Р
Е Ш Е Н И Е
№
1421
гр. Перник, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06402 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин срещу К.В.Я. с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 400.00 лева – главница по
Договор за паричен заем № 2893153 от 05.07.2017г., сумата от 47.96 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2017г. до 04.01.2018г.,
сумата от 282,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата от 45.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, сумата от 18,07лв., представляваща лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 08.08.2017г. до 05.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
ищеца и ответника съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.02.2018г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца по настоящото дело. В резултат на този правопораждащ
факт, всички вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника К.В.Я., са прехвърлени на ищеца по делото. Сочи се още, че
на 05.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател и
К.В.Я., в качеството й на заемател, е сключен Договор за
паричен заем с № 2893153, с уговорена главница в размер на 400 лева. Твърди се,
че сумата по договора е била отпусната на ответника, съгласно условията на
договора, но ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем в срока на
договора.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения
за особен представител адв. Е.Х., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
предявените искови претенции по основание и размер. Изложени са аргументи за
липса на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия преди завеждане
на делото в съда.
В
съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирал е нарочна писмена молба, с която
излага становище за основателност на предявените искови претенции и моли същите
да бъдат уважени.
В
съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. З. С., преупълномощен от
назначения особен представител адв. Е. Х.. Особения представител на ответника
пледира за отхвърляне на предявените установителни искове като неоснователни.
Излага становище и за наличие на нищожни клаузи в процесния договор.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За сумите по предявените обективно съединени
установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1876 от 18.04.2018г. по
ч. гр. д. № 02492 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.
По
основателността:
По ч. гр. дело № 02492/2018г. на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от
400.00 лева – главница по Договор за паричен заем № 2893153 от 05.07.2017г.,
сумата от 47.96 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2017г.
до 04.01.2018г., сумата от 282,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, сумата от 45.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, сумата от 18,07лв., представляваща лихва
за забава върху непогасената главница за периода от 08.08.2017г. до
05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Заповедта
за изпълнение, както се посочи по-горе, е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
От
представения като доказателство Договор за паричен заем № 2893153 от
05.07.2017г. се установява, че страни по същия са ответника, в качеството му на
„Заемател“ от една страна и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, в
качеството му на „Заемодател“, от друга. Съгласно клаузите на договора,
замодателят предава в собственост на заемателя сумата от 400.00 лева, а
заемателят се задължава да върне на същата при определени условия: на 6 месечни
вноски, всяка една в размер на 74,66 лева, на конкретно определени дати
(падежи) и при фиксиран годишен лихвен процент по заема. Уговорено е от
страните, заемната сума да бъде усвоена от ответника веднага след сключване на
процесния договор.
Съгласно
чл. 4 ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в срок до три дни да
представи на заемодателя едно от две, конкретно определени в договора
обезпечения, а именно: две физически лица – поръчители, които да отговарят на
многобройни изисквания или да представи банкова гаранция. Уговорено е, че при
неизпълнение на това задължение от страна на заемателя, последния дължи на
заемодателя неустойка в размер на 282,72 лева, платима разсрочено към вноските
по договора.
По
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ********* и ищеца
по настоящото дело, цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на цесионера
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД свои ликвидни и изискуеми вземания (сред
които и настоящото), произхождащи от договори за заеми, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.02.2018г. към него. В изпълнение на
изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, за извършената цесия е било изготвено
уведомление до ответника, изпратено заедно с исковата молба.
В
съдебно заседание, проведено на 31.05.2019г., съдът е привлякъл като трето лице
– помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, с което е
удовлетворил искането на ищеца, обективирано в нарочна молба с рег. № 15657 от
29.05.2019г. В последната, ищецът е посочил, че с Договор за цесия от 03.05.2019г.,
сключен между ищеца и дружеството, привлечено като трето лице – помагач,
процесното вземане е прехвърлено изцяло на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД.
В
хода на съдебното дирене, не се опроверга факта, че процесният договор е
породил желаните правни последици и по-конкретно, че заемателят е получил
предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е
преустанови плащането по договора и има неплатен остатък по него.
Доказателство, ангажирано от страна на ищеца в тази насока, е изслушаната и
приета съдебно-икономическа експертиза.
Съдът,
обаче, констатира недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник, за
извършената цесия между заемодателят по процесния договор и ищеца, както и
досежно уведомяването на ответника за извършената в хода на производството
цесия.
Съгласно
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Съгласно
постоянната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК
на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014г., ІІ т.о., ТК и Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът)
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно
за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). Практиката допуска, по силата на принципа на свободата на
договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( Решение №96 от 17.04.2018г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017г., ІV г.о. ГК,
Решение № 114 от 07.09.2016г. на ВКС по т. д. № 362/2015г. ІІ т.о. ТК и др.).
Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия е уговорено в чл. 4.5 от
същия, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба (л. 43).
С
извършената от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД цесия в полза на ищеца по
делото, по силата на договора за цесия и съгласно приложеното към него
пълномощно, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преминало в полза на ищеца
по делото като съвкупност, но същото би могло да породи своето действие спрямо
длъжника от момента на неговото уведомяване съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД от
момента на съобщаването му за цесията.
Съдът
намира, обаче, че с оглед доказателствената съвкупност, както и предвид
процесуалния живот на делото, съобщаването за направената цесия на длъжника
(ответник понастоящем) не е извършено, тъй като както в заповедното
производство, така и в исковото, същият е бил призоваван и уведомяван по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Следователно, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – 17.04.2018г., за него не е
било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Съгласно т. 4г на ТР 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г., ОСГТК, когато частното правоприемство се основава на договор за
цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че
за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговият частен
правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на съдебните книжа, ведно с
приложеното към тях уведомление за цесия, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК в хода
на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а
назначаването на особен представител, който да го представлява по делото, има
за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото
производство, съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване
на самия длъжник. Действията на процесуалния му представител в хода на
образуваното исковото производство не представляват редовно уведомяване на
цедента до длъжника за извършената цесия, респ. и извършената в хода на
съдебното дирене такава.
С
оглед горното, съдът намира, че ищецът по делото не е бил носител на вземането
и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на договора за цесия
от 30.01.2017г. Ищецът не е бил и
носител на права, произтичащи от договора между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, тъй като не се събраха доказателства договорът да е бил
надлежно уведомен и при условията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД прехвърлен и съобщен,
съгласно твърдяната цесия.
Предвид
горното, съдът намира, че предявените от страна на ищеца обективно кумулативно
съединени установителни искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение.
С
оглед направените правни изводи, съдът намира, че е ненужно произнасяне по
отношение на направеното от страна на особения представител възражение за
наличие на нищожни клаузи в процесния договор.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин срещу К.В.Я. с адрес: ***, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 400.00 лева
– главница по Договор за паричен заем № 2893153 от 05.07.2017г., сумата от
47.96 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2017г. до
04.01.2018г., сумата от 282,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, сумата от 45.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, сумата от 18,07лв., представляваща лихва
за забава върху непогасената главница за периода от 08.08.2017г. до
05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02492/2018г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач Застрахователно акционерно
дружество “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02492/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.