Р Е Ш Е Н И Е
№ 262365/23.7.2021 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 24.06.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8335
по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца "Т.С."
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу
ответника А.С.К. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 82,11 лв., представляваща главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр.София, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.538, вх.Б, ап.62, абонатен номер 242106
за периода 01.07.2015г. – 30.09.2016г.,
- сумата в размер на 15,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
14.09.2016 г.-21.02.2019 г.,
- сумата в размер на 8,48 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода от м.02.2016г. - м.09.2016г.,
- сумата в размер на 2,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.03.2016 г.-21.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главниците , считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
12.03.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на
РС-гр.София.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че ответницата А.С.К. с
ЕГН ********** , в качеството си на наследник на наемателя на топлоснабдения общински имот, находящ
се в гр.София, п.к. 1359, обл. София-град, общ.
Люлин, ж.к. „Люлин" бл. *************за процесния
период, е клиентка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на §
190. от ДР на Закона за енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от "Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от
ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на
30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
Твърди се, че наследодателят на
ответницата, видно от приложеното извлечение от сметки за аб.
№242106, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
В сградата-етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият процесен
имот, съществува техническа възможност
за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага
поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответна
лицензирана фирма.
Предвид
гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да
установи със силата на присъдено нещо, че ответникът дължи заплащане на процесните суми, като се присъдят и сторените в
производството разноски , включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата А.С.К. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба, в който се излагат твърдения за недопустимост и неоснователност
на предявената искова претенция.
Счита се, че предявеният иск е недопустим , с оглед наличието на СПН ,
предвид влязлото в законна сила съдебно Решение № 479 от 07.02.2019г. по гр.
дело № 6204/2018г. на ВРС , поради което се счита, че исковата молба се явява
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Ответницата твърди, че никога не се е явявала ползвател на услугите на
ищеца , поради обстоятелство, че постоянния й адрес е в град Варна, от който
факт следва ,че тя не дължи заплащане на
никакви суми за ползвана ТЕ.
Твърди се, че жилището с адм. адрес - София , община „Люлин" , ж.к
„Люлин", ************е собственост на Община София, която номинално може
да бъде в кръга на задължените лица за заплащане на ТЕ в полза на ищеца. В това
жилище от 06.11.2016 година живее настаненият от същата тази Софийска община В.Р.Бс ЕГН ********** ,
който се явява носител на задължението за заплащане на ТЕ доставена в
този период. Така за част от периода, задължено към ищеца лице се явява не
ищцата , а друго лице и предявеният иск за този период - след 06.11.2016г. е
неоснователен.
Ответницата сочи, че не е приела наследството на покойния й брат С.С-Снито изрично , нито с конклудентни
действия, поради което същата не дължи процесните
суми. Доколкото ползвател е друго лице - В.Р.Бс ЕГН **********
и доколкото ответницата не следва да отговаря за задълженията на наследодателя
, т.к. не е приела неговото наследство, се счита , че исковата претенция е
неоснователна.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на част от исковата
претенция - тази за периода от 05.2015 г. до 05.2018 година.
С оглед горното се моли да се прекрати производството по делото/да се
отхвърли исковата претенция като неоснователна.
По допустимостта на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК:
С оглед възражението на ответника за недопустимост
на производството по делото , предвид влязлото в законна сила съдебно Решение №
479 от 07.02.2019г. по гр. дело № 6204/2018г. на ВРС , с влязло в законна сила
Определение № 263987/29.04.2021г., постановено по настоящото дело , съдът е
прекратил производството по
настоящото дело В ЧАСТТА за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ А.С.К. ЕГН ********** , с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА"Т.С." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата в размер на 74,82 лв., представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.София, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.538, вх.Б, ап.62, абонатен номер 242106 за
м.05.2015г. и м.06.2015г. и сумата в
размер на 16,60 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 14.09.2016 г.-21.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
12.03.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на
РС-гр.София, на основание чл.299, ал.2
от ГПК.
По отношение на процесните
вземания , за които производството е висящо , съдът намира следното: От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №
14202/2019г. по описа на РС-гр.София, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство
в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 12.03.2019 г.
Въз основа
на депозираното заявление е издадена процесната
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на РС-гр.София. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е
налице правен интерес от предявената искова претенция , поради което съдът
дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщената по делото Заповед № ЖН-04-6-028/11.10.1999
г. на Кмета на район Люлин,Столична
община, С.С.СЕГН ********** е настанен в имот , общинска собственост, находящ
се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11, ап.62, като крайнонуждаещ се, на основание чл.14 ППЗОС.
С Молба-декларация от 26.10.1999г. до Председателя на УС
на „Топлофикация-София“ АД С.С.Се направил искане за
откриване на партида на адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11,
ап.62, като е посочил, че семейството му е едночленно.
