Р Е Ш Е Н И Е
№ 971/29.07.2020 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 2/2020 година.
Производството е по реда на чл. 215 във връзка с чл.
150 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Е.Д.Ц. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат С.М. ***, против комплексен проект за инвестиционна инициатива,
одобрен от кмета на О.К.със заповед № РД – 09 - 701/21.11.2019 година и
разрешение за строеж № 50/21.11.2019 година (лист 20 - 21).
Със заповед № № РД – 09 - 701/21.11.2019 година на
кмета на О.К.е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К., с което е променено
предназначението на УПИ от „за жилищно строителство“ в „работилница за дограма
и мебели“ и е предвидено свързано застрояване по общата дворищно – регулационна
линия с УПИ XXI-209 в кв. 21 с градоустройствени
показатели, посочени в матрица и таблица за устройствена зона „Жм“, ведно с
графична част.
С разрешение за строеж № 50/21.11.2019 година на главния
архитект на О.К., на възложителя ЕТ „Краси – К. Т.“ – К. с ЕИК ********* е разрешено да
изгради строеж „работилница за изработване на дограма и мебели със ЗП=РЗП – 168
м² и плътна ограда с височина до 2,20 м с дължина 63,35 м между УПИ
XXII-209 и УПИ XXIII-210“, съгласно одобрен на 21.11.2019
година технически инвестиционен проект в условията на чл. 142 ал. 6 т. 1 и чл.
150 ал. 3 от ЗУТ.
В жалбата и допълнението към нея (лист 4 и 130 - 131) се
твърди, че оспореният комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) е
незаконосъобразен. Поддържа се, че предназначението на УПИ XXII-209 е променено
незаконосъобразно, защото не е дадено съгласие от жалбоподателя, а такова е
било необходимо. Сочат се конкретни текстове от подзаконов нормативен акт,
който предвижда промяна на предназначението на имот от „жилищен“ като
изключение и се заявява, че не е налице нито едно от предвидените изключения.
Изтъква се, че дейността, за която е променено предназначението на УПИ не е
безвредна и законосъобразното провеждане на КПИИ е изисквало промяната на предназначението
на целия квартал от „жилищно“ в „производствено“ с изпълнение на съответните
процедури по ЗУТ. Сочи се, че
инвестиционният проект е непълен и не е следвало да бъде одобряван.
Иска се отмяна на КПИИ. Претендират се разноски.
Ответниците, чрез процесуален представител, оспорват
жалбата. Представят административната преписка по КПИИ. Искат жалбата да бъде
отхвърлена. Претендират разноски.
Заинтересованите страни не изразяват становище по
жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административните
органи, по аргумент от чл. 131 ал. 2 т. 4 от ЗУТ. Жалбата е подадена в
законоустановения срок. Видно от писмо – уведомление за одобряването на КПИИ,
жалбоподателят Ц. е била уведомена чрез изпратено писмо на електронната ѝ
поща на 06.12.2019 година. Възражението – жалба, подадено от нея по същия начин
е постъпило в О.К.на 19.12.2019 година (лист 18 и 4).
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ XXIII-210 в кв. 21 по плана на град К., съгласно договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти,
сключен на 19.07.1996 година между кмета на О.К.и Е.Д. Д., каквато е била
фамилията на Е.Ц., към 1996 година (лист 135).
УПИ XXIII-210 в кв. 21 по плана на град К.,
собственост на жалбоподателя, е съседен на УПИ XXII-209 в кв. 21, за който е
прието изменение на ПУП и е издадено РС. Към момента на приемането на КПИИ
целият квартал 21 по плана на град К. е бил отреден за жилищно застрояване.
УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К. е придобит
от К.Т.Т. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Краси – К. Т.“ – К. с ЕИК ********* (ЕТ) съгласно
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 73/18.04.2018 година на
нотариус № 426 в регистъра на Нотариалната камара, вписан като акт № 160, том
13, дело 2356/2018 година на СВ – Бургас (лист 72).
