Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в открито заседание
на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при участието на съдебен секретар Вергиния
Бараклийска,
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в.
гр.
д.
№ 535
по описа на ОС – Кюстендил за 2020
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № ************/15.10.2020
г. от Прокуратурата на Р. България, действаща чрез процесуалният представите М.С.–
прокурор в Районна прокуратура гр. Кюстендил, насочена против Решение
№260061/06.10.2020 г. постановено по гр. д. № 967/2020 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил ***********************,
гр.С., бул.”**************” ************** да заплати на Е.О.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от *************лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение по НАХД № 1679/2017 г. на КнРС, по което е
оправдан, ведно със законна лихва, считано от 12.07.2018 г. до окончателното
изплащане, като до пълния размер на иска от *************лева, е отхвърлил като
неоснователен.
Осъдил е ***********************, гр.С., бул.”**************”
************** да заплати на Е.О.Н. разноски по водене на делото в размер на *************лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Ответната прокуратура – въззивник в настоящото
производство, обжалва постановения от районния съд съдебен акт, в частта
относно присъдения размер обезщетение, релевирайки доводи за неговата
неправилност. Поддържа искане за намаляване размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, като се присъди такова, съответстващо на действително
претърпените от ищеца вреди. В жалбата се прави анализ на установената по
делото фактическа обстановка, заключавайки че разследването и съдебното
производство са протекли в разумни срокове. Твърди, че по делото липсват
доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам,
унижение и стрес, промяна в начина му на живот. Сочи липса на доказателства за
причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените от ищеца вреди. Счита, че при определяне размер на
обезщетението, районният съд не се е съобразил с принципа за справедливостта,
регламентиран от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В тази връзка цитира съдебна
практика. Счита, че в конкретния случай, характерът и степента на увреждане не
са високи, като интензитетът на принудата и засягане на законоустановените
свободи са в най-ниска степен. Престъплението, за което е обвивен, от своя
страна не е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Приема се, че в случая е налице и
съпричиняване на вредоносния резултата от ищецът. В заключение се сочи, че
всички изложени доводи обосновават присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна.
По делото е депозирана и въззивна жалба от адв. И.Х.,
в качеството на процесуален представител по пълномощие на ищеца в
производството – Е.О.Н.. Решението на районния съд се обжалва досежно размера
на присъденото обезщетение, като се приема, че същият е необосновано занижен.
Изтъква, че съдът не е отчел в пълна степен социално – икономическите отношения
през периода на процесуално следствени и съдебни действия, водени срещу неговия
доверител. Не били отчетени и личността и възрастта на ищеца, обема,
интензитета и времетраенето, вида и тежестта на вмененото деяние и следващото
се за същото наказание. По изложените доводи моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на пълния претендиран размер обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГП не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна.
КнОС след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел въззивните жалби
за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като ги е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на
жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
В развилото се производство районният
съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността
на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемия при
повдигнато и водено срещу него наказателно производство, намирайки за
осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото
е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, макар
и не в поддържания в исковата молба обем. КнРС е определил
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на *************лева, приемайки за доказано в развилото се пред него производство, че ищецът е изпитвал срам и притеснения през времетраенето на делото, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и роднини. Негативните емоционални преживявания били свързани и с изпитвания от същия страх от неоснователно осъждане, което породило чувства на притеснение и потиснатост. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди районният съд е отчел продължителността на упражнената спрямо ищеца наказателна принуда, приемайки, че макар същата да е продължила в разумни срокове, представлявала значителен период от живота на ищеца, в които той бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвествостта за изхода му. Съобразил е степента на повдигнатото обвинение, отчитайки, че същото не се явява тежко по см. на чл.93, т.7 от НК. Аргументирал е виждането си за недоказаност
- 2 -
на
исковата претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата
над присъдения с решението размер от *************лева до пълния претендиран
такъв от *************лева.
Въззивният съд приема за правилни
изводите на първоинстанционния съд, като с оглед на възраженията, обективирани
във въззивните жалби, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ лицето да бъде оправдано по така повдигнатото
обвинение или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано
3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически
състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца - чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това
обстоятелство не е спорно, че с постановление на разследващ полицай от
02.02.2016 г. по д.пр. № 1104/2015 г. по описа на РУ Кюстендил, д.пр. №1113/2015
г. по описа на КРП ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато
обвинение по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК.
На 17.03.2016 г. било внесено в КнРС
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, като било образувано НАХД № 445/2016г.
След девет проведени съдебни заседание, на 12.07.2017 г. производството по
делото било прекратено и върнато на КРП на основание чл.378, ал.3 от НПК.
С постановление от 05.09.2017 г. на КРП
отново било внесено предложение по чл.78а от НК, въз основа на което било
образувано НАХД № 1679/2017 г. на КнРС. По това дело са проведени 2 съдебни
заседания, като с решение от 05.01.2018г. ищецът бил признат за невинен и
оправдан. По протест на КРП било образувано НАХД № 170/2018 г. на КнОС, като с
решение от 12.07.2018 г. било потвърдено решението на КнРС.
За всестранно и обективно изясняване на
предмета на спора районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите О.А.и П.П.. Същите установяват, че към процесния момент ищецът
станал различен, затворил се в себе си, бил неконтактен. Чувствал се притеснен,
изпитвал страх и неудобство. Споделил и на двамата, че спрямо него било
насочено неоснователно наказателно преследване. Бил напрегнат и споделял с
тревога за своите проблеми.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Спорните между страните въпроси, с оглед
наведените във въззивните жалби възражения, са свързани с размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер -
в случая ***********************. Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато
и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на
това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно,
дори и на определени етапи на наказателното производство действията на
съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на
лицето предвид събраните доказателства.
Установен е и фактът на причинените на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции и
състояния – притеснение, срам, неудобство, в каквато насока са дадените пред
районният съд свидетелски показания, които се кредитират и от настоящата
инстанция, макар направеното от въззивната прокуратура възражение в тази
насока, доколкото сочените като изпитани от ищеца негативни емоционални
преживявания, са характерни и съответстват по интензитета си на преживявания,
които би изпитал всеки човек, срещу когото е насочена наказателна репресия.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария,
от чиито действия са причинени вреди на ищеца Е.Н. – незаконно повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и подържа в
съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателната отговорност лица.
Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционна отговорност на прокуратурата по чл.2,
ал.1,
т.3,
пр.1 от ЗОДОВ. Отговорността й по тази законова норма е поставена единствено в
зависимост от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая той
е оправдаване на обвиненото лице – ищецът по делото. Постановяване на
оправдателната присъда /в настоящия случай решение/ сочи за незаконност по
смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото на ищеца обвинение, което е основание
за търсене на обезщетение по този ред.
В случая е доказано, че в резултат на
започнатото срещу ищеца наказателно преследване, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което
впоследствие е оправдан с влязло в сила решение, ищецът е претърпял като пряка
и непосредствена последица неимуществени вреди. Безспорно е, че само с
постановения оправдателен диспозитив не може в достатъчна степен да се осигури
справедливо удовлетворяване на понесените от ищеца неимуществени вреди, поради
което тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратурата на РБ на
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Тази норма има за обект на защита
свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите, защото всяко
неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези
ценности.
При определяне размера на обезщетението съдът изхожда от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението следва да е съобразено и с критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който не е абстрактен, а се
- 3 -
базира
винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка от съществено
значение при определяне на това обезщетение е как обвинението се е отразило
върху пострадалия с оглед неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални
страдания, други увреждания и неудобства.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди приложение намират ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 ТР №
3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД
вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, намерила отражение в редица съдебни актове, като например
решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС,
решение № 376/21. 10. 2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 832/10. 12. 2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 449/16. 05. 2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263
от 21. 03. 2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29.
03. 2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12.
2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г.
по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./. В посочената практика на
ВКС изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то
да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на
незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от
едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в
конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да
отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за
определянето на справедливия размер на обезщетението.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Разпитаните по делото свидетели установяват,
че ищецът е бил притеснен и се страхувал да не бъде осъден. Безспорно
насочената към ищеца наказателна репресия е засегнала неговата чест и
достойнство, имайки предвид неговата възраст към момента, съпоставена с чистото
му съдебно минало. Н. бил принуден да участва в три съдебни производства, като
само по първото от тях били проведени 9 съдебни заседания. Настоящият състав
приема, че за човек, който до момента не е бил обект на наказателно
преследване, изживяванията са свързани с изпитван от същия страх, стрес,
емоционално напрежение. Безспорно възможността да бъде осъден е допринесла за
една несигурност относно бъдещето, пораждаща страх и притеснение. Безспорно
също така е и обстоятелството, че същият изпитвал неудобство и притеснение от
близки и роднини, доколкото били засегнати неговата чест и достойнство. Това от
своя страна провокирало отчуждаването му, затварянето в себе си и отказ да
контактува със своите приятели и роднини. Наказателното производство се е развило
в рамките на 2 години и 5 месеца, което е един продължителен период от време,
през който в ищеца са се поддържали негативните емоции и изживявания. От друга
страна настоящият състав отчита, че спрямо обвиняемия не са били предприети
мерки на процесуална принуда. Повдигнатото спрямо него обвинение е за
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Воденото срещу
ищеца наказателно преследване безспорно е допринесло за понасяне от него на
негативни емоции, но същите са в степен, съответстваща на нормалното им
отражение върху всяко лице, към което е насочена наказателна репресия. По
делото не са събрани доказателства наказателното преследване да е повлияло
отрицателно на физическото и психическото здравословно състояние на ищеца или
пък да е породило някакви свръх силни отрицателни изживявания.
Предвид всички тези факти и
обстоятелства, правилно анализирани от първата инстанция, определеният размер
на обезщетение за неимуществени вреди от ******** лева според настоящият
въззивен състав се явява справедлив и достатъчен, за да компенсира ищеца за
претърпените от него вреди.
Следва да се отчете и факта, че
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт
и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето
защо, определяне на обезщетение в по-голям, респективно по-малък размер от
присъдения би нарушило принципа за справедливост.
При съвпадане на крайните изводи на
настоящият въззивен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззивникът Н. е представил пред
въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие, въз основа на който
претендира заплащане на сума в размер на ******** лева, дължима като заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, която сума обаче, при този изход на производството, не следва да му
бъде присъдена, макар в такава насока да са изявленията в о.с.з. и на двете
страни в производството.
По обжалваемостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното и основание чл.271, ал.1
от ГПК, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/06.10.2020
г. постановено по гр.д. № 967/2020 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: