№ 180
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502959 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ВЛ. Д. С., ЕГН **********
и ЕЛ. ЛЮБ. С., ЕГН **********, и двамата от гр. Асеновград, ул.***, против
решение № 260334 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 88/2021 г., по
описа на Районен съд-Асеновград, с което по иск с правно основание чл.109
от ЗС, предявен от ЕЛ. Д. Т., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул.“***, са
осъдени да премахнат ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча
на височина от 2,70м. до 3,00м. на сграда с идентификатор №00702.522.31.2
по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“***, предназначение:
хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ 25 кв.м.,както и да
възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв.м. на южната
фасада на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
1
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
основателна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата ЕЛ. Д. Т., ЕГН **********, с който се взема становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искови претенции с правна
квалификация чл.109 от ЗС, предявени от ЕЛ. Д. Т., ЕГН ********** , за
осъждане на ответниците ВЛ. Д. С., ЕГН ********** и ЕЛ. ЛЮБ. С., ЕГН
**********, да преустанови неоснователните си действия, с които смущават
правото на собственост на ищцата, като премахнат ограждащите стени и
покривна стоманобетонова плоча на височина от 2,70м. до 3,00м. на сграда с
идентификатор №00702.522.31.2 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр.
Асеновград, ул.“***, предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1,
застроена площ 25 кв.м.,както и да възстановят топлоизолацията и мазилката
върху площ от 6 кв.м. на южната фасада на първи жилищен етаж,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.522.31.1.2
по КККР на гр. Асеновград.
В исковата си молба ищцата е изложила съображения , че заедно с
наследниците на Георги Тодоров е собственик на първи жилищен етаж от
сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 00702.522.31.1.2
по КККР на гр. Асеновград, ведно с ½ идеална част от приземния етаж, заснет
като СОС 00702.522.31.1.1 и от поземления имот с идентификатор
00702.522.31 по КККР на гр. Асеновград. Ответниците притежават при режим
на СИО втория етаж от същата сграда, останалата ½ идеална част от
приземния етаж и дворното място, като са собственици и на построения в
дворното място през 1985г. гараж с идентификатор 00702.522.31.2, с площ от
25 кв.м. Реалното ползване досежно дворното място и приземният етаж е
2
разпределено между съсобствениците с решение №64/12.01.2004г. по гр.д.
№105/2003г. по описа на РС-Пловдив и решение №1488/08.11.2011г. по
в.гр.д.№1690/2011г. по описа на ОС-Пловдив. През 2017г. ответниците и без
съгласието на ищцата , извършили ремонт на гаража , като увеличили
височината му с 30см. и го покрили с плътна стоманобетонова плоча,
долепена до южната фасада на първи жилищен етаж. С това разрушили около
6 кв.м. от топлоизолацията на сградата и от мазилката на южната й
фасада.Твърди се, че така реализираното строителство на ограждащи стени и
покривна стоманобетонна плоча на височина от 2,70м. до 3,00м. променяло
обема и площта на разрешеното през 1985г. строителство на гараж и поради
това накърнявало правото на собственост на ищцата.Сочи се от ищцата, че с
извършеното строителство от ответниците се намалявало разстоянието от
покривната плоча на гаража до прозорците на хола на собственото й жилище,
находящо се на първия етаж от сградата и създавало предпоставки за по-
лесно проникване на хора и животни през прозорците в жилището й и за
навлизане на влага , тъй като се намалявала топлоизолационната площ на
южната фасада на сградата, ограничавала се напълно възможността за
проветрение на изба №4 от приземния етаж, което помещение й е било
разпределено за ползване от съда, променяла се гледката от прозорците,
променяла се южната фасада, която е обща част на сградата, водите от
покривната плоча се оттичали в частта от дворното място, разпределено й за
ползване.
Ответниците оспорват предявените искове и настояват за отхвърлянето
им като неоснователни. Не оспорват , че са собственици при режим на СИО
на жилището , находящо се на втори етаж от жилищната сграда, ведно с ½
идеална част от приземния етаж и дворното място, както и че между страните
е разпределено реалното ползване на дворното място и приземието. Не
оспорват, че са собственици на построения през 1985г. в дворното място
гараж,в частта разпределена им за реално ползване. Твърдят, че целостта на
покривната плоча на гаража била силно увредена, поради което през 2017г.
извършили ремонт на сградата , за което им било издадено и разрешение за
строеж №161/21.06.2017г. от главния архитект на Община Асеновград.
Оспорват твърденията на ищцата , че с извършения ремонт на гаража са
нарушили целостта на изолацията на южната фасада и на мазилката на
сградата , както и да смущават по този начин правото на собственост на
3
ищцата.
За да постанови обжалваното сега решение и да уважи исковите
претенции, районният съд е приел , че с извършения от ответниците през
2017г. ремонт на гаража, чрез който е увеличена неговата конструктивна
височина с 30 см. , се засяга правото на собственост на ищцата. Посочил е , че
е променен обема и площта на съществуващия преди това гараж, зазидан е
един прозорец на помещение в приземния етаж, използвано от ищцата,
плочата на гаража е на височина под един метър от прозореца на жилището
на първия етаж. Всичко това пречи на пълноценното упражняване на правото
на собственост на ищцата, тъй като завзема допълнителна площ от
поземления имот, препятства достъпа на светлина и въздух до помещението,
чийто прозорец е зазидан, създава възможност на хора и животни да
проникнат в жилището на първия етаж.Посочил е , че топлоизолацията на
жилищната сграда с площ от около 6 кв.м. , определена с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК, е разрушена чрез извършения от ответниците ремонт на
гараж, при който едната от стените му е долепена до фасадата на сградата,
поради което предявеният иск за възстановяване на 6 кв.м. от топлоизолация
и мазилка на южната фасада на първи жилищен етаж също е основателен и
следва да бъде уважен.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Безспорно е по делото между страните, че ищцата е съсобственик на
първи жилищен етаж от сграда, съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград, ведно с ½
идеална част от приземния етаж, заснет като СОС 00702.522.31.1.1 и от
поземления имот 00702.522.31 по КККР на гр. Асеновград. Ответниците
притежават при режим на СИО втория жилищен етаж от същата сграда,
останалата ½ идеална част от приземния етаж и дворното място, като са
4
собственици и на построения в дворното място през 1985г. гараж с
идентификатор 00702.522.31.2. Съгласно протокол №205 от 01.11.1985г.,
издаден във връзка с разрешение за строеж № 239/01.11.1985г. размерите на
гаража са 5.85/3.70 м. и югоизточната му ограждаща стена равни с
югоизточната фасада на жилищната сграда в имота. Реалното ползване
досежно дворното място и приземния етаж е разпределено между
съсобствениците с решение №64/12.01.2004г. по гр.д.№105/2003г. по описа
на РС-Пловдив и решение №1488/08.11.2011г. по в.гр.д.№1690/2011г. по
описа на ОС-Пловдив. През 2017г. ответниците са извършили ремонт на
гаража въз основа на одобрен технически инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж №161/21.06.2017г., предвиждащи подмяна на
стоманобетонна плоча и завишаване на 3 метра на конструктивната височина
на гаража, с размери 8,12 / 3,70 м. , полагане на хидроизолация и циментова
замазка на плочата на гаража за наклон от 1,5%.
От заключенията на вещите лица М.Р. и В.Г. по приетите в
първоинстанционното производство СТЕ, се установява, че ремонтът на
гаража е извършен от ответниците в съответствие с одобрената техническа
документация и издаденото разрешение за строеж №161/21.06.2017г.
Конструктивната височина е завишаване на 2,98 метра, размерите на гаража
са 8/ 3,70 м., наклона на покривната плоча съответства за заложения в
проекта-1,5 %, с поставен улук , с който се събират повърностни води
попаднали върху покривната плоча. Стоманобетонната плоча на гаража е
долепена до фасадата на жилищната сграда и по нея не са констатирани
влажни петна.Прозорецът на жилището на ищцата е на 0,86 м. над нивото на
покривната плоча на гаража.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата
страна И.П. и И.К. се установява,че преди ремонта гаражът е бил по-нисък и
тесен,не е бил долепен до къщата и между двете сгради е имало стълбички ,
водещи до плочата на гаража и до задната част на двора . Сега плочата на
гаража е долепена до фасадата на къщата, на около 80 см. под прозореца на
хола на ищцата и могат да влязат хора и животни.Прозорците на приземието
са зазидани и има миризма на влага.
С оглед на така събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
5
Предявеният по делото негаторен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е средство за
правна защита на собственика на вещта, срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
собственика да упражнява своето право, според предназначението на имота
или в съответния обем на правото.Искът по чл.109 ЗС може да бъде проведен
успешно и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение,
тъй като административният орган, издал разрешителното, има
компетентност само относно техническата допустимост на преустройството
или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на
разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите
съсобственици на общия имот и съдилищата следва да съобразят дали по
същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и
в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват съобразно
предназначението им в съответствие с правата им. Когато увреждащото
въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени
нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без
строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните
правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване
на строеж или част от строеж по реда на чл.109 ЗС и задължението на съда да
осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със
строителните правила и норми, са налице указания по приложение на
материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК
на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действието на ЗУТ, с оглед на
което следва, че наличието на редовни строителни книжа установява само
благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище
на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети
лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС.
С оглед на изложеното и установените факти по делото, въззивният съд
приема, че осъщественият от ответниците през 2017г. ремонт на процесния
гараж,с който е завишена конструктивната му височина с 30 см., не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, тъй като
обективно не създава пречки за нормалното ползване от ищцата на
жилището на първия етаж и на избеното помещение съобразно обичайното
6
му предназначение.Ремонтът на гаража е извършен от ответниците в обема и
при спазване на одобрения проект и разрешението за строеж, в резултат на
което площта на постройката е увеличена и конструктивната височина е
завишаване с 30 см.Спорната постройка попада в частта от дворното място,
разпределена от съда за ползване от ответниците.При това положение в
тежест на ищцата е да установи в процеса,че във вида, в който е изградена, тя
пречи на упражняването на правата й върху съсобственото дворно място и
приземието съобразно уговореното разпределение или на правото й на
собственост на жилището на първия етаж.Такива доказателства по делото не
са ангажирани. Същевременно твърденията на ищцата в исковата молба,че с
извършения от ответниците ремонт на гараж и завишаване на
конструктивната му височина с 30 см. се накърнява правото й на собственост
, като се създават предпоставки за навлизане на влага в жилището й, поради
намаляване на топлоизолационната площ на южната фасада на сградата и
водите от покривната плоча се отичат в частта от дворното място, която е
разпределена за нейно ползване, са опровергани от експертните заключение
на вещите лица, които при огледите не са констатирани влажни петна по
фасадата на жилищната сграда , както и че наклона на покривната плоча на
гаража съответства на заложения в проекта-1,5 %, с поставен улук , с който се
събират повърностни води попаднали върху покривната плоча .
По делото не и е установено , че претендираното от ищцата
намаляване на конструктивната височина на гаража с 30 см. ще намали и
риска от проникване на хора и животни в жилището й на първия етаж.В тази
връзка съдът приема, че при предишното фактическо положение в имота е
съществувала твърдяната от ищцата заплаха за проникване в имота й, при
което между сградата на основното застрояване и гаража са съществували
стълби, водещи до задната част на двора и до плочата на гаража. След
ремонта на гаража от ответниците, покривната му плоча е долепена до
фасадата на жилищната сграда и достъпът до нея е преустановен.
Действително увеличената площ на постройката и на конструктивната
й височина с 30 см., пречи за осветеността на изба №4, която с Решение
№1488/08.11.2011г. по в.гр.д.№1690/2011г. по описа на ОС-Пловдив, е
предоставена за реално ползване на ищцата. По аргумент от чл.113 от
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
7
отделните видове територии и устройствени зони, процесните помещения-
изби могат да бъдат неосветени- без прозорци.Следователно засенчването на
това помещение от гаража на ответниците не пречи на ищеца да ползва
избеното помещение по неговото предназначение.
По изложените съображения въззивният съд намира, че ищцата не е
установила в процеса, че с действията си ответниците препятстват
упражняване на правото й на собственост върху жилището й, находящо се на
първия етаж от жилищната сграда на основното застрояване, както й на изба
№4 от приземния етаж и дворното място, разпределени й за реално ползване,
поради което исковите й претенциии по чл.109 от ЗС за възстановяване на
фактическото положение в имота преди ремонта осъществен през 2017г. ,
чрез осъждане на ответниците да премахнат ограждащите стени и покривна
стоманобетонова плоча на височина от 2,70м. до 3,00м. на сграда с
идентификатор №00702.522.31.2 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр.
Асеновград, ул.“***, и обусловената за възстановят топлоизолацията и
мазилката върху площ от 6 кв.м. на южната фасада на първи жилищен етаж,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.522.31.1.2
по КККР на гр. Асеновград, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на правния спор въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателите направените във въззивното производство
разноски в размер от 40 лева, както и разноските в първоинстанционното
производство в размер от 200 лева.
Тъй като на ищцата, тук въззиваема, не се дължат разноски по делото,
то определението на първоинстанционния съд от 14.09.2021г., постановено
по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което допълнително са й присъдени разноски
по делото , също следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260334 от 27.09.2021 г. и определение
№260907/14.09.2021г., постановени по гр.д. № 88/2021 г., по описа на Районен
съд-Асеновград, I гр.състав , и ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЕЛ. Д. Т., ЕГН
8
**********, от гр. Асеновград, ул.“***, против ВЛ. Д. С., ЕГН ********** и
ЕЛ. ЛЮБ. С., ЕГН **********, и двамата от гр. Асеновград, ул.***, искове с
правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците са да премахнат
ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча на височина от 2,70м.
до 3,00м. на сграда с идентификатор №00702.522.31.2 по КККР на гр.
Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“***, предназначение: хангар, депо,
гараж, брой етажи: 1, застроена площ 25 кв.м.,както и да възстановят
топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв.м. на южната фасада на
първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.522.31.1.2 по КККР на гр. Асеновград.
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Т., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул.“***, да
заплати на ВЛ. Д. С., ЕГН ********** и ЕЛ. ЛЮБ. С., ЕГН **********, и
двамата от гр. Асеновград, ул.***, сумата от 40 лева – разноски за въззивната
инстанция, както и сумата от 200 лева – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9