Р Е Ш Е Н И Е № 260106
12.02.2021
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 27.11.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3401 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази:
Сливенският
районен съд /СлРС/ е сезиран с искова молба, в която се твърди, че на 30.12.2015г. К.Г.Д. започнал
работа в „ЮРОСПИЙД“ ООД въз основа на трудов договор от същата дата. Също, че в
края на м.05.2018г. изпратил до работодателя си- по ел.поща, както и с писмо,
съобщение, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Това било
сторено, считано от 07.06.2018г., а по негово твърдение, останали неизплатени
му командировъчни в размер на 8 203.10лв. Така също, от проверка, извършена по
негов сигнал от Инспекцията по труда узнал, че работодателя му е издал и
заповед по чл.210 от ГПК, но Д. е категоричен, че нито тя, нито тази за
прекратяване на тр.правотношение, не му е връчвана, както и че не е давал
съгласие да бъдат извършвани удръжки от трудовото му възнаграждение.
При това положение и поради липсата на престация от ответника, въпреки
отправена му с тази цел покана, Д. предявява иск „Юроспийд“ООД да бъде осъдено
да му заплати, на осн.чл.215 от КТ и
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
цитираната по-горе сума, дължима за периода 01.10.2017г.- 30.05.2018г. за
негови командировки в Италия, Англия и Испания, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба пред съда и до окончателното й
изплащане. Ищецът уточнява, че сумата представлява разликата между начислените
от работодателя му суми за командировъчни /19 069.35лв./ и реално изплатените
му /10 866.25лв./.
Претендира и сторените от него разноски по делото.
На
ответникът бе връчен препис от исковата молба и в установения с чл. 131 ал. 1
от ГПК едномесечен срок бе депозиран писмен отговор. В него се признава
съществувалото трудово правоотношение, но и се навеждат няколко възражения, въз
основа на които се извлича становище за неоснователност на иска. Свеждат се
главно до твърдения, че „Юроспийд“ООД е начислявало и изплащало на Д. всички
дължими суми за командировъчни, като в някои случаи е правило удръжки от
полагащите му се суми, за негови глоби; за допуснати от него нарушения, довели
до увреждане на имуществото на работодателя и др., като е правило това въз
основа на признания от Д. за тези факти и писмено съгласие за извършване на
удръжките.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
На
проведените по делото съдебни заседания както за ищеца, така и за ответното дружество, се явиха
процесуални представители, чрез които по същество се поддържат иска, съответно-
възраженията против него.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
Не е спорно по делото, а и се установява от документа, представляващ листи
№№ 6-9вкл. от материалите по делото, че на 30.12.2015г. е сключен трудов
договор- №151, по силата на който К.Г.Д. е приел да изпълнява възложената му от
„Юроспийд“ООД работа, а именно-“Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“.
На 04.06.2018г. на дружеството е връчено писменото изявление на мъжа, че желае
това трудово правоотношение да бъде прекратено- видно от известието за
доставяне- л.10 от делото.
От разпечатката на справка от НАП, ТД Бургас се установява, че горното е
сторено, считано от 07.06.2018г. Всъщност, ответника признава този факт, а той
се установява и от издадена от него заповед №81 от същата дата, която също е
част от доказателствения по делото материал. С нея е разпоредено, че Д. дължи
на „Юроспийд“ООД, за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
На 20.97.2018г. Д. е изпратил до „Юроспийд“ООД покана-искане да му бъдат
изплатени дължими му според него суми: 1 600лв. депозит при сключване на
договор; 5 740лв.- сума, удържана от дружеството -работодател, без негово
съгласие, в периода м.10.2017г.- м.03.2018г. и 2 258.98лв. Въпреки, че липсва нарочно
доказателство, от което да се установи, че писмото е получено от адресата му,
съда приема, че това се е случило и този извод извлича от факта, че у Д. се
намира-представил го е като приложение на исковата молба, отговор от
дружеството на искането му- с коментар.
Част от доказателствата /л.л.40-50/ е длъжностната характеристика на заеманата от
ищеца длъжност. Такава част е и заповед № 5/ 24.06.2008г. на управителите на
„ЮроспиийД“ООД, с която се определят вътрешни- в дружеството, за работата в него
правила и организация на международните рейсове и заплащането им. Правилника за
вътрешен трудов ред също е факт и представлява листи 85-106 от делото.
На 19.02.2018г. е подадена до „ДЗИ Застраховане“, от слружител на
„Юроспийд“ООД- Р. Р., Декларация за настъпило на 31.01. същата година, в
Плимут, Англия пътно-транспортно произшествие. Съгласно съдържанието й,
управлявайки товарен автомобил на заден ход, К.Д. е закачил, със задния край на
ремаркето, вратата на портала на местна фирма- Rittal CSM Ltd. Част от доказателствата по делото и
приложение към декларацията, е документ- разписка, написана саморъчно и носеща
подпис, който прилича на този на ищеца и представляваща изявление на автора му,
който не е посочен в документа, че на 31.01.2018г., на товарен адрес Rittal CSM ltd
Plimut, към 17.30ч., шофирайки камиона и опитвайки се да влезе с
него в двора на фирмата, автора на документа не успял да прецени точно
маневрата и закачил вратата на двора със задния ляв край на ремаркето.
Част от доказателствата по делото са и писмени обяснения, вече с посочен
техен автор- ищеца- това е л.№134 от делото. От тях съда приема, че на 04.10.2017г.
Д. е управлявал камион с ремарке във Франция, придвижвайки се към гр.Руан.
Претърпял е обаче инцидент, при който се наложило да удари спирачка, в резултат
на което, както се изразява самия автор, в един момент ремаркето започнало да
задминава камиона. В последствие мястото било посетено от жандармерия, а
превозното средство натоварено на репатрак и откарано в сервиз на „DAF” в Руан.
За тези два случая Д. е дал и
писмените обяснения, представляващи листи 136 и 137 от настоящото дело. Лист
№138 пък са също негови обяснения, но от 25.07.2017г. и то за няколко инцидента
с управлявани от него товарни автомобили- ударена броня и счупена степенка, в
гр.Плимут; пукната гума в Испания и счупени светлини на камион, вероятно в
Германия.
За изясняване обстоятелствата по делото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда констатира, че през
процесния период от време Д. е бил в командировка за извършване на трудова
дейност в чужбина. За същия: м.10.2017г.- м.05.2018г., са му начислени
командировъчни в общ размер 18 719.90лв., от които по банков път и чрез
разходен ордер той е получил 11 008.25лв., както и са му удържани глоби/удръжки
общо 6 225лв. Дадени са му служебни аванси в размер 80.02лв. Вземайки предвид
тези парични операции, становището на вещото лице, което съда възприема като
свое е, че неизплатените от „Юроспийд“ООД на Д. командировъчни са 1 376.63лв.
Заключението като обективно и компетентно изготвено; като неоспорено то
страните по делото и неопровергано от останалия събран доказателствен материал,
съда кредитира.
От представени от ответника няколко документа съда констатира, че
цитираните в заключението /а и признати в писмения отговор/ удръжки от
командировъчните на ищеца са правени въз основа на нарочни заповеди на
работодателя. Това на първо място е заповед №24/ 28.05.2018г. за удържане на 4
500лв. + 2250лв. Съдът приема, че заповедта е връчена на Д., както и че той е
дал съгласието си за извършване на удръжките- в тази връзка е нарочното писмено
искане от него от същата дата. Друго сходно писмено искане-съгласие от Д., от
същата дата, е за удръжки за сумите 1 940лв. и 1508лв., получени от него като
заем от дружеството.
За нуждите на делото и конкретно- на назначената, поради предприето от
ищеца оспорване на автентичността им, експертиза, документите бяха представени
в оригинал. От заключението на вещото лице съда приема, че подписите за
работник/служител, са на К.Д., т.е. документите са автентични в този смисъл.
Това означава, че оспорването им не бе успешно и те могат да бъдат и са част от
доказателствения по делото материал, на който съда основава решението си.
