№ 57
гр. Сливен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора К. Г. М.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600594 по описа за 2022
година
за да се произнесе съдът съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.М.а в качеството й на служебен
защитник на подс.А. П. Х. против Присъда № 114/19.09.2022 г. по НОХД №
513/2022 г. по описа на РС-Сливен.
С атакуваната присъда подс. А. А.ов е признат за виновен в това, че на
11.02.2022г. в *** ,отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност
502,70 лв. от владението на собственика им И.Т.П. от гр. Ш., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. На основание
чл.198, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия е
определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години,
редуцирано с една трета.
Така постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на
подсъдимото лице само в частта относно размера на наложеното наказание. В
1
жалбата се твърди, че наложеното наказание се явява крайно тежко и
несъразмерно с оглед извършеното деяние и личността на дееца. Намира се,
че индивидуалната превенция би могла да бъде постигната успешно чрез
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, което
да бъде отложено за изтърпяване в рамките на изпитателен срок от пет
години.
Във втората въззивна жалба, депозирана от упълномощения защитник
се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Сливен, за да „се провери психическата
годност“ на подсъдимия чрез назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза. В жалбата са изложени твърдения наличие на заболяване с
основна диагноза „Умерена умствена изостаналост“. Представено е
допълнение към въззивната жалба от адв. С., в което се излагат допълнителни
съображения в подкрепа на искането за назначаване на КСППЕ, като в
диспозитива на жалбата, се сочи че атакуваният акт е неправилен и
немотивиран. Съдът е сезиран с искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Сливен, за да се провери
обективно здравословното състояние на подсъдимия. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата като несправедлива и налагане на по-леко наказание,
както и промяна на режима на изтърпяване.
В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез защитник на същите
основания.
Представителят на ОП предлага на съда да бъде потвърдена присъдата
като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. поддържа исканията си за отмяна
на присъдата и връщане на първоинстанционния съд, както и намаляване
размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият се присъединява към пледоарията на защитника, изрази
съжаление за случилото се и помоли за снизхождение.
Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания,
изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени
събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
2
жалбата основания, намери следното:
Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е процесуално
допустима – подадена от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционния съдебен акт в законния срок. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
От приобщените по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А. П. Х. живеел в гр. Ш., общ. Т..
В същия град живеел и пострадалия, свидетелят И.Т.П.. Той живеел
сам, в къща находяща се в имот на ***. Подс. Х. знаел, че свид. П. живее сам
в къщата си и предполагал, че ще има пари, които той може да „открадне“.
На 11.02.2022г. рано сутринта подс. Х. отишъл до имота, в който
живеел св. П. и след като прескочил оградата влязъл в двора. По това време
пострадалият П. се намирал в жилищните помещения на дома си, вратата към
които била заключена. Около 07,30 часа свид. П. се насочил към входна
врата, тъй като имал намерение да излезе на двора. Подсъдимият забелязал
това и приклекнал в непосредствена близост до вратата като по този начин се
скрил. Пострадалият П. отключил и отворил входната врата, а в този момент
подс. Х. се изправил и го блъснал силно в областта на гърдите. П. залитнал в
посока назад и навътре в коридора към жилищните помещения, но се подпрял
на стената и останал прав. Подсъдимият го последвал и също влязъл в
коридора, където започнал да му вика да даде ключовете, които държал в
ръка. Пострадалият не дал въпросните ключове, а в опит да уплаши
подсъдимия започнал да вика „В,В“- за да създаде впечатление, че в къщата
има и друг човек. Подсъдимият знаел, че П. е сам и викайки „Къде е той?“,
отново блъснал силно пострадалия в областта на гърдите, от което той паднал
върху намиращ се в коридора фотьойл.
След това подс. Х. влязъл в жилищните помещения на къщата и
започнал да отваря чекмеджета и шкафове като изваждал и разхвърлял
намиращите се там вещи, надявайки се да намери пари. В това време свид. П.
се изправил и влязъл в стаята, в която спял. Тъй като не намерил пари
подсъдимият отново се насочил към пострадалия и блъскайки го силно го
съборил върху леглото. Свид. П. паднал по гръб, а подс. Х. го хванал с ръце
за дрехите в областта на гърдите и започнал силно да го блъска и притиска
3
като по този начин го задушавал, викайки същевременно „къде са парите,
къде са парите“. Пострадалият отговорил, че няма пари, но подсъдимият
отново започнал да търси из чекмеджетата, при което в едно от тях намерил
плик. В този плик свид. П. държал парите си - общо 502,70 лева във вид на 10
банкноти, с номинална стойност по 50 лева и монети на обща стойност 2 лева
и 70 стотинки. Подс. Х. отворил плика и видял намиращите се в него пари,
след което го взел и излязъл от дома на пострадалия, като побягнал по
улицата в северна посока.
Веднага след описаното по-горе, чрез свои близки пострадалият П.
сигнализирал за случилото се в РУ на МВР- Т.. На място пристигнали
полицейски служители, а чрез извършен оглед на местопроизшествие било
започнато настоящото наказателно производство. Междувременно по случая
се провели и оперативно-издирвателни мероприятия от служители, сред
които бил свидетеля Д. Панев. При това, въз основа и на описанието, което
дал пострадалият за външния вид на извършителя на деянието, били
установени данни, че извършител на същото е подс. Х..
При проведена беседа с последния, подсъдимият признал за стореното
като разказал как е извършил и самото деяние. С протокол за доброволно
предаване от 11.02.2022 г. , подс. Х. предал на служител от РУ на МВР- Т.
пари на обща стойност 32 лева - банкнота от 20 лева, банкнота от 10 лева, 3
монети от по 50 стотинки, монета от 20 стотинки и 3 монети от по 10
стотинки. За тези пари обяснил, че са част от тези, които взел от дома на
пострадалия П. и които не успял да похарчи. По отношение на останалите
пари обяснил, че са били в банкноти от по 50 лева и ги е скрил в някаква
слама в дома си, но полицейските служители не успели да установят тяхното
действително местонахождение.
Междувременно, при започналото разследване бил проведен разпит на
пострадалото лице. При даване на показанията същият отново подробно
описал външния вид на лицето, което е влязло в дома му. В тази връзка
незабавно след въпросния разпит било проведено следственото действие
разпознаване на лица. Свид. П. разпознал подс. Х. като извършител на
описаното по-горе деяние.
В хода на разследването е назначена експертиза на запис от система за
видеонаблюдение, на който се вижда подс. Х. след извършване на деянието -
4
външният му вид и посоката на движение, които изцяло съответстват на
заявеното от самия него и от св. П..
В хода на въззивното съдебно производство е изготвена комплексна
психолого-психиатрична експертиза, от заключението на която се установи,
че подсъдимият А. П. Х. не страда от психично заболяване. Вещите лица са
констатирали, че подсъдимият е с интелектуален дефицит в рамките на лека
умствена изостаналост при социална и педагогическа занемареност у
примитивна личност без образователно ниво, неграмотен. Експертите
заключват, че подсъдимият е в състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и дава достоверни обяснения за тях. След
извършване на деянието същият не е изпаднал в продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, което да нарушава способността
му да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. В съдебно заседание вещите лица посочват, че подсъдимият
няма психично заболяване, няма шизофрения, няма полярно ефективно
разстройство, няма референтно депресивно разстройство. Няма данни за
психотична симптоматика в смисъла на налудни идеи, дерелизационни
изживявания, деперсонализационни изживявания. Посочват още, че лицето
няма умерена умствена изостаналост, а е с лека такава при социална и
педагогическа занемареност, без образователно ниво и неграмотен.
Експертизите са изготвени от вещи лица, в чиято професионална
компетентност настоящият съд няма основание да се съмнява. Обосновано с
научни аргументи е отговорено конкретно и разбираемо на всички поставени
въпроси, след съобразяване на събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства. Предвид изложеното, настоящият съд кредитира
заключенията на съдебно-техническата, съдебно-медицинската и психолого-
психиатрична експертизи и намира, че техните заключения са правилни.
В хода на проведеното въззивно следствие са разпитани като свидетели
П.Х.И., майка на подсъдимия, и Л.А.Д., сочещ се за биологичен баща на
подсъдимия, с цел правилното решаване на делото. Показанията на двамата
свидетели допринасят за допълване на характеристичните данни, В частта, в
която тези показания фактически оспорват авторството на деянието,
въззивният съд не цени, доколкото същите са в противоречие с целокупния
доказателствен материал.
5
При категорично изяснена фактическа обстановка правилни са изводите
на първостепенният съд, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е обвинен от прокурора. Подс. Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2022г. в гр. Ш. като употребил за това
сила, отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 502,70 лева от
владението на И.Т.П., от гр. Ш., с намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна престъплението е установено по категоричен начин от
събраните доказателства. Безспорно е установено авторството на деянието.
Няма спор по предложената от прокурора и приета за установена от съда
фактология, нито относно правната квалификация на деянието. Обоснован е
изводът на районния съд, че подсъдимият е извършил престъплението с пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Този извод изцяло се гради
на доказателствената съвкупност, включително се извежда от обясненията на
подс. Х., дадени в хода на досъдебното производство, които като съответни на
останалите доказателствени източници, получават кредит на доверие. Поради
това атакуваната присъда е правилна и законосъобразна в частта, с която
подсъдимият е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.
Въззивният съд констатира неправилност на присъдата в частта относно
наложеното на подсъдимия наказание. При законодателно установени
граници на наказанието за престъплението по чл.198, ал.1 от НК от три до
десет години „лишаване от свобода“, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подс. Х. в размер от пет години „лишаване
от свобода“, което предвид нормата на чл. 373 ал.2 от НПК, е намалил с 1/3
като е приложил материалноправната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК. В
резултат на редукцията подс. Х. е осъден да изтърпи наказание от 3 години и
4 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален общ режим. С оглед на
оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че при определяне
на наказанието съдът е констатирал като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и искреното му
разкаяние. Като отегчаващи отговорността съдът е приел лоши
характеристични данни, без да посочи конкретно в какво се изразяват те, нито
от които доказателствени източници произтича този извод. Настоящият
съдебен състав установи от приложената на л. 63 от досъдебното
6
производство характеристична справка за подсъдимия /изготвена от
полицейски инспектор при РУ Т./, следните характеристични данни – не
осъждан, безработен, безделник, обикалящ улиците на гр. Ш., като проверява
кошовете за смет за наличието на вещи и предмети. Няма установени данни
за склонност към хазарт и сексуални отклонения в поведението му, но е
склонен към агресивно поведение, избухливост и създаване на конфликти. По
отношение на лицето в централния полицейски регистър има три броя
заявителски материали за извършени от Х. престъпления по чл. 194, ал. 3 от
НК, прекратени по чл. 61 от НК и по чл. 218Б от НК, но доколкото липсва
информация по тях да са налице влезли в сила осъдителни присъди
/справката за съдимост не съдържа осъждания/, тези факти не биха могли да
обосноват значителна тежест като отегчаващо отговорността обстоятелство
във вреда на подсъдимия. Следва да се отчете също така и оказаното от
подсъдимия съдействие на органите на досъдебното производство, доколкото
същият е разказал подробно за случилото се и именно въз основа на
предоставената от него на полицейските служители информация,
своевременно е изяснен механизмът на извършване на деянието. При
наличните смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто
съдебно минало, разкаяние за извършеното, съдействие в досъдебното
производство, ниското интелектуално ниво и правна култура на лицето,
частично възстановяване на имуществените вреди на пострадалия, част от
които СлРС е пропуснал да отчете, наказанието определено от
първоинстанционния съд, се явява завишено. Същото следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер малко над минималния предвиден в закона, а именно 4 години
„лишаване от свобода“, което след приложението на чл.58а, ал.1 от НК и
намаляването му с една трета, следва да се наложи в размер на две години и
осем месеца „лишаване от свобода“. Този размер на наказанието според
съдебния състав се явява съответен на обществената опасност на дееца и на
деянието. От друга страна, размерът на наказанието и необремененото
съдебно минало на подсъдимия, позволяват изпълнението на така наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок.
Според съда, следва изпълнението на наложеното на Х. наказание от две
години и осем месеца „лишаване от свобода“ да се отложи с изпитателен срок
от четири години на основание чл.66 от НК, като и условното осъждане на
7
лицето би постигнало в пълна степен целите на наказанието. Съдът също така
намира, че в рамките на изпитателния срок за период от една година е
необходимо подсъдимият да търпи и пробационна мярка "Включване в
програми за обществено въздействие". Както вече бе упоменато подсъдимият
е безработен, със социална и педагогическа занемареност, без образователно
ниво и неграмотен. Поведението му се характеризира с неспазване на
общоприетите морални правила и норми, и законовия ред. Пробационната
мярка се очаква да въздейства допълнително върху интелектуалното и
поведенческо ниво на подс. Х..
Самопризнанието пред съда не може да бъде отчитано като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК, за която подсъдимия
получава редукция на наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. В
конкретния случай липсват основания за прилагане разпоредбата на чл. 55 от
НК – не са налице многобройни смекчаващи или изключителни
обстоятелства. В този смисъл присъдата следва да се измени в частта относно
наказанието.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест са възложени направените от
държавата разноски по разследването.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се измени само в частта относно наказанието, като окончателният размер на
последното се намали на 2 години и осем месеца „лишаване от свобода“. В
останалата й част като правилна и законосъобразна първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 114/19.09.2022 г. по НОХД № 513/2022 г. по
описа на РС-Сливен, в частта относно наказанието, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на определеното преди приложението на чл.58а, ал. 1 от НК
наказание на подс. А. П. Х. от пет години „лишаване от свобода“ на четири
8
години „лишаване от свобода“, а след приложението на чл.58а, ал.1 от НК –
от три години и четири месеца „лишаване от свобода“ на ДВЕ ГОДИНИ и
ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
ОТЛАГА на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 67, ал. 3 от НК през изпитателния
срок подсъдимият А. П. Х. с ЕГН ********** да изпълнява за период от една
година пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр чл. 42б, ал. 4 от НК –
"Включване в програми за обществено въздействие".
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА А. П. Х. ЕГН **** от гр.Ш., общ.Т., С., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Сливен направени в
хода на въззивното следствие разноски в размер на 909.40 / деветстотин и
девет лева 0.40лв/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9