Р Е
Ш Е Н
И Е № 155
гр.Кюстендил, 19.06.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 181
по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 вр. с ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Р.Д.В. ***
оспорва Решение № 1040-09-11 от
27.03.2019г. на директора на ТП на НОИ -
гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата
и срещу Разпореждане № 091-00-105-1/21.02.2019г. на ръководителя на осигуряването
за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54б, ал.3 от КСО за периода от 17.01.2019г. до 15.05.2019г. в размер на
9,00лв. дневно. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.4
от АПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за
неприложимост на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО поради гражданскоправния
характер на прекратеното правоотношение. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и за връщане на преписката на административния орган за
ново произнасяне с конкретни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорения
административен акт за законосъобразен.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решение № 2 от 11.12.2017г. на
Общото събрание на търговско дружество „Н.“ ЕООД е възложено управлението на
дружеството на жалбоподателката Р.Д.В..
Между същата в качеството на
управител на дружеството, и едноличният собственик на капитала, е сключен
Договор за управление № 3 от 12.12.2017г., съобразно който управителят приема
да управлява и представлява дружеството в съответствие с действащата нормативна
уредба, дружествения договор и решенията на общото събрание срещу възнаграждение
в размер на брутната сума от 485,00лв.
месечно. Съгласно чл.6 от договора, същият може да бъде прекратен с избиране на
нов управител, в случай на смърт или поставяне под запрещение на управителя, по
писмено съгласие на страните и с писмено предизвестие за срок от 30 дни. С решение № 3 от 02.01.2018г. на Общото
събрание на търговско дружество „Н.“ ЕООД е възложено управлението на
дружеството на управителя Р.Д.В., с
която е сключен Договор за управление №
4 от 02.01.2018г., съобразно който управителят приема да управлява и
представлява дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба,
дружествения договор и решенията на общото събрание срещу възнаграждение в
размер на брутната сума от 510,00лв.
месечно. Съгласно чл.6 от договора, същият може да бъде прекратен с избиране на
нов управител, в случай на смърт или поставяне под запрещение на управителя, по
писмено съгласие на страните и с писмено предизвестие за срок от 30 дни.
С молба от 10.01.2019г.,
адресирана до едноличния собственик на капитала на „Н.“ ЕООД – гр. Кюстендил, Р.Д.В.
прави искане да бъде освободена от длъжност и отговорност като управител на „Н.“
ЕООД. Следва решение по т.1.1. на Общото
събрание на дружеството от 10.01.2019г., с което е освободена от длъжността
управител Р.Д.В. от датата на подаване на молбата - 10.01.2019г. С решение по т.1.2, общото събрание е избрало
нов управител на „Н.“ ЕООД.
Административното производство, приключило с издаване на оспорения
административен акт, е започнало по заявление вх. № 091-00-105/18.01.2019год.
на жалбоподателката с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица
на осн.чл.54а от КСО, към което са приложени доказателства за съществуващото и
прекратено правоотношение с „Н.“ ЕООД – гр. Кюстендил. Инкорпорирана в съдържанието на заявлението е
декларация на заявителката относно обстоятелствата по чл.54а, ал.1, т.1-3 от КСО, а към заявлението е приложена и
декларация от 18.01.2019г. за доказване на придобит осигурителен
стаж.
При визираните данни,
ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр.Кюстендил
издава Разпореждане № 091-00-105 от 21.02.2019г.,
с което на Р.Д.В. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание
чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО за периода от
17.01.2019г. до 15.05.2019г. в размер на 9,00лв. дневно, който е минималния
дневен размер на паричното обезщетение за безработица съгласно ЗБДОО за
2019г. Прието е, че лицето е подало
молба за освобождаване от длъжност и отговорност като управител, което
обстоятелство е вписано в протокол – решение на общото събрание на
дружеството и е съобразено с чл. VI.3 от сключения договор за управление. С горните
мотиви се обосновава приложението на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО.
Разпореждането е съобщено на Р.В.
на 22.02.2019г., която подава жалба пред директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил
на 01.03.2019г. Възразява срещу срока и размера на отпуснатото парично
обезщетение за безработица, като оспорва приложимостта на чл.54б, ал.3 от КСО с
оглед характера на прекратеното правоотношение, което квалифицира като
гражданско, а не трудово или служебно, които счита че попадат в приложното поле
на нормата.
При усл.на чл.117, ал.2 от КСО, директорът
на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася по жалбата с Решение № 1040-09-11 от 27.03.2019год.,
като я приема за неоснователна и я отхвърля. Органът е приел, че
правоотношението между заявителката В. и „Н.“ ЕООД, което е възникнало въз
основа на решение на общото събрание на дружеството и сключен договор за
управление, е прекратено по молба за Р.В.,
т.е. по нейно желание и съгласие, поради което на същата се следва отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54б, ал.3 от КСО за срок от
4 месеца и в минималния размер от 9,00лв. дневно. По изложените мотиви
оспореното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ - гр.Кюстендил е преценено като законосъобразно.
Решението на директора на ТП на
НОИ е съобщено на жалбоподателката на 01.04.2019год.,
а жалбата до съда е депозирана чрез органа на 05.04.2019г., т.е. в срока по
чл.118, ал.1 от КСО.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за
оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението на директора на ТП на
НОИ - Кюстендил е издадено от
компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма по
чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Предмет
на обжалване е решение на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е
потвърдено /отхвърлена е подадената жалба/ разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица за
отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката
на основание чл.54б, ал.3 от КСО за
периода от 17.01.2019г. до 15.05.2019г., т.е. за 4 месеца и в
минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица съгласно ЗБДОО
за 2019г. от 9,00лв. дневно.
Основният спор по делото е
относно срока и размера на обезщетението за безработица, т.е. относно
приложимата хипотеза, при която следва
да се отпусне обезщетение за безработица
на жалбоподателката. Органът в случая е определил дължимото обезщетение на Р.В.
в срока и в размера по чл.54б, ал.3 от КСО като е приел, че правоотношението
между същата и „Н.“ ЕООД, което е
възникнало въз основа на решение на общото събрание на дружеството и сключен
договор за управление, е прекратено по
нейна молба, респ. по нейно желание и съгласие. С горните съображения са
обосновани постановените актове.
Преценката на съда на изложените
от органа мотиви с оглед релевантните за спора фактически обстоятелства, установени
с приложените към административната преписка писмени доказателствени средства,
сочи на изводи за правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал.3 от КСО, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл.325, т.1 и 2, чл.326, 330 и 331
от Кодекса на труда, чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105, чл.107, ал.1, т.1-4 и
чл.107а от Закона за държавния служител, чл.162, т.1 и 6, чл.163 и чл.165, т.2
и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.226,
ал.1, т.4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл.101,
ал.1, т.5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл.165, ал.1,
т.2, 3 и 5 и чл.271, т.2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други
закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за
срок 4 месеца.
В случая е безспорно, че
заявителката е безработно лице, регистрирано в Агенцията по заетостта, а
прекратеното правоотношение на същата
е възникнало въз основа на
договор за управление, сключен по реда и условията на чл.141, ал.7 вр. с чл.147
от Търговския закон. Основанието и
съдържанието на договора за управление го квалифицират като договор за поръчка,
както основателно поддържа жалбоподателката. Видно от документите по делото, с решение на
Общото събрание на търговско дружество „Н.“ ЕООД е възложено управлението на
дружеството на Р.Д.В. и между нея в
качеството на управител на дружеството, и едноличният собственик на капитала, е
сключен Договор за управление № 3 от 12.12.2017г., а впоследствие Договор за
управление № 4 от 02.01.2018г. Съобразно договорните клаузи, управителят приема да управлява и представлява
дружеството срещу възнаграждение в
договорения размер от 485,00лв., съотв. от 510,00лв. месечно. От горното
следва, че правоотношението с
жалбоподателката не е трудово, нито служебно и основанията за прекратяването му по КТ, ЗДСл., ЗОВСРБ, ЗМВР,
ЗДАР и ЗСВ изрично посочени от законодателя в разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, са неприложими. Съществуващото
мандатно правоотношение е прекратено на осн. чл.141, ал.4 вр. с ал.5 от ТЗ във
вр. с чл.147, ал.1 от ТЗ вр. с чл.6 от Договора
за управление с решение по т.1.1. на общото събрание на „Н.“ ЕООД от
10.01.2019г., т.е. правоотношението с жалбоподателката е прекратено на
основание други закони по см. на чл.54б, ал.3, предл. последно от КСО.
От друга страна, мандатното
правоотношение с Р.В. е прекратено с цитираното решение на общото събрание на
дружеството, прието във връзка с постъпила от
нея молба от 10.01.2019г. Последната е приложена към административната
преписка и от съдържанието и е видно, че е адресирана до едноличния собственик
на капитала на „Н.“ ЕООД от Р.Д.В., която
прави искане да бъде освободена от длъжност и отговорност като управител
на „Н.“ ЕООД. Обективираната в молбата на жалбоподателката воля е ясна и
несъмнена – заявено е желанието й за
прекратяване на правоотношението с
търговското дружество по договора за управление. От изложеното следва категоричния извод за прекратяване на
правоотношението по възлагане на управлението на дружеството по желание на
оспорващата. Конкретните мотиви за депозиране на молбата на В. за освобождаване
от длъжността управител на дружеството са без значение за релевирания правен
спор и съдът не дължи изследването и установяването им.
От изложеното следват изводи за
наличие на материалноправните предпоставки по чл.54б, ал.3 от КСО с оглед на
които е отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателката в
минимален размер и за срок 4 месеца. Разпореждането на ръководителя на
осигуряването за безработица и решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил,
с което същото е потвърдено, са законосъобразни административни актове, жалбата
срещу които подлежи на отхвърляне. Изложените в тях фактически обстоятелства
съответстват на приложената материалноправна норма.
Предвид изхода по делото, на оспорващата не се следват деловодни
разноски.
Водим от горното и на осн.чл.172,
ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.3 КСО, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.В. ***, против Решение № 1040-09-11 от 27.03.2019г. на
директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 091-00-105-1/21.02.2019г.
на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54б, ал.3 от КСО за периода от
17.01.2019г. до 15.05.2019г. в размер на 9,00лв. дневно.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: