№ 184
гр. С., 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100013 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Н. П. Н. е предявил срещу „И.“ ООД иск за заплащане на сумата в размер на 120
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от
31.03.2022 г., ведно със законната лихва от тази да дата до окончателното изплащане
на сумата – иск с правно основание чл. 200 КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 14 от 20.04.2011г., сключен с
ответника „И.“ ООД бил назначен на длъжността „шофьор“.
На 31.03.2022г., около 13:00ч. в гр. В.Т., във фирма „****“ ООД настъпила
трудова злополука с ищеца. Работодателят заявил същата като трудова с декларация
вх. № 5101-07-21/02.06.2022г. на ТП на НОИ - Габрово. Във връзка с инцидента
Териториално поделение на НОИ - град Габрово бил съставен протокол № 001 от
02.06.2022г. С Разпореждане № 21 от 12.07.2022г., на ТП на НОИ - Габрово, на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Същата настъпила през работно време и при изпълнение на трудовите функции.
Разпореждането влязло в законна сила на 09.08.2022г.
Сочи се, че трудовата злополука възникнала при следните обстоятелства: на
31.03.2022г., около 13:00 часа, в гр. В.Т., ищецът е бил в склад на „****“ ООД, където
е трябвало на натовари стока. В същия момент имало паркиран камион на рампата на
която е трябвало да натовари стоката, поради което трябвало да изчака малко, като
камионът му бил паркиран на място обозначено за паркиране, намиращо се на около
1
100 метра от рампата. Ищецът стоял на близо до камиона, пред сградата на
администрацията и след няколко минути го извикали за товарителната дейност.
Тръгвайки към камиона от сградата на администрацията, изминал 5-6 метра и усетил
силен удар в гръб от мотокар, който в същото време се е движил на заден ход и поради
невнимание ударил в гръб ищеца със задните си гуми. В резултат на удара, ищецът Н.
Н. получил множество травматични увреждания, а именно: Фрактура курсис синитра
/фрактура на лява подбедрица/;Фрактура на заден малеол на лява тибия; Оток на
меките тъкани.
В исковата молба се излагат съображения, че веднага след злополуката, ищецът
бил откаран с автомобил в Окръжна болница в гр. В.Т., където са извършени са
множество прегледи рентгенографии с менение за хоспитализация. Ищецът предпочел
лечението му да се проведе в друга болница, поради което е отказал настаняване в
отделението. Веднага след това, заедно с по-малкият си син отишли в МБАЛ „П.“ гр.
П., където след направени скенер, рентген, както и множество изследвания били
установени множество счупвания, оток на меките тъкани и видима деформация в
областта на ляв глезен. Силна спонтанна и палпаторна болка в областта. Невъзможни
активни и пасивни движения в лява глезенна става. Настанен бил за лечение в
Клиниката по Ортопедия и Травматология, като било взето е решение за извършване
на оперативно лечение в спешен порядък - открито наместване и вътрешна фиксация.
След извършване на предоперативна подготовка, под рентгенов контрол било
извършено закрито наместване на счупването на лява подбедрица и фиксация с три
спонгиозни винта. Репонирана била и синдесмозата и била фиксирана с един
спонгиозен винт. След шевовете била поставена гипсова имобилизация.
На 07.04.2022г., ищецът бил дехоспитализиран с препоръки за хранително-
диетичен режим, за наблюдение от личния лекар, медикаментозно лечение,
превръзки на 3 дни и придвижване с помощни средства.
На 17.07.2022г., ищецът отново постъпил в МБАЛ „П.“ гр. П., за планово
оперативно лечение - Екстракция на остеосинтезния материал. Чрез оперативен достъп
било извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и фибула.
Отстранени били 3 от общо 4 импланта, като и към момента ищецът бил с 1 имплант в
крака. Ищецът бил изписан от болничното заведение с препоръки за хранително-
диетичен режим, за наблюдение от личния лекар, медикаментозно лечение, превръзки
на 3 дни и придвижване с помощни средства.
Сочи се, че поради тежкото физическо състояние и бавния възстановителен
процес били издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за период от
72 дни от настъпване на трудовата злополука, видно от епикризите.
В продължение на над 9 месеца ищецът се е придвижвал с помощта на -две
патерици, като същият не е можел да си докосне крака до земята от болка. Месеци
2
наред след злополуката ищецът бил в тежко физическо състояние. Състоянието му е
свързано със силни болки, страдания и продължителна невъзможност на движения,
затруднена и нестабилна походка налагаща ползването на помощни средства - 2
патерици в продължение на над 9 месеца, състояние, налагащо приемане на силни
болкоуспокояващи.
Вследствие на травматичното увреждане и извършените операции, липсвала
кожа в областта на увредено мястото, поради което се налагало извършване на
множество процедури и превръзки.
Получените травматични увреждания на довели до трайно затруднение на
движенията за период по-голям от 30 дни. Дори и към настоящият момент не се
наблюдавало пълно функционално възстановяване на увредените места.
След трудовата злополука ищецът бил в изключително тежко физическо
състояние, вследствие на получените увреждания, като същите довели до трайно
затруднение на движенията, което му създало невъзможност и затруднения в
обслужването и извършването на всички обичайни човешки нужди. Оздравителният
процес бил много дълъг и възстановяването настъпва много бавно.
В резултат на настъпилите травматични увреждания съществено се променил
начинът на живот на ищеца, което го принуждава да изпитва чувство на малоценност.
Настъпилото невъзвратимо събитие имало за последица силно негативно влияние
върху целия бъдещ живот на ищеца.
По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ - 656/2022г. по описа
на РУ - В.Т., образувано с постановление № 3452/2022г. по описа на ВТРП, за това че
на Н. П. Н. е причинена средна телесна повреда, поради немърливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
престъпление по чл.134, ал. 1, т.2 от НК.
За претърпяната от ищеца злополука на 31.03.2022г. била издадена декларация
№ 5101-07-21/02.06.2022г. на ТП на НОИ - Габрово. Във връзка с инцидента съставен
протокол за трудова злополука № 001/02.06.2022г. С Разпореждане № 21 от
12.07.2022г., на ТП на НОИ - Габрово, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е
приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Същата е настъпила през работно време и при
изпълнение на трудовите функции.
Искането към съда е да уважи претенцията. Претендират се и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника. В
отговора се излагат съображения, че ответното дружество не е дало повод за
завеждане на делото и е предлагало справедливо обезщетяване на ищеца, за което е
водило разговори с ищеца. След приключване на болничните му ищецът сам е заявил
искане за прекратяване на трудовото си правоотношение поради пенсиониране, по
3
който повод с него е проведен още един разговор за някакво доброволно
обезщетяване, което отново е било отказано от ищеца. По повод прекратяванете на
правоотношението му и проведения разговор ищецът и писмено заявил, че няма
претенции към дружеството.
В отговора се излагат съображения, че част от увреждането е настъпило и
поради това, че ищецът е отказал хоспитализирането му в гр. В. Търново, незабавно
след злополуката и е пожелал да бъде отведен до медицинско заведение в гр. П. при
което транспортиране и поради необездвижването на крака вероятно са натъпили по -
задълбочени увреждания.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че по - малкия син на ищеца, го е
транспортирал до МБАЛ „Панталеймон“ гр. П., тъй като ищецът бил транспортиран от
Божидар Иванов Иванов, син на единия съдружник в ответното дружество, до това
медицинско заведение но настояване на ищеца.
Оспорват се твърденията за продължителността и тежестта на влошеното
физическо състояние на ищеца, както и че в такъв продължителен период е бил в
невъзможност за самообслужване и движение, както и че е на лице към момента
ограничен обем на движенията и че липсва пълно функционатно възстановяване на
увредения крак с оглед неговата възраст. Твърди се, че след пенсионирането си
ищецът е започнал работа на друго място като шофьор, което било сигурна индикация
за това, че уврежданията му не били в сочения в исковата молба значителен и
невъзвратим обем.
Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и
несъответстващ на реалното физическо и психично /емоционално страдание и
състояние на ищеца.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В отговора се твърди, че ответникът оспорва предявения иск в размер над 15
000 лева, в който размер били водени и разговори с ищеца.
Излагат се съображения, че било налице съпричиняване от ищеца за настъпване
на увреждането му, дължащо се на проявена от него груба небрежност .
„Съдействието“ на ищеца за настъпването на злополуката било изключително
сериозно и почти стопроцентово, което дава основание да се съмняват и в
самоувреждане. Предприятието на чиято територия е станала злополуката извършило
свое разследване, данните от които категорично сочат на значително съпричиняване
поради груба небрежност проявена от ищеца. Въпреки провежданите текущи
инструктажи при дружеството ответник и въпреки запознаването на ищеца с
правилата и вътрешния ред за товаро - разтоварна дейност на територията на „**** В.
Т“ ЕООД ищецът с ясното съзнание за последиците от неспазване на всички
4
инструкции и правила слязъл от МПС без присъствието на лице от екипа на „**** В.
Т“ ЕООД, отворил вратите на превозното средство и предприел движение на заден ход
без да се огледа. Поради това бил ударен от мотокар -превозно средство
характеризиращо се с почти безшумно движение, а от удара му е причинена травма.
На лице била груба небрежност, от категорията на тази, която и най - безотговорния за
здравето и личната си безопасност човек не би проявил. Явно било, че нарушаване на
елементарните правилата за безопасност, каквото без съмнение в случая било сторено
от ищеца причинило травмата, а самото нарушение следвало да се се квалифицира
като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Самата груба небрежност и механизмът на настъпването на злополуката, сочели
и на намерение за самоувреждане.
Отделно се сочи, че ищецът е бил осигурено за всички рискове от работодателя
си лице и е получавал обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл.
200, ал. 3 КТ, поради което от справедливото обезщетение следвало да се приспадне и
полученото от пострадалия обезщетение за временната нетрудоспособност - чл. 200,
ал. 3 КТ.
Искането към съда е да отхвърли така предявения иск, евентуално да бъде
намалено обезщетението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 14 от 20.04.2011
г. се установява, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемала длъжността „шофьор“ при ответника.
Видно от представената Декларация за трудова злополука № 1 от 02.06.2022 г.,
до ТП на НОИ била подадена информация от „И.“ ООД за реализирана трудова
злополука с ищеца на 31.03.2022 г. Впоследствие с Разпореждане № 5101-07-21-
1/12.07.2022 г. на ТП на НОИ Габрово, било признато, че декларираната злополука се
приема за трудова по чл. 55 ал.1 КСО, а именно: внезапното увреждане /фрактура на
лява подбедрица в резултат на удар от мотокар по време на товаро-разтоварна дейност.
По делото са представени и приети Обяснение от Н. Н. от 30.05.2022г, Писмо
от РУ - В.Т. с рег.№ ЗМ 656/2022г. 12.08.2022Г.,Протокол за уведомяване на пострадал,
Епикриза И.З. № 1141/2022г. от МБАЛ „П.“ гр. П.; Епикриза И.З. № 2906/2022г. от
МБАЛ „П." гр. П.; Амбулаторен лист № 102 от 04.05.2022г., Амбулаторен лист № 119
от 01.06.2022г., Медицинско направление от 07.06.2022г., Амбулаторен лист №
221607045667 от 08.06.2022г., Амбулаторен лист № 221663047A6F от 15.06.2022г.,
Амбулаторен лист № **********С9 от 29.06.2022г., Амбулаторен лист №
5
22194604В528 от 13.07.2022г., Амбулаторен лист № 222105021583 от 29.07.2022г.,
Амбулаторен лист № 2222100А284 от 09.08.2022г., Амбулаторен лист № 222246044102
от 12.08.2022г., Амбулаторен лист № 222381036FC9 от 26.08.2022г., Амбулаторен лист
№ 222506071АА6 от 07.09.2022г., Амбулаторен лист № 22252B05AA5D от 09.09.2022г.,
Амбулаторен лист № 222637007DD5 от 20.09.2022г., Амбулаторен лист №
22269802942Е от 26.09.2022г., Амбулаторен лист № 222701008581 от 27.09.2022г.,
Амбулаторен лист № 222840005СЕС от 11.10.2022г., Амбулаторен лист №
22298D004D4F от 25.10.2022г., Амбулаторен лист № 223120004422 от 08.11.2022г.,
Амбулаторен лист № 22320006592А от 16.11.2022г., Амбулаторен лист №
2232200421F0 от 18.11.2022г., Амбулаторен лист № 22336С049316 от 02.12.2022г.,
Амбулаторен лист № 230069060519 от 06.01.2023г., Амбулаторен лист №
23020B050F7B от 20.01.2023г., Амбулаторен лист № 23109C06A0D6 от 19.04.2023г.,
Амбулаторен лист № 24066D04D77D от 05.03.2024г., Амбулаторен лист №
24082B06BC3D от 22.03.2024г.
По делото са представени и приети: молба за прекратяване на трудовото
правоотношение вх. № 68А/16.05.2023 г., протокол за разследване на трудова
злополука от 01.04.2022 г. на „И.“ ООД и справка с вх. № 2199/14.04.2025г. от НАП и
постъпило писмо за изплатените парични обезщетения от 31.03.2022 г. до 16.05.2023 г.
на лицето Н. П. Н..
От приобщената по делото съдебномедицинска експертиза и допълнителна
съдебно медицинска експертиза, както и от разясненията дадени от вещото лице в
проведеното на 14.07.2025 г. о.с.з., се установява, че вследствие на претърпяна трудова
злополука Н. П. Н. е получил счупване на лява подбедрица в областта на глезенната
става, характерът на това увреждане е травматичен, като има сериозно засягане на
функцията на десния долен крайник, поради ангажиране на глезенната става. Медико-
биологичния характер на фрактура на лява подбедрица е трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни от датата на травмата при
нормално протичащ оздравителен период. Вещото лице посочва, че след анализа на
медицинската документация по делото (липсват предоперативни рентгенографии) и
рентгенографията предоставена му от ищецът счита, че най-вероятно получената
травматична увреда е описаната в литературата т. нар. фрактура на Мезоньов
(описание в изложението на експертизата). Механизмът на нейното получаване е
вътрешна ротация на подбедрицата спрямо глезена при фиксирано ходило. От прегледа
на пациента вещото лице е установило вторично заздравяла рана в задно-вътрешната
страна на долната част на лява подбедрица, което вероятно е мястото на притискането
от мотокара. При това притискащо действие и при фиксирано към земята ходило
подбедрицата се е ротирала навътре и е причинила следните увреди - увреда на
синдесмозата между малкия и големия пищял, лигаментарна увреда на вътрешния
глезен (вероятна, защото не е описана в медицинската документация) и счупване на
6
задната част на големия пищял (заден малеол). Тоест налице е действие на твърди
тъпи предмети по механизма на удар и притискане с такива в областта на
подбедрицата, което е предизвикало индиректно счупване в областта на глезенната
става. В ескпертизата е посочено, че Н. П. Н. е бил приет в Клиника по Ортопедия и
Травматология на МБАЛ „С.П.“ в деня на травмата 31.03.2022 г. След обсъждане е
взето решение за оперативно лечение, което е извършено на 01.04.2022 г. Според
оперативния протокол е извършено закрито наместване на счупването и фиксация с 3
винта, както и трансфиксация на синдесмозата с един винт. На 14.07.2022 г. ищецът е
бил приет повторно в същата клиника за продължаване на оперативното лечение в
планов порядък. Извършено е оперативно остраняване на остеосинтезния материал.
След втората операция пациентът провел неколкократни прегледи с ортопед и
физиотерапевт, множество физиотерапевтични процедури, правени са превръзки на
раните и са давани указания за рехабилитация.
Периодът на възстановяване на полученото травматично увреждане е 5-6
месеца при протичащ без усложения възстановителен период. След подобни травми
интензитетът на болките и страданията е засилен след травмата и след оперативните
интервенции в продължение на 1-2 седмици, след което постепенно оплакванията
намаляват. В конкретния случай, съдейки от направените прегледи при ортопед и
физиотерапевт, както и от анамнестичните данни, болките са продължили значителен
период в рамките на месеци след травмата. Вероятна причина за това е развитие при
ищеца на синдрома на Зудек (описан в изложението), за което говори резултатът от
рентгеново изследване от 07.06.2022 г. (точка 8 от медицинските докумненти), както и
документирания локален статус от прегледите на пациента.
При направения преглед вещото лице е установило, че Н. Н. е в добро общо
състояние и в значителна степен възстановен от травмата. Походката му е с много леко
накуцване. Не ползва помощни средства. Травмираният крайник е без оток и други
патологични промени. Опериративните рани, както и травматичната рана са
заздравяли. Налице е ограничение на движенията на лява глезенна става, с което може
да се обясни съобщеното от ищецът затруднение при слизане и качване на стълби.
Пациентът се оплаква също от непостоянни болки в оперирания крайник, засилващи
се при натоварване. В заключението си вещото лице посочва, че обективно е налице
ограничение на движенията на лява глезенна става, което най-вероятно причинява
затруднение на пациента при слизане и качване по стълби, както и че с оглед на
давността на травмата и преминалия възстановителен период не се очаква някаква
съществена промяна в състоянието на пациента по отношение на получената травма.
Пациентът съобщил по време на прегледа, че изпитва непостоянни болки в оперирания
крайник, засилващи се при натоварване, както и след ставане от сън сутрин. Болката е
субективен симптом и трудно да се даде точна оценка за нейната интензивност.
7
Съдът кредитира изготвеното заключение по допуснатата съдебно-медициснка
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С.И. Н.а и П.Т.Б..
Свидетелката С.И. Н.а /съпруга на ищеца/ посочва, че
съпругът й претърпя злополука на 31.03.2022 г. Обадили й се в 19:00 ч. вечерта, но го
видяла чак като го изписали от болницата в гр. П.. Ищецът бил в МБАЛ „С.П.“ —
гр.П.. След като го изписали от болницата се прибрал вкъщи и отишли в село Душево.
Ищецът имал нужда от помощта на свидетелката в рамките на една година, като тя го
гледала, напуснала работа, за да се грижи за него. Водела го на превръзки, не можел
да се обслужва, помагала му за банята и тоалетната. Свидетелката сочи, че съпругът и
се придвижвал с патерици, продължително взимал обезболяващи. През два дни ходили
на превръзки, имал рана на крака, от която останал голям белег след операцията.
Свидетелката посочва, че към момента като се натовари ищецът изпитва болки и куца.
Травмата му се отразила и емоционално. Свидетелката потвърди, че ищецът работи в
момента от около година и половина, като шофьор в Професионална гимназия по
механоелектротехника в град С. „****. На въпрос зададен от адв. М. – процесуален
представител на ответното дружество, свидетелката потвърждава, че детето им е
починало, а инцидентът се случил някъде след 40-тия ден.
Свидетелят П.Т.Б. твърди, че познава Н. от повече 30 г. ,от времето, когато бил
шофьор на директора на АРЗ-то. После му бил служител през годините, като карал
автобус във фирмата на свидетеля. Свидетеля твърди, че ищецът имал специфичен
характер, в такъв смисъл, че свидетелят го определял като „използвач“ и „нагаждач“,
контактувал с хора, с които би могъл да ползва някакви изгоди или връзки, или
каквото и да било. Свидетелят без да е запитан разказва подробна история относно
жалба пусната от ищеца спрямо съпругата на свидетеля по повод неподписани от
ищеца ведомости. Свидетелят посочва, че синът на ищеца е починал, имал „синдром
на Даун“. Свидетелят сочи, че ищецът имал отношения с много жени. Сега общувал с
ищеца, тъй като той е шофьор на автобус на училището, което се намирало на гърба на
автогарата в С., той през ден, през два, минавал и говорел със служители на свидетеля
Боевски. Свидетеля твърди, че с ищеца са в добри взаимоотношения. Свидетелят сочи,
че откакто Н. е започнал работа в училището, нямало никаква промяна в поведението
му, нито в физическото му състояние, не го виждал да куца, тичал „като тридесет
годишен, като ученик“. Не се е оплаквал нещо да го боли. Откакто почнал работи в
училището, ищецът бил жизнерадостен. Свидетелят не бил виждал Н. точно след
инцидента, не знае кога се е случила злополуката, разбрал от колеги за нея.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелката С.И. Н.а.
Действително, свидетелката се явява съпруга на ищеца, поради което нейните
8
показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната
й заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си обаче посоченото
обстоятелство не може да изключи показанията на свидетеля, а нейните показания
следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема
за достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други
събрани по делото доказателства, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични
са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца
след настъпването на процесното събитие са непосредствени.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля П.Т.Б., чиято
единствена цел, според настоящия съдебен състав, беше да дискредитира личността на
ищеца чрез използване на негативни квалификации и епитети, факти от личния му
живот, които не само са неотносими към зададените му въпроси и предмета на спора,
но и подобно поведение не отговаря на изискванията за обективност и
добросъвестност и следва да бъде преценено с висока критичност.
Други, относими доказателства не са събрани по делото
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от правна страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
9
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във
връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателствени
средства, а именно: Декларация за трудова злополука и Разпореждане на ТП на НОИ
Габрово. Също така от заключението на допуснатата и приета съдебномедицинска
експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото, се установява, че
ищецът вследствие на инцидента е получил травматичното увреждане - счупване на
лява подбедрица в областта на глезенната става, със сериозно засягане на функцията
на десния долен крайник, поради ангажиране на глезенната става. Следователно,
всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха
установени в настоящото производство, поради което искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание.
Следва да се отбележи, че обективираното изявление на ищеца с молбата му за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, че няма претенции към
последния, не лишават ищеца от правото му да търси обезщетението по чл. 200 КТ по
съдебен ред. Не съществува колебание в съдебната практика, че предварителен отказ
от субективни права е недействителен, доколкото е недопустим предварителен отказ от
право на иск, тъй като по смисъла на чл. 233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане
с правото при вече висящ процес, но не и преди това. Отказът от право на иск не поражда
действие, ако е извършен преди и извън съдебния процес. В този смисъл възраженията на
ответното дружество се явяват неоснователни.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда
по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят
дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са
закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При
обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и
интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента на
телесното увреждане, възрастта на увреденото лице и възможността да бъде
възстановена неговата работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която
насока е и ППВС № 4/1986 г.
В т. II на постановлението се сочи, че, за да определи справедливият размер на
обезщетението съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да прецени редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства - например характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които то е
извършено, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания, като списъкът
10
не е изчерпателен.
От събраните доказателства настоящият състав намира за установено, че е
налице увреждане на неимуществени права на ищеца. В случая неимуществните вреди
се изразяват в причинени болки и страдания от многофрагменна фрактура на лява
подбедрица в областта на глезенната става, със сериозно засягане на функцията на
десния долен крайник, поради ангажиране на глезенната става., т. е. налице е
причинно-следствена връзка между злополуката и изпитаните болки и страдания.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява претърпените
от ищцата болки и страдания при злополуката, извършените две оперативни
интервенции, оздравителният период, който според заключението на вещото лице
обичайно е около 6 месеца, а в случая предвид събраните гласни доказателствени
средства е продължил около година, неприятните изживявания във връзка с
неспособността да се справя с ежедневните дейности след злополуката, възрастта на
ищеца към момента на инцидента /64г. /. Следва да се отчете и фактът, че на ищеца са
били поставени 3 винта, както и трансфиксация на синдесмозата с един винт, след
което е извършено оперативно остраняване на остеосинтезния материал, което е
наложило неколкократни последващи прегледи с ортопед и физиотерапевт, множество
физиотерапевтични процедури, правени са превръзки на раните и са давани указания
за рехабилитация. Всяка от проведените операции крие риск за пациента и е свързана с
допълнителни негативни преживявания. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че ищецът се е придвижвал 9 месеца с помощни средства – патерици,
имал е некрозирала тъкан в раневата област, което е обусловило необходимост от
допълнително обработване на повръхонстта и все още изпитва болки и затруднения
при изкачване на стълби и натоварване.
По възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът не
страдал от трудовата злополука, а от загубата на детето си, изложени в о.с.з., както и в
депозираната по делото писмена защита, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Безспорно е, че ответникът разполага с редица процесуални способи за защита в
рамките на производството. Въпреки това настоящото възражение, с което се прави
опит да се омаловажи физическото страдание от претърпяната трудова злополука чрез
препращане към лична житейска трагедия, излиза извън границите на допустимата
защита и противоречи на морала и добрите нрави, от които следва да се ръководят
страните в един съдебен процес.
Като съобрази горепосочените критерии за справедливост и в конкретиката на
настоящия казус, съдът приема, че справедливият размер за обезщетение на така
причинените неимуществени вреди – болки и страдания е 30 000, 00 лева. Този размер,
съдът намира за съобразен с тежестта на настъпилата увреда – многофрагменна
11
фрактура, с извършените оперативни интервенции и немалкия възстановителен
период, необходимостта от рехабилитация, проведени физиотерапии, усложненията в
раневата повърхност и остатъчния дискомфорт при изкачване на стълби.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на обезщетение в по-висок
размер следва да се отбележи, че в настоящия случай увреждането не е довело до
трайна неработоспососбност за ищеца, той е в значителна степен възстановен от
травмата, работи по настоящем, няма медицински очаквания за влошаване
състоянието му.
Настоящият състав намира, че с оглед социално-икономическите условия в
страната към момента на увреждането /31.03.2022 г./, както и съдебната практика по
подобни случаи, така определеният от съда размер съответства на претъпрените
неимуществени вреди.
По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността
на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника
или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява
на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея
вреди.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и мерки за безопасност, каквито указания са дадени на ответника в проекта за доклад
по делото.
От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е извършвал
работата при елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни мерки
за безопасност. Не се установи твърдението на ответника, че ищецът, въпреки
провеждани инструктажи, е слязъл от МПС без присъствие на лице от екипа и
предприел движение на заден ход без да се огледа. По отношение на тези твърдения не
бяха ангажирани доказателства от страна на ответното дружество.
Следва да се посочи, че небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
12
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
мерките за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и мерки за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
По изложените съображения, съдът приема, че не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се
извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията
на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В случай на
изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес
на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от
страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че
дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор /в този смисъл Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр. д. №
1405 по описа за 2016 г. на IV ГО на ВКС/.
По делото не е установено ищецът да е получила обезщетение по сключен от
договор за застраховка „трудова злополука“.
По отношение на изплатеното обезщетение на ищеца от общественото
осигуряване следва да се отбележи, че е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за
приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на
тълкувателно решение по въпроса: „При определяне размера на дължимата от
работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за
неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да
13
се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение №
54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ІІІ гр. о. на ВКС и решение № 43/08.02.2013
г. по гр. д. № 174/2012 г. на ІV гр. о. на ВКС, според която само когато обезщетението
от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то
следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени
от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само
в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т. е.
намаляване на имуществото на пострадалия. В настоящия случай искът има за
предмет претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което не е налице
основание за намаляване на определеното обезщетение с изплатените суми от
общественото осигуряване.
По горните мотиви, съдът достига до извод, че предявеният иск е основателен
за сумата 30 000 лв., до който размер следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата
над сумата 30 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от 16.01.2024 г., поради
което и на основание чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди законната лихва за забава,
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от тази дата до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно
уважената част на исковите претенции. Предвид отправеното от процесуалния
представител на ищеца искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р.
адвокатско възнаграждение съобразно уважения иск /в т. см. пр. Определение № 95 от
19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. /. С оглед цената на иска, фактическата и
правната му сложност /оценена високо и от двете страни по делото/, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 2000, 00 лв., от което
съобразно уважената част на предявения иск на адв. Р. следва да се присъди сумата
500 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да
заплати държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на иска.
Предвид изложеното, ответникът следва да заплати сумата 1200 лв. – държавна такса,
и 200 лв. – възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза, т. е. 1400 лв. в полза на
14
бюджета на съдебната власт.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да търси разноски
съответни на отхвърлената част. Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, като съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, ответното дружество е заплатило по банкова сметка на адв. М. сумата в
размер от 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора е вписан
начин на плащане - по банков път, задължително се представят доказателства за
превеждане на адвокатското възнаграждение, а подобни доказателства по делото не са
представени в законоустановения срок. С оглед изложеното, не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответното дружество.
Така мотивиран, Районен съд С.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. С., ул. „****, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ****, по иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата злополука на
31.03.2022 г., установена с Разпореждане № 5101-07-21-1/12.07.2022 г. на ТП на НОИ
Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2022 г. до окончателното
й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата
от присъдения размер от 30 000 лева до пълния претендиран от 120 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. С., ул.
„****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. Ц. Р., САК, със служебен адрес: гр. София, ул.
„Искър“ № 8, ет. 5, в качеството му на пълномощник на ищеца Н. П. Н., сумата в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено на страната безплатно представителство в настоящото производство за
един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. С., ул.
„****, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.6 ГПК сумата в размер на 1400 лв.
/хиляда и четиристотин лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд С., представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
15
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
16