№ 3215
гр. С, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110152579 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Л. М. С. и Р. М. С.а /в
качеството им на наследници на М. Ц. С./ за осъждане на същите разделно в квоти по ½ ид.
част от общото вземане да заплатят сумите: 459,90 лева главница, начислена за топлоенергия
за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в имота ап. 5, находящ се в гр. С, ж.к.
К 1, бл. 13, вх. А, аб. № ********, както и 113,82 лева мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 14.09.2022г., също сума за дялово разпределение от 01.08.2019г. до
01.04.2020г. в размер на 12,51 лева, ведно с мораторна лихва 3,28 лева за периода
30.09.2019г. – 14.09.2022г. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на исковата молба и разноски в настоящото производство.
Ответниците поотделно, и двамата чрез адв. Т. М., оспорват исковете като навеждат, че не е
доказано облигационното правоотношение с ищеца, алтернативно правят възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски за адвокатски хонорар, договорен по чл.
38 ЗАдв.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б“ ООД излага, че в посочения
период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие
с всички действащи нормативни актове.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
По указаното от съда, че в тежест на ищеца е да докаже, че има облигационна
връзка с ответника и в тази връзка да представи доказателства, не се установи този факт.
1
Макар и името на наследодателя М. Ц. С. /починал през 1979г./ да е фигурирало при
първоначалните списъци на живущи и видно от адреса на единия ответник - същият е
регистриран на адреса на топлоснабдения имот – не се събраха доказателства кой е
ползвател или собственик на този имот.
Останалите писмени доказателства установяват данни, които ответникът не
оспорва – че имотът е топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия
период, че Общите условия са надлежно оповестени. Установява се, че в процесния период
няма плащания по ССЕ.
Други съществени за предмета на доказване документи по делото няма.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за недоказани по основание. Ищецът не можа да докаже, че
ответниците са собственици или ползватели на имота, в който случай възниква
облигационното правоотношение и съгласно чл. 150 ЗЕ ответникът следва да е задължено
лице по претенциите на ищеца. Последният дори не можа да изложи аргументи, свързани с
основанието за адресната регистрация на единия ответник Л. М. С., която съвпада с
топлоснабдения имот, и да потърси и докаже връзката на физическото лице и имота – дали
е под наем, дали живее на друго основание, от кога и т.н. Изобщо пасивното процесуално
поведение на представителите на ищцовото дружество е единственото в случая, което е
попречило на същите да проведат пълно и главно доказване.
Доказана е връзката с топлинния счетоводител само за имота.
При дадената и неизползвана процесуална възможност ищеца да се проведе пълно и главно
доказване на указаните факти, за които ищецът не представи доказателства, не може да се
направи извод, че този ответник има качеството на потребител на услугите на ищеца за
сочения период.
Ето защо главните искове подлежат на отхвърляне поради неустановено основание, а оттам
- и акцесорните за мораторна лихва.
По разноските
С оглед изхода на спора и при заявената претенция от ответника за разноски съдът счете
следното. Претендира се адвокатски хонорар, уговорен от двамата ответници поотделно по
реда на чл. 38 от ЗАдв. В представените Договори за правна помощ – двата от 10.05.2023г.
не става ясно в коя хипотеза на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е уговорена безплатна правна помощ
/дали лицата са роднини, дали са материално затруднени/. Уговорено е само, че заплащането
ще е по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗАдв. Изцяло ирелевантен е посоченият в списъка размер от
по 400,00 лева за всеки ответник, тъй като размерът в тези случаи се определя от съда.
Според настоящия състав по делото няма ясна договорка защо се оказва безплатната правна
2
помощ и така същата не може да евевнтуално при съмнение да се проследи. Ако лицата
твърдят, че са материално затруднени съдът може да ги задължи да представят доказателства
за това /Декларация по чл. 83 ГПК, справки от имуществения регистър и т.н./, ако твърдят,
че са роднини или близки по смисъла на т. 3 от чл. 38 от ЗАдв, тогава отново би могло да се
удостовери това. Законът допуска оказването на безплатна правна помощ, но при
посочените в него хипотези, а не на свободна договорка, за каквато има данни тук.
Уговорките, че някой ще бъде представляван безплатно без да попада под някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. пък е индиция за недобросъвестно процесуално
поведение – заобикаляне на закона чрез ползване на съда за „гумен печат“ да завери
недоказано дължими като безплатни хонорари. Ето защо искането на ищците като
неоснователно подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* искове по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Л. М. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. К 1, бл. 13,
вх. А, ап. 5, и Р. М. С.а с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „М.Б.“ № 36, вх. А, ет. 7, ап.
21, /в качеството им на наследници на М. Ц. С./ за осъждане на същите разделно в квоти по
½ ид. част от общото вземане да заплатят сумите: 459,90 лева главница, 113,82 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 14.09.2022г., също сума за дялово разпределение
от 01.08.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 12,51 лева, ведно с мораторна лихва 3,28 лева за
периода 30.09.2019г. – 14.09.2022г., като НЕДОКАЗАНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. М. С. и Р. М. С.а за присъждане на разноски.
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД като трето лице – помагач на страната
на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3