На 26.04.2018 година със заявление рег. №
54-00-39/26.04.2019 година ЕТ поискал от кмета на О.К.издаването на становище и
заповед, с която да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП
– ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К. във връзка с инвестиционно
намерение за изграждането на сграда за производствени и складови дейности „в
частност – работилница за изработване на изделия от камък“ (лист 71).
На 03.05.2018 година ЕТ подал заявление до кмета на
общината, с което поискал издаването на разрешение за изработване на КПИИ за
УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К., без да уточни в нея съдържанието на
проекта. Към заявлението била приложена скица с виза за проектиране от главния
архитект на общината за КПИИ по чл. 150 от ЗУТ, изразяващо се в изменение на
ПУП – ПРЗ за инвестиционен проект „работилница за изработване на изделия от
камък“ (лист 69 - 70).
На същата дата – 03.05.2018 година – търговецът
направил и отделно мотивирано искане до кмета на общината по чл. 150 ал. 1 от ЗУТ за разрешаване на КПИИ, изразяващ се в промяна на предназначението на УПИ
XXII-209 в кв. 21 за „работилница за изработване на изделия от камък“ и
изработване на технически инвестиционен проект за изграждане на „работилница за
изработване на изделия от камък“ (лист 68).
На 22.05.2018 година главният архитект на общината
издал становище, в което заявил, че е допустимо кметът на общината да разреши
изработването на КПИИ, поискан от заявителя, като бъде изменен ПУП – ПРЗ и
предназначението на УПИ XXII-209 в кв. 21 бъде сменено от „за жилищно
строителство“ в „работилница за изработване на изделия от камък“ с предвидено
свързано застрояване с УПИ XXI-200, както и изработването на
технически инвестиционен проект за изграждането на същия обект - „работилница
за изработване на изделия от камък“ (лист 67).
На 07.06.2018 година, предвид становището на главния
архитект на общината, със заповед № РД – 09 – 309/07.06.2018 година кметът на
общината разрешил на ЕТ „Краси – К. Тонев“ да изработи КПИИ с две самостоятелни
части: 1. Проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 с цел
промяна на предназначението на УПИ от „за жилищно строителство“ в „работилница
за изработване на изделия от камък“ и предвиждане на свързано застрояване с УПИ
XXI-200 в кв. 21, и 2. Изработване на технически инвестиционен проект за
изграждането „работилница за изработване на изделия от камък“ (лист 66).
Издадената № РД – 09 – 309/07.06.2018 година на кмета
на общината била разгласена от общинската администрация чрез залепване на
съобщение на информационното табло на О.К., публикуване на обява на интернет –
страницата на общината и публикация в регионален ежедневник (лист 61 - 65).
На 19.06.2018 година ЕТ подал ново заявление (рег. №
69-00-349/19.06.2018 година) до кмета на общината като обявил промяна на
инвестиционното си намерение – името на обекта да бъде променено от
„работилница за изработване на изделия от камък“ в „работилница за надписване и
гравиране на каменни плочи“ (лист 60).
На 19.07.2018 година ЕТ отново подал заявление до
кмета на О.К., в което обявил нова промяна на инвестиционното си намерение. Със
заявление рег. № 69-00-414/19.07.2018 година той поискал да бъде издадена нова
заповед по чл. 150 от ЗУТ за изработване на КПИИ съдържащ две части: 1.
Изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в
кв. 21 с цел промяна на предназначението на УПИ за „работилница за изработване
на дограма и мебели“ и 2. Изработване на технически инвестиционен проект за
изграждането „работилница за изработване на дограма и мебели“. Към заявлението
била приложена скица – предложение за изменение на ПУП – ПРЗ и предвиждане на
свързано застрояване в УПИ XXII-209 и УПИ XXI-209 (лист 54 и 55).
На 16.08.2018 година общинският експертен съвет по
устройство на територията (ОЕСУТ) разгледал мотивираното искане на ЕТ от
19.07.2018 година. Съветът констатирал, че вече е налице заповед по чл. 150 от ЗУТ, издадена от кмета на общината, но не е представен изработен КПИИ. Затова
ОЕСУТ предложил на кмета да издаде нова заповед по чл. 150 от ЗУТ за
изработване на КПИИ, изразяващ се в изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в
кв. 21 и изработване на инвестиционен проект за обект „работилница за
изработване на дограма и мебели“ (лист 53).
Промяната на инвестиционното намерение на търговеца
била отразена в издадената скица с виза за проектиране и при съгласуването с
дружествата, осигуряващи водоподаването и електрозахранването на обекта (лист
56 долу вдясно и 57 - 59).
На 21.08.2018 година инвеститорът се снабдил и с
нотариално заверена декларация от собственика на УПИ XXI-209 в кв. 21 за
застрояване по границата между двата имота на „работилница за изработване на
дограма и мебели“ (лист 52).
На 28.08.2018 година главният архитект на общината
издал положително становище за издаването на нова заповед по чл. 150 от ЗУТ от
кмета – за изработването на нов КПИИ, изразяващ се в изменение на ПУП – ПРЗ на
УПИ XXII-209 в кв. 21 „с цел промяна на предназначението на УПИ“ и изработване
на технически инвестиционен проект за обект „работилница за изработване на
дограма и мебели“ (лист 51).
На същата дата – 28.08.2018 година – кметът на
общината издал нова заповед с правно основание чл. 150 ал. 1 от ЗУТ във връзка
с чл. 129 ал. 2 и чл. 145 ал. 1 от ЗУТ, с която разрешил на ЕТ „Краси – К. Т.“ изработването на КПИИ със следните части:
1. Проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 с цел промяна на
предназначението на УПИ от „за жилищно строителство“ в „работилница за
изработване на дограма и мебели“ и предвиждане на свързано застрояване с УПИ
XXI-209 в кв. 21, и 2. Изработване на технически инвестиционен проект за
изграждането „работилница за изработване на дограма и мебели“ (лист 50).
Разгласяването на тази заповед било извършено от
общинската администрация чрез публикуването ѝ в регионален ежедневник,
поставянето ѝ на информационното табло на общината и на интернет –
страницата на общината (лист 45 - 49).
След получаване на разрешението, ЕТ „Краси – К. Т.“ започнал изработването на КПИИ. За целта
бил изработен проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 и на
УПИ XXI-209 в кв. 21 по плана на град К.. Проектът предвидил промяна на
предназначението на УПИ XXII-209 в кв. 21 от „за жилищно строителство“ в „за
работилница за производство на дограма и мебели“. Застрояването на УПИ XXII-209 в кв. 21
предвиждало изграждането на сграда – работилница за дограма и мебели, а
застрояването на УПИ XXI-209 в кв. 21 – изграждането на гараж до границата на
имота и жилищна сграда, западно от него (лист 40 - 44).
На 28.09.2018 година директорът на РИОСВ – Бургас
изготвил становище по инвестиционното предложение, в което били описани
неговите параметри и било заявено, че не е необходимо провеждане на процедура
по реда на глава втора от Наредбата за оценка за съответствие (лист 39).
На 04.12.2018 година
инвеститорът подал заявление до кмета на общината за одобряване на
изработения КПИИ за обекта „работилница за изработване на дограма и мебели“.
Към заявлението били приложени КПИИ, оценка за съответствие, предварителни
договори с експлоатационните дружества, нотариално заверено съгласие от
собственика на имота, за който е предвидено свързано застрояване (лист 38).
На 20.12.2018 година ОЕСУТ разгледал заявлението и
придружаващата го документация. Съветът констатирал, че в преписката липсва
становище на РЗИ – Бургас по проекта, че проектът за изменение на ПУП – ПРЗ
отговаря на изискванията на законодателството, както и че внесеният технически
инвестиционен проект е окомплектован. С оглед констатациите, ОЕСУТ решил, че
приема предложения проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К. и промяна на предназначението му от „за
жилищно строителство“ в „за работилница за производство на дограма и мебели“,
ведно с предвиденото свързано застрояване в УПИ XXI-209 в кв. 21. На основание
чл. 142 ал. 6 т. 1 от ЗУТ бил приет и
техническият инвестиционен проект (лист 37).
През април 2019 година по възложение от ЕТ била
изготвена Оценка за въздействието на производствената дейност на работилницата
за изработване на дограма и мебели в УПИ XXII-209 в кв. 21 върху компонентите
на околната среда и човешкото здраве в района. Въз основа на нея и на
последната заповед за разрешение да се изработи КПИИ на кмета на общината,
директорът на РЗИ – Бургас издал здравно заключение изх. № РД – 259 –
99/17.06.2019 година за съгласуване на проекта за ПУП, с което съгласувал ПУП –
ПРЗ в УПИ XXII-209 в кв. 21 при следните условия: 1. да не се допускат нива на
шум над граничните стойности, съгласно изискванията на Наредба № 6/26.06.2006
година и 2. Да се изпълни плътна ограда, дублирана с бързорастяща висока
храстовидна и/или дървесна растителност по границата на имота (лист 73 – 101 и
36).
На 25.07.2019 година, предвид формалното изпълнение на
всички изисквания на ОЕСУТ, обявени в заседанието на 20.12.2018 година,
общинската администрация пристъпила към уведомяване на заинтересованите страни
за постъпилото заявление за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 с цел промяна на
предназначението на имота от „за жилищно застрояване“ в „за работилница за
изработване на дограма и мебели“ с възложител ЕТ „Краси – К. Тонев“. Заинтересованите страни получили
съобщения по пощата, а Е.Ц. била уведомена със съобщение на електронната си
поща, изпратено на 31.07.2019 година (лист 35
и 29 - 34).
На 07.08.2019 година Е.Ц. оспорила предложението за
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21, като заявила, че е против
промяната на предназначението на имота (лист 28).
На 01.10.2019 година ОЕСУТ отново разгледал
заявлението от 04.12.2018 година на ЕТ
за одобряване на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, като част от разрешеното
изработване на КПИИ. Съветът констатирал, че изисканото здравно заключение от
РЗИ – Бургас за съгласуване на ПУП вече е представено, както и че е постъпило
възражение от Е.Ц., в което не са изложени мотиви. След извършен оглед съветът
установил, че имотът на Ц. не е застроен и се използва за „земеделски нужди“ от
наематели. При тази констатации ОЕСУТ решил да се уведоми възложителя на
проекта, да представи необходимата допълнителна проектна и техническа
документация, доказваща възможността за изпълнение на двете условия, съдържащи
се в здравното заключение на РЗИ – Бургас, като допълнително внесената
документация следва да бъде разгледана на следващо заседание на ОЕСУТ (лист
24).
На 08.11.2019 година ЕТ подал заявление до кмета на
общината, в което посочил, че във връзка с решението на ОЕСУТ от 01.10.2019
година, прилага поисканата допълнително проектна и техническа документация
(лист 25).
На 14.11.2019 година ОЕСУТ провел ново заседание по
подаденото инвестиционно предложение. В рамките на заседанието съветът
констатирал, че е представено конструктивно становище за плътна ограда с
височина 2,20 метра по североизточната регулационна граница на имота към УПИ XXIII – 210 (собственост на Ц.), която да бъде изградена
изцяло в УПИ XXII – 209, както и че е представен проект в част „Озеленяване“,
предвиждащ плътен храстов масив по регулационните граници на имота. Въз основа
на тези констатации, ОЕСУТ приел, че допълнително поставените условия от
заседанието на 01.10.2019 година са изпълнени, а във възражението на Е.Ц. няма
изложени конкретни съображения, поради което то е неоснователно. Съветът е
приел, че следва да приеме представения проект
за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII – 209, както и че са налице
предпоставките по чл. 150 от ЗУТ за едновременното издаване на заповед от кмета
на общината за изменение на плана и на главния архитект на общината – за
разрешаване на предвиденото строителство (лист 22).
На 21.11.2019 година, въз основа на решението на
ОЕСУТ, кметът на общината издал заповед № РД – 09 – 701/21.11.2019 година, с
която одобрил изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К.,
с което е променено предназначението на имота от „за жилищно застрояване“ в „за
работилница за дограма и мебели“ с определени устройствени показатели. На
същата дата главният архитект на общината одобрил инвестиционен проект и издал
разрешение за строеж № 50/21.11.2019 година, с които разрешил изграждането на
работилницата. Тези два компонента представляват оспорения КПИИ (лист 21, лист
20 и 102 - 122).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза. Вещото лице е установило, че по плана на град К. кв. 21 е отреден
единствено за жилищно строителство, като според общия устройствен план
кварталът е предвиден за „жилищна устройствена зона“. Експертът е изследвал
частите от инвестиционния проект и е установил, че той съдържа всички
необходими компоненти (лист 180 - 185).
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Оспореният КПИИ е издаден в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити. Той е мотивиран. Във всеки от
административните актове, които го съставляват, са посочени както фактическите,
така и правните основания за издаване.
КПИИ съответства на целта на закона, формулирана в
чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързан с регулирането на обществени отношения във
връзка устройство на територията, по-конкретно за промяна на предназначението
на УПИ и изграждане на сграда с производствено предназначение, за което законът
изисква промяна на ПУП – ПРЗ на имота и наличие на изрично разрешение за
строеж.
Както заповедта за изменение на ПУП, така и
разрешението за строеж, като части от оспорения КПИИ, са издадени от компетентни
органи.
Съгласно чл. 129 ал. 2 от ЗУТ, подробният устройствен
план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно
деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите
на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях
елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на
общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните
лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай изменението на ПУП е с обхват до
един квартал, поради което компетентен орган за одобрението се явява именно
кмета на О.К.– издател на заповедта.
Нормата на чл. 148 ал. 2 от ЗУТ сочи главния архитект
на общината като компетентен орган при издаването на разрешение за строеж.
Разрешение за строеж № 50/21.11.2019 година е издадено именно от главния
архитект на О.К..
И двата административни акта са издадени във връзка с
разрешеното, на основание чл. 150 ал. 1 от ЗУТ, изработване на КПИИ от ЕТ
„Краси – К. Т.“.
При приемането на КПИИ не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. В
административното производство са конституирани всички заинтересовани страни и
им е била дадена възможност да изразят становището си по представения КПИИ.
Възражението на Е.Ц. по предложеното изменение на ПУП – ПРЗ от 07.08.2019
година е било обсъдено от помощния орган (ОЕСУТ) и са били изложени доводи за
отхвърлянето му, възприети както от главния архитект, така и от кмета на
общината.
Оспореният КПИИ е в противоречие с приложимото
материално право.
Спорът по делото е допустимо ли е било изменение на
ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 по плана на град К., изразяващо се в промяна
на предназначението на УПИ XXII-209 от „за
жилищно строителство“ в „за работилница за дограма и мебели“, т.е. за
производствени нужди.
Съгласно чл. 17 ал. 1 от Наредба № 7/ 22.12.2003 година
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 7), в жилищните територии отделни поземлени имоти
се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, както следва: 1.
сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни
дейности; 2. магазини и заведения за хранене; 3. сгради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура; 4. обществени озеленени площи; 5. надземни и
подземни гаражи и паркинги за леки автомобили.
Конкретният разрешен строеж не попада в хипотезите на
чл. 17 ал. 1 от Наредба № 7. Той е обект с производствено предназначение, в
който по инвестиционен проект, здравно заключение и оценка на въздействието на
производствената дейност е предвидено да работят до седем работници,
използващи машини – източници на шум,
достигащ до 105,6 dB, при петдневна работна седмица.
Според чл. 17 ал. 2 от Наредба № 7, освен обектите по ал. 1 в отделни урегулирани
имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците
им могат да се изграждат: 1. административни и делови сгради; 2. хотелски
сгради; 3. занаятчийски работилници; 4. сгради за безвредни производствени
дейности; 5. бензиностанции, газостанции и автосервизи.
Предвид предназначението си, разрешената работилница
не попада в хипотезите на чл. 17 ал. 2 т. 1, 2 и 5 от Наредба № 7. Тя няма
характер и на „занаятчийска работилница“ – производствено помещение, в което се
осъществява „занаят“, съгласно определението на чл. 3 от Закона за занаятите (ЗЗ)
във връзка с Приложение № 1 към същия закон.
По мнение на настоящия състав производствената дейност
в разрешената работилница не може да бъде приета за „безвредна“. Обектът е
предвиден за изграждане в квартал, който е за „жилищно строителство“, без предвидени
по ОУП имоти с производствено предназначение. По оценка на въздействието на производствената дейност е
констатирано значително ниво на шум в околната среда, свързано с работата на
обекта, т. нар. „експозиция на шум“ по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на Наредба №
6/26.06.2006 година за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента
на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на
показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на
показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и
водите.
Според Таблица № 2 към Приложение № 1 на Наредба №
6, в жилищни зони и територии (каквато е
процесната) е допустимо максимално ниво на шум през деня – 55 dB и 50 dB - вечер. В административното
производство и при изготвянето на оценката на въздействието на производствената
дейност е изследван въпроса за нивата на шум, които ще възникнат в жилищната
зона като резултат от работата на машините в работилницата. Лаконично е обявено,
че производството няма да надхвърля максимално разрешените нива на шум, които
машините в обекта ще създават, като е цитирана формула за изчисление на шума с
кратко обяснение на отделните ѝ компоненти, без, обаче, да са посочени
отделните числови величини на компонентите, така че крайният извод на оценителя
да е проверяем (лист 90 стр. 2 и 91).
Отделно се установява, че в процеса на работа
отпадният въздух от производството (съдържащ метален и дървесен прах, прах от
поливинил хлорид, азотен диоксид и въглероден окис) следва да бъде отвеждан
посредством смукателно изпускащо устройство на покрива на сградата с диаметър
над 0,5 м и височина 13 метра, като в таблица № IV.3.4 от оценката са дадени нивата
на фини прахови частици, азотен диоксид и въглероден окис, които не следва да
бъдат надхвърляни при работата на производствения обект, т.е. налице са данни,
че в процеса на производството на дограма и мебели в околната среда ще бъдат
отделяни вредни вещества, представляващи потенциална заплаха за живота и
здравето на хората, обитаващи имотите в квартала (лист 88).
От цитираните факти съдът прави извод, че
производството в работилницата за дограма и мебели в УПИ XXII-209 в кв. 21 по
плана на град К. няма характер на „безвредна производствена дейност“ по смисъла
на чл. 17 ал. 2 т. 4 от Наредба № 7, т.е. не е налице нито едно от изключенията
по Наредба № 7, при които е допустимо урегулирането на поземлен имот в жилищна
територия с устройствен план за нежилищен обслужващ обект. Извършеното
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XXII-209 в кв. 21 е в пряко противоречие с
приложимото материално право и затова е незаконосъобразно.
Издаденото разрешение за строеж има за фактическо
основание извършеното незаконно изменение на ПУП. Незаконосъобразността на
изменението на плана води до незаконосъобразност на издаденото разрешение за
строеж – а оттам и на целия КПИИ.
При така установените факти и съотнасянето им към
правните норми, уреждащо конкретните обществени отношения, съдът приема, че
жалбата е основателна и оспореният КПИИ следва да се отмени.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските по делото върху ответника в производството, съобразно своевременно
формулираното искане от процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид
изложеното, О.К.(юридическото лице, в чиято структура са органите - ответници)
следва да заплати на Е.Ц. сумата от общо 1090 (хиляда и деветдесет) лева
разноски – 700 лева адвокатско възнаграждение, 380 лева възнаграждение на
вещото лице и 10 лева държавна такса за разглеждането на оспорването по
същество (лист 132 -. 133, 145 – 147 и 178).
С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК
във връзка с чл. 215 ал. 1 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № № РД – 09 - 701/21.11.2019 година на
кмета на О.К.и разрешение за строеж № 50/21.11.2019 година на главния архитект
на О.К., представляващи комплексен проект за инвестиционна инициатива.
ОСЪЖДА О.К.да заплати на Е.Д.Ц. с ЕГН ********** ***
сумата от 1090 (хиляда и деветдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: