№ 930
гр. Плевен , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100901 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез юрк.Й.М., против СТ. В. СТ., ЕГН **********, от гр.***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 1500,00 лева главница, 143,18 лева договорна
лихва за периода 01,02,2019 г. – 21,06,2019 г., 67,53 лева мораторна лихва за забава за
периода 02,02,2019 г. – 25,09,2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07,10,2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се,
че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№5635/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че на 18,01,2019 г. между *** и ответника
е сключен договор за паричен заем с №***, по силата на който на ответника е предоставен
паричен заем в размер на 1500,00 лева, която заемополучателят следва да върне на 11
двуседмични погасителни вноски, заедно с начислена договорна лихва в размер на 143,18
лева. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума, като не е извършвал погашения, поради
което е начислена и мораторна лихва в размер на 67,53 лева. Сочи се, че на 02,12,2019 г. е
било подписано Приложение №1 към договор за цесия от 01,12,2016 г. между *** и ищеца,
по силата на който вземането на *** към ответника е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В заключение
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца
сумата от 1500,00 лева главница, 143,18 лева договорна лихва за периода 01,02,2019 г. –
21,06,2019 г., 67,53 лева мораторна лихва за забава за периода 02,02,2019 г. – 25,09,2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07,10,2020 г. до
1
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските от заповедното и
исковото производство. В молба, депозирана преди последното с.з. /20,07,2021 г./,
проц.представител на ищеца развива подробни съображения в подкрепа на искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител - адв.А.С. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Оспорва се
активната процесуална легитимация на ищеца, като се твърди, че не са представени
доказателства, че процесното вземане е предмет на договора за цесия. В с.з. особения
представител моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В писмено
становище, депозирано в с.з., особения представител на ответника отново развива
съображения за неоснователност на иска поради липса на активна процесуална легитимация
на ищеца.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №5635/2020 г. на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред
ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като
с разпореждане от 29,10,2020 г. заявлението е отхвърлено по отношение претендираните
неустойка от 794,64 лева и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175,00
лева, а на същата дата е издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Установява се,
че ЗИ е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 11,12,2020 г.
на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск относно съществуването на
вземането си срещу длъжника. Установителният иск е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
От представения по делото препис на Договор за паричен заем „***/18,01,2019 г., сключен
между „*** в качеството на заемодател и СТ. В. СТ. в качеството на заемател, се установява,
че по силата на това съглашение заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в
размер на 1500,00 лева, със срок на връщане – 22 седмици, на 11 вноски.
Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01,12,2016 г.
кредитодателят и ищецът по делото са се съгласили кредитодателят да прехвърли на ***
свои ликвидни и станали изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по
смисъла на ЗЗД и ТЗ, договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, договори за
паричен заем по реда на ЗПФУР, които е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение №1 към договора.
По делото е представено извлечение от Приложение №1 от 02,12,2016 г. към горепосочения
рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника по договор №***, което фигурира под №402 в Приложението, в размер на 1500,00
лева главница, 143,18 лева остатък от договорна лихва, и 969,64 лева такси, неустойки и др.
2
От представения препис на пълномощно, изходящо от „***, нотариално заверено на
28,12,2016 г., се установява, че дружеството е упълномощило цесионера *** да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от 01,12,2016 г.
По делото е представено нарочно уведомление за уведомяване на длъжника за прехвърляне
на задължението му по процесния договор, но няма данни същото да е изпращано и да е
достигнало до СТ. В. СТ..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, по отношение оспорената активна легитимация на ищеца да предяви
настоящия иск в отговора на ИМ - от представения по делото заверен препис от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установи, че на 01,12,2016 г.
„*** е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми
вземания, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора от
02,12,2016 г. От цитираното Приложение №1 е видно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответника по процесния договор /под №402/. В това
приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора,
размера на заемната сума и общото задължение по договора, към датата на приложението.
По делото е представено уведомление за настъпилата цесия, адресирано до ответника, за
което няма данни да е получено. Съобразно задължителната съдебна практика обаче,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми
длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД
/в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК/.
В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника чрез назначения особен представител, като в приложенията са както
уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно
извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
3
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията
е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната
в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно
процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че
е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на
валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем „***/18,01,2019 г.,
притежаващ необходимите и съществени елементи на Договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е предоставило на
ответника заем в размер на 1500,00 лева. Не се оспорва, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената
сума, а това се установява и от чл.2, ал.2 от процесния договор, съгласно който с подписване
на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Така
сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй
като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. С
получаването на сумата по кредита, за заемодателя е възникнало задължението да върне
главницата, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл.33, ал.1 от
ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в
публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит /арг.чл.2 от ЗПК/.
При това положение следва да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1500,00 лева главница, 143,18 лева договорна лихва за периода 01,02,2019 г. –
21,06,2019 г., 67,53 лева мораторна лихва за забава за периода 02,02,2019 г. – 25,09,2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07,10,2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер на 106,39 лева за ДТ, 300,00 лева за особен представител и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение /които съдът приема за дължими от претендираните 350,00
лева за юрк.възнаграждение с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането
4
му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в
общ размер на 253,61 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че СТ. В. СТ.,
ЕГН **********, от гр.***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от ***, сумата от 1500,00 лева главница, 143,18 лева договорна
лихва за периода 01,02,2019 г. – 21,06,2019 г., 67,53 лева мораторна лихва за забава за
периода 02,02,2019 г. – 25,09,2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 07,10,2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5635/2020 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. В. СТ., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
***, направените разноски в исковото производство в размер на 106,39 лева за ДТ, 300,00
лева за особен представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. В. СТ., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 253,61 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5