№ 1292
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100501378 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба, подадена от „ПИ ЕМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД,срещу решение №954/07.04.2021г по ГД 16965/21 по
описа на ВРС( електронно дело 20213110116965 от ЕИСС), с което е бил
уважен предявения от НАП иск за обявяване на относителната
недействителност на две увреждащи публичния взискател сделки на
длъжника за разпореждане с МПС на осн. чл.216 ал.1 т. 4 ДОПК и са
определени разноски.
Въззивникът, чрез пълномощника си, излага оплаквания срещу
възприетото от съда разпределена на доказателствена тежест между страните
по отношение на значимите на спора факти по увреждащо действие на
длъжник и субективното му отношение към възмездното разпореждане, като
счита че изводите не са обосновани, а доказателствата са коментирани
превратно. Сочи, че предназначаването на двете продажби за целенасочено
отклоняване от изпълнение на публично задължение не може да се
предполага само поради наличие на декларирани от самия длъжник
задължения, тъй като от една страна този факт не е бил доказан, а съобщение
за образувано изпълнително дело длъжникът не бил получил, а от друга
страна само по себе си обявяването на несъществуващ адрес като регистриран
адрес на управление не индикира конкретно намерение за отклонение от
изпълнение. Сочи, че процесните МПС са били придобити като оборотни
стоки и са продадени като обичайна дейност на предприятието срещу
1
еквивалентна цена, което опровергава и твърденията, че са били
предназначени за намаляване на възможност за удовлетворяване на
кредитора. С доводи за недоказан субективен елемент от фактическия състав,
пораждащ потестативното право на публичния взискател, моли неправилното
решение да се отмени и претенцията да се отхвърли изцяло. Към тези доводи
се е присъединил и необжалвалият другар на въззивника, чрез пълномощника
си адв. С..
Въззиваемата страна, чрез представителя на публичния изпълнител
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти по възникване на
изискуемия дълг при деклариране на задължение по чл. 105 ДОПК, а
цялостното поведение на длъжника, който нито е предложил плащането, нито
е съхранил паричните си средства от едновременното разпродаване на
активите си, за да могат да послужат за изпълнение сочи целенасоченото
поведение с намерение за увреждане, както правилно е установил и
първоинстанционния съд при уважаване на претенцията. Моли за
потвърждаване на постановения акт. Всички насрещни страни претендират за
определяне на разноски.
Необжалваният задължителен другар на въззиваемия „ПИ ЕМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД- „СТИЛ АТРАКЦИЯ“ ЕООД с нарочно становище
поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззивните дружества не се представляват от
законен или упълномощен представител.
Виззиваемата страна НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ се
представлява от главен публичен изпълнител с юридическо образование М.Г.,
която поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по
предявени от Национална агенция за приходите, чрез главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, срещу „ПИЕМ България“ ЕООД и „Стил
Атракция“ ЕООД пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за недействителни спрямо Държавата
Договор за покупко-продажба на МПС от 02.09.2021 г., сключен с нотариална
заверка на подписите, удостоверена от А.П., нотариус в район PC - Варна с
peг. № *** на Нотариалната камара, с който „ПИЕМ България“ ЕООД,
представлявано от управителя си Е.Б.Т., продава на „Стил Атракция“ ЕООД,
представлявано от управителя М. С. Е., собствения на продавача лек
автомобил: марка „*****“, модел „2“, с peг. № ******, с рама № **********,
двигател № ******, на цвят **********, и Договор за покупко-продажба на
МПС от 02.09.2021 г., сключен с нотариална заверка на подписите,
удостоверена от А.П., нотариус в район PC - Варна с peг. № *** на
Нотариалната камара, с който „ПИЕМ България“ ЕООД, представлявано от
управителя си Е.Б.Т., продава на „Стил Атракция“ ЕООД, представлявано от
управителя си М. С. Е., собствения на продавача лек автомобил: марка
2
„*****“, модел „***“, с peг. № *****, с рама № J***********, двигател №
*******, на цвят *******, като сключени с намерение да се увреди
публичният взискател.
Твърдяло се е в исковата молба, че първият ответник е длъжник за
публични задължения- данъци и задължителни осигурителни вноски,
декларирани в периода 01.01.2021 г. - 31.08.2021 г. в общ размер на 16 261
лв., за което е образувано изп. дело. Твърдяло се е, че чрез поредица от
разпоредителни сделки, извършени в полза на втория ответник „ПИЕМ
България“ ЕООД се е разпоредило с всички налични активи на дружеството.
След проучване публичният взискател не е открил активи, върху които да
насочи изпълнението. Акцентира, че цялото движимо имущество на
длъжника, състоящо се от общо 4 броя МПС, е отчуждено на една и съща
дата, непосредствено след деклариране на задълженията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ПИЕМ България“ ЕООД е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва увреждащия характер на
сделката. Поддържа, че въпросните движими вещи – моторни превозни
средства не са били активи на дружеството, а стоки закупени като
катастрофирали автомобили, впоследствие отремонтирани и продадени с цел
реализиране на печалба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стил Атракция“ ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Поддържа, че e заплатил
продажната цена и надлежно е осчетоводил получените фактури. Твърди, че
няма задължения към ищеца по договорите за продажба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По делото не са спорни фактите относно декларирани от ответника „Пи
Ем България“ ЕООД публични задължения за данъци и задължителни
3
осигурителни вноска за периода 01.01.2021 г. - 31.08.2021 г. в общ размер на
16 261 лв., за чието събиране е образувано изп. дело №*********/2021 по
описа на ТД на НАП. Не са спорни обстоятелствата и относно сключването на
двете оспорени разпоредителни сделки от 02.09.2021г. за покупко-продажба
на л.а.„*****“, модел „2“, с peг. № ****** и л.а.„*****“, модел „***“, с peг.
№ *****, както и заплащането на договорената продажна цена.
Спорните въпроси, поддържани пред въззивния съд са относно
увреждащия характер на двете разпоредителни сделки и субективното
отношение на длъжника към възмездното разпореждане.
По правило увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат правата, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
затруднява удовлетворението на кредитора.
В случая по делото се претендира обявяване за относително
недействителни по отношение на публичния взискател на възмездни сделки-
договори за покупко-продажба на моторни превозни средства, по които
продажната цена е действително заплатена, видно от приложените фактури и
съответстващите им касови бонове. Заплащането на продажната цена
априори означава, че в патримониума на длъжника е постъпила насрещна
престация и следователно липсва намерение за увреждане, тъй като чрез
сделката ответникът не е намалил имуществото си, служещо по смисъла на
чл. 133 от ЗЗД за общо обезпечение на кредиторите. Да се приеме, че всяко
извършено равностойно разпореждане след датата на деклариране на
публични задължения намалява възможностите за удовлетворяване на
взискателя, би означавало да се постави знак за равенство между тези сделки
и актовете на безвъзмездно разпореждане (чл. 216, ал. 1 ,т .1 ДОПК), сделките
при които даденото значително надхвърля полученото (чл. 216, ал. 1 ,т .2
ДОПК) или сделки, по които страни са свързани лица (чл. 216, ал. 1 ,т .6
ДОПК). Ако законодателната идея е била да се приемат за
непротивопоставими на държавата всички сделки с имуществото длъжника
след датата на установяване на дълга, независимо от страните по тях и от
равностойността на престацията, регламентирането на отделни фактически
състави на недействителността по чл. 216, ал. 1 от ДОПК би било
безпредметно. При всички останали сделки, изброени в чл. 216, ал. 1, т. 1-6
от ДОПК е налице някаква обективна индиция за увреждане. Така при
безвъзмездните сделки и сделки с нееквивалентна икономия трето лице
получава повече отколкото самото то самото престира. Не е такова
положението при чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, където законът базира правната
нетърпимост на извършената сделка на един единствен признак от субективен
характер- намерението за увреждане. В този случай липсва безвъзмездност,
нееквивалентност или някаква друга обективна индиция, сочеща вреда. Ето
защо, за да се приеме, че е налице вреда в хипотеза на чл. 216, ал. 1, т. 4 от
ДОПК атакуваната сделка трябва да е от такова естество, че само формално
4
да представлява възмездно разпореждане, а действително трайно да осуетява
удовлетворяване на публичния взискател- например продажба с отложеното
във времето изпълнение на задължението за заплащане на цената, или такава
при която задължението за заплащане на продажната цена е опростено, някои
форми на възмездно обезпечаване на чужд дълг. Сключване на договор за
покупко-продажба, при който престациите са равностойни (в противен случай
би било налице основание по чл. 216, ал. 1 ,т .2 ДОПК) в рамките на
обичайната дейност на търговеца и при заплатена продажна цена, не покрива
посочите критерии.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че в случая не
е доказано увреждането като елемент от фактическия състав на въведеното от
ищеца потестативно право.
На следващо място по делото не са ангажирани убедителни писмени
доказателства, от чиито съвкупен анализ може да се изведе знание у
прехвърлителя за увреждането.
Видно от нормата на чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, субективният елемент на
намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от
правопораждащия последиците на относителната недействителност
фактически състав, в каквато насока е и практиката на ВКС /напр. решение №
436/22.12.2011 год. на III г.о. по гр.д. № 308/2011 год., решение № 27 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о. и др./.В хипотезата на
чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, намерението за увреждане не се предполага, а подлежи
на доказване и доказателствената тежест е за ищеца.
За разлика от хипотезите на чл. 216, ал. 1 т. 3 и т. 6 от ДОПК, при които
лесно може да се прозре желанието на длъжника да осуети насочването на
принудително изпълнение в първия случая върху имущество, което
прехвърля на дружество, в което самият притежава дял, а във втория случай-
извършвайки разпореждане в полза на свързано лице, в хипотезата на чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК субективния елемент не може да се изведе от самия факт
на сделката. Както е изяснено в практиката намерение не следва само от
факта на връчване на заповедта за ревизия /в случая от факта на
декларирането/ и сключване на сделката след декларирането-Решение № 9 от
8.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2019 г., IV г. о., ГК/ , а е необходимо да
се установят конкретните факти, материализиращи субективното намерение
за увреждане /Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II
т. о.,ТК/.
В случая такива конкретни факти не се установяват. Извършената
сделка е възмездна, като продажбата е реализирана преди образуване на
изпълнителното производство, поради и което при сключване на договорите
продавачът е декларирал по реда на чл. 264 от ДОПК липса на задължение
към фиска. Доводът на ищеца, че намерението за увреда следва да се приеме
за доказано предвид липсата на погасяване на публичните си задължения не
5
може да се приеме за състоятелен.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените искове за
прогласяване на относителната недействителност на договорите за продажба
на движими вещи са неоснователен.
Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с
което да се отхвърли предявения иск.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника „Пи Ем България“ ЕООД следва да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1356,90 лева
(държавна такса за въззивното производство и адвокатско възнаграждение за
първата инстанция). Макар въззивника „Стил Атракция“ ЕООД да е направил
искане за присъждане на разноски, такива не му се следват, тъй като
доказателства за сторени разходи са представени пред първоинстационния
съд несвоевременно или след съдебното заседание, в което е приключило
съдебното дирене. Пред настоящата инстанция тази страна не е представила
доказателства за сторени разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №954/07.04.2021г по ГД 16965/21 по описа на ВРС
(електронно дело 20213110116965 от ЕИСС)и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявени от Национална агенция за приходите, чрез
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна срещу „ПИЕМ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Генерал Скобелев“ № 411 и „Стил Атракция“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Академик Атанас Бешков“ №
15 пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК за обявяване за недействителни спрямо Държавата Договор за
покупко-продажба на МПС от 02.09.2021 г., сключен с нотариална заверка на
подписите, удостоверена от А.П., нотариус в район PC - Варна с peг. № *** на
Нотариалната камара, с който „ПИЕМ България“ ЕООД, представлявано от
управителя си Е.Б.Т., продава на „Стил Атракция“ ЕООД, представлявано от
управителя М. С. Е., собствения на продавача лек автомобил: марка „*****“,
модел „2“, с peг. № ******, с рама № **********, двигател № ******, на цвят
**********, и Договор за покупко-продажба на МПС от 02.09.2021 г.,
сключен с нотариална заверка на подписите, удостоверена от А.П., нотариус в
район PC - Варна с peг. № *** на Нотариалната камара, с който „ПИЕМ
6
България“ ЕООД, представлявано от управителя си Е.Б.Т., продава на „Стил
Атракция“ ЕООД, представлявано от управителя си М. С. Е., собствения на
продавача лек автомобил: марка „*****“, модел „***“, с peг. № *****, с рама
№ J***********, двигател № *******, на цвят *******, като сключени с
намерение да се увреди публичният взискател.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ПИЕМ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Генерал Скобелев“ № 411 сумата от 1356,90 лева, представляваща
сторените пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно по арг от чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7