РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Търговище, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ж. Л. И.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101746 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземане –
за незаплатени суми за потребление на мобилни услуги; за незаплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане; за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент и услуги; за мораторна
лихва, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от
ГПК по Ч.гр.д. № 1359/2024г. по описа на РСТ.
Ищецът – „А1 България“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 645/03.10.2024г. по Ч.гр.д. №
1359/2024г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да
заплати на ищеца: 3616,52 лв., представляваща неизпълнени задължения по
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане, отразени в издадени фактури, в периода 12.08.2021
год. – 26.02.2022 год. и за сумата от 951,00 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от първия ден забава по всеки отделен счетоводен документ
до 23.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2024 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК,
както и направените в производството разноски. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени задължение по
1
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане и издадени фактури за периода 12.08.2021 год. –
26.02.2022 год.
Заповедта е връчена на длъжника и своевременно е подадено писмено
възражение.Указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
по реда на чл.422 ГПК, което обуславя правния му интерес за предявяване на
иска.
Вземането на ищеца произтича от следните фактически обстоятелства:
Между длъжника /ответника/ и „А1 България“ ЕАД (предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) е сключен рамков договор № ********* от
16.01.2018 г. и приложения към него, въз основа на които на ответника са
предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства
на изплащане, чиито цени са начислявани по 1 партида с № М4851803.
Предоставяните услуги са комплексна мобилна телефонна услуга на
мобилен № *******, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен №
*******, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен № *******,
услуга мобилен интернет на мобилен № ******* и услуга мобилен интернет
на мобилен № *******.
Устройствата, продадени на изплащане, са Апарат Nokia 1.4 DS Gray и
Апарат Samsung GalS21Ultra256GB В1 Л2000.
По така посочената партида, за периода от 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.,
ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно
договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България” ЕАД
следните задължения: 762,16 лв. - непогасена сума за предоставени услуги,
както и 1561,00 лв. - непогасена сума за устройство на изплащане.
На 07.03.2020 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения,
рамковият договор № ********* е прекратен за услугите по партидата по вина
на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на
приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България”
ЕАД са начислени неустойки в общ размер на 1293,36 лв..
Общо, претендираната сума е в общ размер на 3616,52 лв.
Сумата от 762,16 лв. – представлява цената на месечни абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
2
09.07.2021 г. до 08.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението
12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия
договор № *********, приложенията към него и Общите условия по партида
№ М4851803. Сумата, от своя страна, е сбор от суми, за които са издадени
първични счетоводни документи – 6 бр. фактури, посочени в таблица 1 на
стр.2 от исковата молба. Фактура № *********/12.01.2022 г. е издадена за
сумата от 127,94 лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 78,39 лв.
и остатъкът е 49,55 лв.
Сумата от 1561,00 лв. – представлява цената на вноските на изплащане
за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.07.2021 г. до
08.02.2022 г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до
26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на
изплащане към рамковия договор № ********* по партида № М4851803.
Сумата, от своя страна, е сбор от суми, които са обективирани в първични
счетоводни документи – 7 бр. фактури, посочени в таблица 2 на стр.2 от
исковата молба.
Сумата от 1293,36 лв. – представлява начислени неустойки. Сумата, от
своя страна, е сбор от суми, за които са издадени следните първични
счетоводни документи – 14 бр., посочени в таблица 3 на стр.3 от исковата
молба. Неустойките са начислена за едностранно прекратяване на рамковия
договор № ********* за услугата по партида № М4851803, по вина на абоната
при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за
отговорност на Приложения № 1 към Договора.
Върху претендираната главница в размер на общо 3616,52 лв. е
начислена и мораторна лихва в общ размер на 951,00 лв., която е формирана,
както следва:
- 211,46 лв. - мораторна лихва върху сумата от 762,16 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
-403,54 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1561,00 лв., претендирана
като неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на изплащане.
Лихвата е начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
-336,00 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1293,36 лв., претендирана
като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2024
3
г.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено съществуване на вземане против ответника за сумите, както
следва:
3616,52 лв.. представляваща сбор от сумите:
1. 762,16 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.07.2021 г. до
08.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до
26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №
*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М4851803.
