Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428 30.03.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шестнадесети март
две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2694 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по повод постъпила жалба от С.О.Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, представлявана от пълномощника адв. С.С. ***, със
съдебен адрес:***, против Заповед № 21-0304-000258 от 08.08.2021 г., издадена
от Атанас Георгиев Ангелов на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас,
РУ- Несебър, за налагане на принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са развити доводи за нищожност на обжалваната
заповед, поради некомпетентност на нейния издател, и за незаконосъобразност на
същата, поради допуснати при издаването и́ съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че актът за
установяване на административно нарушение не е връчен на жалбоподателката и тя
не е запозната със съдържащите се в него констатации, което ограничава правото
и́ на защита, тъй като е поставена в невъзможност да разбере какво
нарушение и́ се вменява, какви са неговите обективни и субективни
признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от
контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението, и поради
това представлява „абсолютна процесуална пречка за налагане на ПАМ“. На
следващо място се сочи, че в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно
продължителността на срока. Твърди се, че по време на проверката
жалбоподателката е била притеснена за детето си, поради което помолила да и́
дадат талон за медицинско изследване, за да се прибере до дома си, намиращ се
на 500 метра от мястото на проверката, да успокои детето си и/или да го вземе
със себе си и да направи пробата в най-близката болница. Посетила здравното
заведение 20 минути преди изтичане на определения от полицейските служители
срок за предоставяне на кръвната проба, но изследването не било извършено, тъй
като не носела личната си карта. По-късно документите и́ за самоличност
били донесени от нейната майка, но полицейските служители я уведомили, че е
изтекъл определеният 45-минутен срок за вземане на кръвната проба и медицинско
изследване не било проведено.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като
подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Представя административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Прилагането на мярката е обосновано с отказ на
жалбоподателката С.О.Г., като водач на МПС марка „Мерцедес“ с рег. № СВ ****ВН,
да бъде проверена с техническо средство за наличие на алкохол в издишания
въздух.
Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен
със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в
предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът
не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила при
издаването и́. В проведеното административно производство са изяснени
всички релевантни факти. Събрани са допустимите и относими доказателства и е
формиран обоснован извод за наличие на изискуемите материалноправни
предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́, в т.ч. АУАН № 485015 от 08.08.2021 г. Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за допуснато нарушение на
процесуални правила, изразено в неизпълнение от страна на полицейските
служители на задължението им да връчат съставения за нарушението АУАН. Видно от
приложения в преписката акт, същият е връчен при отказ, удостоверен с подпис на
свидетел, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. От друга страна, със
съставяне на акта се поставя началото на административнонаказателно
производство, което се развива самостоятелно и независимо от настоящото
административно производство, и връчването на същия на нарушителя е ирелевантно
за законосъобразното прилагане на принудителната мярка. То не рефлектира върху
правото на защита на адресата на мярката, което е осигурено с изпълнение на
изискването за подробно и ясно описание на обстоятелствата, съставляващи
фактическо основание за прилагането и́.
Неоснователни са също доводите на жалбоподателката за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви относно
срока на прилагане на мярката. Срокът на принудителната административна мярка-
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е определен с нормата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП- тя се прилага до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В тази хипотеза продължителността на
мярката е определена от законодателя и не е предоставена на преценката на административния
орган, поради което е извън обхвата на съдебният контрол за законосъобразност
на акта.
Според пълномощника на жалбоподателката, лечебното
заведение, в което последната е изпратена за провеждане на медицинското
изследване, няма „правоспособност и компетентен персонал, който да извърши
вземане на исканата проба“. Тези доводи са ирелевантни в конкретния случай,
доколкото кръвна проба не е взета, а принудителната административна мярка е
наложена, поради отказ на жалбоподателката да бъде проверена с техническо
средство.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. Според настоящия
съдебен състав е налице третата от горните хипотези.
От данните по делото е видно, че жалбоподателката Г. е
отказала извършване на проверка с техническо средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и́. В този смисъл са констатациите в съставения АУАН 485015 от
08.08.2021 г., приложен като доказателство по делото, като с оглед доводите в писмената
защита от пълномощника на жалбоподателката следва да се отбележи, че с акта не е
констатирано неизпълнение на предписание за медицинско изследване- отбелязано е
единствено, че е издаден талон за извършване на такова, доколкото към момента
на съставянето му срокът за вземане на кръвна проба не е изтекъл. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в предписаната от закона
форма и не страда от пороци, каквито доводи са наведени в писмената защита. Неговата
истинност не е опровергана по надлежния процесуален ред от жалбоподателката,
която носи доказателствената тежест. Ето защо, с оглед предписаната от чл.189,
ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липса на
доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган. Те по същество не се оспорват от жалбоподателката,
която признава факта, че е отказала проверка с техническото средство, защото
бързала да се прибере при болното си дете, но заявила желание за извършване на
медицинско изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта и́. Отказът
на същата да бъде проверена с техническо средство с посочените мотиви противоречи
на житейската логика, доколкото такава проверка би отнела значително по-малко
време, отколкото явяването и́ в медицинско заведение за изследване на
кръвта, а и според показанията на свид. Иванова, нейна майка, непосредствено
след проверката тя се е отправила не към дома си, а към здравното заведение, за
да даде кръвна проба. При своевременно дадена кръвна проба, жалбоподателката не
би понесла от последиците на отказа за проверка с техническо средство. Предписанието
за медицинско изследване обаче не е било изпълнено, а причините за неявяването
и́ в определения срок в медицинското заведение са ирелевантни. Съдът не
кредитира показанията на свид. Иванова в частта им, относно явяването на жалбоподателката
в „Здравна къща“- Несебър в определеното време и относно причините за
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване- според показанията
и́, личните документи на Г. били донесени минути преди изтичане на срока и
поради това в медицинското заведение било отказано вземане на кръвна проба. Показанията
и́ не могат да бъдат приети безрезервно, предвид близката родствена връзка
с жалбоподателката и доколкото противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. показания на свидетелите С. и Б., подписали приложените
по делото сведения, според които Г. не се е явила в определеното време за
вземане на кръв. В показанията си пред съда свид. С. и свид. Б. заявяват с
категоричност, че винаги, когато лицето се яви в посочения в талона за
изследване час, се взема кръвна проба за изследване. Тези показания са
последователни и непротиворечиви и не съдържат „уклончиви“ отговори, както се
сочи от пълномощника на жалбоподателката, поради което следва да бъдат кредитирани.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателката е осуетила проверката за наличие на
алкохол в кръвта и́ и са налице установените в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката.
Наложената принудителна административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер. Тя е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва
други нарушения на правилата за движението по пътищата, поради което съдът
приема, че тя напълно съответства на целта на закона. Не се установяват
основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което
оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, представлявана от пълномощника адв. С.С. ***, със съдебен
адрес:***, против Заповед № 21-0304-000258 от 08.08.2021 г., издадена от А. Г.
Ангелов на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, за
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: