№ 12075
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20241110100645 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„фасилити мениджър“ при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 14 556,38 лв., представляваща обезщетение за
периода от 01.11.2023 г. до 01.05.2024 г., формирано, както следва: 7 771,88 лв. –
обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при
стария и новия работодател за периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г., 1 658,94 лв. –
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
01.03.2024 г. до 07.03.2024 г. и 5 125,56 лв. - обезщетение, равняващо се на разликата между
получаваното трудово възнаграждение при стария и новия работодател за периода от
08.03.2024 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът И. А. Г. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника а – гр. София,
в рамките на което е изпълнявал длъжността „фасилити мениджър“, по силата на трудов
договор № AAS 6131 от 20.11.2017 г., сключен за срок от 1 година. Поддържа, че
впоследствие е сключен нов трудов договор № AAS 6153 от 01.07.2018 г., също за срок от 1
година, отново за длъжността „фасилити мениджър“, който с анекс № 1 от 13.05.2019 г. е
изменен в трудов договор за неопределено време, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, при
уговорено трудово възнаграждение в размер на 4 341,12 лв., като впоследствие страните са
сключвани и други анекси към него, а именно: № 2/15.04.2020 г., № 3/05.06.2021 г., №
4/05.06.2022 г. и № 5/18.04.2023 г., с които е запазена длъжността „фасилити мениджър“, но
неколкократно е увеличено трудовото му възнаграждение, достигнало до размера от
6 244,97 лв. Твърди, че на 02.10.2023 г. в получил предизвестие за прекратяване на същия,
на основание чл. 326, ал. 2 КТ, а на 01.11.2023 г. му е връчена заповед № ААУ-23/24-
00158/01.11.2023 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 02.11.2023 г. Оспорва да е
налице реално съкращаване на щата, тъй като при ответника е налице новосъздадена
1
длъжност „фасилити директор“, заемана от хс, която счита, че изцяло се припокрива с
трудовите функции на заеманата от него такава „фасилити мениджър“. Заявява, че от страна
на ответника не е извършен подбор по чл. 329 КТ. Предвид изложеното, моли съда да
признае уволнението за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „фасилити мениджър“ при ответника. Претендира и обезщетение по
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в общ размер на 14 556,38 лв., начислено за периода от 01.11.2023 г.
до 01.05.2024 г., формирано, както следва: 7 771,88 лв. – обезщетение, равняващо се на
разликата между получаваното трудово възнаграждение при стария и новия работодател за
периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г., 1 658,94 лв. – обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г. и 5 125,56
лв. - обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение
при стария и новия работодател за периода от 08.03.2024 г. до 01.05.2024 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът а – гр. София е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че със заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023
г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ – поради съкращаване на щата, както и наличието на длъжност „директор фасилити и
операции“, заемана от хс. Сочи, че на 02.10.2023 г. е взето решение за съкращаване на щата
чрез съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „фасилити мениджър“. Оспорва да е
налице изискването за извършване на подбор по чл. 329 КТ, тъй като няма идентичност
между заеманите от ищеца и хс длъжности, доколкото последната се явява ръководна
спрямо неговата такава. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 02.11.2023
г., а исковата молба е входирана на 03.01.2024 г., т. е. след двумесечния срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ, изтекъл на 02.01.2024 г. Уточнява, че на 02.10.2023 г. писмено и от компетентен
орган е взето решение за утвърждаване на ново щатно разписание, според което заеманата
от ищеца длъжност се закрива. Оспорва да е имал задължение за извършване на подбор по
чл. 329 КТ, тъй като длъжностите „директор фасилити“ и „фасилити мениджър“ се намират
в отношение на субординация една спрямо друга, поради което не се припокриват.
Уточнява, че се касае за различни изисквания за заемане на двете длъжности като напр.
разлика в необходимия опит, образование, квалификация, опит с работа по управление на
проекти, разработване и внедряване на правила за здравословни и безопасни условия на
труд, опит в обществените поръчки и др. Сочи, че длъжността „фасилити мениджър“ е
строго оперативна и е подчинена на длъжността „директор фасилити и операции“, която е
част от висшето ръководство на предприятието. Изтъква наличието на различия във
възложените отговорности и задачи за двете длъжности, изброявайки част от тях. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 08.04.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът И. А. Г. е заемал длъжността „фасилити
мениджър“, като със заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023 г. същото е било прекратено,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Видно от мотивите на заповедта, като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, като
от направеното отбелязване върху документа се установява, че заповедта е връчена на
ищеца на 01.11.2023 г., който факт той е удостоверил с подписа си.
Установява се, че издаването на заповедта се предхожда от отправянето на
2
предизвестие от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца с посочено основание за това – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ –
поради съкращаване на щата, считано от 02.11.2023 г. (01.11.2023 г. е последният работен
ден), като видно от отбелязването върху документа същият е получен от служителя на
02.10.2023 г., в 15:40 часа, който факт той също е удостоверил с подписа си.
Представени са в превод на български език 2 броя длъжностни характеристики
съответно за длъжността „фасилити мениджър“ и длъжността „директор фасилити“, от
съдържанието на които се установяват правата и задълженията, включени в трудовите
функции на всяка една от отделните длъжности.
С протокол от 25.09.2023 г. на директора и упълномощен представител на съвета на
директорите на а – гр. София е взето решение за утвърждаване на ново щатно разписание на
длъжностите в училището съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от
протокола, като е разкрита 1 брой длъжност „Помощник на учителя“ с НКПД 5312-3001.
Видно от длъжностното разписание към 25.09.2023 г. в отдел „Поддръжка и
озеленяване“ се предвижда една щатна бройка за длъжността „директор фасилити и
операции“, заемана от хс и една щатна бройка за длъжността „фасилити мениджър“, заемана
от И. А. Г..
С протокол от 02.10.2023 г. на директора и упълномощен представител на съвета на
директорите на а – гр. София е взето решение за утвърждаване на ново щатно разписание на
длъжностите в училището съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от
протокола, като е съкратена 1 брой длъжност „фасилити мениджър“ с НКПД 12195006.
Видно от длъжностното разписание към 02.10.2023 г. в отдел „Поддръжка и
озеленяване“ е запазена една щатна бройка за длъжността „директор фасилити и операции“,
заемана от хс, но е премахната единствената щатна бройка за длъжността „фасилити
мениджър“, заемана от И. А. Г..
От удостоверение за връчване от ССЕВ се установява, че на 02.01.2024 г.
процесуалният представител на ищеца – адв. и Н. е подал искова молба на И. А. Г. срещу
„Англо-американско училище“ – София, като същата е адресирана до Софийски районен
съд и е получена на 03.01.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ик и пп.
Свидетелят ик разказва, че е бивш служител на ответното училище, където е работил в
продължение на повече от 20 години – в периода от 1999 г. до 2021 г., заемайки длъжността
„фасилити мениджър“. Сочи, че след разрастване на училището се е наложило да се назначи
човек с организационни способности, който да се занимава със строителство. Заявява, че
след назначението си през 2017 г. И. Г. е спомогнал за успешното приключване на
започнатите строежи и въвеждането им в експлоатация, както и с дейността по поддръжка
на училището, като е бил непосредствено подчинен на директора и финансовия мениджър.
Свидетелят си спомня част от осъществяваните от него дейности, свързани с изготвяне на
финансови отчети, прогноза за развитие, бюджети по поддръжка на училището,
разработване и внедряване на системи, управление на сгради, управление на безопасност и
здраве, търсене на фирми, осъществяване на комуникация с доставчици, агенти на имоти,
изготвяне на договори с наемодатели, както и последващата им поддръжка. Обобщава, че И.
е имал организационни функции, а самата поддръжка се е осъществявала от персонала чрез
технически сътрудници в различните сфери – електронасоченост, механонасоченост,
градинарска дейност, като е имал правомощия да ги предлага за назначаване. Впечатленията
си от работата на ищеца свидетелят е формирал по време на съвместната им дейност в
училището, която е продължила около 4 години. Сочи още, че И. се е занимавал с
бюджетиране и прогноза, извършвайки преценка дали ще се подменя настилката,
електроинсталацията, дали ще се извършват строителни или бояджийски дейности,
3
извършвал е остойностяване на дейностите, след което ги е предлагал за одобрение от
ръководството в лицето на директора и финансовия мениджър. Спомня си още за участие на
ищеца при изготвяне на договорите за наемане на апартаменти, в които се настаняват
учители, осъществяване на комуникация с наемодателите, както и участие в самото
подписване на договорите, обобщавайки, че И. е отчитал дейностите си винаги пред
директора и финансовия мениджър. С категоричност свидетелят заявява, че пряката
организационна дейност по поддръжка на училището и фасилити мениджмънт са
осъществявани именно от И. Г..
Свидетелят пп разказва, че от 2015 г. работи като специалист в отдел „Човешки
ресурси“ на ответното училище, където участва в процесите по разширяване на персонала в
т. ч. и при назначаването на хс на длъжността „директор фасилити“. Сочи, че преди да
възникне нуждата от тази позиция в училището е съществувала позицията на „бизнес
мениджър“, която е била пряко подчинена на директора, чиято основна функция е била
цялостно управление на необразователните дейности на училището – всичко, свързано с
финанси, сгради, бизнес, операции, строителство и др. Уточнява, че се касае за висша
позиция в йерархията на училището, която е непосредствено подчинена на директора и
същата се е заемала от дама, която се е пенсионирала. Впоследствие ръководният орган на
училището е взел решение за разделяне на длъжността на „финансов мениджър“, свързана с
финанси и бюджетиране, от една страна, и на „директор фасилити операции“, свързана с
операциите и дългосрочното развитие на сградите и сградния фонд, от друга страна. Сочи,
че позицията на „директор фасилити операции“ е заета от хс през 2023 г., като неговите
отговорности са свързани със стратегическо планиране на развитието на училището,
развитието на сградния фонд и др. чрез изготвянето на 5-годишен план, чрез който да се
зададе рамка на предстоящите разходи в близките няколко години, за да може училището да
планира своите финанси. Заявява, че г-н с е имал пряко участие в проекти, свързани с
газифициране и реконструиране на административната част на училището, а паралелно с
това се извършват и вътрешни ремонти, свързани с изграждането на външна класна стая,
кафе и в бъдеще на басейн. Конкретно за позицията на ищеца Г. свидетелят заявява, че той е
бил ангажиран с ежедневните процеси по поддръжката, като длъжността му определя като
подчинена на тази на г-н с, който контролира цялостното звено по поддръжката. Описва
начина на ежедневна комуникация между служителите, твърдейки, че в училището е
внедрена вътрешна система, чрез която се сигнализира за проблеми напр. счупена брава на
класна стая и др., като част от функциите на ищеца са били свързани именно с координиране
на тези имейли и пряко взаимодействие с техническите сътрудници от отдела, които се
занимават с отстраняването на проблемите, на които е пряк ръководител. Свидетелят
определя изпълняваната от г-н Г. функция като средно ниво мениджър в йерархията на
училището под г-н с, но не и чисто изпълнителска. Знае, че изготвянето на отчети и
прогнозно бюджетиране е било част длъжностната му характеристика, но реално самото
планиране и бюджетиране се е извършвало от „бизнес мениджъра“ – г-н с, който го прави и
към настоящия момент. Свидетелят не си спомня ищецът да е участвал в проект по
внедряване на система за пожарна безопасност, но знае, че скоро такъв проект е завършил
успешно с участието на г-н с. Сочи още, че той е ангажиран и във връзка с дейността по
наемане на апартаменти за учители и тяхното настаняване, след което се включва и г-н Г. по
отношение на въпросите, свързани с поддръжката на съответния апартамент, без той да е
имал участие при изготвяне на договорите, тъй като с тази дейност са се занимавали
предимно служителите от отдел „Човешки ресурси“. Свидетелят е формирал впечатления и
във връзка със самата процедура по съкращаване на щата, посочвайки, че след идването на г-
н с през м. май нещата са се сработили по такъв начин, че по отношение на ежедневните
проблеми в училището, които са били пряка отговорност на г-н Г., екипът в отдела е
започнал сам да се справя, поради което позицията му е станала излишна. Допълва, че
понастоящем няма мениджър фасилити и операции, а всичко свързано с управлението на
4
сградите и имуществото, е в правомощията на г-н с, който движи и всички отношения с
изпълнители и трети лица, а по отношение на ежедневния надзор върху физическите сгради
и съоръжения и техническата поддръжка – например проблем с електрическата инсталация
членовете на екипа сами се сигнализират и го отстраняват. Свидетелят обобщава, че ако се
касае за проблем, свързан с планиране и бюджетиране, той ще ще бъде в компетентността
на г-н с, а в случай, че се касае за проблем, свързан с ежедневен ремонт, тогава се включват
съответните членове на екипа, които са пряко подчинени на г-н с. Заявява още, че той се
занимава провеждане на тръжни процедури, комуникира с доставчици и планира бюджета
във връзка със сградите, а преди това тези дейности са се извършвали от г-жа и.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че с протоколно определение
от 06.06.2024 г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за разликата над сумата от 14 556,38 лв.
до първоначално предявения размер от 16 469,82 лв., или за размера от 1 913,44 лв. – поради
отказ, поради което предмет на разглеждане са останали посочените по-горе искове при вече
очертания предмет на всеки един от тях.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
процесната заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023 г., която той оспорва, на посоченото в
нея основание считано от посочения в нея момент в т. ч. и спазване на срока по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ.
В тежест на ответника - работодател в съдебното производство за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на
законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание – по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, са следните: 1. реално съкращаване на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел
по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор
по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност
или се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни
длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното
уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени
от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение №
216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г.
по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В случая, по делото не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства – трудов договор № ААУ 6131/20.11.2017 г., трудов
договор № ААУ 6153/01.07.2018 г., 5 броя анекси към него съответно от 13.05.2019 г., от
15.04.2020 г., от 05.06.2021 г., от 05.06.2022 г. и от 18.04.2023 г., както и заповед № ААУ-
5
23/24-00158/01.11.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца, че в периода от
20.11.2017 г. до 01.11.2023 г. страните по делото са били обвързани от действащо помежду
им трудово правоотношение, което с процесната заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023 г.,
връчена на ищеца на 01.11.2023 г., е било прекратено, считано от 02.11.2023 г., на
посоченото в нея основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата,
поради което и на основание нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ тези обстоятелства с
правно значение са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото от 08.04.2024 г.
Установява се също така, че преди издаване на заповедта от страна на ответния
работодател е отправено писмено предизвестие, получено от ищеца на 02.10.2023 г., считано
от когато е започнал да тече и 30-дневният срок по чл. 328, ал, 1, вр. чл. 326, ал. 2, изр. 1 КТ,
доколкото няма данни между страните да е уговорен по-дълъг срок, като същият е изтекъл
на 01.11.2023 г., което означава, че считано от 02.11.2023 г. трудовото правоотношение вече
се счита за прекратено – арг. чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ. В същото време в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ се
предвижда, че при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е
настоящият случай, 2-месечният срок по ал. 1, т. 2 на същата разпоредба започва да тече от
деня на прекратяването, т. е. от 02.11.2023 г. Следователно, за ищеца 2-месечният давностен
срок за упражняване на правото да потърси съдебна защита срещу твърдяното незаконно
уволнение изтича на 02.01.2024 г. (вторник, присъствен ден), който факт изрично се
признава от ответника. Действително исковата молба е входирана в регистратурата на съда
едва на 03.01.2024 г., но видно от удостоверението на л. 3 от делото тя е подадена в
електронна форма чрез ССЕВ на 02.01.2024 г. Ето защо, приложение в случая следва да
намери разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, съгласно която срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма,
както е в настоящия случай. Изложеното обосновава извод, че заявеното от „Англо-
американско училище“ – гр. София възражение за пропускане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ е неоснователно, поради което следва да се извърши по-нататъшна преценка доколко
съкращаването на щата (трудовата функция) на ищеца И. Г. е реално и евентуално в случай,
че е такова, извършен ли е подбор по реда на чл. 329 КТ при спазване на законоустановените
изисквания и критерии за това.
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ означава премахване
считано от един определен момент за напред на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно, поради което законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност се
установява от представения протокол от 02.10.2023 г., обективиращ решение на директора
на а – гр. София, който в качеството си на упълномощен представител на съвета на
директорите е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в училището, според което
се премахва длъжността „фасилити мениджър“, заемана от ищеца И. Г., като при съпоставка
с действащото до този момент щатно разписание, утвърдено на 25.09.2023 г., става ясно, че
до този момент тя е била част от щатното разписание, т. е. документално е налице
премахване на същата. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който
поражда съкращаването, а щатното разписание е документът, който материализира новото
длъжностно разписание след промените. Затова този документ, съпоставен с предходен
такъв, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаване на щата (в този смисъл -
Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС). В случая, по делото
се доказва както направено от работодателя изявление за съкращаване на единствената
щатна бройка за длъжността „фасилити мениджър“, обективирано в протоколното решение
6
от 02.10.2023 г., така и отразяването на тази негова воля в новото щатно разписание и
структурата на персонала, утвърдено на същата дата. Релевираните от ищеца доводи, че така
обсъдените писмени доказателства не го обвързват, тъй като са едностранно съставени и
изхождат от ответника, а освен това нямат достоверна дата, не следва да бъдат споделени,
доколкото удостоверените в тях данни относно наличието на надлежно взето решение за
съкращаване на щата се потвърждава и от показанията на свидетеля пп, който в качеството
си на служител в отдел „Човешки ресурси“ при ответника, посочва, че непосредствено е
участвал в процедурата по съкращаване на заеманата от И. Г. длъжност, потвърждавайки, че
служителят е освободен през м. ноември, когато тя вече е била приключила, което е в
подкрепа на удостоверените в горното протоколно решение от 02.10.2023 г. и щатното
разписание към него обстоятелства относно момента на съставянето им. Съдът намира
показанията на този свидетел, преценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото той все още е
служител на ответника, за добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на
правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, доколкото в тази част те се подкрепят
и от обсъдените по-горе писмени доказателства – протоколно решение от 02.10.2023 г. и
щатни разписания, а освен това за опровергаването им не са ангажирани други
доказателства от страна на ищеца.
На следващо място следва да се изясни, че още с исковата си молба ищецът е изложил
фактически твърдения, че изпълняваните от него трудови функции са се запазили и след
уволнението, тъй като изцяло се припокриват с тези, характерни за заеманата от служителя
хс длъжност „фасилити директор“, поради което за работодателя е имало задължение да
извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, което по същността си е довод, че съкращаването на
щата не е реално, поради което съдът следва да го обсъди по същество. В тази връзка най-
напред следва да се отбележи, че за характера и същността на всяка длъжност от значение са
правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на
трудовите му функции, като във връзка с довода на ищеца ирелевантни при съпоставката на
двете длъжности с цел извършване на преценка дали се касае за идентични трудови функции
са изискванията за заемане на длъжността, доколкото съдържанието на длъжността са
отговорностите и задълженията, вменени на служителя, а критериите за заемането се
въвеждат от субекта на работодателска власт с цел обезпечаване качественото изпълнение
на трудовите задължения. В случая, доказателствени източници, установяващи в най-голяма
степен съдържанието на трудовите функции, изпълнявани от ищеца И. Г. и служителя хс, са
представените по делото в превод на български език длъжностни характеристики, отнасящи
се за заеманите от всеки от тях длъжности съответно „фасилити мениджър“ и „фасилити
директор“, както и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ик и пп. В
тази връзка най-напред следва да се отбележи, че от страна на ищеца не е оспорен верността
на представените преводи на български език на всяка една от длъжностните характеристики,
а единствено със становището си от 21.05.2024 г. той е направил общо оспорване, че едната
от тях, отнасяща се за длъжността „фасилити мениджър“, е съставена за целите на процеса,
без обаче да подкрепи това свое твърдение с конкретни доказателства, още повече, че видно
от представения екземпляр на английски език документът е подписан от служителя Г. на
20.11.2017 г., без същият да е оспорил авторството на подписа си, което е следвало да стори
в случай, че е считал, че представената по делото длъжностна характеристика се различава
от връчената му такава при започване на работа в ответното училище. Нещо повече, видно е,
че като част от изискванията за заемане на длъжността е предвидено владеенето на
английски език, поради което следва да се приеме, че той владее такъв, а това означава, че
няма основание да се счита, че той не е бил наясно с правата и задълженията, определящи
съдържанието на трудовите му функции, още повече, че твърдяните от него такива
съответстват на описаните в представения превод на длъжностната му характеристика.
Наред с това от негова страна не са ангажирани доказателства, опровергаващи верността на
двете представени в превод на български език длъжностни характеристики, поради което
7
съдът приема, че сами по себе си те са годен доказателствен източник за установяване на
съдържанието на трудовите функции, характерни за длъжността, за която всяка една от тях
се отнася. В случая, съблюдавайки съдържанието на представената такава за заеманата от И.
Г. длъжност „фасилити мениджър“ се установява, че трудовите функции за длъжността му се
изразяват в осъществяване на цялостен контрол и поддръжка на всички сгради, терени и
системи, ръководи, контролира и оценява работата на служителите по поддръжката,
терените, чистачите и външни фирми, координира, контролира и оценява работата на
всички подизпълнители, контролира графиците за работа на персонала в отдел
„Поддръжка“, съдейства при набиране, наемане на работа, назначаване, повишаване и
освобождаване на служители от отдела, препоръчва/предвижда очаквани ремонти,
подобрения или дейности на бизнес мениджъра за включване в годишния бюджет,
разпределя задачи и работна ръка за посрещане на нуждите на училището, събира оферти и
препоръчва изпълнители, които да бъдат наети като външни фирми, създава система за
ефикасно справяне със спешни случаи, свързани с поддръжката, наблюдава и координира
отговорника по покупките, консумативи и оборудване, осигурява техническо съдействие
при проблеми, свързани със съществуващи съоръжения, разработва и контролира планове за
спазване на правилата за безопасност на училищните съоръжения и организира периодични
проверки и инспекции, следи за ефективността на разходите и отправя препоръки за
подобрение, подкрепя и съдейства училищната администрация с планирането, поддръжката
на всички училищни дейности, наблюдава и контролира всички външни изпълнители и
оценява услугите, свързани с почистване, поддръжка, автобусен транспорт и сигурност,
създава годишен план за поддръжка на училищните съоръжения и апартаменти, подпомага в
проучвания за оценка на съоръженията и дългосрочни проекти, свързани с използване на
капацитета на училищните сградите, дава препоръки, свързани с изграждане, обновяване
или разширяване на училищната база, участва в процеса по планиране на проекти за
строителство или подобрения, представлява училището пред местните власти с цел
получаване на разрешителни и осигуряване на инспекции, свързани със строителни проекти,
работи в сътрудничество с други отдели (охрана, кафене, бизнес офиси и т. н.), комуникира
с всички контрагенти на училището, следи за изпълнение на задълженията им и др.
Анализът на така изброените трудови функции показва, че наред със специфичните
отговорности, касаещи дейността на поверения му отдел „Поддръжка“, а именно: ръководи,
контролира и оценява работата на служителите, развива и контролира графиците на
персонала, съдейства при набиране, назначаване, повишаване и освобождаване на
служители, ищецът И. Г. е следвало да осъществява и широк спектър от други трудови
функции, чието качествено изпълнение съдът приема, че има проявление в цялостната
дейност и функциониране на училището, а именно: контрол и цялостна поддръжка на
сгради, съоръжения и терени, ръководство, контрол и оценка на работата на служителите на
външните фирми, наети от училището, препоръчва и придвижва очаквани ремонти,
подобрения или дейности по поддръжка в годишния бюджет, препоръчва разпределяне на
средства и изпълнители, които да бъдат наети за външни работи, след което ги контролира и
оценява, създава и внедрява система за справяне със спешни случаи, прилага училищната
политика, разработва и контролира плановете за спазване на правилата за безопасност на
училищни съоръжения и организира инспекции, създава годишен план за поддръжка на
училищните съоръжения и апартаменти, дава препоръки във връзка с изграждане,
обновяване или разширяване на училищната база, планира проекти за строителство и
подобрения, като представлява училището пред трети лица (местните власти). В случая,
съдът намира, че за установяване на обстоятелството, че всяка една от изброените дейности
действително са били част от реално изпълняваните от служителя такива, способства не
само съдържанието на самата длъжностна характеристика, но също така и данните, които се
извличат от показанията на свидетеля ик, който в периода от назначаването на ищеца при
ответника през м. ноември 2017 г. до 2021 г. непосредствено е възприел изпълняваните от
8
него трудови функции, потвърждавайки, че той значително е допринесъл за осъществяване
на строителната дейност и разширяване на базата на училището, както и за последващата му
поддръжка. Изрично свидетелят заявява, че се е налагало да изготвя финансови отчети,
прогнози за развитие, бюджети за поддръжката на училището не само за съответната година,
но също така и в по-дългосрочен план, участвал е в разработването и внедряването на
системи, свързани с оперативните работи на училището, управлението на сградите, но също
така и управление на безопасност и здраве, търсене и предлагане на външни фирми в т. ч. и
участие в дейността по обезпечаване на жилища за чуждестранните учители, а впоследствие
и тяхната поддръжка, като самите фактически действия са били извършвани от техническите
служители в отдела, на които Г. е бил пряк ръководител. В показанията си Койнов посочва
още, че ищецът е правил предложения за назначаване на служители, давайки препоръки,
като непосредствената му комуникация е била с директора на училището и финансовия
мениджър, които са давали своето крайно одобрение включително и по отношение на
дейностите, свързани с бюджетиране и прогнозиране на предстоящите дейности във връзка с
разширяването и ремонта на сградния фонд и съоръженията, извършвайки по този начин
пряката организационна дейност по поддръжка и фасилити мениджмънт на училището.
Съдът кредитира с голяма степен на достоверност показанията на свидетеля Койнов,
доколкото обстоятелствата, за които разказва, са непосредствено възприети от него, а освен
това понастоящем същият не се намира в служебна обвързаност с ответното училище,
поради което няма основание да се счита, че би бил заинтересован. Действително
показанията на свидетеля допринасят за изясняването на обстоятелства, осъществили се в
периода до 2021 г., но по делото не се твърди, а и не се доказва впоследствие длъжностната
характеристика на ищеца да е била актуализирана и/или променяна за да се приеме, че са му
възложени трудови функции, различаващи се по съдържание от тези, описани в
представената такава, отнасяща се за длъжността „фасилити мениджър“, която видно от
отбелязването върху нея му е връчена при постъпването му на работа на 22.11.2017 г. Нещо
повече, показанията на свидетеля потвърждават именно отразените в последната права и
задължения, очертаващи съдържанието на трудовите му функции, което е допълнително
основание да се приеме, че представляват доказателствен източник с висока степен на
достоверност. Отделно от посоченото по делото не се спори, че именно това са били реално
извършваните от ищеца трудови функции включително и след 2021 г., доколкото
възражението на ответника се обосновава единствено с твърдението, че те са му били иззети
едва след назначаването на служителя хс през 2023 г. На следващо място функциите на
последния, заемащ съгласно представените поименни щатни разписания длъжността
„директор фасилити и операции“, също се установяват от представената длъжностна
характеристика, отнасяща се за тази длъжност, а именно: разработва и внедрява училищни
неучебни системи и процедури в т. ч. транспорт, управление на сгради и съоръжения,
столова, управление на бюджет, ежедневно наблюдава операции и процеси в училището,
управлява отношения с търговци, доставчици, услуги, разработва и поддържа стратегически
план за сградите и съоръженията включително и финансов план за очакваните разходи,
закупуване на оборудване и консумативи, ръководи и разработва процедури, свързани с
безопасността в т. ч. пътна безопасност, противопожарни тренировки, безопасност и здраве
и др., комуникира с държавни служители, ръководи процеса по избор на доставчици, дава
препоръки, свързани с изграждане, обновяване или разширяване на училищната база,
ръководи екипа по поддръжка и др. В случая, извършвайки съпоставка между трудовите
функции на ищеца и тези на служителя хс, вменени им с отделните длъжностни
характеристики, съдът намира, че до голяма степен те са идентични, като на всеки един от
тях е било възложено както осъществяването на специфични такива, касаещи дейността на
отдел „Поддръжка“ - ръководство и подбор на персонала в отдела, но също така и такива,
свързани с управлението на процеси и събития, които са от значение за цялостната
административна (извънучилищна) дейност в училището, чрез които се постига
9
разширяване и поддръжка на сградния фонд и съоръженията, планиране на бюджета
относно предстоящите разходи, изготвяне и внедряване на системи, задоволяване на
битовите нужди на чуждестранните учители, комуникацията с подизпълнителите и
представителство пред държавни органи, като по делото няма спор, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца именно служителят хс е продължил да изпълнява тези
дейности в рамките на училището. Действително при разпита си свидетелят пп заявява, че
след заемане на позицията си през 2023 г. с е поел голяма част от тях, определяйки ищеца
като мениджър от по – ниска степен, но прави впечатление, че показанията му също
потвърждават, че преди това дейностите по планиране и организиране на процеси, свързани
със сградната инфраструктура, са се осъществявали именно от ищеца Г. заедно с г-жа и,
което е в потвърждение с разказаното и от свидетеля ик. Нещо повече, свидетелят Петров
също посочва, че отговорностите на служителя хс са били свързани със стратегическо
планиране на развитието на училището в т. ч. и изготвянето на план за развитие на сградния
фонд, като описанието на този вид дейности съдът приема, че изцяло съответства на реално
осъществяваните и от ищеца такива преди назначаването на новия служител през 2023 г.
Ето защо, следва да се приеме, че щом като след съкращаване на щата при ответника,
съществена част от трудовите функции, присъщи за заеманата от ищеца длъжност, са
продължили да се изпълняват от друг негов служител – хс, заемащ длъжността „директор
фасилити“, без в съдържанието на същата да са включени задължения и отговорности, които
съществено да се различават от тези, присъщи за заемната от ищеца длъжност преди
прекратяване на трудовото му правоотношение, не е налице реално съкращаване на щата
(функцията) по отношение на длъжността „фасилити мениджър“, вкл. и във вид на т. р.
„трансформация“, при която съгласно трайно установената практика на ВКС – решение №
404 от 06.01.2014 г. по гр. дело № 1968/2013 г., IV г. о., решение № 184/02.06.2011 г. по гр.
дело № 803/2010 г., IV г. о., решение № 168/10.06.2014 г. гр. дело № 5342/2013 г., IV г. о.,
решение № 498/13.01.2012 г. по гр. дело № 1561/2010 г., IV г. о., решение № 13/06.04.2017 г.
по гр. дело № 2239/2016 г., III г. о., решение № 34/16.02.2015 г. по гр. дело № 5826/2014 г.,
IV г. о., решение № 38/23.03.2018 г. по гр. дело № 2098/2017 г., III г. о., съкращаването на
щата следва да се приеме за действително, фактически осъществено.
В допълнение следва да се отбележи, че при наличието на друга длъжност, съдържаща
идентични и/или сходни трудови функции с тези на ищеца И. Г., работодателят е следвало
да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ между заемащите ги служители, което той не е
сторил.
При тези данни, ответникът – работодател не е доказал наличието на предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна е основателен
и следва да бъде уважен.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод с оглед изложеното по-горе, съдът достигна. Установяви се още, че трудовото
правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо, този иск също е
основателен, поради което ищецът И. А. Г. следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „фасилити мениджър“ при ответника. Тук следва да се отбележи, че
влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа е конститутивно и с него
се възстановява предишното трудово правоотношение – такова, каквото е съществувало
преди незаконното уволнение, поради което без значение е дали формално (по документи)
съответната длъжност, респ. щатна бройка реално съществува или е премахната.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от установяване незаконността на прекратяването
10
на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението
за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца. В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди,
защото не е получавал трудовото си възнаграждение след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, което е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за
оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в
трудовата книжка няма отбелязване той да е започнал работа при друг работодател. В този
смисъл са и мотивите на т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че
фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. В случая, от представения трудов договор №
51/01.11.2023 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. за неопределено време, се
установява, че считано от 02.11.2023 г. И. Г. в започнал работа при друг работодател у, като
видно от представения фиш за м. ноември 2023 г. брутното му трудово възнаграждение при
този работодател се равнява на 4 361 лв., т. е. то е по-ниско от последното начислено при
ищеца такова от 6 303,97 лв., видно от представения фиш за работна заплата за м. септември
2023 г. Тук следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че в чл. 225, ал. 1 и 2,
изр. 1 КТ са уредени две различни хипотези, то те касаят един и същи иск за обезщетяване
на вредите от незаконното уволнение, а не се касае за различни такива. Това е така, тъй като
правилото на чл. 225, ал. 2 КТ се прилага систематично с чл. 225, ал. 1 КТ, като в чл. 225, ал.
2 КТ е предвидено правило как се формира размерът на дължимото обезщетение, когато
след незаконното уволнение ищецът е започнал да работи при друг работодател, но на по-
ниско платена длъжност, както е и в настоящия случай. На следващо място от представената
заповед № 31/29.02.2024 г. се установява прекратяване на трудов договор № 51/01.11.2023 г.,
считано от 01.03.2024 г., както и сключването впоследствие на друг трудов договор №
1167/08.03.2024 г. с друг работодател е, като видно от представения фиш за м. април 2024 г.
начисленото брутно трудово възнаграждение за този месец се равнява на 3 296,30 лв., без да
има данни относно прекратяването на трудовото правоотношение с този работодател до
края на исковия период - 01.05.2024 г. В случая, анализът на посочените писмени
доказателства показва, че по делото се установява започването на работа от ищеца И. Г. в
периода от 02.11.2023 г. до 29.02.2024 г. при друг работодател у, липсата на действащо
трудово правоотношение в периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г., както и повторното
започване на работа при друг работодател е в периода от 08.03.2024 г. до 01.05.2024 г., както
се поддържа от него с подадената уточнителна молба от 21.05.2024 г., докладвана в открито
съдебно заседание на 06.06.2024 г. Независимо от това обаче, съобразявайки съдебната
практика на ВКС, възприета с решение № 99/13.05.2019 г. по гр. дело № 3757/2018 г., III г.
о., съдът намира, че на ищеца се следва единствено претендираното от него обезщетение,
равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при стария и новия
работодател за периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г., Това е така, тъй като в цитираното
решение се приема, че при работа по безсрочен трудов договор при нов работодател в
рамките на шестмесечния период по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, с който нов работодател
трудовият договор също е прекратен в този шестмесечен срок, както се е случило с трудов
договор № 51/01.11.2023 г., сключен с у за неопределено време, причинната връзка се счита
за прекъсната и обезщетение по чл. 225 КТ не може да се търси от първия работодател.
Същото становище е застъпено и с решение № 944/07.12.2009 г. по гр. дело № 5022/2008 г.
на ВКС, IV г. о., с което се приема, че когато в рамките на шестмесечния период след
11
незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов
работодател за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от
уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-
ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечния
срок. В този случай работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение не
дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото
трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното
уволнение. Повторно оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение –
причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната.
Изложеното обосновава извод, че в полза на ищеца се следва единствено сумата от 7 771,88
лв., представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово
възнаграждение при стария и новия работодател за периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г.,
като размерът на същото съдът определи с оглед ангажираните по делото писмени
доказателства – трудов договор и фишове за работна заплата, останали неоспорени от
ответника. До посочения размер предявеният иск с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225 КТ е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 14 556,38 лв., или за размера от 6 784,50 лв., както и за периода от
01.03.2024 г. до 01.05.2024 г., която разлика се формира, както следва: 1 658,94 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г. и 5 125,56 лв., представляваща обезщетение,
равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при стария и новия
работодател за периода от 08.03.2024 г. до 01.05.2024 г.
Посочената по-горе сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.01.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените искове, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв. и Н. следва да се присъди
претендираното от него адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, а именно:
сумата от общо 2 733,03 лв., определена по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, а именно: сумата от 466,08 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представената
фактура № 9244/28.03.2024 г. и извлечение от движение по банкова сметка с цитирано
основание за превода именно номерът на фактурата. Разноските на ответника за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 3 000 лв. са претендирани без да е посочено каква част от
него за кой от предявените искове се отнася, поради което съдът прие, че същото следва да
се раздели на три, при което претендираното такова по всеки иск възлиза в размер от по 1
000 лв. Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за неоснователно,
тъй като претендираният размер е под минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при съобразяване на начисления върху него ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 470,88 лв., от
която: 160 лв. /2 х 80 лв./ - дължима държавна такса по изцяло уважените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, както и 310,88 лв. - дължима държавна такса
съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна
такса, съразмерно с отхвърлената част от този иск, следва да остане за сметка на бюджета на
съда.
12
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 176, вх. А, ет. 10, ап. 38, извършено със
заповед № ААУ-23/24-00158/01.11.2023 г. на директора на а – гр. София, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 176, вх. А, ет. 10, ап. 38, на заеманата до уволнението
длъжност „фасилити мениджър“ при а – гр. София.
ОСЪЖДА а – гр. София, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Козяк“ № 16
да заплати на И. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 176, вх. А, ет.
10, ап. 38, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, сумата от 7 771,88 лв.,
представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово
възнаграждение при стария и новия работодател за периода от 01.11.2023 г. до 29.02.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 7
771,88 лв. до пълния предявен размер от 14 556,38 лв., или за размера от 6 784,50 лв., както
и за периода от 01.03.2024 г. до 01.05.2024 г., която разлика се формира, както следва: 1
658,94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г. и 5 125,56 лв., представляваща
обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при
стария и новия работодател за периода от 08.03.2024 г. до 01.05.2024 г.
ОСЪЖДА а – гр. София, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Козяк“ № 16
да заплати в полза на адв. и Ч. Н. от САК с ЛНЧ *********, с адрес на кантората: гр. София,
ул. „Петър Парчевич“ № 15, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 2 733,03 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца, както и в полза на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 470,88 лв., представляваща дължима
държавна такса по предявените искове.
ОСЪЖДА И. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 176, вх. А,
ет. 10, ап. 38 да заплати на а – гр. София, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Козяк“ № 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 466,08 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от считано от 20.06.2024 г. – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13