2. 1561,00 лв. - цената на вноските за изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 09.07.2021 г. до 08.02.2022
г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.),
начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към
рамковия договор № ********* по партида № М4851803.
3. 1293,36 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване
на рамковия договор № ********* за услугите по партида № М4851803, по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора;
4. 951 лв. - мораторната лихва в общ размер., начислена върху
главницата от 3616,52 лв. и която е формирана, както следва:
- 211,46 лв. - мораторна лихва върху сумата от 762,16 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
- 403,54 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1561,00 лв.,
претендирана като неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на
изплащане. Лихвата е начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
- 336,00 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1293,36 лв.,
претендирана като неустойки. Лихвата е начислена за периода от 15.09.2021 г.
до 14.08.2024 г.
Редовно призован в открито заседание, ищецът няма упълномощен
процесуален представител. След насрочване на делото е постъпила молба от
4
ищеца Вх.рег.№ 3633/17.04.2025г.
Ответникът – Е. С. А., редовно уведомен за исковата молба подаде в
законния срок по чл.131 от ГПК писмен отговор. Счита иска за
неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
истинността на документ. Моли да се назначи съдебна почеркова експертиза,
както и съдебна счетоводна експертиза.
В писмения отговор са изложени следните възражения:
-Възражение за изтекла погасителна давност:
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за периодични
плащания, какъвто договор несъмнено е рамков договор №
*********/16.012018 г., е моментът на изискуемостта на съответното
плащане. Съгласно чл.114 от ЗЗД, началният момент на течението на
давностния срок е моментът на изискуемостта на вземането на кредитора, тъй
като тогава той може да търси изпълнение. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. Видно от исковата молба, претендират се парични
задължения за период, излизащ извън рамките на този срок и искът по
отношение на тях следва да бъде отхвърлен /като недопустим/ за
задълженията, погасени по давност.;
- Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо
при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това
правно основание – по чл.92 ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154. ал. 1
от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието
на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на именно това задължение. При така разпредЕ.та
доказателствена тежест ищецът е представил сметки, с начислени парични
суми за плащане включително, начислени неустойки, но без да се сочи
периодът, за който са начислени тези парични суми, нито основанията, заради
които това е сторено. Тази неяснота води до недоказаност на претенцията в
тази част на това основание.;
- Уговорената неустойка е прекомерна и уговорена в противоречие с
5
добрите нрави, поради което е нищожна.
Действително, в Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия
на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 26 от 18.12.2020 г., в
т.7.1.; в Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия на тарифен
план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 49 от 05.02.2021 г., в т. 7.1., в
Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия за ползване на тарифен
план за национален мобилен интернет А1 Surf 10 от 05.02.2021 г., в т. 6.1., в
Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия за ползване на тарифен
план за национален мобилен интернет А1 Surf 10 от 11.02.2021 г., в т. 6.1,
както и в Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия на тарифен
план за мобилна услуга ONE Unlimited Special 26, в т. 7.1, е предвидено, че
при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният
дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси без отстъпка до
края на срока на договора, а когато абонатът е физическо лице, неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси без
отстъпка.
Но, процесиите неустойки имат няколко компонента и не се състоят
само от абонаментите до края на срока на договорите.
Видно от Сметка № **********/21.01.2022г., Сметка №
**********/21.01.2022 г., Сметка № **********/21.01.2022 г., Сметка №
**********/21.01.2022 г., Сметка № **********/21.01.2022 г., "А1 България”
ЕАД ми начислява неустойка - отстъпка от цена на услуги.
Видно от Сметка № **********/21.01.2022г., Сметка №
**********/21.01.2022 г., Сметка № **********/21.01.2022 г., Сметка №
**********/21.01.2022 г., Сметка № **********/21.01.2022 г., "А1 България"
ЕАД ми начислява неустойка - месечни такси.
Видно от Сметка № **********/21.01.2022 г., Сметка №
**********/21.01.2022 г., Сметка № **********/21.01.2022 г., "А1 България"
ЕАД ми начислява неустойка - отстъпки от цена на устройство.
Видно от Сметка № **********/14.09.2021 г., "А1 България" ЕАД ми
начислява обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Следва да се има предвид, че "А1 България" ЕАД не ме е уведомил
надлежно за дълга ми и неговият размер. В случая, паричните задължения са
6
начислявани без знанието ми; тези парични задължения са неправомерни и не
могат да бъдат претендирани. Отделно от горепосоченото, тези парични
задължения са неясни, а именно, не става ясно как е формиран размерът им,
както и на какво основание се претендират.
Прави впечатление, че липсва подробна разбивка на начислените суми.
По този начин, за мен става абсолютно неясно какви парични суми дължа и
съответно за предоставянето на какви услуги ги дължа. Не съм била надлежно
уведомена за дължимите суми и техния произход.
-Оспорва истинността на документ, на осн. чл.193 ГПК, а именно:
Договор с № ********* от 16.01.2018г. Има подпис – за абонат, но този
подпис не е на ответника- Е. С. А., следователно, с така подписаният договор,
не е поела паричните задължения към "А1 България" ЕАД, които произтичат
от този договор.
- В посочените Приложения към Договор № *********, същите
съдържат клауза за едностранна промяна на такси и условия без съгласието на
абоната, предвид което, тази клауза е нищожна съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Съгласно т. 8 от Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия
на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 26 от 18.12.2020 г.,
съгласно която клауза: „А1 България има право да променя МАТ веднъж
годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на Договора по
отношение на Услугите в това Приложение), като я индексира с обявения от
НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година
(Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-
голям от 1 %. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през
следващата година“.
Съгласно т. 8 от Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия
на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 49 от 05.02.2021 г.,
съгласно която клауза: „А1 България има право да променя МАТ веднъж
годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на Договора по
отношение на Услугите в това Приложение), като я индексира с обявения от
НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година
(Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако същият е равен или по-
голям от 1 %. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през
следващата година“.
7
Съгласно т. 7 от Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия
за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет А1 Surf 10 от
05.02.2021г., съгласно която клауза: „А1 България има право да променя МАТ
веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на
Договора по отношение на Услугите в това Приложение), като я индексира с
обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за
предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако
същият е равен или по-голям от 1 %. Индексираната МАТ е основа за
извършване на индексация през следващата година“.
Съгласно т. 7 от Приложение № 1 към Договор № ********* - Условия
за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет А1 Surf 10 от
11.02.2021г., съгласно която клауза: „А1 България има право да променя МАТ
веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на
Договора по отношение на Услугите в това Приложение), като я индексира с
обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за
предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година = 100), ако
същият е равен или по-голям от 1 %. Индексираната МАТ е основа за
извършване на индексация през следващата година“.
Редовно призована в открито заседание ответницата не се яви лично и се
представлява от упълномощен процесуален представител адв. Й. О. М. от АК-
София, която поддържа писмения отговор, както и поддържа оспорването на
истинността на документ - Договор с № ********* от 16.01.2018г. досеяно
автентичност на подписа на абонат, а именно, че това не е подписът на
ответницата Е. С. А. и в този смисъл настоява за завършване на откритото
производство по чл.193 ал.1 от ГПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмена защита вх.рег.
№ 4879/30.05.2025г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № № 645/03.10.2024г.
по Ч.гр.д. № 1359/2024г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника
/ответника/ да заплати на ищеца: 3616,52 лв., представляваща неизпълнени
задължения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
договор за продажба на изплащане, отразени в издадени фактури, в периода
8
12.08.2021 год. – 26.02.2022 год. и за сумата от 951,00 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от първия ден забава по всеки отделен счетоводен
документ до 23.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.08.2024 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
било подадено на 23.08.2024г. пред РС-Стара Загора, въз основа на което е
образувано Ч.гр.д. № 3784/2024г. по описа на РС-Стара Загора, прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-Търговище, въз основа на което е образувано
Ч.гр.д. № 13549/2024г. по описа на РС-Търговище.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизпълнени задължение по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане и
издадени фактури за периода 12.08.2021 год. – 26.02.2022 год.
Заповедта е връчена на длъжника и своевременно е подадено писмено
възражение.Указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
по реда на чл.422 ГПК, което обуславя правния му интерес за предявяване на
иска.
Ищецът е подал искова молба в законния едномесечен срок за
установяване на вземане – общо за сумата от 3616,52 лв., като е уточнил, че
представлява сбор от сумите:
1. 762,16 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.07.2021 г. до
08.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до
26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №
*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М4851803.
2. 1561,00 лв. - цената на вноските за изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 09.07.2021 г. до 08.02.2022
г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.),
начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към
рамковия договор № ********* по партида № М4851803.
3. 1293,36 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване
9
на рамковия договор № ********* за услугите по партида № М4851803, по
вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора;
4. 951 лв. - мораторната лихва в общ размер., начислена върху
главницата от 3616,52 лв.
От представените от ищеца писмени доказателства се установи
следното:
Видно от договор № *********, сключен на 16.01.2018г. между ищеца
– „ А1 България“ ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ , като
оператор, и ответницата – Е. С. А., като потребител-физическо лице, на
ответницата са предоставяни електронни съобщителни услуги и са продавани
устройства на изплащане, конкретизирани в отделни приложения, чиито цени
са начислявани по 1 партида с № М4851803. Влизането в сила, срокът и
условията за подновяване и8или прекратяване на договора за всяка отделна
услуга, както и дължимите от абоната неустойки или обезщетения се посочват
в съответното приложение по т.3.2. или по друг начин, когато това е
приложимо с оглед използването средство за заявяване на конкретната
услуга. По силата на т.3.2. приложенията са неразделна част от договора. За
всяка услуга, предоставяна по договора и приложенията към него, могат да се
договарят и да се прилагат различни срокове. Договорът е в сила докато е
налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на
услуги, сключено към него.
Във връзка с оспорване истинността на договор № *********, сключен
на 16.01.2018г. досежно автентичността на подписа на абонат - Е. С. А. и
открито производство по чл.193 ал.1 ГПК, съдът назначи съдебна почеркова
експертиза. Съгласно писменото заключение, обективирано в Протокол № 167
от 07.05.2025г. , на вещото лице инж. Г. Д. - инспектор в сектор – научно-
техническа лаборатория при ОД на МВР – Търговище, за подписът положен в
графа „място за полагане на подпис на Абоната“ от втора страните на
Договор с № *********/16.01.2018г., се установи графическа несъпоставимост
по общ вид, състав и съдържание на транскрипциите с представяния
сравнителен материал от подписа на Е. С. А.. В такъв случай не може да се
отговори на поставения въпрос, тъй като не може да се изключи нито една от
двете възможности-за положителен или за отрицателен отговор. В открито
10
заседание вещото лице допълнително поясни, че не може с категоричност да
се каже, че подписът положен на мястото за полагане на подпис на абонат по
оспорения договор не е на Е. С. А.. В случая става въпрос за несъпоставими
подписи. Това по принцип означава, че има две хипотези- първата е , че
лицето умишлено полага друг подпис, различен от неговия с цел на по-късен
етап да го отрече, а втората хипотеза е, че някой друг вместо него се е
подписал с измислен в момента подпис. В конкретния случай не може с
категоричност да се каже, че това не е подписа на лицето – ответницата Е. С.
А.. Не може да се изключи нито едно от двете възможности – за положителен
или за отрицателен отговор.
Предвид даденото писмено заключение и допълнителните разяснения
от вещото лице инж. Д., съдът не може да приеме, че е доказано оспорването
на истинността на документ - договор № *********, сключен на 16.01.2018г.
досежно автентичността на подписа на абонат - Е. С. А..
Допълнителен аргумент за това, че ответницата е сключила визирания
рамков договор - № ********* е, че той е сочен и цитиран в заглавието на
всяко едно приложение, което по-късно тя е сключвала и подписвала /напр.
изброените по-долу от 18.12.2020г.; от 05.02.2021г.; от 11.02.2021г. ; от
01.07.2021г./ без да оспорва, че те са приложения точно към този договор.
Страните са сключили на 18.12.2020г. - Приложение № 1 към договор
№ *********-Условия на тарифен план за мобилна услуга A1 ONE Unlimited
26, за мобилен № *******, със срок за 2 години – от 18.12.2020г. до
18.12.2022г., след който ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия.
Страните са сключили на 05.02.2021г. - Приложение № 1 към договор
№ *********-Условия на тарифен план за мобилна услуга A1 ONE Unlimited
49, за мобилен № *******, със срок за 2 години – от 05.02.2021г. до
05.02.2023г., след който ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия.
На 05.02.2021г. страните са сключили Договор за продажба на
изплащане на мобилно устройство, при първоначална вноска от 106.20 лв. и
обща сума на оставащите 23 бр. вноски в размер на 1978 лв. В раздел V. От
същия са уговорени отговорност и неустойки. Видно от Приемо-
предавателен протокол от 05.02.2021г. ответницата е закупила към мобилен
11
№ ******* - Апарат Samsung GalS21Ultra256GB Вla+Аdap.
Страните са сключили също на 05.02.2021г. – Приложение № 1 към
договор № *********-Условия за ползване на тарифен план за национален
мобилен интернет А1 Surf 10, за мобилен № *******, със срок 2 години – от
05.02.2021г. до 05.02.2023г. след който ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия.
Страните са сключили на 11.02.2021г. Приложение № 1 към договор №
*********-Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен
интернет А1 Surf 10, за мобилен № ******* със срок 2 години – от
11.02.2021г. до 11.02.2023г. след който ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия. Към
същото има допълнително приложение от 11.02.2021г. /л.22/.
Страните са сключили на 01.07.2021г. Приложение № 1 към договор №
*********-Условия на тарифен план за мобилна услуга A1 ONE Unlimited
Special 26, за мобилен № *******, със срок 2 години – от 01.07.2021г. до
01.07.2023г. след който ползването на услугите по приложението продължава
за неопределен срок при същите условия.
На 01.07.2021г. Договор за продажба на изплащане на мобилно
устройство, при първоначална вноска от 4.50 лв. и обща сума на оставащите
23 бр. вноски в размер на 103.50 лв. В раздел V. От същия са уговорени
отговорност и неустойки. Видно от Приемо-предавателен протокол от
01.07.2021г. ответницата е закупила към мобилен № ******* - Апарат Nokia
1.4 DS Gray.
Във всяко едно от визираните по-горе Приложения № 1 е уговорена
неустойка, която абонатът дължи на оператора - в случай, че достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване /2-
годишния срок/, определен за съответния абонамент. Когато абонатът е
физическо лице размерът за неустойка за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Съгласно чл.26.4. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, заплащането на услугите се извършва
12
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. На осн.
чл.265. от ОУ А1 предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума. По силата на чл.27.2 от ОУ,
в случай, че неизплащането на сумите продължи и след изтичане на срока за
плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до
ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за
услуги с абоната. Съгласно чл.54.1. от ОУ, А1 има право едностранно да
прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
ползваните мрежи в случай: при неплащане на дължими суми след изтичане
на срока за плащане. В чл.40.з. от ОУ е уредено при забава на абонат,
свързана със заплащане на дължима цена, правото на А1 да изисква
заплащане на дължимата сума, заедно с лихва в размер на законната лихва
годишно за всеки ден забава, както и разходите, свързани с уведомяване за и
със събиране на дължимите за абоната суми. По силата на чл.54.12. от ОУ,
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1, в случай на забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
ищецът е издавал на ответницата своевременно фактури за съответните
задължения по сключените приложения към договора.
Няма, нито твърдения, нито доказателства от ответницата, че изобщо е
платила посочените суми в указания срок или дори и след това, и към
настоящия момент.
Безспорно се установи от писменото заключение по съдебна счетоводна
експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. В., че размерът
на непогасените парични задължения на ответницата към ищеца са общо
3616.52 лв., от които за периода от 12.08.2021г. до 26.02.2022г. неплатени
суми за предоставени мобилни услуги са в размер на 762.16 лв.; неплатените
суми за устройства по договор за продажба на изплащане са в размер на
1561.00 лв. и начислените неустойки при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, поради неплащане са в размер на 1293.36 лв. В
табличен вид са дадени в писменото заключение на вещото лице дължимите
суми по основание, период и размер , и съответно издадените фактури за тях.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 07.03.2020 г. /очевидно е налице
13
техническа грешка при изписването и се касае за 07.03.2022г. доколкото
сумите за стойността на мобилни услуги и за вноските за закупено устройство
на изплащане са изискуеми в периода от 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.. / , ,
поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор №
********* е прекратен за услугите по партидата по вина на ответника. След
това са начислени неустойките.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуване вземането на ищеца
към ответницата за сумата от 3616,52 лв.. представляваща сбор от сумите:
1. 762,16 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.07.2021 г. до
08.01.2022 г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до
26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №
*********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М4851803.
2. 1561,00 лв. - цената на вноските за изплащане на закупено устройство
на изплащане за отчетния период от 09.07.2021 г. до 08.02.2022 г. (период на
изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.), начислена
съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия
договор № ********* по партида № М4851803.
3. 1293,36 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугите по партида № М4851803, по вина
на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.
4. 951 лв. - мораторната лихва в общ размер., начислена върху
главницата от 3616,52 лв.
Основателността на предявения иск за сумата от 762,16 лв. - цената на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги
за конкретно посочени по-горе периоди по договор и приложения, се
обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължение за заплащане на опредЕ. парична сума; настъпил падеж на това
14
задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Не се
доказа по несъмнен и категоричен начин оспорването на истинността на
договора досежно автентичността на подписа на ответницата като
потребител, още повече, че същата след това е приела, сключвала и
подписвала приложения към същия договор, и неговият номер е сочен в
заглавието на всяко едно приложение. Представените договор за мобилни
услуги и приложения № 1, цитирани по-горе, и ОУ към тях съставляват и
установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения
между страните, които са срочни и валидни. В този смисъл за претендирания
от ищеца период, отразен във фактурите, страните са били обвързани от
облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи
елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на
конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението
на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално
изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи
факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпълнение за доказано. За да е елемент от правоотношението
задължението на ответника да заплати стойността на потребени
далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и
кредитни известия не са подписани от получателя на отразената в тях
облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в
който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСчет.,
даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е
данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи
път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която
следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите не
установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е
основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството,
че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед
всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените
15
стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за
заплащане на стойността им. По отношение на изпълнението на
задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно чл.16.5. от Общите
условия, след изтичане на 15-дневния срок за плащане, след датата на
издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет
на исковите претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички
конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността
на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на
валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на
стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез
далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното,
са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на
вземането за стойността на месечни абонаментни такси.
Несъмнено се установи, че в текста на договорите за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към такива договори за мобилни услуги, че
потребителят е получил съответна СИМ карта; изписан е номера и; и
потребителят се е подписал. Мобилният оператор е изпълнил задълженията си
по договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на абоната до своята
мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Фиксираните
месечни абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на
договора за мобилни услуги, след като потребителят е получил активна СИМ
карта, даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за месечните
абонаментни планове се дължи независимо от реалното потребление на
услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на задължението за
заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния оператора
на достъп на потребителя до мрежата му.
Досежно иска за сумата в размер на 1561,00 лв. - цената на вноските за
изплащане на закупено устройство на изплащане , ищецът следва да докаже
извършена двустранна правна сделка – сключен договор за продажба на
изплащане, изпълнение на задължението си да предаде вещ на купувача и
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
месечни вноски. Безспорно е, че страните са сключили визираните по-горе
договори за продажба на изплащане, които ведно с ОУ са източник на
облигационно правоотношение със съдържание задължението на продавача
да предаде посоченото устройство във връзка с мобилен номер на купувача
16
срещу задължението на последния да заплаща месечните вноски, съгласно
уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за заплащане на
месечните погасителни вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като
срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима. Доказано е и
предаването на устройствата - с подписване на приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство. Съдът, съобразявайки, че към
момента на предявяване на иска всички месечни вноски по договорите за
покупко-продажба на изплащане са с настъпил падеж, намира, че предявеният
иск за цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане
е доказан по основание и размер така, както е предявен и следва да бъде
уважен.
По отношение на сумата в размер на 1293,36 лв. - неустойки, начислени
за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите
по партида № М4851803, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ,
съдът счита следното: Неустойката за предсрочно прекратяване на услуги се
дължи и начислява на посочените по-горе разпоредби от приложенията към
договора за мобилни услуги и съответно посочените също договори за
мобилни услуги. В неустоечната клауза е посочено, че неустойка се дължи при
прекратяването на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по
вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя,
произтичащи от договора, други документи свързани с него, в т.ч. и ОУ.
Безспорно е, че ответникът не е изпълнил задълженията си по приложенията
към договора, за заплащане на изискуемите абонаментни такси и услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. За да се установи дължимостта на претендираната неустойка
/право на ищеца да начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че
процесните договори са прекратени.
Съгласно чл. 54.1 от Общите условия, ищцовото дружество има право,
не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно
договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо да бъде
17
отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във
връзка с твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по
договора, се касае до упражнено от страната право да развали договора.
Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. В случая както бе посочено по-горе, не са ангажирани
доказателства ответникът да е уведомяван за прекратяване на договорните
правоотношения преди датата на завеждане на исковата молба, поради което и
не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка.
Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до
услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка.
Съгласно т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на
ВКС законът не съдържа нарочна уредба относно начина, по който следва да
се извърши връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, като начинът на удостоверяване на връчването на документа
е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ на уведомяване,
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
Тъй като при липсата на изрична регламентация относно формата и
начина на разваляне на договора от страна на доставчика на мобилните услуги
се прилагат императивните правила на чл. 87 от ЗЗД за развалянето,
кредиторът следва да докаже по делото отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и най-
вече, че тя е достигнала до знанието му. В настоящия случай, както съдът
посочи, ищцовата страна претендира неустойка на основание прекратен
договор, но по делото липсват доказателства договорът да е прекратен от
ищцовата страна. Сочената клауза по чл. 54.1. не предвиждат автоматично
прекратяване на договора, поради неплащане на задължение от страна на
потребителя, а предвиждат право и възможност ищцовата страна да извърши
прекратяване, което кореспондира с клаузата за отговорност на потребителите
по чл.26.4. от ОУ. В случая то следва да бъде направено по общия ред /чл. 87
от ЗЗД/. В тежест на ищеца е да установи, че претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги и
18
договори за продажба на изплащане е била изискуема още преди датата на
депозиране на заявлението, тъй като с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се
установява съществуването на вземането към датата на депозиране на
заявлението.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
ищеца да е достигнало до длъжника, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на потребителя за плащане на
претендираната неустойка. Предвид изложеното, съдът намира, че не се
установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да прекрати
процесниите договори за мобилни услуги и договори за продажба на
изплащане преди да изтече срокът им и не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка.
Предявените искове за установяване вземания в размер на общо 1293,36 лв.
лева, представляваща общо стойността на претендирана неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги се явяват неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за сумата в размер на 951 лв. - мораторната лихва
в общ размер., начислена върху главницата от 3616,52 лв., следва да бъде
уважен за сумата в размер на 615 лв. , представляваща сбор от 211,46 лв. -
мораторна лихва върху сумата от 762,16 лв., претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена
за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г. и 403,54 лв. - мораторна лихва
върху сумата от 1561,00 лв., претендирана като неплатени вноски за
устройства - предмет на продажба на изплащане. Лихвата е начислена за
периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г. Искът в останалата част за размера
над 615 лв. до пълния претендиран размер от 951 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен, доколкото главният иск – за неустойка е неоснователен, а
сумата от 336,00 лв. се претендира като мораторна лихва върху неустойката
от 1293,36 лв.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че от претендираното
от ищеца вземане в общ размер на 4567.52 лв. е доказано съществуване на
вземане против ответницата за сумите: 1. 762,16 лв. - цената на месечни
19
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 09.07.2021 г. до 08.01.2022 г. (период на изискуемост на
задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на
рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
партида № М4851803.; 2. 1561,00 лв. - цената на вноските за изплащане на
закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.07.2021 г. до
08.02.2022 г. (период на изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до
26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на
изплащане към рамковия договор № ********* по партида № М4851803.; и
3. 615 лв. - общо мораторна лихва върху сумата от 762,16 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и
върху сумата от 1561,00 лв., претендирана като неплатени вноски за
устройства - предмет на продажба на изплащане. Ето защо за искът за тези
суми следва да бъде уважен като основателен.
По изложените по-горе съображения искът за 1293,36 лв. - неустойки,
начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за
услугите по партида № М4851803, по вина на абоната при условията на чл.
54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на
Приложения № 1 към Договора, не е доказан, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. В тази връзка се явява неоснователен и иска за
сумата от 336,00 лв. , представляваща мораторна лихва върху неустойката от
1293,36 лв., поради което и следва да се отхвърли.
По разноските: Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 50.42 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 409.53 лв.-разноски в исковото производство, с оглед изхода на
спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Ищецът следва да заплати на ответницата
направените по делото разноски в исковото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер
на 231.87 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. В крайна сметка ответницата следва
да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски по
20
компенсация в размер на 177.66 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ НЕ Е ДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО на истинността на
документ, а именно - Договор с № ********* от 16.01.2018г. досежно подписа
на абоната – Е. С. А. /на стр.2 от договора/, на осн. чл.194 ал.2 ГПК.
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК на “А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от членове на Съвета на директорите – А. Д. и М. М., чрез пълномощник
юрк. М. К., против Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л., общ.
Търговище,ул. „Н. Ц." № *, чрез пълномощник – адв. Й. О. М., съдебен адрес
гр. София, бул. „В." № **, кантора № **, за сумата: 762,16 лв. - цената на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 09.07.2021 г. до 08.01.2022 г. (период на
изискуемост на задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.), начислена
съгласно условията на рамковия договор № *********, приложенията към
него и Общите условия по партида № М4851803.; 1561,00 лв. - цената на
вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния
период от 09.07.2021 г. до 08.02.2022 г. (период на изискуемост на
задължението 12.08.2021 г. до 26.02.2022 г.), начислена съгласно условията на
договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № ********* по
партида № М4851803; 211,46 лв. - мораторна лихва върху сумата от 762,16
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г.;
403,54 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1561,00 лв., претендирана като
неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на изплащане,
начислена за периода от 12.09.2021 г. до 14.08.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда -
23.08.2024г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед №
645/03.10.2024г. по Ч.гр.д. № 1359/2024г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуване на вземане по реда на
чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК за сумата от 1293,36 лв. - неустойки,
21
начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за
услугите по партида № М4851803, по вина на абоната и за сумата от 336,00
лв. - мораторна лихва върху сумата от 1293,36 лв., претендирана като
неустойки, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2024 г. за което е
издадена заповед № 645/03.10.2024г. по Ч.гр.д. № 1359/2024г. по описа на
РС-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Л., общ.
Търговище,ул. „Н. Ц." № *, чрез пълномощник – адв. Й. О. М., съдебен адрес
гр. София, бул. „В." № **, кантора № **, ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, представлявано от членове на Съвета на директорите – А. Д. и
М. М., чрез пълномощник юрк. М. К., сумата от 90.93 лв. , представляваща
направени в заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 1359/24 г.
по описа на Районен съд-Търговище и сумата от 177.66 лв. лв.-по
компенсация , представляваща направени в исковото производство
разноски по гр.д. № 1746/2024г. по описа на Районен съд -Търговище, на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
22