Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 918                              19.04.2019 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесети март                                                                  Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

като разгледа докладваното гр.д. № 2638 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от В. В. С.-Ж. и И.В.С. против М.И.К. искова молба, с която се моли да бъде намалено извършеното от общата наследодателка на страните Т. Т. Г. в полза на ответницата дарение на 2/3 ид ч. от недвижим имот- апартамент, находящ се в гр. Бургас и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.608.11.2.14 по КККР на гр. Бургас, обективирано в нотариален акт за дарение от 09.12.1997 г. на нотариус при БРС, до размера, който е необходим за допълване на запазените части на ищците от наследството на общата наследодателка на страните. Ищците твърдят, че са наследници на Т. Г. - тяхна ****, починала на 22.05.2013 г., по заместване на починалия на 17.10.1997 г. техен баща В. И. С., а ответницата е дъщеря на общата наследодателка, кто при смъртта си наследодателката не е притежавала други имущества, освен апартамента, част от който е дарила на ответницата. Твърдят също така, че с горното дарствено разпореждане, за което те са узнали преди две години, са накърнени запазените им части от наследството на общата наследодателка с по 1/18 ид.ч. за всеки от тях, с каквито части се претендира намаляване на процесното дарение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа иска и моли за присъждане на направените от ищците разноски по делото. Ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и е допустим.

Ответницата М.И.К. е подала отговор в законоустановения срок, в който не се оспорват твърденията на ищците, че страните са законни наследници на Т. Г., както и че процесният имот е бил единствен на наследодателката. Не се оспорва и размерът, с който са накърнени запазените части на ищците от наследството на ищата. Твърди се обаче, че в този имот винаги е живяла ответницата със своето семейство и същите са извършили в него подобрения в общ размер от 16 400 лв. с цел оптимизиране отопляването на жилището, с която сума е било увеличено наследството, поради което тази сума следва да се приспадне по реда на чл. 31 от ЗН. При условие на евентуалност, а именно ако и след приспадането на горната сума се установи, че е налице накърняване на запазената част на ищците и се пристъпи към намаление на дарственото разпореждане, се моли това да стане чрез парично уравнение. Претендира се присъждане на направените разноски от ответницата. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Т. Т. Г., починала на ***** г., нейни наследници по закон са двете й дъщери М.И.К. и Н. И.С., както и внуците й И.В.С. и В. В. С.-Ж., които са заместили в наследяването своя баща В.И. С. – син на общата наследодателка Т. Г., който е починал преди нея.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а чл. 10, ал. 1 от ЗН предвижда, че низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи. С оглед на това съдът намира, че наследствените квоти на наследниците по закон на починалата Т. Т. Г. са следните: по 1/3 част от наследството за дъщерите й М.И.К. и Н. И.С., и по 1/6 част от наследството за внуците й И.В.С. и В. В. С.-Ж..

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите при две или повече деца (какъвто е настоящия случай) е 2/3 от имуществото на наследодателя, която се разпределя между наследниците съобразно наследствените им квоти. Останалата 1/3 част от неговото имущество представлява разполагаема част и с нея наследодателят може да се разпорежда без ограничения.

По делото е представено копие на Решение от 12.11.1981 г., постановено по гр.д. № 561/1981 г. по описа на БРС, с което в дял на Т. Г. е бил поставен следния недвижим имот: апартамент  ******, застроен на площ от 94,10 кв.м., състоящ се от две спални, трапезария, кухня, баня, клозет, антре и хол, ведно с избено помещение № 70, както и 1,45 % ид.ч. от общите части на сградата и 1,45 % от правото на строеж върху терена.

Представено е и копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, т. L, дело № 14717/1997 г. от 09.12.1997 г., с който Т. Т. Г. е дарила на дъщеря си М.И.К. 2/3 ид.ч. от горепосочения апартамент.

По делото липсват доказателства наследодателката да е притежавала и други имущества към момента на смъртта си, освен останалата й 1/3 ид.ч. от гореописания апартамент, нито да е имала задължения към този момент, а и между страните липсва спор в тази насока, поради което следва да се приеме, че наследството й е включвало само тази 1/3 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размера на запазената част на наследника, следва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН и след това към нея се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти.

Както бе установено по-горе, към момента на смъртта си Т. Т. Г. е притежавала само 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 94,10 кв.м., находящ се в гр. ***. Не са установи нейни задължения към момента на смъртта й.

По отношение на заявената от ответницата претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН, съдът намира следното:

Ответницата е заявила, че е спомогнала за увеличаване на наследството чрез извършване на следните подобрения в имота на обща стойност 16 400 лв., а именно: доставка и монтаж през 2000 г. на локално парно с водна риза на дърва, доставка и монтаж през 2000 г. на ПВЦ дограма на прозорец в кухнята, доставка и монтаж през 2000 г. на ПВЦ дограма на прозорец в трапезарията и присъединяване на терасата към кухнята, доставка и монтаж през 2000 г. на ламинат в трапезарията, цялостна изолация на външните стени на трапезарията 2000 г., основен ремонт на банята, изразяващ се в премахване на старите фаянсови плочки и теракот, поставяне на нови плочки и теракот, подмяна и монтаж на нова мивка, батерии за нея и нов душ – 2010 г., основен ремонт на тоалетната, изразяващ се в премахване на старите фаянсови плочки и теракот, поставяне на нови плочки и теракот, монтаж на нова мивка и тоалетна чиния с казанче към нея – тип моноблок, както и на батерии за мивката – 2006 г., монтаж на нови ПВЦ врати за баня и тоалетна – 2010 г., поставяне на климатик „Панасоник“ в голямата спалня, което е била ползвана от наследодателката Т. Г. – 2012 г., поставяне на блиндирана входна метална врата, поставяне на метална врата на избата – 2008 г.           

По делото не са представени писмени доказателства в подкрепа на горните твърдения на ответницата, но са разпитани свидетели, които установяват, че ответницата и съпругът й действително са направили тези подобрения, а съгласно допълнителното заключение на назначеното по делото вещо лице същите са на обща стойност 8 858 лв. – към момента на извършването им, и на стойност от 8 693 лв. – към датата на откриване на наследството, като в тези изчисления не е включен посочения от ответницата климатик „Панасоник“.

Въпреки така установения факт, че ответницата и съпругът й действително са извършили подобрения в имота, идеална част от който формира наследствената маса, съдът намира, че в случая не са налице условията на чл. 12, ал. 2 от ЗН, тъй като правото на овъзмездяване по  чл. 12, ал. 2 от ЗН възниква само доколкото наследникът не е бил възнаграден, а съгласно трайната съдебна практика ползването на имота приживе на наследодателя от наследника, който е спомогнал да се увеличи стойността на наследственото имущество, е форма на възнаграждение за последния, ако периодът на ползване е бил приживе на наследодателя и ако е бил значителен. В случая ответницата признава в отговора си, че винаги е живяла в процесния имот, включително и със своето семейство, като продължава да живее там и към момента. С оглед на това съдът намира, че тя е била възнаградена за извършените от нея подобрения в наследствения имот чрез реалното ползване на имота, което е основание да се приеме, че в случая не са налице условията на чл. 12, ал. 2 от ЗН и от наследствената маса не следва да се изважда претендираното от ответницата увеличение на наследството.

На осн. чл. 31 от ЗН при определяне размера на разполагаемата част от наследството и запазените части на ищците, към наследствената маса следва да бъде прибавена и стойността на дарения от Т. Г. на ответницата М.К. недвижим имот, извършено с нотариален акт № 195/09.12.1997 г.

За изчисляване размера на наследствената маса по делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза, съгласно която към 22.05.2013 г. – датата на откриването на наследството, пазарната стойност на апартамента, идеални части от който формират наследството, е била в размер на 115 300 лв.

          По делото не се установи наследството на Т. Г. да е включвало и други имущества, нито да са били налице задължения на наследодателката, които да бъдат извадени от масата по чл. 31 от ЗН, нито увеличения на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Поради това съдът намира, че масата по чл. 31 от ЗН, включваща имуществото на наследодателката към момента на смъртта й (1/3 ид.ч. от процесния апартамент) и извършеното от нея приживе дарение (2/3 ид.ч. от същия апартамент), е на обща стойност от 115 300 лв. С оглед на това на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗН следва да се приеме, че запазената част от наследството на Т. Г. е на стойност 76 866,67 лв. (2/3 от 115 300 лв.), съответно запазената част на всеки от ищците е в размер на 12 811,11 лв. (1/6 от 76 866,67 лв.).

          Предвид обстоятелството, че към момента на откриване на наследството същото е включвало 1/3 ид.ч. от гореописания апартамент, която е на стойност 38 433,33 лв., съдът намира, че частта от наследството, която е получил всеки от ищците (1/6 ид.ч.), възлиза на 6 405,56 лв. 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че запазените части на ищците от наследството на Т. Г. действително са били накърнени, тъй като тези части са в размер на по 12 811,11 лв., а полученото от всеки от тях наследство е на стойност 6 405,56 лв., което води до извода за накърняване на запазените им части със сумата от 6 405,56 лв. за всеки от тях, с които суми следва да бъде намалено извършеното от наследодателката в полза на ответницата дарение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот.

В случая не са налице условията за прилагане на чл. 36 от ЗН и ответницата да задържи дарения й имот, като заплати на ищците паричната равностойност на накърнените им части, както е поискала тя. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 37/ 04.04.2018 г. по гр.д. № 1836/2017 г. на ВКС, I г.о., Решение № 93/ 15.07.2015 г. по гр.д. № 138/2015 г. на ВКС, II г.о., Решение № 25/ 07.03.2014 г. по гр.д. № 4215/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., разпоредбата на чл. 36 от ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго самостоятелно основание, тъй като целта на тази разпоредба е да се избегне създаването на съсобственост между ищеца и ответника по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и съответно да не се налага извършване на делба на този имот, евентуално да се стигне до публичната му продан. Поради това когато наследникът със запазена част от наследството вече притежава на собствено основание идеална част от дарения, респ. завещания имот, тази цел не може да бъде постигната, поради което е и недопустимо да се прилага разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН и надареният, респ. заветникът, да задържи дарения, респ. завещан имот. Предвиденото в чл. 36 от ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено само ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на запазена част не участва по делото или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърняването на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.

В настоящия случай в делото не участва като страна единият от наследниците с право на запазена част, а именно сестрата на ответницата, а освен това предмет на процесното дарение са 2/3 ид.ч. от недвижим имот, поради което възстановяването на запазените части на ищците следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от дарения имот, съответна на накърняването, а именно на 6 405,56/76 866,67 ид.ч. Поради това атакуваното дарение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот следва да бъде намалено с 12 811,11 лв. и следва да бъде постановено възстановяване на запазената част на всеки от ищците с по 6 405,56/76 866,67 ид.ч. от дарения имот, която дроб представлява съотношението между накърнените им части и стойността на извършеното дарение.

С оглед основателността на предявения иск съдът намира, че са налице условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на  ответницата за направените от ищците съдебно-деловодни разноски. Такива обаче следва да бъдат присъдени само на ищцата В.С.-Ж., тъй като само тя е плащала суми за разноски по делото и същите са в общ размер от 1 382,14 лв. По отношение на ищеца И.С. липсват доказателства за сторени от него съдебно-деловодни разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАМАЛЯВА по предявения от В. В. С.-Ж., ЕГН **********,***, и И.В.С., ЕГН **********,***, против М.И.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, дарението от 09.12.1997 г., обективирано в Нотариален акт № 195, т. L, дело № **** г. на нотариус при БРС, с което Т. Т. Г., ЕГН **********, поч. на 22.05.2013 г., е дарила на М.И.К., ЕГН **********, 2/3 ид.ч. от апартамент № 6, на етаж VII, в бивша ЖСК „Марица“, к-с „Република“, находящ се в гр. **********, с площ от 94,10 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 70 и 1,45 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.608.11.2.14 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. *******, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, с площ от 94,10 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 70 и 1,45 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, със сумата от 12 811,11 лв. (дванадесет хиляди осемстотин и единадесет лв. и единадесет ст.), необходима за възстановяване на запазените части на В. В. С.-Ж. и на И.В.С. от наследството на Т. Т. Г., поч. на ***** г.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В. В. С.-Ж., ЕГН **********, от наследството на Т. Т. Г., ЕГН **********, поч. на 22.05.2013 г., с 6 405,56/76 866,67 ид.ч. от гореописания дарен недвижим имот.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И.В.С., ЕГН **********, от наследството на Т. Т. Г., ЕГН **********, поч. на 22.05.2013 г., с 6 405,56/76 866,67 ид.ч. от гореописания дарен недвижим имот.

ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на В. В. С.-Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1 382,14 лв. (хиляда триста осемдесет и два лв. и четиринадесет ст.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА