№ 53
гр. Русе, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100611 по описа за 2021 година
В производството са субективно и обективно съединени искове за
заплащане на застрахователни обезщетения за причинени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
Ищците Е. А. А., А. И. Г., Д. С. Б. лично и в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Д.Е.Х. твърдят, че с решение
№96/03.08.2021 г., постановено по ВНОХД №201/2021 г. на ВТАС била
потвърдена присъда № 260013/19.04.2021 г., постановена по НОХД
№1041/2020 г. по описа на Окръжен съд- Русе, с която предаденото на съд
лице П. С. И. / П. С.Ж./ бил признат за виновен в това, че на 04.09.2018 г. на
път ІІ-21, км 12+000 Русе- Силистра, при управление на МПС- лек автомобил
„БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177 ВК, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - невъзможност да изпревари
своевременно и безопасно намиращия се пред него автомобил и да се размине
с наближА.щия, насрещно движещ се л.а. „БМВ“, модел 318д с рег.№ Р 5130
КА, не намалил скоростта и не спрял като допуснал ПТП, удряйки се челно в
последното МПС; чл.21, ал.1 ЗДвП- управлявал лекия автомобил с превишена
скорост- 103 км/ч и чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП- преди да предприеме
изпреварване на намиращия се пред него автомобил, не се убедил, че има
свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване, а при изпреварването,
1
като навлязъл в насрещната лента за движение, не изпълнил задълженията си
да не създА. опасност за превозните средства и не се убедил, че като се движи
с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, с
което създал опасност и предизвикал ПТП с последвал челно- страничен удар
с управлявания от Е..А.А. лек автомобил „БМВ“, модел 318д, рег.№ Р 5130
КА като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Е..А.А. и средна
телесна повреда на Д. С. Б., изразяваща се в епидуларен кръвоизлив вдясно,
многофрагмено двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено
счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална
остеосинтеза, счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота
и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок,
повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3,
б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК му било наложено наказание
„лишА.не от свобода“ и същият бил лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години. За МПС „БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177ВК,
управлявано от виновния водач, имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Лев инс“ АД със застрахователна полица
BG/22/11800246640, валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г., което
ангажирало отговорността на ответното застрахователно дружество за
обезщетяване на причинените от ПТП имуществени и неимуществени вреди.
В изпълнение на изискванията на КЗ предявили писмени претенции, въз
основа на която била образувана щета №0000-10000-03-21-7210. В
процесното ПТП загубили най- близкия и обичан от тях човек- брат, внук,
съпруг и баща. Злощастното събитие им се отразило изключително тежко,
тъй като загиналият бил тяхна опора и радост. Отношенията им били
изпълнени с обич, разбирателство и топлота. Загиналият в ранна детска
възраст останал сирак- докато бил на няколко годинки родителите му се
разделили, той останал да живее със своя баща в дома на баба му А. И. Г. в
с.С. като не след дълго баща му починал. След смъртта на баща му грижите за
него поела неговата баба, която го отгледала с много любов и топлота. Между
нея и внукът й Е.А. съществувала силна и дълбока емоционална връзка.
Преживявали изключително тежко смъртта на Е., който починал една на 24
години- в началото на жизнения си път и след като станал наскоро баща на
детето Д.. Загубата на Е. ги направила по- вглъбени, апатични и асоциални,
2
нарушен бил сънят им, сънували кошмари, не можели да се хранят и
изпаднали в дълбока депресия, непрекъснато плачели. Душите им били
изпълнени с тъга, отчаяние, безсилие, страдание и огромна мъка.
Непрекъснато гледали снимките му със съзнанието, че никога повече няма да
го видят, че няма да бъдат заедно. Празнотата в сърцата им от загубата на
най- близкият им човек щяла да остане завинаги и това се отразявало
негативно на тяхното емоционално и здравословно състояние. Смъртта
поставяла край на живота като най- ценно човешко благо, което правело
вредите от настъпването й невъзвратими и големи. В конкретния случай се
касаело за смъртта на баща, съпруг, брат и внук при съществуваща
изключителна емоционална връзка. Отношенията им със загиналия винаги
били на основата на взаимно уважение, разбирателство и подкрепа. Загубата
му за тях била внезапна, неочаквана, което им причинило неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължА.ли и щели да продължат и за в
бъдеще. Вследствие от настъпилата смърт, развили остра стресова реакция и
душевно разстройство. Претърпените от тях неимуществени вреди възлизали
на 180 000 лв.- за съпругата му Д. С. Б., 240 000 лв.- за сина му Д., 160 000
лв.- за баба му А. Г. и 80 000 лв.- за сестра му Е. А..
Детето Д. претърпяло и имуществени вреди, в следствие на загубената
възможност да получА. издръжка, чийто размер за периода от ПТП до
навършване на пълнолетие възлизал на 35423.08 лв.
В процесното ПТП лично пострадала и Д. С. Б.. Същата получила
телесни увреждания: епидуларен кръвоизлив вдясно, многофрагмено
двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено счупване на лява
бедрена кост в близкия край, наложило метална остеосинтеза, счупване на
лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване
на движенията на двата долни крайника за срок, повече от 30 дни. Била
приета по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе в отделение “Клиника по
ортопедия и травматология“, където престояла за периода от 04.09.2018г. до
20.09.2018г. и й било проведено оперативно лечение с поставяне на метални
остеосинтези. В резултат на получените травми и последвалото лечение,
същата претърпяла болки и страдания, които подлежали на обезщетяване като
счита, че размерът на същите възлизал на 70 000 лв. Претърпяла и
3
имуществени вреди в размер на 4543.26 лв., представляващи разходи във
връзка с проведеното лечение.
Претърпените от тях вреди подлежали на обезщетяване, което пораждало
и правният им интерес от иска.
Претендират съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати, както следва:
-на Д. С. Б. сумата в размер на 180 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Е..А.А.,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018г. до окончателното
плащане;
-на Д. С. Б. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното детето Д. Е.ов А. сумата в размер на 240 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
и сумата в размер на 35423.08 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане;
-на Д. С. Б. сумата в размер на 70 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за получените от нея телесни увреждания,
както и сумата в размер на 4543.26 лв.- обезщетение за причинени
имуществени вреди във връзка с лечението й, ведно със законната лихва от
04.09.2018 г. до окончателното плащане;
- на А. И. Г. сумата в размер на 160 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на внука й Е.А., ведно със законната
лихва, считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане;
- на Е. А. А. сумата в размер на 70 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат й Е.А., ведно със законната лихва,
считано от 04.09.2018 г. до окончателното плащане.
Претендират и направените разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София е подал отговор по реда на
чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения относно механизма и обстоятелствата, при които настъпило ПТП.
Оспорва твърдението, че вина за процесното ПТП имал водачът П. И..
Твърди, че виновен за ПТП бил водачът на другия автомобил- Е..А.А., който
4
навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал правомерно движещия
се П. И.. В условията на евентуалност се твърди, че ПТП настъпил в спорната
за двамата водачи зона- на осовата линия. Отделно от това се твърди, че
причината за ПТП било не виновното поведение на водач на МПС, а лошото
състояние на пътя, който бил с дупки и коловози, с некачествена пътна
настилка, не бил поддържан и ремонтиран съобразно техническите
изисквания, което принуждА.ло водачите да маневрират рязко. Прави
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като твърди, че
Е.А. допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Същият бил без
поставен обезопасителен колан, което допринесло в значителна степен за
настъпилите травматични увреждания. Отделно от това същият допринесъл и
за настъпване на ПТП, тъй като нарушил чл.20 ЗДвП като не контролирал
непрекъснато МПС и навлязъл в насрещната лента за движение, движил се с
несъобразена скорост в нарушение на изискването на чл.21 ЗДвП и не
осигурил достатъчно разстояние съгласно изискването на чл.44, ал.1 ЗДвП.
Твърди се също, че Е.А. имал достатъчно време да предприеме спиране, респ.
да извърши спасителна маневра, което не бил сторил. Оспорва изцяло
претенциите за неимуществени и имуществени вреди- оспорва твърденията,
че всички ищци претърпели неимуществени вреди и техния интензитет.
Оспорва твърдението, че Д. Б. има качеството на наследник, както и че била
съпруга на загиналия водач. Оспорва получените от нея телесни увреждания
от ПТП, както и интензитета на претърпените болки и страдания. Възразява,
че е налице съпричиняване от нейна страна, тъй като била без поставен
обезопасителен колан. Оспорва заявените от нея претенции и по размер.
Оспорва наличието на родствена връзка между А. Г., Е. А. и загиналия. В
случай, че е налице такА., оспорва наличието на изключителност в
отношенията им, поради което счита, че исковете са изцяло неоснователни.
Оспорва и претенциите по размер. Оспорва периодът, за който се претендира
мораторна лихва.
Третото лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“–гр.София оспорва предявените искове по основание и
размер по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
5
На 04.09.2018г., около 20:30 часа, през тъмната част на денонощието, на
път II-21 (гр. Русе – гр. Силистра), в участъка след гр. Сливо поле, се е
движил л.а. „БМВ 318 Д“ с рег.№ Р 5130 КА, управляван от Е.А.. Пътник в
автомобила, на предната дясна седалка, била Д. Б.. Този автомобил се движил
в посока към гр. Русе, в полагащата му се лента за движение и със скорост
около 103,2 км/ч. Когато се е намирал в района на км 12+000, л.а. „БМВ 320“
с рег.№ РР 9177 ВК, управляван от П. И., се движил в насрещна посока със
скорост около 103,7 км/ч, започнал да навлиза в лентата за насрещно
движение. Разстоянието, което изминал л.а.„БМВ 320“ в лентата за насрещно
движение било около 48,66 м, за това време л.а. „БМВ 318 Д“, управляван от
А. изминал около 48,47 м, след което между двата автомобила настъпил удар.
Мястото на удара върху платното за движение, съобразно с избраните при
огледа ориентир и посока на огледа било: по дължина на пътя, на около 71 м
след ориентира в посока към гр. Русе; по широчина на пътя, на около 1,9 – 2,1
м вляво от десния край на платното за движение (базовата линия), гледано
към гр. Русе. Мястото на удара било изцяло в лентата за движение в посока
към гр. Русе, по която се движил л.а. „БМВ 318 Д“, управляван от Е.А.. За л.а.
„БМВ 318 Д“ ударът настъпил в неговата предна част, по-силно изразено
вляво, а за л.а. „БМВ 320“- в неговата предна дясна част и странично-дясна
предна част. След удара л.а. „БМВ 318Д“ изминал около 12 м по асфалтовата
настилка и още около 12 м по затревения десен банкет, при което се завъртял
на около 150 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка. След удара
предната (двигателната) част на л.а. „БМВ 320И“ с рег. № РР 9177 ВК се
отделила от предната и се възпламенила, изминала около 7 м, насочена към
левия банкет, гледано по посока на огледа. Останалата част на „БМВ 320 И“
изминала около 75 м до мястото, на което била установена – в района на
десния банкет. Вследствие от произшествието загинал Е.А., а Д. Б. и П. И.
получили телесни увреждания.
Произшествието настъпило през тъмната част от денонощието, при суха
пътна настилка. В района на произшествието пътя бил прав и равен, изграден
от едрозърнест асфалт. Платното за движение било двупосочно с по една
лента за движение във всяка посока, разделено от единична прекъсната
линия. Общата широчина на платното за движение е 7,60 м, а широчината на
всяка от лентите е по 3,80 м. Имало напречен наклон на лентите за движение
– около 2 градуса в посока към границите на платното за движение,
6
двустранно. Десният банкет, гледано в посока към гр. Русе бил затревен, като
след тревата следвали храсти и дървета. Широчината на окосената трева
вдясно била около 0,70 м. Левият банкет също бил затревен, като широчината
на окосената трева била около 1,70 м.
Техническата причина за произшествието било навлизането и
движението на л.а. „БМВ 320“ с рег.№ РР 9177 ВК, управляван от П. И., в
лентата за насрещно движение, по която се движил л.а. „БМВ 318 Д“ с рег.№
Р 5130 КА, управляван от Е.А.. Надлъжното разстоянието, необходимо на л.а.
„БМВ 320“ с рег.№ РР 9177 ВК, за извършване на маневрата, с която
навлязъл в лентата за насрещна движение, по която се е движил л.а. „БМВ
318 Д “ с рег. № Р 5130 КА, било около 48,66 м. Това навлизане продължило
около 1,69 секунди преди удара. За това време л.а. „БМВ 318 Д “, с рег. № Р
5130 КА се намирал на около 48,47 м преди мястото на удара. Сравнявайки
това разстояние с опасната зона на л.а. „БМВ 318 Д “ с рег. № Р 5130 КА,
както с установената скорост – 107,3 метра, така и с нормативната – 85,6
метра, водачът на л.а. „БМВ 318 Д “ с рег. № Р 5130 КА Е.А. не е могъл да
спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати удара.
Технически произшествието било предотвратимо от водача на л.а. „БМВ
320“, с рег.№ РР 9177 ВК - П. И., ако е управлявал автомобила си в
полагащата му се лента, съобразно с посоката му на движение.
Техническа причина за произшествието е навлизане и движение на л.а.
„БМВ 320“ с рег.№ РР 9177 ВК, управляван от П. И. в лентата за насрещно
движение, по която се е движил л.а. „БМВ 318 Д“ с рег.№ Р 5130 КА,
управляван от Е. А..
Няма данни да са извършвани действия за предотратяване на
произшествието от двамата водачи. Няма данни Е.А. да е предприел
спасителна маневра, както и да е успял да задейства спирачната система
ефективно. Е.А. не е могъл да спре преди мястото на удара и с това да
предотврати удара, както с установената, така и с нормативната скорост за
движение в процесния участък от пътя.
При ПТП водачът Е.А., който бил с поставен предпазен колан, загинал
на място, а пътуващата с него в автомобила Д. С. Б., ЕГН **********
получила следните увреждания: Епидурален кръвоизлив в дясно.
Многофрагментно двустранно счупване на кръстната кост. Многофрагментно
счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална
остеосинтеза. Счупване на малеола на лявата голямопищялна кост. Счупване
7
на диафизата на дясната голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза.
В медицинската документация не са отразени травми, специфични за
поставен предпазен колан. Тежки увреждания в областта на левия долен
крайник не следва да се получат при правилно поставен предпазен колан.
Като се имат предвид деформациите на автомобила и травматичните
увреждания на Б. не може да се определи какви варианти на травмите би
могло да има при правилно поставен предпазен колан.
Във връзка с ПТП било образувано ДП №3234/2018 г. по описа на ОП-
Русе като виновният водач П. И. бил предаден на съд. С присъда №
260013/19.04.2021 г., постановена по НОХД №1041/2020 г. по описа на РОС
П. С. И. / П. С.Ж., П. Г.Н./ бил признат за виновен в това, че на 04.09.2018г. на
път ІІ-21, км 12+000 Русе- Силистра, при управление на МПС- лек автомобил
„БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177 ВК, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - невъзможност да изпревари
своевременно и безопасно намиращия се пред него автомобил и да се размине
с наближА.щия, насрещно движещ се л.а. „БМВ“, модел 318д с рег.№ Р 5130
КА, не намалил скоростта и не спрял като допуснал ПТП, удряйки се челно в
последното МПС; чл.21, ал.1 ЗДвП- управлявал лекия автомобил с превишена
скорост- 103 км/ч и чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП- преди да предприеме
изпреварване на намиращия се пред него автомобил, не се убедил, че има
свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване, а при изпреварването,
като навлязъл в насрещната лента за движение, не изпълнил задълженията си
да не създА. опасност за превозните средства и не се убедил, че като се движи
с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, с
което създал опасност и предизвикал ПТП с последвал челно- страничен удар
с управлявания от Е..А.А. лек автомобил „БМВ“, модел 318д, рег.№ Р 5130
КА като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Е..А.А. и средна
телесна повреда на Д. С. Б., изразяваща се в епидуларен кръвоизлив вдясно,
многофрагмено двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено
счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална
остеосинтеза, счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота
и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок,
8
повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3,
б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК му било наложено наказание
„лишА.не от свобода“ и същият бил лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години. Присъдата била потвърдена с решение №96/03.08.2021 г.
по ВНОХД № 201/2021 г. по описа на ВТАС.
Към момента на ПТП за лек автомобил „БМВ“, модел 320и, с рег.№
РР9177ВК, управляван от виновния водач П. И., имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс“ АД– гр.София със
застрахователна полица BG/22/11800246640 и период на покритие от
20.08.2018 г. до 20.08.2019 г.
В резултат на ПТП Д. Б. получила горепосочените телесни увреждания.
Същата била приета за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе- Клиника
„Ортопедия и травматология“ в деня на произшествието и била изписана на
20.09.2018 г. Провеждано й било оперативно лечение по отношение на
счупванията на бедрената кост вляво и голямопищялната кост в дясно, като
били поставени метални синтези. След изписването й от болничното
заведение било провеждано домашно амбулаторно лечение. За счупването на
малеола вляво била направена гипсова имобилизация, лечението било
провеждано в болнични и домашно- амбулаторни условия. Проведено било
лекарствено лечение в стационар и в домашно амбулаторни условия по
отношение травмите на централна нервна система. За счупванията на
кръстната кост било провеждано лечение в стационар и при домашно
амбулаторен режим.
Всички посочени травматични увреждания било резултат на действието
на твърди тъпи предмети и можели да бъдат получени при ПТП на 04.09.2018
г. Установените травматични увреждания на Д. С. Б., ЕГН: ********** били в
пряка причинно- следствена връзка с ПТП на 04.09.2018 г.
Възстановителния период по отношение на черепномозъчната трама бил
от шест месеца до една година. Счупването на бедрената кост имало
възстановителен период от около девет до дванадесет месеца, като в рамките
на четири- пет месеца било необходиимо да не натоварва крайниците.
Счупването на кръстната кост имало възстановителен период до осем месеца.
Счупванията на големия пищял вдясно било с период на възстановяване
седем- осем месеца, от които около три месеца без натоварване на крайника.
9
Счупването на малеола на голямопищялната кост се възстановявало в
рамките на 45 до 60 денонощия, от които 30 денонощия без натоварване на
крайника.
Д. С. Б. се нуждаела от чужда помощ в рамките на възстановителните
периоди.
Установения кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вдясно бил
травматичен, отговарял да е получен при ПТП на 04.09.2018 г. и бил в пряка
причинно- следствена връзка със същото.
Описаните в приложените документи медикаменти, помощни средства и
импланти били необходими за провеждане на лечението. За същите Д. Б.
направила разходи в общ размер на 4544.16 лв.
За периода от 21.10.2022 г. до 26.10.2022 г. Д. Б. постъпила на лечение в
болнично заведение- Академична учебна болница на Хамбурския университет
като същата получила следното увреждане: хронично инфектиран гама пирон
на лявата бедрена кост с остеит. Това усложнение наложило лечение с
оперативно отстраняване на импланта и антибиотична терапия, провеждана в
клиниката и амбулаторно, което лечение било наложително. Същото
продължА.ло и към момента. Оплакванията на Б. били свързани с болков
синдром и ограничА.не на движенията. Болки имало преди оперативната
интервенция, след нея и при раздвижването като била провеждана и
обезболяваща терапия. Установеното усложнение било пряко свързано с
причинените травматични увреждания от процесното ПТП. Лечението й
продължА.ло и към момента. След оперативната интервенция същата
ползвала помощни средства- патерица, а движенията на долния крайник били
нарушени.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
приложеното НОХД № 1041/2021 г. по описа на РОС, писмените
доказателства, приети по делото, както и въз основа на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, както и допълнителната
медицинска експертиза. Съдът възприема изцяло заключенията на ВЛ д-р И.
С. и инж. С. К. и ги кредитира предвид специалните им знания, като
обосновани, компетентно дадени и неоспорени от страните.
По делото са представени и удостоверения за родствени връзки, както и
10
удостоверение за раждане на детето Д. Е.ов А., от които се установява, че Д.
Б. е майка на детето, а починалия при ПТП Е. А. е негов баща, както и че А.
И. Г. е баба на Е.А. по бащина линия, а Е. А. А. е негова сестра. С показанията
на св.С.К. А.- майка на ищцата Д. Б. и баба на детето Д., се установява, че
дъщеря й и Е.А. живели на семейни начала четири години като от връзката
им се родило детето Д.. Същата сочи, че първоначално двамата са живели в
дома на Е.А. в с. С., заедно с неговата баба А. Г., като впоследствие заедно
заминали и се установили трайно във Франция. Същата сочи, че отношенията
между дъщеря й и Е., както и отношенията между него и баба му, както и
отношенията му със сестра му Е. били много добри- поддържали контакти,
споделя си и се подкрепяли, а баба му помагала в отглеждането на детето им.
Семейството на дъщеря й и А. Г. живеели заедно както в България, така и във
Франция. Същата свидетелка установява, че преди ПТП дъщеря й и Е.А.
направили сватба според обичаите им, на която тя не могла да присъства, тъй
като била в Германия. Върнала се в България след като й се обадили, за да я
уведомят за катастрофата. Посетила дъщеря си в болницата като състоянието
й било много тежко, била на системи, обездвижена, изпитвала и се оплаквала
от силни болки, питала за мъжа си. Същата сочи, че първоначално не й
казали, че Е. е починал при ПТП, а тази новина й съобщили с помощта на
лекарите и след поставяне на успокоително. След изписването дъщеря й
започнала да осъзнА. какво се е случило, не била добре, започнала да вика, не
искала да приеме неговата смърт, говорела, че той е жив и я вика.
Психическото й състояние не било добре, поради което потърсили
специализирана помощ. Свидетелката установява още, че дъщеря й шест
месеца била на легло, ползвала памперси като тя се грижела за нея и за
детето, което било много малко. Лекари посещА.ли дома й за поставяне на
инжекции и за смяна на превръзките, тъй като Д. не можела да ходи. През
цялото време имала постоянни и силни болки, главоболие, споделяла, че
забравя. Това състояние продължило една година. След седем- осем месеца
дъщеря й започнала да стА. и да се придвижва с патерици, но се оплаквала, че
има болки. След това започнала самостоятелно да се придвижва.
Впоследствие отново се увеличили болките и не можела да ходи нормално,
поради което отново била приета на лечение в Германия. Дъщеря й живеела
самостоятелно в Германия, а тя гледала детето й в България. Свидетелката
установява още, че детето расте и непрекъснато питало за баща си, гледало
11
негови снимки и видеа, казвало, че много го обича и че баща му го обича,
живеело с очакването, че той ще се върне.
С показанията на св.Б.И. се установява, че Е.А. бил отгледан от своята
баба А. Г., тъй като родителите му се разделили, а баща му починал, когато
бил много малък. Същият живеел в дома на баба си по бащина линия, заедно
със сестра си Е., с която имали силна емоционална връзка. ТакА. връзка
имало и между него и баба му, тъй като същата осигурила липсващата
родителска грижа. Помежду им имало разбирателство, подкрепа, Е. дА.л и
смисъл на живота на неговата баба. Свидетелят установява, че Е., Е. и бабата
А. живеели в България като го посещА.ли периодично във Франция, където
същият се установил. След като Е. завършил училище всички се преместили
да живеят във Франция, вкл. и Д., с която Е. вече имал връзка. Заедно
живеели в една къща във Франция и помежду им имало разбирателство и
близост. Е. се омъжила и заживяла в Дания, но поддържала със семейството
си непрекъснати контакти. Свидетелят сочи още, че през 2017 г. се
подготвили да направят сватба на Е. и Д., но се родило детето и се наложило
да изчакат, за да могат да се върнат в България. Направили сватба в с.С. на
31.08.2018 г. и на 01.09.2018 г., а три дни след нея Д. имала болки в корема и
заедно с Е. тръгнали на лекар. Закъснявали и той започнал да се притеснява.
След полунощ разбрал, че са претърпели ПТП и че Е. е загинал. Незнаел как
да съобщи новината на А. Г., тъй като Е. бил нейна опора. Свидетелят сочи,
че посетил Д. в болницата, но не й казал, че мъжа й е починал. Тази новина й
била съобщена преди изписването й, заедно с екип от медицински лица и
психолози. До този момент Д. считала, че Е. е жив и се лекува, не искала да
приеме смъртта му. Свидетелят установява още, че трагедията била голяма,
мъката неописуема. След смъртта на Е. неговата баба и майка на свидетеля
отказала да се върне във Франция, а останала в България и всеки ден
посещА.ла гроба му, направили паметник и на мястото на катастрофата,
отбелязвали годишнините, посещА.ли гроба на всеки религиозен празник.
Всички продължА.ли да живеят с мъката от неговата загуба.
Съдът цени показанията на свидетелите през призмата на чл.172 от ГПК
предвид близката родствена връзка със страните и ги кредитира, тъй като
показанията им са последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондират с доказателствата по делото.
12
Безспорно е, че ищците са предявили на 06.04.2021 г. писмени претенции
пред ответника, което се установява и с представените от тях писмени
доказателства.
Установено е, че детето Д. не получА. наследствена пенсия. По делото е
прието и заключението на ВЛ Ж.Т., което съдът кредитира като неоспорено
от страните, относно размера на минималната издръжка за периода от
04.09.2018 г. до 19.04.2035 г., изчислена на база действащата към момента
МРЗ.
По делото са представени и писмени доказателства за извършен ремонт
на пътя, на който е настъпило ПТП, приемането му, както и писмени
доказателства, установяващи качеството на вложените материали и
спазването на техническите изисквания.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В производството са субективно съединени преки искове за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по
т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС, най-близките на починалия се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД. От гледна точка на цитираната правна норма обаче е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и
доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от
13
КРБ и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните прА. в ЕС равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в ППВС№4/61 г. и ППВС №5/69 г., следва да се допусне като изключение-
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдА.ща получА.нето на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях -
ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получА.нето на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновА.т основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
СъздА.нето на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
14
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е
възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такА. привързаност би било
лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от
непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще
е справедливо получА.нето на обезщетение за неимуществени вреди. За да се
избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне
като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия
родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи- когато
претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено
близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По
този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички
лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго
лице. Наличието на особено близка житейска връзка, дА.ща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогА.,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
С посоченото ТР по същество се разшири кръга на лицата, имащи право
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък
като това право е признато и на братя /сестри, както и на баба/ дядо при
установяване в процеса на посочените в ТР предпоставки.
В настоящият случай исковете са предявени от детето на загиналия при
ПТП, от жената, с която същият е живял на семейни начала, от неговата баба
15
и от сестра му.
Ищците са установили по делото, както родствена си връзка с починалия,
така и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка помежду им.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
починалия и неговата сестра фактически са били отгледани от тяхната баба А.
Г., която е заместила липсващата родителска грижа, починалия и сестра му
също са били силно привързани, поради житейските обстоятелства, свързани
с раздялата на техните родители и смъртта на баща им. Тази житейска
ситуация е станала причина между починалия и неговата сестра и съответно
неговата баба да се породи особена близост, оправдА.ща получА.нето на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. С оглед на
това същите са процесуални легитимирани по исковете.
Съгласно разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните (специални) предпоставки – в случая заявена писмена
претенция от страна на пострадалия за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок, регламентиран
в чл.496, ал.1 от КЗ.
Предявените искове са допустими, тъй като са налице и специалните
предпоставки, визирани в КЗ. Ищците са отправили писмени претенции до
ответното застрахователно дружество и е налице отказ за изплащане на
застрахователни обезщетения.
Наличието на специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ и
отказът на застрахователя са обстоятелства, обуславящи правният интерес от
исковете, същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
16
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основА.що се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните прА., имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожА.не на благата на
човека, представляващи неговото имущество, прА., телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
17
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и
имуществени вреди, в процеса следва да се установят горепосочените
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е
осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената
презумпция за виновност.
По делото се установи по категоричен начин, че с присъда №
260013/19.04.2021 г., постановена по НОХД №1041/2020 г. по описа на РОС
П. С. И. / П. С.Ж., П. Г.Н./ бил признат за виновен в това, че на 04.09.2018г. на
път ІІ-21, км 12+000 Русе- Силистра, при управление на МПС- лек автомобил
„БМВ“, модел 320и, с рег.№ РР9177 ВК, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - невъзможност да изпревари
своевременно и безопасно намиращия се пред него автомобил и да се размине
с наближА.щия, насрещно движещ се л.а. „БМВ“, модел 318д с рег.№ Р 5130
КА, не намалил скоростта и не спрял като допуснал ПТП, удряйки се челно в
последното МПС; чл.21, ал.1 ЗДвП- управлявал лекия автомобил с превишена
скорост- 103 км/ч и чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП- преди да предприеме
изпреварване на намиращия се пред него автомобил, не се убедил, че има
свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване, а при изпреварването,
като навлязъл в насрещната лента за движение, не изпълнил задълженията си
да не създА. опасност за превозните средства и не се убедил, че като се движи
с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, с
което създал опасност и предизвикал ПТП с последвал челно- страничен удар
с управлявания от Е..А.А. лек автомобил „БМВ“, модел 318д, рег.№ Р 5130
КА като по непредпазливост причинил смърт на едно лице- Е..А.А. и средна
телесна повреда на Д. С. Б., изразяваща се в епидуларен кръвоизлив вдясно,
многофрагмено двустранно счупване на кръстната кост, многофрагмено
счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална
остеосинтеза, счупване на лява голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота
и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок,
повече от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр.чл.343, ал.3,
б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК му било наложено наказание
18
„лишА.не от свобода“ и същият бил лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години. Присъдата е потвърдена с решение №96/03.08.2021 г. по
ВНОХД № 201/2021 г. по описа на ВТАС.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това възраженията на
ответника, че е налице случайно деяние, както и че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на водача на МПС са изцяло
неоснователно.
Наличието на влязлата в сила присъда дА. основание да се приеме, че е
налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС,
което обуславя ангажиране на отговорността му за причинените от него
неимуществени и имуществени вреди, респ. налице е настъпил
застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
І. По отношение на Д. С. Б.:
По делото се установи по категоричен начин, че в резултат на ПТП Д. Б.
е получила следните телесни увреждания: Епидурален кръвоизлив в дясно.
Многофрагментно двустранно счупване на кръстната кост. Многофрагментно
счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална
остеосинтеза. Счупване на малеола на лявата голямопищялна кост. Счупване
на диафизата на дясната голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза. Същата е била приета за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД-
гр.Русе- Клиника „Ортопедия и травматология“ в деня на произшествието и
била изписана на 20.09.2018 г. Провеждано й оперативно лечение по
отношение на счупванията на бедрената кост вляво и голямопищялната кост в
дясно, като са й били поставени метални синтези. След изписването й от
болничното заведение лечението е продължило в домашни условия. За
счупването на малеола вляво е била направена гипсова имобилизация,
лечението е проведено в болнични и домашно- амбулаторни условия.
Проведено е било лекарствено лечение в стационар и в домашно амбулаторни
условия по отношение травмите на централна нервна система. За счупванията
на кръстната кост е било провеждано лечение в стационар и при домашно
19
амбулаторен режим.
Възстановителния период по отношение на черепномозъчната травма бил
от шест месеца до една година. Счупването на бедрената кост имало
възстановителен период от около девет до дванадесет месеца, като в рамките
на четири- пет месеца било необходиимо да не натоварва крайниците.
Счупването на кръстната кост имало възстановителен период до осем месеца.
Счупванията на големия пищял вдясно било с период на възстановяване
седем- осем месеца, от които около три месеца без натоварване на крайника.
Счупването на малеола на голямопищялната кост се възстановявало в
рамките на 45 до 60 денонощия, от които 30 денонощия без натоварване на
крайника.
Д. С. Б. се нуждаела от чужда помощ в рамките на възстановителните
периоди.
Установения кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вдясно бил
травматичен, отговарял да е получен при ПТП на 04.09.2018 г. и бил в пряка
причинно- следствена връзка със същото.
Описаните в приложените документи медикаменти, помощни средства и
импланти били необходими за провеждане на лечението. За същите Д. Б.
направила разходи в общ размер на 4544.16 лв.
За периода от 21.10.2022 г. до 26.10.2022 г. Д. Б. е била на лечение в
болнично заведение- Академична учебна болница на Хамбурския университет
като същата получила следното увреждане: хронично инфектиран гама пирон
на лявата бедрена кост с остеит. Това усложнение наложило лечение с
оперативно отстраняване на импланта и антибиотична терапия, провеждана в
клиниката и амбулаторно, което лечение било наложително. Същото
продължА.ло и към момента. Оплакванията на Б. били свързани с болков
синдром и ограничА.не на движенията. Болки имало преди оперативната
интервенция, след нея и при раздвижването като била провеждана и
обезболяваща терапия. Установеното усложнение било пряко свързано с
причинените травматични увреждания от процесното ПТП. Лечението й
продължА.ло и към момента. След оперативната интервенция същата
ползвала помощни средства- патерица, а движенията на долния крайник били
нарушени.
20
Установи се също, че състоянието й било много тежко, била на системи,
обездвижена, изпитвала и се оплаквала от силни болки, питала за мъжа си. В
продължение на шест месеца била на легло, на памперси като имала нужда от
чужда помощ и такА. й била предоставена от нейната майка- св. А.. В
продължение на една година изпитвала много силни болки, имала главоболие,
ползвала медицинска помощ в дома си при смяна на превръзките. В
продължение на седем месеца била неподвижна, а след това започнала да стА.
и ползвала помощни средства.
Установи се също, че е настъпило усложнение, което е наложило
оперативна интервенция и антибиотично лечение и което е провокирало нови
силни болки. И към момента не е налице пълно възстановяване на ищцата,
същата продължА. да ползва патерица.
Тези факти дА.т основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е отразило на
нейното здраве, психика, емоционално състояние и начин на живот, поради
което подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК, решение
№9/04.01.2022 г. по т.д.№ 185/2021 г. на ВКС , решение № 3/28.01.2022 г. по
т.д.№ 121/2021 г. на ВКС и др./
В настоящият случай ищцата е получила множество телесни увреждания,
приета е по спешност в лечебно заведение, където са й направени две
операции, провеждала е медикаментозно лечение. Същата е имала силни
болки след травмата, след оперативните интервенции, при манипулациите,
при раздвижванията. Силните болки са продължили и поради настъпило
21
усложнение, което е наложило ново болнично лечение с оперативна
интервенция и антибиотично лечение.
Получените от нея телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности, като до момента не е налице пълно
възстановяване и лечението й продължА..
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, както вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни интервенции,
продължителността на временната неработоспособност на ищцата, нейната
възраст, установените силни болки и страдание през целия период на лечение,
настъпилото усложнение, наложило отново болнично лечение и оперативна
интервенция, продължА.щото антибиотично лечение и липсата на пълно
възстановяване до момента, стресът, който е изживяла, промяната в начина й
на живот, социално- икономическата обстановка в страната, приема, че
справедливия размер на застрахователното обезщетение възлиза на 70 000 лв.
По делото се установи, че за проведените изследвания и лечение на
получените от ПТП травми ищцата е направила разходи в общ размер на
4543.26 лв. Направените разходи са в пряка причинна връзка с деликта,
поради което подлежат на обезщетяване.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е основателно. По делото се установи по
категоричен начин, че ищцата е пострадала като пътник в лекия автомобил и
че същата е пътувала без поставен предпазен колан. О приетата по приетата
по делото комплексна експертиза се установи, че при правилно поставен
22
предпазен колан не биха се получили тежки увреждания в областта на левия
долен крайник. Това дА. основание на съда да приеме, че ищцата с
поведението си е допринесла за настъпването на тежкия вредоносен резултат
като този принос е от 20 %. С посочения процент следва да бъде намалено
определеното обезщетение за причинените й неимуществени вреди и
съответно размерът на обезщетение за имуществени вреди.
С оглед на определения процент съпричиняване в полза на ищцата следва
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 56 000 лв.,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3634.48 лв. До тези
размери исковете са основателни и следва да бъдат уважени, а в останалата
част същите следва да се отхвърлят.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
се дължи законна лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане
на сумата.
Ищцата Д. С. Б. е претендирала и обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилата смърт на „съпруга“ й Е..А.А..
По делото се установи по категоричен начин, че ищцата и загиналия при
ПТП Е.А. са живели на семейни начала повече от четири години като са
направили сватба съобразно обичаите си. От връзката си същите имат родено
едно дете- Д.. Установи се също, че първоначално двамата са живели в дома
на мъжа в с.С., след което се установили да живеят във Франция. В
отношенията помежду им имало разбирателство, а средствата за издръжката
на семейството били осигурявани от мъжа.
Установи се също, че с оглед състоянието й, първоначално близките й не
й казали, че Е. е починал при ПТП, а тази новина й съобщили с помощта на
лекарите и след поставяне на успокоително. След изписването от болничното
заведение започнала да осъзнА. какво се е случило, не била добре, започнала
да вика, не искала да приеме неговата смърт, говорела, че той е жив и я вика.
Поради влошеното й психично състояние се наложило да търси
специализирана помощ. Изпитвала непреодолима скръб, продължА.ла да
живее с мъката по неговата загуба.
Тези факти дА.т основание да се приеме, че от смъртта на Е.А. ищцата Д.
Б. е претърпяла вреди от неимуществен характер, които подлежат на
23
обезщетяване.
Съдът като съобразява продължителността на съвместното им
съжителство, през което средства за издръжката е била осигурявана от
починалия, като отчита обстоятелството, че от това съжителство е родено
детето Д., грижите за които изцяло следва да се поемат от ищцата, вида и
интензитета на преживените скръб, мъка, които и до момента не са отзвучели,
като съобразява и обстоятелството, че само няколко дни преди ПТП същите
са направили сватба съобразно обичаите си, като отчита възрастта на ищцата
към момента на деликта, както и обстоятелството, че същата е продължила
живота си самостоятелно, приема, че справедливия размер на дължимото
обезщетение възлиза на 120 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Възражението е неоснователно, тъй като по делото няма
доказателства, които да установяват наличие на принос от страна на Е.А.
както при причиняване на ПТП, така и във връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният от ищцата иск е
основателен и следва да бъде уважен до размер на 120 000 лв., а в останалата
част искът следва да се отхвърли.
Законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на
писмената претенция- 06.04.2021 г.
ІІ. По отношение на детето Д. Е.ов А.:
По делото се установи, че починалия при ПТП е баща на детето Д. Е.ов
А., родено на 19.04.2017 г. Детето е било оглеждано от двамата си родители
до момента на настъпилата смърт на неговия баща. Към този момент същото е
било на 1 г. и 4 м. Установи се също, че с израстването си непрекъснато пита
за баща си, гледа негови снимки и видеа, споделя, че много го обича и че
баща му го обича, живее с очакването, че той ще се върне.
С израстването на детето и осъзнА.не на случилото се, детето търпи и ще
продължи да търпи неимуществени вреди от липсата на бащина обич, грижа и
подкрепа.
Загубата на родител в такА. ниска възраст е предпоставка за развитие на
24
тревожност, страх и тъга у детето. Липсата на бащата като мъжка
солидарност и идентификация е факт, който може да провокира у детето
противоречиви чувства към света, себе си и другите, както и да има за
последица липса на радост от личните постижения и липса на спонтанност
при общуване.
С израстването на детето същото ще продължА. да търпи интензивни и
тежки вреди, поради което съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв. До този размер
искът е основателен и следва да бъде уважен, а над тази сума искът следва да
се отхвърли.
Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на възможност за
издръжка на детето за периода от деликта до навършване на пълнолетието му.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/2021 г., постановено
по т.д.№ 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на разпоредбата на чл.51, ал.1
от ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При така очертания обем на
отговорността не съществува съмнение, както в теорията, така и в практиката,
че обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата
полза. Пропуснатата полза е неосъществено увеличА.не на имуществото на
кредитора, респективно на увреденото от деликта лице. На обезщетяване
подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само
за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични,
тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.
Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице
сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на
съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността,
които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като
законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на
обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да
се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличА.не на имуществото
на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за
закономерно настъпване на увеличението.Съгласно правилото на чл.154, ал.1
25
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните
в производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които
основА. изгодните за себе си искания и възражения, съответно да понесе
неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички
елементи, включени във фактическия състав на увреждането, включително и
вредите. Вредите са обективна категория и затова за уважА.нето на иска за
непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо
и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В
този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича
възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е
станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно
съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът
следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за
действително съществуващите факти и състояния, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличА.не на имуществото на
увреденото лице, което е осуетено от деликта. ТР е посочено също, че между
договорната и деликтната отговорност съществуват разлики относно
основанието за възникване на отговорността и обема на същата. Няма разлика
за вида на подлежащата на обезщетяване имуществена вреда – пропусната
полза, както и основание за различно тълкуване на понятието в двата случая.
Поради това постановките на ТР №3/12.12.2012 г. по т.д.№ 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС за пропуснатите ползи и начина на установяването им са
относими и при обезщетяване на тези вреди в случаите на непозволено
увреждане.
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение.
В настоящият случай съдът приема за установени заявените за
обезщететяване имуществени вреди.
По силата на чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, което задължение е безусловно. С факта на
настъпване на смъртта на бащата, детето се лишА. за в бъдеще от правната
възможост да му бъдат осигурявани средства за неговата издръжка от страна
26
на този родител. Поради това съдът приема, че поради настъпила смърт на
бащата реализиране на тази полза е станало невъзможмо, поради което
същата подлежи на обезщететяване.
Размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропусната полза следва да бъде определен на база нормативно
установения минимален размер на издърката и за период от деликта до
навършване на пълнолетие на детето. С приетата по делото икономическа
експертиза е установено, че дължимата сума за този период възлиза на
35 423.08 лв. Искът е предявен в размера по експертизата / след допуснатата
изменение по реда на чл.214 от ГПК/ поради което като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
ІІІ.По отношение на А. И. Г.:
По делото се установи по категоричен начин, че А. И. Г. е баба на Е.А. по
бащина линия. Е.А. бил отгледан от нея, тъй като родителите му се
разделили, а баща му починал, когато бил много малък. Същият живеел в
дома на баба си, с която имали силна емоционална връзка, тъй като същата
осигурила липсващата родителска грижа. Помежду им имало разбирателство,
подкрепа, Е. й дА.л и смисъл на живота. Е. и неговата баба заминали и се
установили трайно във Франция, тя помагала в отглеждането на детето му, а
той й осигурявал грижи и внимание.
След смъртта на Е. неговата баба отказала да се върне във Франция, а
останала в България и всеки ден посещА.ла гроба му, направила паметник и
на мястото на катастрофата, отбелязвала годишнините, продължА.ла да
живее с мъката от неговата загуба.
Посочените факти мотивират съдът да приеме, че в процеса ищцата е
установила наличието на трайна и емоцианална връзка, характеризираща се с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради
горепосочените конкретни житейски обстоятелства привързаността между
нея и починалия й внук е станала толкова силна, че смъртта му й е причинила
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. От неговата загуба на
същата са й причинени морални болки и страдания, които в достатъчна
27
степен обосновА.т основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от принципа на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД,
като съобразява, че към момента на ПТП Е.А. е бил на 24 г. и неговата смърт
е настъпила внезапно, като отчита интизитета и продължителността на
претърпените страдиния, обусловени от възрастта й и от очакванията й за
емоционална и материална подкрепа от негова страна, съобразявайки и
родствена връзка, която попада в хипотезите на изключенията, посочени в
горепосоченото ТР, приема, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 20 000 лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, а над тази сума претенцията следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва, считано от
06.04.2021 г. до окончателното плащане.
ІV. По отношение на Е. А. А.:
По делото се установи, че Е. А. А. е сестра на загиналия при ПТП Е.. В
детска възраст родителите им се разделили, а скоро след тяхната раздяла
баща им, който полагал непосредствените грижи за тях с помощнта на
тяхната баба А., починал. Загубата на родителската грижа изградила силна
емоционална връзка помежду им. Разбирали се, общували ежедневно,
подкрепели се взаимно и това продължило и след като и двамата създали свои
семейства. Установи се също, че Е. А. не присъствала на сватбата на брат си,
тъй като полагала грижи за новороденото си дете, но няколко дни след това се
върната в България за погребението му. Изпитвала силна тъга, скръб от
неговата загуба, редовно посещА.ла гроба му.
Посочените факти мотивират съдът да приеме, че в процеса ищцата е
установила наличието на трайна и емоцианална връзка, характеризираща се с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради
горепосочените конкретни житейски обстоятелства привързаността между
нея и починалия й брат е станала толкова силна, че смъртта му й е причинила
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка. От неговата загуба на същата са
28
й причинени морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновА.т основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от принципа на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД,
като съобразява, че към момента на ПТП Е.А. е бил на 24 г. и неговата смърт
е настъпила внезапно, като отчита интизитета и продължителността на
претърпените страдиния, обусловени от възрастта й и от очакванията й за
емоционална подкрепа от негова страна, съобразявайки и родствена връзка,
която попада в хипотезите на изключенията, посочени в горепосоченото ТР,
приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 10 000 лв.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в размер на
10 000 лв., а над тази сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Зяаконната лихва върху обезщетението се дължи от датата на писмената й
претенция- 06.04.2021 г.
Разноските за производството следва да се определят по правилата на
чл.78 от ГПК.
В процеса ищците са освободени от заплащането на разноски. Същите са
представлявани от адвокат безплатно. ВС оглед на това на ищците не следва
да се присъждат разноски, тъй като не са извършени такива. В полза на
процесуалния им представител следва да се присъди на основание чл.38 от
ЗА адв. възнаграждение в размер на 20 452 лв.
Ответното дружество е направило разноски в размер на 705 лв. Същото е
представлявано от адвокат, но по делото няма доказателства за уговорено и
съответно платено адв. възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по конкретното дело. Съобразно правилата на чл.78 от ГПК
ответникът има право на разноски в размер на 343.28 лв.
Ответното застрахователно дружество дължи държавната такса за
производството в размер на 15 802.30 лв. и следва да заплати по сметка на
РОС сумата от 850 лв.- разноски, платени от БС.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
29
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
Д. С. Б., ЕГН ********** от гр.С. п., Р. област сумата в размер на 56 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за
получените телесни увреждания от ПТП, настъпило на 04.09.2018 г., както и
сумата в размер на 3634.48 лв., представляваща обезщетение за причинените
й имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от
06.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Б. против ЗК „Лев инс“ АД-София
исковете в останалата им част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
Д. С. Б., ЕГН ********** от гр.С. п., Р. област сумата в размер на 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на Е. А.А., поч. на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
Д. С. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Д. Е.ов А., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата в
размер на 35 423.08 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от смъртта на неговия баща Е..А.А., поч. при ПТП, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 06.04.2021 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Б., ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Д. Е.ов А., ЕГН
********** против ЗК „Лев инс“ АД-София исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в останалата им част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
А. И. Г., ЕГН ********** от с.С., обл. Р. сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на внука й Е..А.А., поч на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната
30
лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. Г. против ЗК „Лев инс“ АД-София иск
в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
Е. А. А., ЕГН ********** от с.С., обл. Р. сумата в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й Е..А.А., поч на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. А. А. против ЗК „Лев инс“ АД-София иск
в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на
адв. Г. И. Н. от АК-Габрово на основание чл.38 от ЗА възнаграждение в
размер на 20 452 лв. за осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 15 802.30 лв.,
както и сумата в размер на 850 лв.- разноски, платени от БС.
ОСЪЖДА Д. С. Б., А. И. Г. и Е. И. Г. да заплатят на ЗК „Лев инс“ АД-
София сумата в размер на 343.28 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
31