Решение по дело №5991/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1502
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20215330105991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Пловдив , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105991 по описа за 2021 година
Ищцата ХР. Ц. Б. е предявила срещу „Метекс“ ЕООД обективно, кумулативно,
съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на нетно трудово
възнаграждение за м.03.2020г. и м.04.2020г. в общ размер от 757, 39 лева- правно
основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 1220 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното му
трудово възнаграждение за период от 2 месеца- чл. 222, ал. 3 КТ; 3 ) за заплащане на
сума в размер от 70, 56 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за
трудово възнаграждение, дължима за периода 30.04.2020г.- 11.04.2021г.- правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 12.04.2021г./ до
окончателното им погашение.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действало
валидно учредено трудово правоотношение. Ищцата изтъква, че макар и добросъвестно
да е полагала труд през процесния период ( м.03.2020г. и м. 04.2020г.), ответникът не й
е заплатил дължимото трудово възнаграждение. Допълнително, на 25.10.2019г. ищцата
е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като считано от
16.04.2020г. трудовото й правоотношение е прекратено. Предвид това, ищцата
претендира, че ответникът следва да й заплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3
1
КТ, в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения. Претендира се и
мораторна лихва върху вземането за трудово възнаграждение. Предвид изложеното,
претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответната
страна.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.08.2021г., ответникът чрез адв. К.
изрично признава така предявените искове по основание и размер. Предвид
изявлението на ответната страна, ищецът е поискал постановяване на решение
съобразно стореното признание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че исковата претенция е основателна до размера на претендираните с исковата
молба суми, а именно: за заплащане на нетно трудово възнаграждение за м.03.2020г. и
м.04.2020г. в общ размер от 757, 39 лева; за заплащане на сумата от 1220 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер
на брутното му трудово възнаграждение за период от 2 месеца и за заплащане на сума
в размер от 70, 56 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за трудово
възнаграждение, дължима за периода 30.04.2020г.- 11.04.2021г. Като законна
последица от уважаване на исковете е присъждането на законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което
страната не може да се разпорежда. В тази връзка, по делото е представено изрично
пълномощно / л. 34 /, делегиращо на адв. К. възможност да признае исковете, предмет
2
на настоящото производство. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи
на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от
волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение
по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че
признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното
признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер
от 615 лв., като именно тази сума следва да бъде осъден ответникът да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. П. ( доколкото съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, адвокатският хонорар е договорен при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата ).
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 81, 92 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Метекс“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ХР. Ц. Б., ЕГН:
********** на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: 757, 39 лева – представляваща нетно трудово възнаграждение, дължимо за
м.03.2020г. и м.04.2020г., сумата от 1 220 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното му трудово
възнаграждение за период от 2 месеца, както и сумата от 70, 56 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането за трудово възнаграждение, дължима за периода
30.04.2020г.- 11.04.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.04.2021г./ до окончателното им
погашение.
3
ОСЪЖДА „Метекс“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на адв. А.Д. П., АК-
Пловдив, адрес гр.******************* сума в размер от 615 лв., представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищцата в рамките на
настоящото производство, уговорен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Метекс“ ЕООД, ЕИК ************* да заплати в полза на
Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в
размер от 81, 92 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4