Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260102, 30.09.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 356
по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата, че е собственик по наследство
и давност на ПИ с идентификатор 39390.103.6 по кадастралната карта на землището
на с.К., общ.Търговище и представляващ Нива с площ от 1292 кв.м., в землището
на с.К., м.“О.“. Твърди в молбата, че имота винаги е бил частна собственост, не
е бил одържавяван и не е бил включван в ТКЗС, като е владян и ползван още от
неговия прадядо, от дядо му и баща му, който още приживе прехвърлил владението
върху имота на него. Твърди, че от тогава и до момента той владее и ползва
същия, явно и необезпокоявано, без някой да му е оспорвал правата върху същия.
При опит да се снабди с документи ищецът установил, че имота е заснет по
кадастралната карта и е записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на
ответника. Ето защо ищецът, считайки, че в негова полза е изтекла придобивната давност моли съда да постанови решение, с
което да го признае за собственик по отношение на ответника на описания по-горе имот. Претендира разноски в
производството. В
съдебно заседание поддържа молбата, чрез процесуален представител.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника. В отговора ответника е заявил, че иска е
допустим, но конкретно становище по основателността на същия не е взето. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител ответника изрази становище за основателност на молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : От показанията на разпитаните по делото св.М. и Е. се
установи, че бащата на ищеца е закупил имот, с площ около 2.5 дка, в с.К. през
1980 год. от Х.А., представляващ дворно място с построена в него къща, който
имот е предоставил на ищеца през 1990 год., като от тогава и до момента
единствено ищеца и семейството му владеят и ползват имота явно и
необезпокоявано, без някой да оспорва правата му. Установи се от показанията на
свидетелите, че бащата на ищеца е имал друг собствен имот по наследство, който
е оставил на сестрата на ищеца, както и е закупил на брата на ищеца друг имот в
селото, различен от този ползван от ищеца. Безспорно е по делото, че бащата на
ищеца е Ш. М. И. (Р.Х.Х.), като видно от приложеното
копие от разписния лист на с.К. на името на бащата на ищеца е записан имот XIII-331
в кв.43. От представения по делото съдебен протокол по гр.д. № 451/2019 год. на
РСТ се установи, че при извършване на делба между ищеца и А. Ш. Ю. в
изключителен дял на първия е предоставен ПИ, пл.№ 331, представляващ парцел ХІІІ-331, кв.43 по
плана на с.К., общ. Търговище, с площ
1185 кв.м., при граници: улица; УПИ ХІІ-330 на А.Ш.Ю.и УПИ ХІV-332
на М. М. А., ведно с построените в него къща и стопански постройки. От
заключението на приетата без възражения по делото съдебно-техническа експертиза
и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че при
действието на стария план на с.К., действал от 1927 год. до 1986 год. процесния имот, който се владее от ищеца е бил в регулация
и отразен като имот с пл.№118, парцел V-118 в кв.53,
като с Постановление № 216 /1961 год. част от имота е изключена от регулацията
на с.К.. По новия план от 1986 год. процесния имот е
отразен като имот с пл.№ 331 и за него е бил отреден УПИ XIII-331 в кв.43 с площ от 1165 кв.м., като вещото лице
посочва, че това е тази част от имота, която е останала в регулацията на с.К.,
а след съпоставка на стария план и кадастралната карта е установило, че частта
от имота, която е останала извън регулация е отразен в КК като имот с
идентификатор 39390.103.6, с площ от 1292 кв.м., по начин на трайно ползване
„Нива“ и именно този имот е отразен като земи по чл.19 ЗСПЗЗ. От заключението
се установи също така, че имот с идентификатор 39390.103.6 на место е
продължение на имота на ищеца, който е останал в регулация, като има трайно
установени граници и зем.земя не е отделена от
дворното място на ищеца, а са оградени общо и се ползват от него. Безспорно е
по делото, че тъй като спорния имота – земя по чл.19 от ЗСПЗЗ винаги е бил
частна собственост, макар и имащ статут на зем.земя
след промяната на регулацията през 1961 год. за него не са подавани документи
за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
При
така установеното съдът прави следните правни изводи : За да установи дали ищеца
е придобил собственост върху процесния имот въз
основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва
на първо място да се установи статута на имота, предвид различните ограничения
на придобиване на имоти въз основа на давностно
владение, установени в законите действали през процесния
период. Безспорно е по делото, че процесния имот е
извън регулацията на селото и въпреки, че се е ползвал като част от дворното
място на имота на ищеца е имал статут на земеделска земя. Установи се от
събраните по делото доказателства, че имота се владее и ползва от ищеца от 1990
год. и до момента т.е. повече от десет години, като владението е явно,
необезпокоявано и непрекъснато и никой не е оспорвал правата му върху него.
Установи се, че процесния имота по стария план на
селото е бил в регулация и собственост на праводателя
на ищеца и тъй като е бил частна собственост, дори и след изключване от
регулацията, той не е бил причисляван към поземления фонд, не е бил отчуждаван
и включван в земеделско стопанство, поради което и не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед изложеното съдът счита, че няма
законова забрана ищеца да придобие имота по давност, същия го е владял явно и
необезпокоявано повече от десет години. Установи се, че за целия период през
който имота е владян никой не е оспорвал правата на ищеца върху същия, при
което и по изложените по-горе съображения съдът приема, че ищеца е придобил правото на собственост на основание
изтекла в негова полза придобивна давност и
предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Ищецът е направил искане са
присъждане на разноски, които са в размер на 300 лв. – държавна такса и депозит за вещо
лице, като с оглед изхода на спора и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да му ги заплати.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., че
М.Ш.М., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И.
от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 1 е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот : Поземлен имот с идентификатор 39390.103.6
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К., одобрени със Заповед №
РД-18-411/26.09.2017 год. на ИД на АГКК, с площ 1292 кв.м., находящ
се в землището на с.К., местност „О.“, трайно предназначение на територията :
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята : Пета, при
граници : Поземлени имоти с идентификатори 39390.103.5 ; 39390.103.4;
39390.888.9901; 39390.103.7; 39390.57.9 и 39390.57.10, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д.
да заплати на М.Ш.М., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Л.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора № 1 направените
по делото разноски в размер на 300 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :