№ 78
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201753 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Д. Р., гражданка на Узбекистан до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 5373р-2122/20.09.2022г. на Началника на група
„Миграция“ при ОД на МВР гр.Русе с което и е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.34 от Закона за чужденците в Република
България . С жалбата се иска отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който взема
становище за неоснователността на жалбата.
Русенската Районна прокуратура,редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало
със съставянето на АУАН № М-47 от 20.09.2022г., за това, че на 20.09.2022г., в град Русе, в
сградата на ОД на МВР гр.Русе е било установено, че жалбоподателката е влязла в страната
на 01.06.2022г. през ГКПП – Аерогара София и е пребивавала в страната,съгласно чл. 22, ал.
1
1, т. 1, вр. чл. 14, ал. 1 ЗЧРБ, с виза за дългосрочно пребиваване № BGR007934126, валидна
от 01.06.2022г. до 16.07.2022г., с право на еднократно влизане и разрешен срок на
пребиваване от 30 дни, като не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок
30.06.2021г. (считано от 01.06.2022г) , а е напуснала страната на 04.07.2022г. като е останала
4 дни след разрешения й срок на пребиваване. За констатираното нарушение св.М. Н.
съставил АУАН в присъствието на преводач и подписан от нарушителя без възражения.
След извършена справка в АИС на МВР от страна на наказващия орган, било установено,
че срещу наказаното лице има издадено, влязло в сила наказателно постановление № 5373р-
1744/03.11.2020г., за същото нарушение и на жалбоподателката, на основание чл. 48, ал. 3
ЗЧРБ, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, за
извършеното от нея, в условията на повторност, нарушение по чл. 34 ЗЧРБ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Налице е основание, обаче, за
преквалификация на нарушението в по-леко наказуемо.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката
е извършила нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, като не е напуснала страната до разрешения и с
визата за краткосрочно пребиваване срок от 30 дни, като го пресрочила с 4 дни. Това се
установява от писмените доказателства по делото – справка за визи и справка за
задгранични пътувания и от показанията на разпитания актосъставител в съдебно заседание.
Тази фактическа обстановка не се оспорва и от защитата и в този смисъл не е необходимо да
се излагат други съображения в тази насока.
Възраженията на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуални
правила е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Действително в
обжалваното наказателно постановление е посочено цифрово, че нарушената разпоредба е
чл.48 ал.3 от ЗЧРБ, без връзка с някоя от разпоредбите на ал.1 от същия член, към които
препраща и по-конкретно ал.1 т.3 . Но това по преценка на съда не води до нарушаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като от текстовата част на наказателното
постановление безспорно се установява, че АНО е имал предвид именно нарушението на
чл.34 от ЗЧРБ, което е посочено и текстово, и цифрово и то извършено в условията на
повторност. Не е основателно и възражението, че нарушението покрива признаците по чл.28
от ЗАНН, тъй като просрочието е било само от четири дни, което се дължало и на
непознаване на езика. Това възражение би било основателно в случай, че жалбоподателката
е допуснала и друго нарушение на ЗЧРБ, като е пресрочила и друга виза - виза за
дългосрочно пребиваване № BGR006584266, със срок на валидност от 25.05.2021г. до
25.11.2021г. и е напуснала страната на 11.03.2022г., т.е. след разрешения срок. Отделно от
това, на жалбаподателката е наложено и друго наказание за нарушение по ЗЧРБ, установено
с влязло в сила наказателно постановление. Всичко това води до извода, че не се
2
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз
основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното нарушение,
неправилно е издиР. и приложена санкционна разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, тъй като
съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от
физическо лице се налага, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от
същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия случай,
наказателното постановление, с което жалбоподателката е наказана за извършено от нея
нарушение по чл. 34 ЗЧРБ, е влязло в сила на 18.11.2020г., а срокът на валидност на
издадената на жалбоподателката виза е бил до 30.06.2022г., т.е. нарушението е извършено
след едногодишния срок, който е изтекъл на 18.11.2021г. С оглед това, наказателното
постановление следва да бъде изменено, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН,
като бъде преквалифицирано от такова по чл.48 ал.3 в рарушение по чл. 48 ал.1 т.3 вр.
чл.34 от ЗЧРБ и съответно изменено и наказанието в „глоба“ в размер на 500 лева предвид
това, че извършеното от нея нарушение не е в условията на повторност.
С оглед изхода на делото, предвид направеното искане на АНО, следва да бъдат
присъдени и разноски в полза на наказващия орган в размер на 150 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр. чл. 63д ал.3 ЗАНН‚
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 5373р-2122/20.09.2022г.,издадено от
Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Русе, с което на К. Р., родена на **********г. в
Узбекистан, гражданка на Узбекистан, на основание чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл. 34
ЗЧРБ, като ИЗМЕНЯ санкционната норма, въз основа на която е наложено наказанието от
чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, в чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание, за нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ от „глоба“ в размер на 1000
лева на „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА К. Р. да заплати на ОД на МВР гр.Русе сумата от 150 лв., представляваща
разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателката и АНО.
3
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4