РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Кърджали, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:К. М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500177 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 6580/21.06.2024г. по входящия регистър
на РС – Kърджали, подадена от К. А. Г., понастоящем живущ в Р.И., представляван от
представител по пълномощие адв.И. Б. от АК – Х., против решение N 269/09.06.2024 г.
по гр.д. N 747/2023 г. по описа на РС – Кърджали, с което предявеният от К. А. Г.,
понастоящем живущ в Р. И., против З. Е. С., от гр. М., ул. „П.“ *, вх. „*“, ет. *, ап. *, иск
за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на имот с идентификатор
40909.****.********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. и
представляващ Апартамент N *, със застроена площ 70.82 кв. м., състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: имот с идентификатор
N 40909.******** и имот с идентификатор N 40909.*******, под обекта - имот с
идентификатор N 40909.********, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му
избено помещение N * с полезна площ 8.55 кв.м., при съседи: северозапад - избено
помещение N *; югоизток - избено помещение N **; югозапад – коридор, както и 5.302
% идеални части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв.м. и правото на
строеж върху мястото за 77.79 кв.м., която сделка е обективирана в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот N *, том *, рег. N *****, дело N ****/2021 г. на Р. В.
помощник- нотариус по заместване при нотариус Д. Г., на основание чл.26, ал.1, пр.3
1
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, е отхвърлен и К. А. Г. е осъден да заплати
на З. Е. С. направените по делото разноски в размер на 4 000 лв.
Решението на РС-Кърджали се обжалва от въззивника К. А. Г. като неправилно
– постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, при
оплакване, че изводите на съда, че атакуваната сделка не противоречи на добрите
нрави и съответно не е нищожна на това основание, тъй като престацията на ответника
по иска била еквивалентна, като е заплатена договорената цена, посочена в
нотариалния акт, са неправилни и необосновани, в противоречие на събраните по
делото доказателства и установените с тях факти, в т.ч. съдът е обсъждал факти и
обстоятелства извън предмета на делото и е основал правните си изводи на тях.
Искането е обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият З. Е. С. от гр.М., представляван от представител по пълномощие
адв.И. Б. от АК – К., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е представил отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва, с искане обжалваното решение да се потвърди.
Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба чрез
представителя си по пълномощие.
В съдебно заседание въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба чрез
представителя си по пълномощие.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана
по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените.
Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, но е недопустимо като
постановено в нарушение на правилото за родова подсъдност по чл.104, т.4 от ГПК,
регламентиращо, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по
граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете
за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Съображенията са
следните:
2
Предявен е от К. А. Г. против З. Е. С. иск за обявяване за нищожен на договор за
покупко-продажба на имот с идентификатор 40909.*******по КККР на гр. К.,
представляващ Апартамент N *, със застроена площ 70.82 кв. м., ведно с
принадлежащото му избено помещение N * с полезна площ 8.55 кв.м., както и 5.302 %
идеални части от общите части на сградата в размер на 6.97 кв.м. и правото на строеж
върху мястото за 77.79 кв.м., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот N *, том *, рег. N *****, дело N ****/2021 г. на помощник-нотариус по
заместване при нотариус N *** по РНК, като накърняващ добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора - основание по
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.
Предявеният иск е иск за обявяване нищожност на договор за вещни права
върху недвижим имот. Съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК размерът на цената на
иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за
сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за
предмет вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена
на вещното право. Съгласно чл.68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е
цена на иска, която се определя съобразно конкретния случай и с оглед заявената
защита. Предмет на делото е валидността на сключения договор за продажба, като е
предявен един самостоятелен иск, в защита на един интерес, този относно
съществуване на договора.
Данъчната оценка на недвижимия имот, находящ се в гр.К., предмет на
оспорената продажба, е 27 092.67 лв./лист 60 от гр.д. N 747/2023 г. по описа на РС –
Кърджали/. Тази оценка, в изпълнение на указания, дадени от районния съд за
отстраняване на нередовности на исковата молба, е посочена и от ищеца като цена на
иска.
Така стойността на договора, определена от данъчната оценка на имота –
предмет на спорната продажба, обуславя родова подсъдност за разглеждане на делото
като първа инстанция на окръжен съд съгласно чл.104, т.4 от ГПК, защото цената на
иска е в размер на данъчната оценка. Искът е с цена над 25 000 лв. и като такъв е
подсъден на окръжния съд като първа инстанция.
За спазване правилата на родовата подсъдност като абсолютна положителна
процесуална предпоставка съдът следи служебно, а нарушенията на правилата за
родова подсъдност обуславят процесуална недопустимост на постановеното съдебно
решение. Въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване
на правото на иск, т.е. с допустимостта на съдебното решение или друг акт на съда, и
съдът следи служебно за нея до приключване на производството във въззивната
инстанция, при което на основание чл.119, ал.1, вр. чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, вр. чл.104,
т.4 от ГПК делото е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция.
3
Ако районният съд е разгледал по същество иск, родово подсъден на окръжен
съд, при подадена жалба въззивната инстанция следва да констатира това
обстоятелство и да обезсили първоинстанционното решение. Съгласно чл.270, ал.3,
изр.2 от ГПК, при обезсилване на решение поради неподсъдност на спора, въззивната
инстанция е длъжна да изпрати делото на компетентния съд и в този смисъл е и
правилото на чл.118, ал.2 от ГПК. Това означава, че се запазват последиците от
предявяване на исковата молба и производството по делото продължава, като се
зачитат извършените от страните процесуални действия.
Въз основа на така приетото, обжалваното решение на РС-Кърджали, с което
като първа инстанция е разгледан иск, който не му е родово подсъден, следва да се
обезсили, в т.ч. и в частта за разноските и делото да се изпрати за образуване на
първоинстанционно производство пред окръжния съд съгласно чл.270, ал.3, изр.2 от
ГПК. В случая това е Окръжен съд - Кърджали като местно компетентен съд с оглед
правилото на чл. 109, изр.2-ро, предл.посл. от ГПК, че по местонахождението на имота
се предявяват искове за обявяване нищожност на договори за вещни права върху
недвижим имот.
При това не следва настоящият съд да се произнася по разноските по делото и
същите следва да се възложат след постановяване на решение по същество на спора с
оглед уважаването или отхвърлянето на иска.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение N 269/09.06.2024 г. по гр.д. N 747/2023 г. по описа
на РС – Кърджали.
ИЗПРАЩА делото на компетентния Окръжен съд –Кърджали по подсъдност на
спора.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4