Решение по дело №2031/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 30
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20224520202031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Русе, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520202031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0001904/22.08.2022г., издадено от Началник
на РД“АА”-гр.Русе, против С. Г. К., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.34, §.3,
б.“б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014г., е наложена „Глоба” в размер на 500 лв., на осн.
чл.93в, ал.11 от ЗАвП.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от С. Г. К..
Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен
срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление
и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.
Жалбоподателят не е намерен на посочения в жалбата адрес, не се явява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не
релевират становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.05.2022г., около 15.45 часа в гр.Русе, в района на „Автогара Юг“, била
извършена проверка на служители от РД“АА”-гр.Русе на автобус марка “МАН” с рег.
№ СВ **** МВ, оборудван с дигитален тахограф със сер.№**********, който се
управлявал от жалб.К.. В хода на проверката проверяващите установили, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници с маршрут от гр.София за
гр.Русе, видно от представеното им маршрутно разписание, възложено с договор от
Столична община, попадащ по обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената
проверка на дигиталната карта издадена на името на жалбоподателя се установило, че
водачът не е въвел необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е
бил в състояние да използва монтирания в този или в друг автобус дигитален тахограф
за следните периоди : от 16,40ч. на 18.04.2022г. до 07,30ч. на 21.04.2022г. ; от 14,12ч.
1
на 21.04.2022г. до 10,15ч. на 25.04.2022г. и от 20,59ч. на 25.04.2022г. до 07,41ч. на
28.04.2022г. – нарушение на чл.34, §.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014г. За
посоченото нарушение е съставен АУАН бл.№ 322381/11.05.2022г., връчен на същата
дата с бланкетно възразяване от жалбоподателя, а в последствие било издадено и
обжалваното НП.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителя Д.Д.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите
отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН -
съобразно показанията на разпечатката на дигиталната карта на водача-жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото
нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните
по делото писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на
процесното нарушение по делото не са представени и не се събраха. Обстоятелството,
че за подателя на жалбата не ставало ясно къде е мястото на извършеното нарушение
не е от съществено значение за правния спор. Нарушението е безспорно установено на
11.05.2022г. при извършване на проверката на дигиталната карта на водача, който
несъмнено е извършвал обществен превоз на пътници с маршрут от гр.София за
гр.Русе, попадащ по обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г., а самото нарушение е
извършено по време на този превоз. Целта на посочване на мястото на нарушението по
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е във връзка с определяне на местната подсъдност
в Р България по чл.36 и сл. от НПК. В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че нарушението е извършено по време на извършване на обществен
превоз на пътници с маршрут от гр.София за гр.Русе, който маршрут попада изцяло в
обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. и Регламент /ЕС/ 165/2014г., поради което
правилно от АНО, че мястото на констатиране на нарушението е в гр.Русе, в района на
„Автогара Юг“-там където дефакто е установено същото при извършване на
административната проверка.
По жалбата се коментира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
във връзка с представените в последствие 3 бр. удостоверения за дейности по образец,
които съдът не кредитира като годни писмени доказателства, изключващи
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, по мотиви посочени в
жалбата. На първо място, тези удостоверения за дейност е следвало да са налични и да
се представят от водача на автобуса по време на проверката на 11.05.2022г. /както е
записано на самата бланка на в уводната й част/. На второ място, тези 3 бр.
удостоверения са депозирани по делото едва с въззивната жалба от 21.10.2022г., която
инициира настоящото съдебно производство /5 месеца след извършване на
проверката/, поради което и е налице до голяма степен съмнение у съда за
2
антидатирането им.
Несъмнено от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по
чл.34, §.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014г.
Нарушението са извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като
професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не го допуска, но
го е извършил.
Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както
субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и
вида и размера на наказанието. Тъй като за нарушението административното наказание
е фиксирано в размер на 500лв., съобразно чл.93в, ал.11 от ЗАвП, съдът няма законово
правомощие да го намалява.
Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001904/22.08.2022г.,
издадено от Началник на РД“АА”-гр.Русе, против С. Г. К., с ЕГН – **********, с
което за нарушение на чл.34, §.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 165/2014г., е наложена
„Глоба” в размер на 500 лв., на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3