и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 25/07.03.2007 год. по Н.о.х.дело № 44/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Тахир Ибрям Юмер от гр.Кърджали за виновен в това, че на 21.10.2006г. в гр.Кърджали, повторно в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване натехническо средство - клещи, отнел чужда движима вещ - 1бр. акумулатор „Монбат"12 V - 62 Ah, на стойност 6.30 лева, от владението на Професионална гимназия „Васил Левски"- гр.Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Мария Пейчева Димова от гр.Кърджали, и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.З, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим, на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН. Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1бр. акумулатор „Монбат"12 V - 62 Ah, да се върне на Мария Пейчева Димова от гр.Кърджали след влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия Тахир Юмер да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 40 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Тахир Ибрям Юмер от гр.Кърджали, който я обжалва, като твърди, че не е виновен и не е извършил това престъпление. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена, като твърди, че извършител на престъплението е Стефан Захариев Минчев. Моли да бъде оправдан. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Кърджалийския районен съд – правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установено от събраните доказателства, че през м.октомври 2006 год. подс.Юмер, св.Живкова и св.Минчев обитавали съблекалните на стадион „Горубсо” в гр.Кърджали, поради липса на друго място за живеене. На 21.10.2006 год. около обяд подс.Юмер и св.Стефан Минчев решили да събират железа, които да предадат в пункт за изкупуване на вторични суровини. Минали покрай завод „Пневматика", където в близост до задната му част се намирала работилница по „Двигатели с вътрешно горене" към Професионална гимназия „Васил Левски" – гр.Кърджали. Двамата решили да влязат в работилницата и да вземат отвътре каквото могат, като за целта подс.Юмер огънал с ръце арматурата, която била поставена като решетка на един от прозорците, а св. Минчев счупил с клещите, които носели, стъклото на прозореца, след което влязъл вътре. Подс.Юмер останал отвън да пази. До електрическото табло под прозореца св.Минчев видял поставен акумулатор „Монбат" 12 волта, 62 амперчаса, който взел и подал през прозореца на подс. Юмер. Оставили акумулатора до бордюра на пътя и отишли да пият кафе, след което се върнали и го взели. Занесли акумулатора в съблекалните на стадион „Горубсо", където подсъдимият свързал акумулатора с ел.крушка, тъй като в съблекалните нямало ток. Тъй като подс. Юмер и св.Минчев се скарали, последният напуснал помещенията, като акумулаторът останал при подсъдимия. На следващия ден подс.Юмер бил приведен в затвора за изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода. След няколко дни св.Ася Йорданова-сестра на подсъдимия, оти°ла до помещенията, които брат й и неин друг брат –Тунай, обитавали, и от последния разбрала, че е намерил акумулатор под масата в помещението, където живеели подсъдимият и св.Галя Живкова, като св.Йорданова и брат й Тунай решили да го продадат. По пътя ги спрели полицаи и свидетелката разбрала, че акумулаторът бил краден. Междувременно, на 25.10.2006 год. св. Димитров – отговорник на работилницата, посетил работилницата и установил, че липсва акумулатор „Монбат" 12 волта, 62 амперчаса, който се ползвал за учебни цели, за което съобщил в полицията. От заключението на вещото лице Димитров, изготвило назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че към датата на извършване на деянието - 21.10.200 6 год., стойността на акумулатора възлиза на 6.30 лева. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани частично; от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Ася Йорданова, Галя Живкова, Мария Димова, Георги Димитров и Стефан Захариев Минчев, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като в мотивите си е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, като тези съображения се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Юмер в частта им, в която твърди, че на инкриминираната дата тръгнали със св.Живкова и Минчев на гости на сестра му – св.Йорданова, която живеела в кв.”Веселчане”, като минавайки покрай завод „Пневматика” се разделили със св.Минчев и едва след като се върнал следобеда в съблекалните на стадион „Горубсо”, видял акумулатора там, за който акумулатор св.Минчев му бил казал, че го бил взел от мястото, където се били разделили. Обясненията на подс.Юмер в тази им част са непоследователни, нелогични, като същите се опровергават от показанията на св.Минчев, св.Йорданова и св.Живкова. Така, св.Минчев твърди, че двамата с подсъдимия са разбили прозореца на работилницата, свидетелят влязъл вътре и взел акумулатора, който подал на подсъдимия и който двамата взели и занесли да ползуват в съблекалните на стадион „Горубсо”, където нямали ток. Съдът намира, че на показанията на св.Минчев следва да бъде дадена вяра, тъй като същите кореспондират с показанията на св.Йорданова и Живкова /от които се установява, че подсъдимият и св.Живкова не са ходили около инкриминираната дата на гости на сестрата на подсъдимия/, а и с показанията си св.Минчев установява неизгодни и за себе си факти и обстоятелства, сочещи на евентуално извършено престъпление в съучастие с подс.Юмер. Ето защо настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционният съд – че обясненията на подс.Юмер в посочената част представляват опит за изграждане на защитна версия от същия. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс. Юмер е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК - на 21.10.2006 год. в гр.Кърджали, повторно в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване натехническо средство - клещи, отнел чужда движима вещ - 1бр. акумулатор „Монбат" 12 V - 62 Ah, на стойност 6.30 лева, от владението на Професионална гимназия „Васил Левски"- гр.Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Мария Пейчева Димова от гр.Кърджали, и с намерение противозаконно да я присвои, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. Факта на отнемането именно от подсъдимия на посочената по-горе движима вещ от владението на Професионална гимназия „Васил Левски” – гр. Кърджали, без съгласието на съответното материално-отговорно длъжностно лице, и с намерението противозаконно да я присвои, е установен по несъмнен начин, т.е. по безспорен начин е установено авторството на деянието. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужда движима вещ, от владението на Професионална гимназия „Васил Левски” – гр. Кърджали, без съгласието на съответното материално-отговорно длъжностно лице, и с намерението противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – оставянето й до тротоара, занасянето й в съблекалните на стадион „Горубсо” и ползуването й за осветление/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни, тъй като безспорно са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на дееца – при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Такива са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /извиването на арматурни железа, играещи ролята на решетка пред прозореца, както и счупването на стъклото на самия прозорец/; чрез използуване на техническо средство – клещи, без които извършването на деянието би било невъзможно или значително затруднено; както и за извършване на деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК /тъй като подсъдимия Юмер е осъждан с влезли в сила присъди 14 пъти за извършени други такива престъпления по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК - престъпления по чл.194, 195 и 197 от НК, т.е. за „кражби”, по 10 бр. от които му е било налагано наказание „лишаване от свобода”, и за които не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК/, и в немаловажен случай /с оглед на обществената опасност на деянието и дееца, извършването на кражбата при квалифициращи обстоятелства, миналите му осъждания/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки че са налице данни престъплението подс.Юмер да е извършил в съучастие със св.Минчев, то това обстоятелство е неотносимо към отговорността на подсъдимия, който е участвувал в самото изпълнително деяние на престъплението – отнемането на инкриминираната вещ от владението на Професионална гимназия „Васил Левски” – гр.Кърджали, без съгласие на материално-отговорното лице, и установяването на своя трайна фактическа власт върху нея, с намерението да я свои. При налагане на наказание‗о на жалбодателя Юмер съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – частичните му самопризнания, младостта му, тежкото му семейно и имотно състояние, изключително ниската стойност на откраднатата движима вещ /сама по себе си представляваща изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство/ и свързаната с това ниска степен на обществена опасност на деянието; обремененото му съдебно минало, високата степен на обществена опасност на дееца и недобрите му характеристични данни, като е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК е определил наказанието на подс.Юмер под минималния размер, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд е наложил на жалбодателя наказание в абсолютно минималния предвиден в закона размер на наказанието „лишаване от свобода”, като с оглед миналите осъждания на подсъдимия на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер, приложението на института на условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК е невъзможно, тъй като тези осъждания представляват формална пречка за това. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното на подс.Юмер наказание не е явно несправедливо. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия Юмер не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/07.03.2007 год. по Н.о.х.дело № 44/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |