№ 9800
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110162120 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. К,0, чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Манастирс,ф. 11 срещу "Вив,БГ"
ЕООД, с ,3458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, у,54,
представлявано от Здр, Райчев.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обединени съединени иска, както
следва: 1. ,ановителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
предвидена в договор за паричен заем № **********/05.08.2021 г., сключен между страните
поради противоречие със закона и 2. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 33, 95 лева, представляваща недължимо
платена сума по недействителна клауза за такса експресно разглеждане от договора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищецът твърди, че на 05.08.2021 г. сключил с ответното дружество "Ви,ООД
договор за паричен заем № **********. По силата на договора му била предоставена в заем
парична сума в размер на 50 лв., която следвало да върне в срок до 10.08.2021 г.
Твърди, че годишният процент на разходите бил уговорен в размер на 48. 2%, лихвен
процент за кредита в размер на 39.24%, сума на лихвата за срока на договора 0. 27 лв. В
договора било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 10. 48 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане.
1
Твърди се, че на 05.08.2021 г. между страните били сключени общо три анекса към
договора. Съгласно първия от тях от дата 05.08.2021г., му била отп,ата допълнителна сума в
размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 19.49 лв.;
С втория от тях от дата 08.08.2021г., му била отп,ата допълнителна сума в размер на 50 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 27. 03 лв. И с третия от тях
от дата 09.08.2021г. му била отп,ата допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променила в размер на 33.95 лв.;
Посочва, че погасил сумата по договора два дни след падежната дата, като заплатил
по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно
разглеждане, а именно сумата от общо 234.63 лв.
Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-
висок от посочения, което е над максимално ,ановения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора било
посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна ,уга „експресно
разглеждане на кредита“ от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че
същата е следвало да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи
на закона.
Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждащава търговска практика“ по смисъла
на чл. 69д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Излага твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това водило до
извод, че целият договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Счита, че клаузата е нищожна, с която е уговорено, че ищецът следва да заплати на
кредитиращото дружество такса за „експресно разглеждане на кредита“, както и че същата е
уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В законо,ановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно изложени в
отговора.Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно
клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Посочва, че
договорните клаузи са действителни.
Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не
2
противоречи на закона. Посочва, че в Специалните ,овия на процесния договор изрично бил
посочен действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответствал
на заложената законово доп,има граница, определена в ЗПК. Посочва, че всички
параметри по процесния договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя
г-н Д. на етап преддоговорна информация. Посочва още, че съгласно т.8.1 от Общите ,овия
към процесния договор, кредитополучателят има право да се откаже от Договора за кредит,
без нужда да обосновава отказа си пред кредитора в 14-дневен срок от сключването на
договора за кредит, но ищецът не се бил възползвал от това свое право.
Ответникът поддържа, че размерът на ГПР по Договора бил изчислен изцяло в
съответствие с формулата, разписана в Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Като
посочва, че чл. 19 ал. 3, т.2 от ЗПК заявяването на отделни допълнителни и незадължителни
,уги не следвало да се включва в ГПР, поради тази причина не била и включена таксата
„експресно разглеждане“. Сочи, че при изичсляване на ГПР били включени само и
единствено главница и договорна лихва. Поддържа още, че посочената ,уга е пожелателна и
такса е събрана, т.к. ищецът изрично е поискал да се ползва от ,угата.
Посочва, че процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по
форма и съдържание с чл.148, ал. 3 от ЗЗП. Посочва още, че Общите ,овия, вкл. и
регламентираната в тях такса за „бързо разглеждане“ били предварително изпратени и
съгласувани с Комисията за защита на потребителите.
Посочва още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да се
отчитат при формиране на ГПР, попадали разходи за допълнителни ,уги, само доколкото
ползването на такИ. допълнителни ,уги било предвидено като задължително ,овие за
сключване на договора за кредит. По отношение на таксата „експресно разглеждане“ на
кредита посочва, че тя не е била част от общите разходи по кредита, както и че не е било
налице основание да се включва в обхвата на ГПР.
Ответникът признава, че ищецът на 12.08.2021г. е погасил задълженията си като е
заплатил на ответника 234.63 лв. – 200 лв. главница; 0.68 лв. – договорна лихва и 33.95 лв. –
такса за експресно разглеждане.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С молба от 16.04.2024г., докладвана на съдията докладчик след проведеното открито
съдебно засаедание, ответникът прави възражение за прекомерност на претенцията за
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
По отношение на доказателствената тежест:
1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице
твърдяното противоречие на клаузата от договора за потребителски кредит с императивни
законови разпоредби, което води до нищожност на клаузата за не,ойка. В тежест на
3
ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, вкл. са договорени
индивидуално.
2. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за да бъде уважен този иск,
ищецът следва да ,анови, че е предал, съответно, че ответникът е получил посочената от
него сума, размерът й, както и че липсва основание за получаване. В тежест на ответника е
да докаже , че сумата е получена на валидно правно основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за ,ановено следното от фактическа страна:
По делото безспорно са ,ановени следните обстоятелства:
1. Наличие на облигационни отношения между страните по договор за паричен заем
№ **********, сключен на 05.08.2021г. между И. К. Д. и „ВИ,
2. ищецът на 12.08.2021г. е погасил задължението си като е заплатил на ответника
234.63 лв. – 200 лв. главница; 0.68 лв. договорна лихва и 33.95 лв. такса за експресно
разглеждане.
По делото са представени, освен договорът за кредит и приложимите Общи ,овия,
уреждащи отношенията между "Ви,ООД /предходно наименование – 4финанс ЕООД/, и
неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови ,уги /кредити/ от
разстояние и СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи ,овия – "Такса експресно
разглеждане" е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна ,уга по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отп,ане на кредит,
която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отп,ане на
кредит и/или допълнителен кредит при срокове и ,овия, посочени в общите ,овия.
В т. 6. 5 от Общите ,овия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора
или след подпис от страна на Кредитора в офис на Партньор. За целта след като
кредитополучателят натисне бутона "подпиши", съгласно т. 1. 8 по-горе, кредиторът
изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила
на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит.
Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща,
потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на т.6.1 от Общите ,овия във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
От приложения по делото договор, се ,ановява, че е сключен между страните на дата
05.08.2021г., като е посочено, че процесният договор се подписва електронно. Както е
посочено и че договорът за кредит, подписан електронно, по един от законо,ановените
начини-с ел.подпис; ,вършенстван ел. подпис или КЕП, същият се счита за потвърден и
4
подписан на всяка страните от кредитополучателя.
От договора за кредит с № **********/05.08.2021г. се ,ановява общ размер на
задължението за връщане на Кредитополучателят в размер на 60.75 лв., от които: 50.00 лева-
представляваща главница по кредита; 0.27 лв. –договорна лихва и такса за допълнителна
незадължителна ,уга за бързо разглеждане на кредита в размер на 10.48 лв.
При така ,ановеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение № 7268 от
15.02.2024 г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
между тях е сключен Договор за кредит № ********** от 05.08.2021 г., по силата на който
ищецът е получил сумата от 50 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в
размер на 0.27лв., както и да заплати такса "Експресно разглеждане" в размер на 10, 48 лв.
Също така, съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че на 12.08.2021 г. ищецът два дни след падежа /10.08.2021г. /е погасил кредита, като е
заплатил на ответното дружество сумата от 234.63 лева, от които 200.00 лева - главница,
сумата от 0.68 лева – договорна лихва и сумата от 33.95 лева – такса "Експресно
разглеждане".
Предявените искове са доп,ими, като предявени от субект с правен интерес.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит № ********** от 05.08.2021 г.,
отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за кредит № ********** от
05.08.2021 г., се ,ановява, че същият има характеристиката на договор, сключен от
разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/.
Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови ,уги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови ,уги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
От сключените между страните 3бр. анекси към договора, се ,ановява, че са отп,ати и
допълнителни суми, както следва: 1. С анекс от 05.08.2021г. е отп,ата допълнителна сума в
размер на 50.00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променя на 19.49 лв. 2. С
анекс от 08.08.2021г. е отп,ата допълнителна сума в размер на 50.00 лева, като сумата за
експресно разглеждане се променя на 27.03 и 3. С анекс от 09.08.2021г. е отп,ата сума в
размер на 50.00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 27.03
лева.
5
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в приложимите към
договора Общи ,овия, приети от ищеца, че страните изрично се съгласяват съобщенията по
електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на
саморъчни подписи в съответствие на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за
кредит е подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе дали клаузата за експресно разглеждане в Договор за
кредит № ********** от 29.03.2022 г.е нищожна.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за експресно
разглеждане е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни ,уги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по ,ояването
/предоставянето/ на кредита (така и Решение № 2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 /
2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 /
2022 г. на Софийски градски съд).
В допълнение на анализа:
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.
19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни доп,ания.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се
информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата ,уга, а
също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде
възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид доп,ания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е доп,ато нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 48, 20 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за кредит № ********** от 05.08.2021
6
г. сума в размер на 10, 48 лева – "такса бързо разглеждане", е трябвало да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена
разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването
на ГПР по кредита. В хода на делото се ,анови че посочената такса не е включена в ГПР по
кредита, видно от процесния договор между страните, както и от общите ,овия към него.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посоченият процент ГПР /48. 20%/, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. С тази сума кредитът
се оскъпява , най-малкото защото с нея се покрИ.т разходи, свързани с него и същите са
били известни на кредитора, но не и включени в ГПР.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният
процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Заплащането на такса експресно разглеждане
води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на
ГПР по потребителския кредит ще надхвърли доп,имия петкратен размер на законната
лихва.
На следващо място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази ,уга "експресно
разглеждане", по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът на тази такса е около 17 %
от размера на кредита, което я прави необосновано висока, без да е ясен начинът на
определянето й, което според съда противоречи на добрите нрави.
В обобщение, в случая, такса експресно разглеждане в Договор за кредит №
********** от 29.03.2022 г. е нищожна на няколко основания, а именно - противоречи на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона. С оглед тежестта на
порока противоречие със закона, именно на това основание съдът следва да прогласи
нищожността на клаузата.
Основателен се явява иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От изложеното по-горе става ясно,
че ответното дружество е получило сумата в размер на 33.95 лева - такса експресно
разглеждане без основание, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 33, 95 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № ********** от 05.08.2021
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда
- 13.11.2023 г. до окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
7
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски. Ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 100.00 лева и предвид уважаването на предявените
искове в пълен размер, то ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати
сторените разноски в цялост.
Процесуалният представител на ищеца в настоящото производство се явява
безплатно, на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съдът, като съобрази
предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения– която
възприема като обичай в практиката, както и невисоката фактическа и правна сложност на
делото, срочното му разглеждане в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищеца не се е явил, приема, че в полза на адвоката следва да се присъди по-
ниска от исканата сума, а именно сумата в размер на 760 лв. с ДДС общо за делото, която
справедливо и разумно го възмездява за осъщественото безплатно процесуално
представителство по делото.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА ,АНОВЕНО по предявения иск от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. Кн, 20, срещу "Вивус. БГ" ЕООД, ,3458, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н "Лозенец" ул. "Д. Хаджи,2-54, представлявано от Здр, Райчев, че
предвидената в сключения между тях Договор за кредит № ********** от 05.08.2021 г. –
„такса бързо разглеждане на кредита" е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, "Ви,ООД, ЕИК,8, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н "Лозенец" ул. "Д. Хаджи,2-54, представлявано от Здр, Райчев
ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Кн, 20, сумата в размер
на 33.95 лв. /тридесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща дадена без
основание "такса бързо разглеждане на кредита" по Договор за кредит № ********** от
05.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба в съда - 13.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Ви,ООД, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
"Лозенец" ул. "Д. Хаджи,2-54, представлявано от Здр, Райчев да заплати на И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Кн, 20, направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 100.00 лв., представляваща заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, "Ви,ООД, ЕИК,8, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н "Лозенец" ул. "Д. Хаджи,2-54, представлявано от Здр, Райчев
ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." с БУ,004, с адрес гр. София ж. к.
"Манастирски лИ.ди", бл. 112, вх. "А", ет. 2, оф. 11, представлявано от адв. Д. М. М. -
Управител сумата в размер на 760. 00 лева с ДДС, за оказана правна помощ по делото на
ищеца И. К. Д., ЕГН ********** от гр. София, ул. Кн, 20.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в дв,дмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9