РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500279 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. К. Й. срещу Р. В.
О. три кумулативно обективно съединени иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на следните обезщетения:
- сумата от 150,00 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по прекратено заповедно
производство по ч.гр.д. № 3510/2022 г. на Районен съд Перник;
- сумата от 600 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело (ИД) № 253/2022 г. на
ЧСИ С.Д., рег. № *** при КЧСИ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
защита по същото дело;
- сумата от 4500 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно наложен запор по ИД № 253/2022 г. на ЧСИ С.Д., рег. № *** при КЧСИ,
изразяващи се в заплатена неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на два
леки автомобила от 01.08.2022 г.
С решение № 1315 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1567/2023 г., Районен съд
1
Перник е уважил първите два иска, като е присъдил и законна лихва върху главниците от
11.04.2023 г. до окончателното им заплащане. Третият иск е отхвърлен.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни.
В своята въззивна жалба А. К. Й. моли съда да отмени отхвърлителната част на
решението и вместо това да уважи иска за сумата от 4500 лв., претендирана като вреди от
незаконосъобразен запор по ИД.
В отговор ответникът по тази жалба – Р. В. О., моли съда да потвърди решението в
отхвърлителната му част.
В своята въззивна жалба Р. В. О. сочи, че претенцията му в заповедното производство
по ч.гр.д. № 3510/2022 г. на Районен съд Перник е била срещу трима длъжници и след като
принудителното изпълнение е започнало, е преценил за нецелесъобразно да води иск срещу
всички, поради което и се е стигнало до обезсилване на заповедта по отношение на А. К. Й..
Счита, че е проявил добросъвестност и не следва да отговаря за присъдената сума за
адвокатски възнаграждения. Конкретно по отношение на защитата в заповедното
производство поддържа, че длъжникът е следвало да заяви претенция за разноски в рамките
на заповедното производство, а не да предявява отделен иск. Моли съда да отмени
решението в уважителната му част и вместо това да отхвърли уважените искове.
Ответникът по тази въззивна жалба – А. К. Й., я намира за неоснователна и моли съда
да потвърди решението в уважителната му част.
И двете страни претендират разноски.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части.
В частта, в която е разгледан иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 150 лв. в заповедно производство, в
което ищецът е взел участие, производството е недопустимо. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при
прекратяване на производството ответникът има право на разноски. Тъй като тази норма
попада сред общите правила в гражданския процес (част I от ГПК), тя намира приложение и
в заповедното производство. В конкретния случай ищецът твърди, че издадените по искане
на ответника в настоящото производство в качеството му на заявител заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени на основание чл. 415, ал. 5 ГПК – поради
неподаден иск по чл. 422 ГПК след възражение по чл. 414 ГПК. В тази хипотеза длъжникът
в заповедното производство (ищец в настоящото) е могъл да поиска присъждане на разноски
с отделно определение в рамките на заповедното производство. При наличието на
специален процесуален ред, липсва правен интерес от предявяване на претенцията за
разноски в заповедното производство с отделен иск. Ето защо, постановеното решение в
настоящото производство по такъв иск подлежи на обезсилване, а производството по делото
2
– на прекратяване.
В останалата част решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в допустимата му
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не са спорни следните обстоятелства:
По заявление на Р. В. О. Районен съд Перник е издал по реда на чл. 417-418 ГПК
заповед за незабавно изпълнение № 2118 от 16.06.2022 г. и изпълнителен лист от същата
дата срещу К.Г.М., А. К. Й. и „Зуум“ АД за солидарното заплащане на сумата от 5322,51 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.07.2019 г. до 19.03.2021
г. по договор от 03.07.2018 г., както и сумата от 708,50 лв., представляваща съдебни
разноски. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са връчени на А. К. Й.
от съдебния изпълнител по реда на чл. 428, ал. 1 ГПК в изпълнителното производство,
образувано за принудително събиране на посочените вземания – ИД № 20227520400253
(253/2024 г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** при КЧСИ). А. К. Й. е подал в срок
възражение по чл. 414 ГПК, но заявителят О. не е предявил установителен иск за
претенцията си срещу този длъжник в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предвид
това, в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 5 ГПК, с определение от 05.12.2022 г.
Районен съд Перник е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист
по отношение на длъжника Й., както и е прекратил заповедното производство в тази му
част. Не се спори, че това определение е влязло в сила.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 27.06.2022 г. на Р. В. О. срещу тримата
длъжници по изпълнителния лист. Със съобщение от 03.08.2022 г. е наложен запор върху
три автомобила на длъжника Й. с рег. № ***, *** и ***. С влизането в сила на
определението на районния съд за обезсилване заповедта и изпълнителния лист
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдебният изпълнител е издал и свое нарочно постановление от 03.02.2023 г. за това, макар
същото да има само констативен характер. С постановление от 14.02.2023 г. е вдигнат
запорът върху автомобилите на длъжника Й..
По иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в сторените разноските по ИД:
По аргумент чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при прекратяване на делото съгласно чл. 433 ГПК
длъжникът има право на разноски. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса за
3
това дали съдебният изпълнител е овластен да приеме разноските на длъжника и да ги
събере въз основа на собственото си постановление за това приемане като пряко
изпълнително основание или е необходим изпълнителен лист. Първото разрешение е по-
скоро изолирано, като то се приема в Решение № 3909 от 21.12.2022 г. по в.гр.д. №
10540/2022 г. на СГС и в статията „Длъжникът има право на разноски в изпълнителното
производство“ (Петров, Д., портал „Грамада“, публ. на 25.05.2018 г.). Втората теза е
преобладаваща, като се застъпва в множество съдебни актове, сред които напр. Решение №
5362 от 23.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 5647/2023 г. на СГС). При липсата на изрична
нормативна уредба настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде отречено правото
на длъжника да претендира сторените разноски в отделен процес. В случая, в
изпълнителното производство длъжникът Й. е сторил разноски за процесуално
представителство в размер от 600 лв., за които не е бил възмезден от взискателя. Ответникът
(взискател по ИД) е направил с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на
това възнаграждение, което се явява основателно. Представителят на длъжника в ИД е
извършил две процесуални действия – представил е подаденото възражение по чл. 414 ГПК
и е поискал издаването на постановление за прекратяване на ИД въз основа на влязлото в
сила определение за обезсилване на изпълнителния лист. За тези му действия, както и
предвид размера на вземанията по изпълнителния лист (около 6000 лв.), съдът намира за
адекватно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Следователно само до размера на
тази сума искът за заплащане на вреди, изразяващи се в разноските по ИД, се явява
основателен.
По иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в неустойка от предварителен договор
за продажба на МПС:
Длъжникът твърди, че е претърпял имуществени вреди от заплатена неустойка от 4500
лв. по предварителен договор за продажба на МПС поради неспазен срок за прехвърляне на
собствеността вследствие на незаконосъобразно наложения му по изпълнителното дело
запор.
За установяване на тези обстоятелства ищецът (длъжник по ИД) е представил
предварителен договор за продажба на МПС от 01.08.2022 г. (л. 8-11 от делото на РС) и
разписка за заплащането на сумата от 4500 лв. от 20.12.2022 г. (л. 21).
С предварителния договор от 01.08.2022 г. А. К. Й. се е задължил да продаде на Н.Р.К.
два леки автомобила „Ауди А6“ с рег. № *** и „Ландровер Рейндж Ровер“ с рег. ***. Не е
спорно, че тези автомобили са били запорирани по ИД с постановление на съдебния
изпълнител от 03.08.2022 г. Съгласно чл. 5 продавачът Й. следва да прехвърли
собствеността върху автомобила в срок до 20.12.2022 г., като в противен случай съгласно
чл. 14 от договора дължи неустойка в размер от 4500 лв. Представената разписка е с дата
именно 20.12.2022 г. и съгласно нейното съдържание продавачът Й. е заплатил на купувача
К. въпросната неустойка поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на
автомобилите.
И двата обсъждани документа имат частен характер, поради което и нямат обвързваща
съда материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, конкретно - за
датата, посочена в предварителния договор, и за обстоятелството по заплащането на
неустойката от 4500 лв. Тези правни изводи следват изрично от разпоредбите на чл. 180-181
4
ГПК.
Съгласно чл. 181 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от датата
на нотариалната му заверка или от деня, в който настъпи факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа (dies ante quem; terminus ante quem). Тоест
в случая не може да се приеме за установено само въз основа на вписаното в предварителния
договор, че същият е сключен на 01.08.2022 г. - преди налагането на запор върху двата
автомобила (03.08.2022 г.). При това положение, остава съмнение, че длъжникът е
обезпечил задължението си да прехвърли собствеността върху автомобилите с клауза за
неустойка въпреки наложения запор. Тоест без да съблюдава грижата на добрия стопанин,
сам се е поставил в ситуация да търпи неоправдани вреди.
На следващо място, съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата,
които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица, тоест чрез тях не могат да бъдат удостоверени други обстоятелства,
стоящи извън самия документ. Ето защо, доколкото ищецът не е ангажирал други
доказателства, чрез които в съвкупност с обсъдената разписка да установи действителното
заплащане на уговорената неустойка, този факт се явява недоказан.
По тези съображения искът за заплащането на обезщетение за вреди, изразяващи се в
платена неустойка от 4500 лв. по предварителен договор за продажба на два автомобила от
01.08.2022 г., е неоснователен.
С оглед на изложеното и в обобщение:
- в частта, с която е уважен иск за сумата от 150 лв. разноски в заповедното
производство, решението следва да се обезсили, а производството по делото – да се
прекрати;
- в частта, с която искът за сумата от 600 лв. разноски в изпълнителното производство,
е уважен за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер, решението следва да се
отмени и вместо това искът да се отхвърли за посочената разлика;
- в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се коригира
и в частта за разноските, като същата бъде отменена и на страните бъдат присъдени
разноски за двете инстанции по компенсация.
В исковото производство пред районния съд ищецът е сторил разноски в общ размер
от 1035 лв., от които 210 лв. държавна такса за разглеждане на исковата молба и 825 лв.
адвокатско възнаграждение, определено след намаляването му по прекомерност от първия
съд. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 5,71 % или 59,14 лв.
Пред настоящата инстанция ищецът като въззивник е сторил разноски за държавна
такса за разглеждане на въззивната му жалба в размер на 90 лв., които не му се следват
предвид нейната пълна неоснователност. При съвместяване на качествата въззивник и
въззиваем, същият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение от 2500 лв., което след
намаляването му с оглед изричното възражение за прекомерност на насрещната страна
възлиза на 825 лв. От тази сума, при съпоставяне на сбора от обжалваемите интереси по
двете жалби и изхода от тези жалби, му се следват 5,71 % или 47,14 лв.
5
Пред районния съд ответникът е сторил разноски в общ размер от 863,55 лв., от които
му се следват 94,29 % или 814,20 лв.
Пред настоящата инстанция ответникът като въззивник е сторил разноски за държавна
такса за разглеждане на въззивната му жалба в размер от 25 лв. От тях, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, предвид обжалваемия интерес (750 лв.) и основателната част на жалбата (300 лв.),
му се следват 40 % или 10 лв.
След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на ответника
по исковете следва да се присъдят разноски в общ размер от 717,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1315 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1567/2023 г.
на Районен съд Перник, в частта, с която Р. В. О. е осъден да заплати на А. К. Й. сумата от
150,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по прекратено заповедно производство по ч.гр.д. №
3510/2022 г. на Районен съд Перник, и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОТМЕНЯ решение № 1315 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1567/2023 г. на
Районен съд Перник, в частта, с която Р. В. О. е осъден да заплати на А. К. Й. разликата
над 300 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв. като обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело (ИД) №
253/2022 г. на ЧСИ С.Д., рег. № *** при КЧСИ, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по същото дело, ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до
окончателното заплащане, и вместо това ОТХВЪРЛЯ иска за посочената разлика.
ОТМЕНЯ решение № 1315 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1567/2023 г. на
Районен съд Перник, изцяло в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, да заплати на Р. В. О., ЕГН **********, сумата
от 717,92 лв., представляваща разноски по компенсация пред първата и въззивната
инстанции.
Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6