Представено е Споразумение , сключено на 04.08.2015г.
между „Т.С.“ ЕАД, в качеството на кредитор и Стайко Стоев Стайков, в качеството
на длъжник, в което страните са уговорили, че длъжникът дължи сумата от 1212,25
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2012г. до 30.06.2015г., както и сумата от 59,45 лева –
лихва за забава. Уговорено е разсрочено плащане на задължението на 24 бр.
погасителни вноски, считано от 28.09.2019г. до 28.07.2017г.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че С.С.СЕГН **********, б.ж. на гр.
София, е починал на 17.09.2016г., за което е съставен акт за смърт №
0896/23.09.2016г. в гр.София, район Люлин ,
като негов единствен наследник се явява А.С.К.-сестра, която е ответница
в настоящото производство.
Представени са Заявление от 04.10.2016г. и Заявление от
05.10.2016г. до „Т.С.“ ЕАД от А.С.К. , в качеството й на наследник на С.С-Сс искане да бъде закрита партидата на С.С.Сна адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11, ап.62 , поради настъпилата смърт на титуляра.
Видно от постъпилата справка с вх.№291451/18.06.2021г.на Столична община,
отдел Люлин, общински имот , находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11,
ап.62 , за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г. е обитаван от С.С.СЕГН **********.
Представена е служебна бележка от 06.12.2016г. , издадена от Столична
Община –район Люлин, в която се посочва, че В.Р.Бе настанен в общински имот , находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11,
ап.62 , която следва да послужи пред „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на
негово име.
От заключението на вещото лице Д.К.П. по допуснатата и
приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните документи,
находящи се в ищеца, че ответницата е извършила
плащания на суми за топлинна енергия за периода 01.05.2015-30.09.2016г. –
297,58 лв. Посочват се: „Платени суми-главница с ДДС-163,59 лв. за периода
01.05.2015-01.04.2016г. част.“ Вещото лице посочва, че остават непогасени задължения в размер на
общо 91,29 лв. , от които за периода 01.10.2015-31.03.2016г. -11,42 лв. остатък
, за периода 01.04.2016-30.04.2016г. -20,11 лв., за периода
01.05.2016-30.06.2016г. -27,02 лв., за периода 01.07.2016-30.09.2016г. -32,74 лв.
Експертизата заключава , че дължимият размер на главницата за топлинна енергия
за процесния период е 91,29 лв. , а за дялово
разпределение се дължат 8,48 лв.
От заключението на вещото лице А.М.А. по допуснатата и
приета съдебно-техническа експертиза ,
се установява, че начисляваната на абонатите топлинна енергия в процесната сграда е отчитана правилно. Дяловото разпределение
на топлоенергията за отопление в етажната собственост е извършено коректно.
Вещото лице формира извод , че дължимите суми за отопление и за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ са начислени правилно и в съответствие с
нормативните документи. Посочено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал през последващи метрологични проверки в оторизирани лаборатории
на 12.08.2014 г. и на 11.08.2016 г. т.е. спазени са изискванията на за
метрологичен контрол на средствата за търговско измерване. Цените на
топлоенергията съответстват на пределните цени, определени от КЕВР.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения
иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на
вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието учредено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2
от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник в т.ч. че етажната
собственост на процесния адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация- София” ЕАД;
качество на потребител на ответника; стойност на разпределеното количество
топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация,
доставено и отчетено по предвидения в сключените индивидуални договори, общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-София”
ЕАД ред; наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, по която е
доставил твърдяното количество топлоенергия и е извършил (чрез друго лице) дялово
разпределение на топлинна енергия за сградата, в която се намира имота на
ответника, стойността на припадащата се част от която съответства на квотата на
ответника в общите части, изпадането в забава на ответника и размера на акцесорния иск, изискуемост на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, както и одобряването и
обнародването на Общите условия.
От своя страна в тежест на
ответника е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево
и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на
потребената топлинна енергия или обстоятелства
изключващи дължимостта ѝ.
Между страните не се оспорва
обстоятелството, че на наследодателят на ответницата – нейният брат С.С.СЕГН ********** е
настанен в имот , общинска собственост, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11,
ап.62, като крайнонуждаещ се, на основание чл.14
ППЗОС, съгласно Заповед № ЖН-04-6-028/11.10.1999 г. на Кмета на район Люлин,Столична община.
Наследодателят на ответницата С.С.Се признал дължимостта на
задължения към ищеца „Т.С.“ ЕАД за сумата от 1212,25 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2012г. до 30.06.2015г., както и сумата от 59,45 лева –
лихва за забава, съгласно Споразумение , сключено на 04.08.2015г. между „Т.С.“
ЕАД, в качеството на кредитор и Стайко Стоев Стайков, в качеството на длъжник.
По отношение на тези вземания е налице влязло в законна сила съдебно Решение №
479 от 07.02.2019г. , постановено по гр. дело № 6204/2018г. по описа на Районен
съд – гр.Варна и те не са предмет на настоящото производство.
Видно от приобщените по делото
писмени доказателства, имотът ,
представляващ общинска собственост, находящ се
в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11, ап.62 , е ползван от
наследодателят на ответницата – нейният брат С.С.СЕГН
********** , до момента на смъртта му 17.09.2016г.
Ответницата А.С.К. е уведомила „Т.С.“
ЕАД за настъпилата смърт на нейния брат и наследодател със Заявление от
04.10.2016г. и Заявление от 05.10.2016г.
По облигационната връзка: По този въпрос е налице трайна и
еднозначна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана
в Решение №35/21.02.2014г. гр.д. №3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№457/01.11.2012д. по дело №1460/2011г.; Решение №221/11.07.2011г. по т.д.
№5/2010г. на ВКС, 1-во ТО; Решение №507/22.01.2013г. по гр.д. №1557/2011г. на
ВКС, ГО, 4-то ГО и други, а също и актуална практика на Окръжен съд Варна, обективирана в Решение от 05.07.2017г. по в.т.д.
№474/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС и
много други.
В цитираната трайна практика на
ВКС и ВОС е възприето принципното разбиране, че нормата на чл.153 от ЗЕ (в
редакцията към влизане в сила на закона през 2003г.), както и правилата на
действалия преди нея ЗЕЕЕ (отм.), създават облигационна връзка между всеки
потребител – собственик на обект в сграда, присъединена към абонатна станция
или ползвател на правно основание. За закона е ирелевантна
липсата на воля на отделения собственик, напротив в чл.153, ал.2 на същия закон
в тази редакция, за да се осуети доставката е нужно единодушно съгласие на
всички собственици в сградата, присъединена към абонатна станция, за да се
прекъсне снабдяването. Фактическото препятстване на топлоподаването към
отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на
правоотношението, а собственикът остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Това изключение от общия принцип на
индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на
специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва
ограничаване на ползите само в една обособена част от общата сграда. Отделно
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ (в приложимата редакция) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.2 от закона). В случая Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, след
са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Няма нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
В настоящия случай не се спори, а
се потвърждава и от приетата СТЕ, че процесната
сграда е топлофицирана и топлоснабдителното
предприятие доставя енергия в абонатната станция, поради което самата
собственост (и впоследствие пожизнено вещно право на ползване) на ответника
върху обект от сградата го определят като потребител. Така, след като липсват
данни за отказ на етажните собственици от ползване на топлинни услуги в
сградата, при отчитане на елемента на административно регулиране на
разглежданите отношения с правилата на ЗЕ, следва да се приеме, че между
страните по делото са налице презюмирани от закона облигационни
правоотношения по ползване на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.153 от ЗЕ, в
редакцията към настоящия момент, както и в предходните редакции, действали през
целия исков период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че процесният имот, представляващ общинско жилище, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11,
ап.62 , в който е бил настанен наследодателя на ответницата, се намира в сграда, която е присъединена към
централизирано топлоподаване.
Следователно, установено е оспореното съществуване на облигационно договорно
правоотношение между страните в процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия и регламентирано от
представените Общи условия.
По дължимостта
на исковите вземания е относима цитираната по – горе трайна и
еднозначна практика на ВКС на РБ по чл.290 ГПК, обективирана
в Решение №35/21.02.2014г. гр.д. №3184/2013г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№457/01.11.2012д. по дело №1460/2011г.; Решение №221/11.07.2011г. по т.д.
№5/2010г. на ВКС, 1-во ТО; Решение №507/22.01.2013г. по гр.д. №1557/2011г. на
ВКС, ГО, 4-то ГО и други.
По този въпрос е налице и трайна
и актуална практика на Окръжен съд - Варна, обективирана
в Решение от 05.07.2017г. по в.т.д. №474/2017г. на ВОС; Решение от 01.07.2016г.
по в.т.д. №274/2016г. на ВОС; Решение от24.04.2017г. по в.т.д №83/2017г. на
ВОС; Решение от 01.07.2016г. по в.т.д. №274/2016г. на ВОС; Решение от
30.11.2012г. по в.т.д. №1880/2012г. на ВОС; Решение от 11.07.2012г. по в.т.д.
№1653/2012г. на ВОС; Решение от м. октомври 2012г. по в.т.д. №1600/2012г. на
ВОС; Решение от 07.03.2013г. по в.т.д. №160
по описа на ВОС за 2013-та година; Решение
от 5.03.2014г. по в. т. д. №2317/2013г. на ВОС; Решение от 23.03.2015г. по
в.т.д. №183/2015г. на ВОС; Решение от 15.10.2015г. по в.т.д. №1011/2015г. на
ВОС и много други.
В цялата цитирана практика на ВКС
и ВОС е възприето принципното разбиране, че по силата на чл.153, ал.6 ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), дори потребителите в
сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. От
значение за задължението е само качеството му собственик или ползвател на имот
в сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция. При наличие на
това качество, клиентът дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от
отоплителните тела в имота му, от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и следва
да заплаща таксите за услугата дялово разпределение.
От приетата съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и обосновано, се установи, че през процесния
период сградата е била с централно топлоснабдяване.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно
съобразно приложимата Методика, дължимите суми за отопление, за топлоносител за
допълване на сградната инсталация и за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ са правилно изчислени. Видно от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза , съобразявайки
извършените от ответницата плащания, остават непогасени задължения за главница
за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016г. в размер на 91,29 лв.
Въз основа на горното , съдът
приема, че исковете за претендираните главници за
незаплатена топлинна енергия са основателни за периода от 01.10.2015 г. до
30.09.2016г. и се дължат от ответника в претендирания
размер от 82,11 лв. За периода от 01.07.2015г. до 30.09.2015г. вкл. искът за
главница е неоснователен, с оглед извършените плащания.
Основателен се явява искът за
главница за дялово разпределение , което е в размер на 8,48 лв., видно от
заключението на вещото лице.
С оглед направеното искане,
главниците се дължат , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задълженията.
По акцесорните
искове: Предвид
изхода по главните искове на ищеца се следва заплащане и на мораторната
лихва върху главните вземания за заявения период.
За пълнота следва да се отбележи,
че нарочни покани до потребителя не се следват за да изпадне той в забава,
доколкото приложимите ОУ определят падеж (месечен и годишен след края на
отоплителния сезон и изравнителните сметки), настъпването на който сам води до
забава на длъжника – чл.84, ал.1 ЗЗД.
Съдът , след извършено изчисление
с помощта на Апис Финанси, констатира, че законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия в размер на 82,11 лв. за
исковия период , възлиза на 20,34 лв. , а
законната лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,48 лв.
за претендирания период , възлиза на 2,49 лв. Доколкото процесните
акцесорни вземания са претендирани
в по-малък размер, то исковете за заплащане на обезщетение за забава също се явяват
основателни, поради което следва да бъдат уважени в предявените размери.
С оглед на изложеното , извън
иска за главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.09.2015г.
вкл., исковата претенция се явява
основателна , поради което следва да бъде уважена в тази част.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото и в заповедното производство разноски , съответно на допустимата
част от исковете, като се съобрази частичното прекратяване на исковата
претенция, на основание чл.299 от ГПК, съгласно представения по делото списък с
разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за
реализирани разходи. По настоящото производство ищецът претендира присъждане на
държавна такса в размер на 175,00 лв., депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ
в размер на 180,00лв., депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ в размер на
180,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. , което съдът определя да е в размер на
100,00лв., на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, като ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски, съответно на допустимата
част от исковете, като се съобрази частичното прекратяване на исковата претенция,
на основание чл.299 от ГПК , сумата в размер на 345,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство , които са 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение , от които следва да бъде присъдена сумата в
размер на 40,74 лв. , съответни на
предмета на исковата претенция, предвид направеното частично оттегляне на
исковата претенция.
От своя страна ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника за осъществено безплатно
представителство, определено по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , съразмерно на прекратената част от
исковата претенция, сумата в размер на 137,01
лв., на основание чл. 78 ал.4 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. с чл.38 ал.1 т.3 предл. второ
от Закона за адвокатурата
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "Т.С." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, от една страна и ответника
А.С.К. ЕГН ********** , с адрес:
***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 82,11 лв., представляваща главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр.София, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.538, вх.Б, ап.62, абонатен номер 242106
за периода 01.10.2015г. – 30.09.2016г.,
- сумата
в размер на 15,89 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 14.09.2016
г.-21.02.2019 г.,
- сумата
в размер на 8,48 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение
за периода от м.02.2016г. - м.09.2016г.,
- сумата
в размер на 2,28 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г.-21.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2019г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №
14202/2019г. по описа на РС-гр.София, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 30.09.2015г. вкл.
ОСЪЖДА А.С.К. ЕГН **********
, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на "Т.С." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата в размер на 345,00
лв. , представляваща сторени разноски в исковото производство, както и
сумата от 40,74 лв. ,
представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на
РС-гр.София, съразмерно на уважените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КЪНЧЕВ от Адвокатска колегия-гр.Варна, с адрес: гр.Варна
ул.Сирма войвода № 40 сумата в размер на
137,01 лв. за осъществено
безплатно представителство на А.С.К. ЕГН ********** , с адрес: *** в исковото
производство, съразмерно на прекратената
част от исковата претенция, на основание
чл. 78 ал.4 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. с чл.38 ал.1 т.3 предл. второ
от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: