Определение по дело №3416/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 02.06.2020 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3416 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

            На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответника В.М.К. е съществувал валиден договор за мобилни услуги от 30.09.2013 г., подновен на 03.06.2016 г. със срок до 03.06.2018 г., допълнително споразумение от 19.10.2016 г. със срок на действие до 19.10.2018 г. и договор за лизинг, по силата на които ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Gold на изплащане. Твърди, че за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г. ответникът е потребил мобилни услуги на стойност 184,96 лв., които не е заплатил. Не е заплатил и лизингови вноски в размер на 322,81 лв. за периода след месец април 2017 г. до месец септември 2018 г. Поради неплащане на задълженията ищецът е прекратил едностранно договорите за предоставяне на мобилни услуги, а вземанията по договора за лизинг е обявил за предсрочно изискуеми в съответствие с общите условия, приложими към лизинговите договори.

За стойността на незаплатените мобилни услуги ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги по договора за мобилни услуги, сключен с ответника, в размер на 184,96 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 04.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното заплащане на сумата, както и да бъде осъдена ответникът да му заплати лизингови вноски по договора за лизинг в размер на 322,81 лв. за периода след месец април 2017 г. до месец септември 2018 г.

Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

            Представя писмени доказателства: договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 03.06.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 03.06.2016 г., декларация – съгласие, декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 19.10.2016 г., договор за лизинг, записи на заповед, общи условия на договори за лизинг, копие на лична карта (гръб), приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 19.10.2016 г., декларация – съгласие, фактури, кредитно известие, общи условия.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В.М.К. чрез назначения си особен представител адвокат М. оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Намира договора за мобилни услуги от 03.06.2013 г. за нищожен поради обстоятелството, че е сключен само от ответника, който към този момент е бил непълнолетен без съгласието на родител или попечител. По същите аргументи намира за нищожни приложените към исковата молба писмени документи от 03.06.2013 г. – приложение – ценова листа и декларация – съгласие, а допълнителните споразумения към договора за мобилни услуги счита, че не са породили правно действие, тъй като са споразумения към предходен договор за мобилни услуги, който не е породил действие като сключен от непълнолетно лице без съгласието на родител или попечител. Сочи, че представения с исковата молба запис на заповед не може да бъде предявен от лицето Мариета Христова Калеева, а само от изпълнителния директор на „Теленор България“ ЕАД и липсва пълномощно за упълномощаване на друго лице. Твърди, че към договора за лизинг липсва приемо-предавателен протокол, удостоверяващ че мобилното устройство е предадено във владение на ответника. Сочи, че ответникът не дължи никакви суми на ищеца, тъй като фактурите са издавани на името на друго лице – Мая Георгиева К., а ако се приеме, че това лице е родител на ответника, то същите е следвало да се издават на името на ответника, който към датата на издаването им вече е бил пълнолетен. Сочи, че посочените суми във фактурите са грешни и че фактурите не са връчени на ответника. Счита, че предявяването на иска е преклудирано. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът му дължи лизингови вноски, тъй като не е предоставено счетоводно извлечение за направените от ответника плащания. Твърди, че от съдържанието на договора за мобилни услуги не става ясно кой от абонаментните планове е избран от ответника. Сочи, че няма данни по делото дали ответникът е грамотен и е могъл да разбира свойството и значението на подписаното от него, както и дали се е запознал с общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на лихвата. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Моли преди насрочване на делото и в първото съдебно заседание да бъде постановено изплащане на дължимото възнаграждение на особения представител, а ако делото продължи в повече от две съдебни заседания да бъде задължен ищецът да довнесе допълнително възнаграждение.

            Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане, дължимо на основание договор за мобилни услуги, а съединен с него при условията на обективно кумулативно съединяване е осъдителен иск с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг.

За уважаване на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави през процесния период мобилни услуги на ответника, а по иска за лизингови вноски – съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника лизинговите вещи.

Особеният представител на ответника е въвел в процеса правоизключващи възражения за нищожност на договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения към него, чието установяване е в негова тежест, както и правопогасяващо възражение за погасяване на вземането за лихва по давност.

            Тъй като ищецът основава претенцията си на договори, сключени с потребител, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите и общите условия към тях, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за индивидуалното им уговаряне.

            Не са налице права и обстоятелства, които се признават.

            Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

            Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК и с оглед изричното оспорване от страна на особения представител на ответника на размера на дълга, на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства в тази насока.

            Искането на особения представител за заплащане на дължимото възнаграждение е неоснователно, тъй като същото се дължи при приключване на съдебното производство в съответната инстанция съгласно Определение № 300 от 16.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2246/2017 г. на ВКС, ІV г.о.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 31.07.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА проекта на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на определението.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника за изплащане на дължимото възнаграждение преди приключване на съдебното производство в настоящата инстанция.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Определението да се съобщи на страните, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: