РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Перник , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260052 от 3.11.2020 г. по гр. д. № 1335/2019 г. на РС – Радомир, "Леяро
ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД е осъден да заплати на Р.Я. сумата 170лв. -
незаплатени командировъчни пари за периода 02.11.2017 г. - 17.11.2017 г., както и за
22.08.2018 г. и 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът с пр. осн.
чл. 215 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1200лв., както и иска с
пр. осн. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 215 КТ за сумата от 240 лева - лихва за забава за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р.Я. иск с пр.
осн. чл. 285 КТ за осъждане на ответника "Леяро ковашки машиностроителен комплекс"
ЕООД, да заплати на ищцата сумата от 2679 лева - паричната равностойност на безплатна
предпазна храна за периода от 11.01.2016 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 865лева - лихва за забава върху
посочената главница за периода от 11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.
Недоволна от решението е останала Р. В. Я., която го е обжалвала в частта, в която
исковете не са уважени. В жалбата основно се възразява, че съдът не е прецизирал
1
документите по делото, както и действащи наредби във връзка с претенцията, както и
специално е отразено в тр. договор – специфичния характер на работата на ищцата.
Престираната работа именно затова е и втора категория труд. Съдът не е обсъдил и
колективния тр. договор относно изплащане на храната в предприятието. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част от въззивната инстанция с уважаване изцяло на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната
част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с пр. осн. чл. 215 КТ
Предявеният иск за командировъчни пари е за сумата 1200 лв. и за периода 01.01.2017
г. - 31.12.2018 г. Съгласно чл. 215, ал. 1, вр. чл. 121 КТ работодателят дължи обезщетение
при командировка -пътни, дневни и квартирни пари, когато нуждите на предприятието
налагат полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника, при условията
и в размери определени от МС, които са в случая са регламентирани в Наредбата за
командировките в страната /НКС/. Установява се от доказателствата по делото, в т. ч. копие
от трудова книжка, че ищцата е започнала работа по трудов договор № ***г. в "Метал
Трейд 666" ЕООД, гр. Р. в цех ЕСДЦ като "***" за периода от 11.01.2016 г. до 01.09.2017г.,
с посочено място на работа, съвпадащо със седалището на работодателя. От 01.09.2017г. на
осн. чл.123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение на ищцата е запазено и продължено с
нов работодател, като ищцата е преминала на работа в ответното дружество "Леяро ковашки
машиностроителен комплекс" ЕООД, гр. Р. на същата длъжност и място на работа, като
считано от ***г. трудовото правоотношение е прекратено от работодателя – ответник, на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Независимо, че ищцата е била работник в ответното дружество от
***г., то предвид изричната императивна норма на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ за задълженията
към ищцата, възникнали преди промяната на работодателя, в резултат на която има
преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи, както е в разглеждания случай /чл.123, ал. 1, т. 7 КТ/,
отговарят солидарно /изцяло и пълно/ работодателят прехвърлител „Метал Трейд 666"
ЕООД и работодателят приобретател- ответникът "Леяро ковашки машиностроителен
комплекс" ЕООД. Солидарната отговорност е предвидена в закона в полза на кредитора и
няма пречка той да не се възползва от нея, като предяви претенция за задълженията само
срещу някой от солидарно отговарящите, както е в случая. С оглед на това и предвид чл. 66,
2
ал.3 от КТ за "място на работа" на ищцата се счита границите на населеното място на
територията, където е седалището и управлението на работодателя „Метал Трейд 666"
ЕООД – гр. Ра., съответно – на работодателя "Леяро ковашки машиностроителен комплекс"
ЕООД - гр. Р., и при положение, че не е уговорено друго и не следва от характера на
работата. *** не попада в нито една от изброените категории лица в чл.6, ал. 1, т.1, т.2 и т.3
от НКС (предвид присъщите за работата им характеристики) – за да може да се приеме, че
мястото му на работа следва от естеството на задълженията /Решение № 114/09.05.2016 г. по
г.д. № 6100/2015, III г.о. на ВКС/. Следва извод, че в случаите в които ищцата е изпълнявала
служебните си задачи извън границите на населеното място на ***, същата се счита за
командирована, и обратното, което следва и по аргумент на противното от чл. 6, ал. 1, т.2 от
НКС.
От заповеди (№ *** г., № *** г.,№ *** г, № *** г., № *** г. № *** г., № *** г. и
***г.) и първоначалната и повторна съдебно-счетоводна експертизи /ССч.Е/ се установява,
че за процесния период /01.01.2017 г. - 31.12.2018 г./, работодателят „Метал Трейд 666"
ЕООД, съответно "Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, е разпоредил на
осн. чл. 120, ал. 1 КТ, съответно чл. 121, ал. 1 КТ извършването на трудовата функция на
ищцата във ВМВ „Метал“ ЕООД, гр. И. – за 22 раб. дни и 12 раб. дни; в "Еврометал" ЕООД,
работно място – корпус "Червена могила" – "Булмашинъри Ентерпрайсис" ООД - гр. П. – за
1 раб. ден, 3 раб. дни, 5 раб. дни; в "Метал Трейд 666" ЕООД в цех Скрап база – гр. П. – за
24 раб. дни; в "Еврометал" ЕООД – гр. П., работно място – база "Камет"- гр. П. – за 1 раб.
ден и 1 раб. ден, или общо 69 работни дни. При определяне на дните следва да бъде
съобразено, че изискването на чл. 120, ал. 1 КТ - временното извършване на друга работа от
работника да бъде осъществявано в същото населено място или местност, не е изпълнено,
тъй като разпореденото със заповеди № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. извършването на
трудовата функция на ищцата в *** се намира извън границите на населеното място на ***,
поради което съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 120 КТ, независимо от
посоченото пр. основание в горепосочените заповеди, а се касае за командироване по чл.
121 КТ, тъй като ищцата реално се е намирала извън *** за изпълнение на трудовите си
функции, т. е. извън мястото на постоянна работа, определено с трудовия договор. В тази
връзка без значение е дали се променя характерът на работа, след като е налице едностранна
промяна на работното място, което по своята същност е командировка по см. на чл. 121 КТ.
По арг. от чл. 19, ал. 2 от /НКС/, командированият има право на дневни командировъчни
пари за дните, през които изпълнява трудовите си задължения в рамките на "работното
време", т.е. за реално отработените дни. В периода от 25.05.2017 г. до 25.06.17 г. и в периода
от 02.11.2017 г. до 17.11.2017 г., когато същата е била командирована във ВМВ "Метал"
ЕООД, гр. И., ищцата е ползвала общо 5 дни платен годишен отпуск, които следва да бъдат
приспаднати от така посочения период. Въз основа на горното и съответните изчисления,
въззивният съд приема, че за процесния период, в който е работила в „Метал Трейд 666"
ЕООД, съответно в "Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД ищцата е била
командирована общо за 64 работни дни и има право да получи обезщетение под формата на
3
дневни командировъчни пари за изпълнение на трудовите си задължения извън мястото на
постоянната й работа – гр. Р., което е в размер на 640 лв., съгласно чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1 от
НКС - по 10 лева на ден – дневни, без преспиване, като пътните са били заплатени
служебно, и съгласно установеното от двете ССч.Е. Не се доказва работодателят да е
компенсирал по друг начин – чрез допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 2
от НКС, ищцата за така положения извън мястото й на работа труд. Нарушаването
/неспазването/ на законоустановените изисквания за реда на командироване няма за
последица отпадане на задължението на работодателя по чл. 215 КТ за заплащане на
командировъчни пари или извод за липса на командировка и недължимост на парите за нея
в нормативно предвидения размер /Решение № 123/14.03.2011 г. по г.д. № 1167/2010, ІV г.о.
на ВКС/. Т.е. независимо дали има издадена командировачна заповед и/или др. писмени
доказателства за командироване, съответно доказващи изразходваните дневни пари,
полагащите се дневни пари се дължат безусловно, само поради самия факт на
командироването, за разлика от пътните и квартирните пари - по арг. от чл. 19, ал. 2 и 32 от
НКС. Поради това и искът по чл. 215 КТ е основателен в размер на полагащите се дневни за
период от 64 дни и за сумата от 640 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно
е неоснователен за разликата до предявения размер от 1200 лв.
Обезщетението по чл. 215, вр. чл. 121 КТ не е срочно и работодателят изпада в забава
след покана, каквато не се доказва да е отправяна преди исковата молба. Работодателят е
поканен да плати едва с подаване на исковата молба и от този момент е дължима законна
лихва върху присъдената сума до окончателното изплащане на задължението, като искът по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 240 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. е
неоснователен.
По иска с пр. осн. чл. 285 КТ
Предявеният иск за паричната равностойност безплатна предпазна храна е за сумата
от 2679 лева и за периода 11.01.2016 г. - 14.11.2019 г. Според чл. 285 КТ на работници и
служители, работещи в предприятия със специфичен характер и организация на труда,
работодателят осигурява безплатна предпазна храна и/или добавки към храната, като
условията и редът в случая са регламентирани в Наредба № 11/21.12.2005 г., в чл. 2 от която
кръгът на правоимащите работници е очертан подробно и изчерпателно посредством
видовете работи със специфичен характер на труда, конкретните условия, място и естество
на работа, придаващи специфичен характер по смисъла на чл. 285, ал. 1 КТ. Предвид
изрично придаденото й от чл. 285, ал. 1 КТ целево предназначение, следва че правото на
безплатна храна е, когато видът на извършвана от работника работа е по необходимост
свързана с вредни или опасни за здравето условия на труд, т.е. само работещите при риск от
вредните последици работници, поради конкретните условия, място и естество на работа,
придаващи специфичен характер.
4
Съгласно длъжностна характеристика на длъжността "***" сред основните
задължения за длъжността са:
******************************************************** В длъжностната
характеристика изрично е посочено, че за длъжността "***" няма специфични условия на
труд.
Горепосочените основни задължения за длъжността на ищцата "***" съпоставени с
изчерпателно описаните в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. видове работи,
обосновава извод, че възложените функции и извършваната работа от ищцата не попадат в
категорията работници, полагащи труд при вредни или специфични условия и рискове за
живота и здравето. *** не попада в нито една от изброените категории лица или видове
работи в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г., а с оглед условията на трудовата й
заетост при работодателя, липсват основанията за специфичен характер на труда на ищцата,
включени в чл. 2, ал. 1, т. 1-14 от Наредба № 11/21.12.2005 г. По-конкретно естеството на
трудовите задължения и работата на ищцата като *** не е непосредствено във
производството, преработката, добива и горещата обработка и обогатяване на чугун,
стомана, феросплави, черни и цветни метали, въглища или оловни акумулатори, съгласно
нормативно уредените предпоставки на чл. 2, ал. 1, т.10 от Наредба № 11/21.12.2005 г.
Следователно ищцата не е от кръга на лицата по чл. 2 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. и не
е налице и задължение на работодателя да осигурява безплатна храна на ищцата на
основание чл. 285 от КТ и Наредба № 11/2005 г. Този извод на съда се потвърждава освен от
длъжностна характеристика за длъжността "***", така също и от повторната ССч.Е, според
която при оценка на риска е изготвена Карта за оценка на работно място в „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс" ЕООД, участък "Скрапобаза", длъжност "***", и за
посочената длъжност няма специфични условия на труд, съответно - ищцата не е била
включена в заповед, издадена от управителя на ответното дружество за определяне на
работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея.
Правото на безплатна предпазна храна за работниците, които работят при
специфични условия и рискове за живота и здравето, произтича от закона – чл.285 КТ и
Наредба № 11/21.12.2005 г. Поради това без значение е, че в клаузата на чл. 44, ал.4, б. „б“
от действащия при ответника за процесния период КТД, в сила от 15.08.2016 г., действащ за
срок от две години /до 15.08.2018 г./, е предвидено работодателят да осигурява тонизиращи
напитки /за работници – нощна смяна/, противоотрови и предпазна храна. Ако работникът
не попада в приложното поле на Наредба № 11/21.12.2005 г., както е в случая, няма
основание да му се предостави безплатна храна по чл. 285 КТ, тъй като не зависи от
преценката и волята на работодателя, респ. между страните по трудовото правоотношение
или по колективен трудов договор и не е в техните правомощията да установяват нови
основания за безплатна храна, които са различни от нормативно уредените предпоставки.
Съответно недопустимо е към определените по Наредба № 11/21.12.2005 г. категории
работници и видове работи да се включват по аналогия и други такива. Ето защо, искът по
5
чл. 285 КТ е изцяло неоснователен.
При неоснователност на главния иск по чл. 285 КТ, неоснователен е и обусловеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата от 865лева.
При тези изводи първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която
искът по чл. 215 КТ е отхвърлен за сумата над 170 лв. до 640 лв., като вместо него се
постанови решение за уважаване на иска и в посочените части – 470 лв. В останалите
обжалвани части решението следва да се потвърди, като страните не доказват направени
разноски по първоинстанционното производство, поради което такива не им се дължат,
независимо от изхода на спора. Въззивната жалба е частично основателна.
По разноските
Страните не доказват направени разноски по въззивното производство, поради което
такива не им се дължат.
С оглед частичната основателност на жалбата, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на ОС Перник сумата от
25 лв., представляваща минимално дължимата държавна такса във въззивното
производството.
Цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. и затова настоящото въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260052/03.11.2020 г. по гр. д. № 1335/2019 г. по описа на
Районен съд – Радомир в обжалваната част, с която искът с правно основание чл. 215 КТ от
Р. В. Я., ЕГН ********** срещу "Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, ЕИК
********* е отхвърлен за сумата над 170 лв. до 640 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, ЕИК *********,
***, да заплати на Р. В. Я., ЕГН ********** от ***, на основание чл. 215 КТ и сумата 470
лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 170 лв. до
уважения с настоящото решение размер от 640 лв./, представляваща обезщетение за
незаплатени командировъчни дневни пари и за периода от 25.05.2017 г. до 25.06.2017 г., за
01.12.2017 г., от 06.12.2017г. до 08.12.2017г., от 18.12.2017г. до 22.12.2017 г., от 10.07.2018
г. до 10.08.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052/03.11.2020 г. по гр. д. № 1335/2019 г. по описа
на Районен съд – Радомир в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, ЕИК *********,
***, да заплати на осн.чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета и по сметка на Окръжен съд –
Перник сумата от 25 лв., представляваща дължима държавна такса във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7