№ 2639
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.а
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищците С.
С. Т. и М. Г. В. – П.а, чрез пълномощника адв. И. И., срещу определение
№20224088/13.10.2020г., постановено по гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС,
176 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за допълване
на постановеното по делото решение, като в диспозитива на същото бъде
отразено, че искът е отхвърлен поради обстоятелства, настъпили в хода на
процеса. Във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу
определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за
изменение на решението в частта за разноските.
В жалбата се поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установявало, че ответникът е отстранил повредите, които са били причина за
нанесените в банята на ищците щети след завеждане на делото в хода на
процеса, поради което това следвало да бъде отразено в диспозитива на
решението, както и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
ответника, тъй като е станал причина за завеждане на делото.
1
Насрещната страна Я. А. П. не е изразил становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В рамките на задължителната проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт настоящият състав намира, че определението на
първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по искането за допълване на
решението по чл. 250, ал.1 от ГПК е процесуално недопустимо. Както е
посочено в определение № 287 от 23.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5174/15 г. на ГК,
II г. о. на ВКС, съгласно редакцията на цитираната правна норма, процедурата
по допълване на съдебното решение е регламентирана като такава, която
следва да завърши с „допълнително решение“, дори и когато компетентният
съд намери, че не са налице предпоставките на закона за допълване на
произнесеното съдебно решение. Поради това определението на
първоинстанционния съд, с което се оставя без уважение искането по чл.250,
ал.1 от ГПК е постановено в нарушение на процесуалните правила, което
обуславя процесуалната му недопустимост. Поради това обжалваното
определение следва да бъде обезсилено в тази част и делото да бъде върнато
на първоинстанционния съд за произнасяне на валиден съдебен акт по реда на
чл.250 от ГПК.
Частната жалба срещу определението в частта, с която
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците за
изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде разгледана
след влизане в сила на решението, постановено от първоинстанционния съд
по реда на чл.250 от ГПК, или в производството по обжалване на същото,
2
съгласно чл.80, ал.4 от ПАС, доколкото поддържаните от жалбоподателите
оплаквания са в смисъл, че независимо от отхвърлянето на предявените
искове, разноските следва да бъдат възложени на ответника, тъй като същият
е дал повод за завеждане на делото. Поради това наличието на валиден акт по
чл.250 от ГПК, с който първоинстанционният съд се е произнесъл по искането
на ищците за допълване на решението, като в диспозитива му бъде отразено,
че искът е отхвърлен поради обстоятелства, настъпили в хода на процеса, е
обуславящо за произнасяне по частната жалба срещу определението по чл.248
от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА определение №20224088/13.10.2020г., постановено по
гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС, 176 състав, в частта, с която е оставено
без уважение искането на ищците С. Т. и М. П.а за допълване по реда на
чл.250 от ГПК на постановеното на 08.03.2020г. решение по гр.д.
№31373/2017г. на СРС, 176 състав, и
ВРЪЩА делото в тази част на СРС за постановяване на валиден съдебен
акт по реда на чл.250 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА настоящото производство в частта относно подадената
от ищците С. Т. и М. П.а частна жалба срещу определение
№20224088/13.10.2020г., постановено по гр.д. №31371/2017г. по описа на СРС,
176 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищците за
измерение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК на постановеното
на 08.03.2020г. решение по гр.д. №31373/2017г. на СРС, 176 състав.
Частната жалба следва да бъде администрирана след влизане в сила на
постановеното от първоинстанционния съд решение по реда на чл.250 от ГПК
или едновременно с евентуално подадена въззивна жалба срещу същото,
съгласно чл.80, ал.4 от ПАС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4