Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.02.2018г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2006 по описа
за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са родители на детето Е.Д.Ч.,
като с определение по гр. д. 893/2009г. по описа на АРС е одобрена постигнатата
между тях спогодба, по силата на която местоживеенето на Е. е определено при
майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. За бащата
е бил определен режим на лични отношения, но по вина на ответницата той не е
бил осъществяван изцяло. Въпреки това майката не е полагала необходимите грижи
за него. Две години преди датата на подаване на исковата молба тя се обадила на
ищеца и му заявила, че детето иска да живее при него. Поради това той напуснал
работата си в гр. Копенхаген, Дания и се върнал да живее в Република България и
поел изцяло грижите за Е.. След това детето било помолено от майка си да се
върне и то се съгласило с това. През 2014г. обаче, Е. започнала да споделя с
баща си, че не се чувства добре при майка си, а през 2015г. направила опит за
самоубийство. От началото на 2016г. детето отново заживяло при баща си. В дома
му има самостоятелна стая за нея, оборудвана с всички необходими неща. Ищецът
работи и получава доходи, с които може да поеме разходите по отглеждането й.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което упражняването на родителските
права върху Е. да бъде предоставено на него, като се определи местоживеенето му
при него, а за майката да се определи режим на лични отношения. Претендира
направените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като
твърди, че действително Е. живее при баща си от началото на 2016г., но това се
отразява изключително негативно върху нейното развитие. Понижила е успеха си,
не се прибира до късно, занижена е хигиената й. Именно занижения контрол върху
поведението и образованието й е причината тя да иска да живее при баща си. В
същото време майката има желание и възможности, като притежава и необходимите
качества да отглежда, да се грижи и да възпитава детето си. Ето защо моли искът
да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Е.Д.Ч. е родена на
11,02,2002г. от майка С.Ф.Е. и баща Д.П.Ч.. Не е спорно между страните, че от
началото на 2009г. не живеят заедно. С определение от 13,10,2009г. по
приложеното гр.д.№893/2009г. между тях е постигната спогодба упражнвяането на родителските права върху Е. да бъде
предоставено на майката, а за бащата да се определи режим на лични отношения. От
постановяване на същото е изминал дълъг период от време, през който е настъпило
съществено изменение в обстоятелствата, при които са определени мерките –
детето е пораснало с около седем години, като не е спорно между страните, че от
началото на 2016г. то живее при баща си в дома му в с. Тополово. Не е спорно, а
и от показанията на свидетелката Силвана Аврамова и Галина Делчева, както и от
разпита на социалния работник Татяна Хаджиколева, се
установява, че преди промяната на местоживеенето на детето, то се е чувствало
изключително неспокойно, нервно, неразбрано, потиснато, получавала тикове. Два
пъти правила опит за самоубийство. След това споделила, че причина за това са
влошените отношения между нея и майка й. Настъпила коренна промяна в
поведението й, след като се преместила да живее при баща си. Станала
по-спокойна, нямало истерии, крясъци и тикове. Чувствала се приета от него и
семейството му. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на
свидетелите Гъгнев и Сюлейманова. Според тях бащата
не упражнява достатъчно контрол върху дъщеря си, като освен това не разполага с
достатъчно средства за отглеждането й. Те обаче, не разполагат с непосредствени
впечатления от това, каквито има класният ръководител на Е. – свидетелката
Аврамова. От показанията й се установява, че действително успехът на детето се
е понижил, но това е станало още преди
да се премести при баща си. В същото време няма неизвинени отсъствия и има
добра дисциплина. Съдът кредитира показанията й също така като назаинтересувани от изхода на спора, докато обратното важи
за свидетелите Гъгнев, който живее на съпружески
начала с ответницата, и свидетелката Сюлейманова, която е нейна майка. Освен
това от приетия социален доклад се установява, че за 2016-2017 учебна
година Е. има осигурени учебни пособия и
помагала, както и всичко необходимо за нормалното протичане на учебния процес.
Осигурени са подходящи условия за отглеждан и развитие, съобразени с възрастта,
физическите, емоционални и образователни потребности. Осигурена и сигурна и
стабилна семейна среда, гарантираща правилното физическо и психо-емоционално
развитие на детето. Социалният работник е установил, че между нея и баща й е
изградена емоционална и доверителна връзка, като Е. разпознава него като значим
възрастен, даващ усещане за стабилност и безопасност. В същото време връзката
родител – дете между нея и майка й е в процес на изграждане.
От заключението по
комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се
установява, че няма данни за синдром на родителско отчуждение, като
емоционалната връзка на детето и с двамата родители е налична и функционална. И
двамата родители демонстрират дефицити в родителската си компетентност, като и
по отношение на двамата е необходима корекция на досегашното поведение. Майката
следва да намери по-ефективен и убедителен за детето начин да доказва искреното
си отношение към него, изхождайки от сложната възраст, в която се намира
то. А бащата трябва да промени нагласата
си за декларираната от него либералност и
безконтролно доверие.
Според настоящия
състав този извод се налага и с оглед на направените от страните изявления при
изслушването им в съдебно заседание по реда на чл. 59 от СК. Той обаче има пожелателен характер и касае настъпване на бъдеща промяна,
а решението за разрешаване на спора между страните следва да се основе на
настъпили към момента обстоятелства и факти. Безспорно се установи, че Е.
изпитва напрежение в дома на майката,
довело до невротизъм и суицидни прояви. В същото
време влиянието, което оказва баща й върху нея, се е отразило благоприятно на
психиката и поведението й. Той стимулира детето да формира решенията си като
по-възрастен и по-отговорен човек, проявявайки повече толерантност. Няма
никакви обективни данни, въз основа на които да се приеме, че това създава
някаква опасност за правилното й физическо и психическо развитие, особено като
се вземе предвид нейната възраст – 16 години. Тя й дава възможност да прецени
мотивите на родителите си, тяхното поведение като цяло и отношението им към
себе си в частност и въз основа на това да формира ясно и категорично желание
да живее при баща си. Следва да се подчертае също така, че това желание е
заявено и към 09,05,2016г. – при първоначалното разглеждане на делото и към
23,10,2017г. и към момента на приключване на устните състезания. След като
същото е останало непроменено през един доста продължителен период от време,
съдът приема, че то не е импулсивно, а е
добре обмислено и осъзнато.
Всичко изложено до тук налага извода, че е налице изменение на
обстоятелствата, което съществено засяга интересите на детето, в какъвто смисъл
е изискването на т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година, за да е налице основание за изменение
на определения режим за упражняването
на родителските права, тъй като положението на детето би се подобрило, ако
родителските права се предоставят на ищеца. При него детето се
чувства спокойно и обичано, между тях съществува емоционална връзка. Е. изпитва
силно желание да живее при баща си, което не е манипулирано или импулсивно. В
същото време не е установено негативно влияние, оказвано от Д.Ч. върху нея. За
пълнота следва да се отбележи, че настоящият състав е твърдо убеден, че животът
и здравето на детето винаги и при всички ситуации са от първостепенно значение,
като имат приоритет дори пред образованието на всяко дете. Ето защо счита, че в
изключителен интерес на Е. е тя да живее при баща си.
По изложените по-горе съображения предявеният иск за изменение
местоживеенето на детето и следващото от това упражняване на родителските права
е основателен.
За да се съхрани връзката на детето
с майка следва да се определи максимално разширен режим на лични отношения. Тъй
като страните не са посочили такъв, който максимално да съответства на тяхната
ангажираност и тази на детето, съдът приема, че на тези условия отговоря режим,
при който майката има право да взема детето всяка втора и четвърта седмица от
18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, всяка сряда от 18,00 часа до 20,00
часа, както и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата и през първата половина на всички останали ваканции и
официални празници. В тази връзка настоящият състав призовава страните за
възстановяване на контакта между родителите по въпросите, касаещи отглеждането
на детето, а като следствие от това и постигане на разбирателство между тях
относно осъществяване на свободни и безпроблемни контакти между детето и
ответницата, нерегламентирани от съдебното решение.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 1550 лева, съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК мерките
относно това при
кого от родителите
да живее Е.Д.Ч., ЕГН ********** на
кого от тях
се предоставя упражняването на родителските права и относно
режима на лични отношения,
определени със съдебна спогодба от 13,10,2009г., одобрена с протоколно
определение от 13,10,2009г. по гр.д.
№893/2009г. по описа на АРС, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е.Д.Ч., ЕГН ********** при нейния баща Д.П.Ч.,
ЕГН ********** ***, и ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху Е.Д.Ч., ЕГН ********** на нейния баща Д.П.Ч., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между майката С.Ф.Е., ЕГН ********** *** и детето Е.Д.Ч., ЕГН ********** всяка втора и
четвърта седмица от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, всяка сряда от 18,00
часа до 20,00 часа, както и по един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата и през първата половина на всички останали
ваканции и официални празници.
ОСЪЖДА С.Ф.Е., ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева,
направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: