№ 150
гр. Плевен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Е. ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20254400500060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №1708/13.12.2024г., постановено по гр.д.
№6921/2024г. по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е
отхвърлил предявения на основание чл.109 от ЗС иск от Б. М. М., ЕГН
********** и П. С. М., ЕГН **********, против Д. А. А., ЕГН **********, за
осъждане на ответника, в качеството му на собственик на поземлен имот с
идентификатор *** с адрес на имота с.***, ул.“И.В.“ №*, да преустанови да
им пречи да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с адрес с.***, ул.“А.З.“
№*, и построената в него жилищна сграда, като премахне за своя сметка
изградената на имотната граница между двата имота и частично навлизаща в
техния поземлен имот сграда с идентификатор ******., като неоснователен и
недоказан.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна
жалба, депозирана от Б. М. М. и П. С. М. чрез процесуалния им представител
адв. Й. Я. от АК-Плевен. Процесуалният представител на въззивника излага
твърдения, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в
противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС е отхвърлил така
предявения иск. Твърди, че по делото е установено, че процесната сграда не е
построена на определеното в строителната документация място, а е изместена
с 1,61м. по-надолу, като е построена на вътрешната регулационна линия с
имота на ищците, като така са нарушени действащите към момента на
построяването строителни правила и норми за изграждане на населените
места. Сочи, че в случая е ясно, че така изградената сграда, собственост на
ответника, че е ясно, че с него се пречи на ищците да упражняват правото си в
пълен обем. Излагат се твърдения, че по делото е безспорно установено, че
1
процесната сграда засенчва част от имота на ищците, като счита, че е без
правно значение дали същите са имали намерение да засяват растителност в
тази част, предвид липсата на достатъчна осветеност. Счита, че е без правно
значение дали процесният имот е със статут на „търпим строеж“, а само дали
обективно пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на
собственост. Сочи, че навлизащата над имота на ищците стреха и улук на
сградата на ответника пречи на ищците да паркират автомобилите си в тази
част от имота. В заключение прави искане съдът да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови нов, с който да уважи предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Д. А. е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В същия се излага становище,
че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, обосновано
на представените и събрани доказателста, като се прави искане същото да
бъде потвърдено. Сочи се, че е налице изместване на процесната сграда, което
е резултат от последващото изменение на регулационния план на с. ***.
Твърди, че това изместване не прави сградата незаконна, тъй като за нея има
строителни книжа и същата е търпим строеж. Счита, че неоснователни и
недоказани са останали доводите на ищците, че ответникът им пречи да
упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост. В
заключение прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивниците не
се явяват, представляват се от адв. Я., която поддържа въззивната жалба. Сочи,
че е нарушен Закон за плановото изграждане на места, които са действали
тогава, Наредба №5 към ЗТСУ, които позволяват да се прави такова
строителство, ако покривът на калканен зид на заварената постройка се
покрива при наличие на заварена постройка от същия вид в съседен имот, ако
се покрива калканния зид при съгласие на собственика на съседния, изразен в
нотариално заверено заявление до техническите служби на Общинския
народен съвет или заявление подписано в присъствието на длъжностно лице
от същата служба, при което задължение от негова страна да изгради също
такава постройка, така че калканните им зидове да се покриват. В заключение
прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с
който да уважи иска по чл.109 ЗС. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата
страна се представлява от преупълномощения адв. М. Б., която поддържа
отговора на въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
2
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК препраща
своята към нея.
Първоинстанционният съд е изложил подробни, законосъобразни и
правилни правни изводи, изведени в мотивната част на своя съдебен акт,
които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания
следва да бъде допълнено следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск по чл.109 от ЗС с искане за
осъждане на ответника в качеството му на собственик на поземлен имот с
идентификатор *** с адрес на имота с.***, ул.“И.В.“ №*, да преустанови да
им пречи да упражняват необезпокоявано и в пълен обем правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с адрес с.***, ул.“А.З.“
№*, и построената в него жилищна сграда, като премахне за своя сметка
изградената на имотната граница между двата имота и частично навлизаща в
техния поземлен имот сграда с идентификатор ******.
Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва
или поддържа неоснователно действие спрямо ищеца, какъвто е настоящият
случай, видно от приложените писмени доказателства, установяващи момента
на придобиване от ответника на процесния имот.
По отношение на възражението, релевирано от страна на въззивниците в
настоящата въззивна жалба, че имотът, собственост на ответника, а именно
сграда с идентификатор ******. по правната си същност представлява
незаконен строеж, настоящият състав счита същото за неоснователно.
Съображенията за това са следните:
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза,
както и допълнителна такава, заключенията по които настоящият съдебен
състав кредитира с доверие, като обосновани и кореспондиращи изцяло с
приложените по делото писмени доказателства. От заключението на вещото
лице по първоначално изготвената от него експертиза се установява, че
процесната сграда е разрешена и построена по действащите към момента на
застроването й нормативни актове, а именно ЗТСУ и ППЗТСУ, като същата е
била построена 1977г.
Съдът не кредитира възражението, релевирано от страна на
процесуалния представител на въззивните страни, че това заключение
противоречи на дадените в съдебно заседание на първа инстанция разяснения.
Вещото лице достатъчно категорично е отговорило на зададения му в
експертизата въпрос.
Съгласно действащите по време на застрояването на процесната сграда
строителни правила и норми по териториално и селищно устройство,
регламентиращи, че при изграждане на стопанските постройки освен
архитектурно-градоустройствените и санитарно-хигиенните норми се спазват
и изискванията, уреждащи, че когато се разполагат свободно, постройките
трябва да са на разстояние от страничните линии към съседите най-малко на 3
м или най-малко на 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45°
отклонение от южната посока) гранична линия към съседите. Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-
техническа експертиза, отстоянието на процесната сграда до границата със
съседен имот *** при регулационната линия с имот *** е 1,61м., измерена
графично в системата на КАИС.
В този смисъл, не са налице доказателства, че процесният имот,
собственост на ответника, по правната си същност представлява незаконен
3
строеж, тъй като същият не е построен в нарушение на действащите към
момента на построяването му благоустройствени правила и норми.
Вещото лице е посочило още и, че строителната линия за построянване
на процесната сграда е дадено по тогава действащия регулационен план,
одобрен със Заповед №1009/07.05.1971г., като със Заповед №РД-15-
1398/03.08.2000г. е одобрен нов кадастрален план за с. ***, при който има
преместване на регулационната линия, като малка част от процесната сграда с
идентификатор ******. попада в имота на ищците, но същевременно е
съвпадала с границата между имотите по регулационния план към 1971 г.
Вещото лице е посочило и че така одобреният план, както и изготвената
кадастрална карта не са били обжалвани от страните.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че процесната сграда
действително попада частично в имота на ищеца. Същото, обаче, е в резултат
на приложената регулация по плана от 2000 г., т. е. поради причина, която не е
резултат от неоснователни действия на ответника. В практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в решение №243/23.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№197/2012 г., постановено по въпроса дали е допустимо осъдителният иск по
чл. 109 ЗС да бъде успешно проведен срещу ответник, който с поведението си
само се ползва от създаденото противоправно състояние, но същото не е
възникнало от негово активно поведение, а от административен акт, ВКС е
приел, че от решаващо значение за предявения негаторен иск е не безспорно
установеното в случая ограничаване на възможността ищеца да упражнява
собственическите си правомощия, а липсата на причинна връзка между това
състояние и поведението на ответника, срещу когото е насочена претенцията.
До настоящата ситуация, при която част от постройката на ответника попада в
съседния имот, собственост на ищците, се е стигнало след прилагането на
регулацията с плана от 2000 г., като същото не е в резултат на поведението на
ответника, в който смисъл не е налице причинна връзка между негови
действия и създаденото правно положение.
Следва да бъде добавено, обаче, следното: Когато увреждащото
въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени
нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена
без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните
правила и норми, като е възприето, че указанията по приложение на
материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК
на ВС са приложими и при действието на ЗУТ (Решение № 324/21.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о.).Сам по себе си въпросът досежно
законността на строежа не обосновава необходимост от премахването му по
реда на чл. 109 ЗС, ако допуснатите нарушения на благоустройствения закон
не създават пречки за упражняване правото на собственост от страна на
ищеца, което следва от възможността за легализация и узаконяване на строежа
след привеждането му в съответствие с изискванията на строителните правила
и норми, което като акт има обратно действие – така: Решение
№139/25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на Iг.о. на ВКС; Решение
№324/21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на II г.о. на ВКС и др. Както е
посочено и в ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК, а и в Р. 411 от 02.03.1999 г.по
гр.д. № 2190/1998 г., V г.о. и Р. 1319/05.07.1999г. по гр.д. 501/98г. на 4 г.о.
незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на
негаторния иск, ако този строеж не смущава правото на собственост на ищеца
Както правилно се е позовал и първоинстанционният съд, в т.3 на
4
Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС е
дадено изрично тълкуване, съгласно което от самия текст на разпоредбата на
чл.109 от ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска
са именно неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. В този смисъл, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.
Горното налага да се извърши индивидуална преценка за всеки
конкретен случай дали построеното действително пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост.
По отношение на факта, дали е налице действие или бездействие на
ответника, създаваща за ищците пречки за използването на собствения им
имот по-големи от обикновените са ангажирани гласни доказателствени
средства, обективирани в разпита на свидетеля Г.Б. М. - дъщеря на ищците. От
показанията й, депозирани в хода на първоинстанционното производство, не
се установява наличието на пречки такива, каквито са релевирани от страна на
ищците в исковата молба, с оглед твърденията на ищците досежно това, как
действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват
правата им. В този смисъл от разпита на свидетеля се установява, че не е
правен опит да бъде паркирано притежавано от тях МПС и/или бус покрай
сградата на ответника, попадаща в част от имота на ответника, както и че не
зная каква е широчината на притежаваните МПС-та, като в този смисъл не са
установява дали наистина същите не могат да бъдат паркирани в тази част от
имота на ищците.
Установява се и че ответникът е предприемал строително-ремонтни
действия, навлизайки в имота на ищците, за което самите те обаче разбрали от
съседи, като не са налице данни да са създавани пречки на самите тях по-
големи от обикновените, каквото е изискването на чл.50 от ЗС.
От разпита на свидетелката се установява и че ищците не са правили
опит и не са засаждали растения в тази част от имота си.
От заключението на вещото лице по назначената и приета в съдебно
заседание допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че
сградата на ищците е по-висока от тази на ответника, което се вижда и от
снимковия материал, приложен съм експертизата, поради което тя не може да
бъде засенчена от нея. Съгласно изложеното от вещото лице, изготвило
допълнителната СТЕ в открито съдебно заседание на първоинстанционния
съд, засенчването при определени часови диапазони, а именно рано сутрин, е
по отношение на един прозорец и то не изцяло, а на минимална площ от него.
С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че
разположението на сградата в този й вид не създава пречка, по-голяма от
обикновената. Възраженията на процесуалния представител на ищците, че е
без правно значение дали доверителите й са имали намерение да засяват
растителност в тази част, предвид липсата на достатъчна осветеност, е
неоснователно. В тежест на ищците е да докажат конкретни пречки, по-големи
от обикновените, осъществени от страна на ответната страна, с които
5
последната пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост от
ищцовата страна. В случая такова доказване не е проведено успешно, като
напротив – доказано е, че процесната сграда не засенчва имота на ищците,
поради което не е пречка последните да предприемат действия по засаждане и
отглеждане на растения.
Съдът споделя становището на първоинстанционния съд и че в случая
поисканата защита от ищците - премахване от ответника на изградената на
имотната граница между двата имота и частично навлизаща в техния
поземлен имот сграда с идентификатор ******, се явява и неадекватна такава
на размера на навлизането на сградата в имота на ищците и в противоречие
със задължителната съдебна практика, както и че в настоящия случай би могла
да бъде търсена по различни от негаторната защита начини. Търсената по
исков ред защита следва да съответства на нарушението и да се ограничава с
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано
неговите права.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да
бъде изцяло потвърден.
По разноските:
При този изход на спора във въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски възниква за въззиваемата страна в спора. Същата
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в
размер на 500 лева, като представя договор за правна защита и съдействие от
14.01.2025., който в случая служи и за разписка. Въпреки че в представеното
адвокатско пълномощно е уговорена сумата от 1000лв., в представения в
открито съдебно заседание на въззивната инстанция списък на разноските е
посочена сумата от 500лв., която следва да бъде присъдена.
Настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ на осн.
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, Окръжен съд –
Плевен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №1708/13.12.2024г., постановено
по гр.д.№6921/2024г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Б. М. М., ЕГН ********** и П. С. М.,
ЕГН **********, да заплатят на Д. А. А., ЕГН **********, сумата от
500.00лв. /петстотин лева/– разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7