
време.
Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд
/нощен труд/ от ОДМВР Пазарджик, същия се отчита за период от три месеца,
като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща,
ведно с полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо
- извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на
определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд
/нощен труд/, се дължи сумата определена за положен нощен труд.
През периода на претенцията 05.02.2022г. до 05.02.2025г. не бил
отчетен адекватно и съответно заплатен положения нощен труд, като падежът
на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане на
трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви
считат за изискуеми от същата дата.
Твърденията са, че ищецът е положил около 1 933 часа нощен труд,
полагащите му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника,
като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а
заплащането му - в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с
оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай
предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба №
8121 з- 776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца
нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент
1, 143 и съответно - да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен
8
положен от ищеца нощен труд.
Имало разлика е 276, 37 часа, която не е заплатена на ищеца.
Твърди се , че на ищеца не е заплатено трудово възнаграждения за
положения от него труд в размер на 3 578 лв, /три хиляди петстотин
седемдесет и осем лева/ и съответно лихвата върху тази сума от падежа на
всяко едно задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до датата на
входиране на исковата молба пред РС Пазарджик - 05.02.2025г./, е в размер
общо на 1 184, 318 лв.
Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл. 142, ал.2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24 часови смени -сумирано за тримесечен период. Съгласно
чл.187, ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работното време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период -за служителите,
работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22,00-06,00ч./, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
В процесния период са действали последователно Наредба № 8121 3-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в
трите наредби са идентични и са в смисъл, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От значение за решаване на спора бил въпросът дали може да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда преизчисление на
9
положения нощен труд. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Прави се преглед на нормативната подзаконова уредба ,като според
ищецът извода е ,че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена възбрана за преизчисляване за положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава празнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следвало субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, или коефицент 1,143. В противен случай държавният служител
в МВР. би бил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
При тези твърдения и с оглед Определение от 29.07.2024 г., постановено
по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС - VI състав (което има приоритет
пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС), следвало да се приеме, че искът с правно основание
чл.178, ал.1, т.З във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР се явява доказан по
основание, а по размер – с оглед заключението на експерта.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължима сума за
положен нощен труд в размер на 3 578 лв, /три хиляди петстотин седемдесет и
осем лева/ и съответно лихвата върху тази сума от падежа на всяко едно
задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до датата на входиране на
исковата молба пред РС Пазарджик - 05.02.2025г./, която е в размер общо на 1
184, 318 лв„ и законна лихва.
10
Претендира разноски.
Постъпил е отговор от Областната дирекция на МВР.
Оспорват иска по основание.
Не оспорват ,,че през посочения в исковата молба период ищецът е бил
служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от
ЗМВР, поради което считат, че не са приложими разпоредбите на Закона за
държавния служител, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съобразно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Известно е, че извънреден труд е налице само ако
работника или служителя действително е работил извън установеното
работно време, като в конкретния случай извънреден труд не бил полаган.
За периода , посочен в исковата молба до 11.12.2023 г. ищецът работил
като младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и автомагистрали“ към в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Пазарджик и считано от 11.12. 2023г. е на длъжност мл. автоконтрольор в
група „Охранителна полиция“ към РУ- при ОД на МВР - Пазарджик. Не е
спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици,
при режим на полагане на труда - дневни и нощни смени при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР..
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържала на две нива - първо на законово, в чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба
№ 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закопа за
министерството на вътрешните работи.
11
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч“. Тази разпоредба е императивна
и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време
през нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал, 1“, т. е, така
нормираният коефициент е 1, а не твърдения в исковата молба - 1,143.
Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време
през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. П-ро се ползва с
презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й.
Същата съответно е намерила отражение и в издадения подзаконов
нормативен акт, уреждащ процесиите отношения, касателно в чл. 21. ал. 3 от
Наредба № 81213-922/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се приеме, че
нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР
през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в
чл. 140 , че „нормалната продължителност на седмичното работно време при
5 дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“.
Това различие и по - голямата продължителност на работното време при
5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа
било обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР.
Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на
правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други
подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса
на труда и в ЗМВР.
12
Именно поради спецификата на работа на държавните служители -
полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, е
който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. ОСГК на ВКС, било прието че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт е
отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на
лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР -
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, с
тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.
2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в
частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с
решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български
съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на
СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в
Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
Твърди се, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по
13
отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в
противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване
на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд.
Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл.
12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия
Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР №
1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС - Луковит
и от РС - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено
преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално
запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024
г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените
въпроси:
Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията
на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
14
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата па
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
По първия въпрос съдът е припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече
е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т, 79 и т.
80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-доколкото
съответните категории работници се намират в сходно положение - се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Следователно, изводите, приети с решението по дело С-43 5/2023 на СЕС, са в
унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при
постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС.
15
Ответникът счита , че не са налице предпоставките нощният труд на
служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент
1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата .Позовава се на съдебна практика.
Оспорва се съответно и претенцията за лихви ,като е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,заплатено от
ищеца.
Развитите в отговора на исковата молба доводи са напълно идентични с
доводите ,подържани и във въззивната жалба.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК , съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните съществуването на служебното
правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, както и
фактът, че ищецът е полагал труд на смени и с оглед характера на работа през
нощта /от 22:00 ч до 06:00 ч./, през същия период.Тези обстоятелства са
установен по категоричен начин и от представената кадрова справка.
В първото по делото заседание от ответника е представена справка за
положените часове нощен труд от ищеца , като процесуалния представител на
ответника е конкретизирал,че при тази справка е установено ,че за периода до
11.12.2023 година ищецът е бил служител на ОДМВР Пловдив.
С определение от 29.05.2025 година , съдът е прекратил на основание
чл. 232 от ГПК производството по гр.д. № 472 /2025 г. по описа на РС -
Пазарджик в частта по главния иск, с който се претендира незаплатено трудово
възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен в дневен такъв за
периода от 05.02.2022 г. до 11.12.2023 г. и в частта по аксесорния иск за
мораторна лихва за забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно
за периода от 05.02.2022 г. до 11.12.2023 г., поради оттегляне .
По делото е прието експертиза ,която е дала заключение за размер на
дължимо възнаграждение за положен ,но неизплатен нощен труд при
положение ,че той се приема за извънреден и се приложи коефициент 1,143.
С определение от 29.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск за главница в размер на 3578 лева, представляващ незаплатено
16
трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен в дневен такъв
за периода от 12.12.2023 до 05.02.2025 г. чрез намаляване на неговия размер от
3578 лева на 1485,79 лева, както и изменение на предявения иск за мораторна
лихва за същия период от 12.12.2023 г. до 05.02.2025 г. чрез намаляване на
неговия размер от 1184,318 лева на 90,25 лева.
Фактическата обстановка по делото е приета правилно от
първоинстанционния съд .
Изложени са и пространни мотиви ,които действително въззивната
инстанция е споделяла и постановявала решение в същия смисъл.
Обобщено становището на съда никога не е било ,че следва да намерят
приложение разпоредбите на КТ , а не на ЗМВР.Този въпрос е предизвиквал
сериозна дискусия с оглед редакцията на чл.187 от ЗМВР преди изменението
му през 2020 година.
При разрешаване на този въпрос след този момент въззивната инстанция
е приемала именно ,че разликата в третирането на служителите на МВР и на
останалите служители в публичния сектор относно различната
продължителност на нощния труд не се основава на обективен и разумен
критерий, не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на
тази цел.Именно поради това и задълбочено е изследвала и сравнявала
статута на други сходни длъжности с този на служителите на
МВР.Възприетите от въззивната инстанция съображения са възпроизведени в
мотивите на първоинстанционния съд.
Следва още да се посочи че възприетата от въззивната инстанция
практика е започнала да търпи корекция след постановяването на
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г., постановено по тълкувателно дело
№1/2020г. на ОСГК.При постановяване на това задължително за съдилищата
решение ,ВКС е обсъдил и съотвествието му с правото на ЕС, като с
решението по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз, образувано по
направено запитване от български съд, се приема, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
17
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.
12, б.„а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като
полицаите и пожарникарите, е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Европейският съд е приел, че чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.
Към момента на постановяване на решенията на въззивната инстанция в
смисъла ,който е възприет изцяло / с идентични мотиви/ от
първоинстанционния съд не е имало дори и изолирана съдебна практика по
поставените въпроси.
Към настоящия момент има такава практика,създадена след
постановяване на цитираното от първоинстанционния съд решение и част от
нея е цитирана от жалбоподателя.
В практиката на ВКС се приема ,че има създадени компенсаторни
механизми в ЗМВ и КСО и неблагоприятните последици от полагане на
нощен труд от служителите в МВР с продължителността , установено в
ЗМВР, се компенсират.
Тази съдебна практика е формирана след решенията от 24.02.2022 г. на
СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-
536/2021 и С732/2021 - С-738/2021.
След постановяване на тези решения отново е отправено преюдициално
запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално запитване е
образувано дело С-435/2023 на СЕС, по което е постановено определение от
29.07.2024 г.
Тази съдебна практика не е променена и след постановяване на
Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, като се приема, че не
18
са налице основания, положените часове нощен труд да бъдат преизчислявани
в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което иск на основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
/Решение № 525 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК;
Решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че с оглед формираната практика на ВКС следва
да приеме,че предявеният иск е неоснователен.Не е установено по делото да е
налице неизплатен нощен труд ,както ищеца претендира ,като за формиране
на възнаграждението следва да се приложи коефициент 1,143.
Въззивната инстанция възприема това разрешение съобразявайки се с
практиката на ВКС и поради това ,че законът следва да бъде прилаган
еднакво спрямо всички.
Поради изложеното , съдът намира ,че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено , а иска – отхвърлен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство се дължат разноски – юрисконсултско
възнаграждение ,които съдът определя в размер на 200 лева за двете
инстанции.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по гр.д.№ 472 по описа за 2025 година, с което е
осъдена Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с адрес гр.
Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, да заплати на К. В. Р., ЕГН **********, с
адрес гр. ******************* сума в размер на 1485,79 лева,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 12.12.2023 г. до 05.02.2025 г.,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 и обезщетение за забава в размера на 90,25 лева, дължимо за
периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период през
процесния период до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 05.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата и съответно присъдени разноски ,като
19
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове.
Осъжда К. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ******************* да
заплати на Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК *********, с адрес
гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3 разноски за двете инстанции в размер на
200 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20