На 26.11.2020г. К.Д. е съставил декларация, която бе представена в съдебно
заседание, че оттегля даденото от него съгласие за удържане от брутното му
трудово възнаграждение на обща сума 6 750лв. и на сумата 1940лв.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени е иск с цена 8 203.10лв., представляваща неполучени от ищеца,
дължими му от ответното дружество, за командировъчни за периода м.10.2017г.-
м.05.2018г. Сумата представлява разликата между начислените от „Юроспийд“ООД за
периода командировъчни и фактически изплатените на ищеца, а като се формира от
суми, удържани от работодателя от следващите се командировъчни на работника;
суми, дължими от последния за допуснати от него нарушения – глоби и
щети/повреди, нанесени на имуществото - камиони и товарни ремаркета към тях,
собственост на ищеца. Безпротиворечиво се установи по делото, че през процесния
период от време страните са били в трудови правоотношения, като ищеца е заемал
длъжност, въз основа на която е извършвал международни превози- в чужбина, с товарни
камиони с ремаркета, собственост на ответното дружество. Между страните не
съществува спор по величината/размера на следващите за процесния период от време
командировъчни пари за ищеца- той не твърди, че неправилно са били определяни
дължимите му за всеки курс суми.
Установи се също- от множество писмени доказателствени средства, сред които
и писмени обяснения на Кр.Д., че при някои от курсовете той е причинявал ПТП-та
с тях- в Плимут, Англия; Руан, Франция; Испания; Германия. Съдът приема, че
както с тези писмени изявления, саморъчно/ръкописно дадени от Д., така и с
документите, чиято автентичност неуспешно оспори чрез пълномощника си- адвокат,
той е извършил извънсъдебно признание на фактите, удостоверени с/в тях. Поради
това съда счита, че е доказано, че той е нанесъл щети на работодателя си в
размерите, посочени в тях и е дал съгласието си сумите, разходени за
отстраняването им- 4 500 + 2250лв. + 1940лв., както и сумата 1 508лв., получен
от него заем, да бъдат удържани от трудовото му възнаграждение. На това
основание съда приема, че признатите от ответника- в писмения му отговор, и
констатирани от вещото лице и закрепени в заключението му удръжки от следващите
се на Д. пари за командировъчни, е законосъобразно. Така е, защото Кодекса на
труда установява забрана -чл. 272, работодателя да прави удръжки от
възнаграждението на работника/служителя, но тя не е абсолютна, тъй като: на
първо място не се отнася до няколко конкретни хипотези и на второ- може да бъде
преодоляна въобще с дадено от работника съгласие в този смисъл.
При горните разсъждения съда приема, че признатите от ответното дружество и
установени от вещото лице удръжки в общ размер 6 225лв. са законосъобразно
сторени; по тази причина те следва да се вземат предвид и поради това според
съда на ответника въобще не бе необходимо направеното от него възражение за
прихващане в писмения отговор- той така или иначе го е направил извънсъдебно. С
удръжките, които прави от трудовото възнаграждение на работника, работодателя
по същество компенсира, т.е. прави прихващане на свои задължения за трудово
възнаграждение с парични вземания, които има от работника.
От друга страна трябва да се коментира, че в последното проведено по делото
заседание ищеца представи, чрез пълномощника си-адвокат писмена декларация, че
оттегля даденото от него и коментирано по-горе, съгласие на/пред бившия си
работодател, последния да извършва удръжки от възнаграждението му за труд. Този
документ не може да се цени като доказателство, тъй като представлява само
изявление на Д., което дори бе възможно да се даде/направи и устно в
заседанието. Това изявление фактически и юридически не може да окаже
въздействие върху развитието на настоящия исков процес, поне защото е направено
след като извършените от работодателя удръжки от възнаграждението му за труд
вече са осъществени/факт са, а и тъй като хоронологично бе направено и след
изявлението на ответника за прихващане и със сумата 1 376.63лв. Така или
иначе, в рамките на сбора на четирите посочени по-горе суми, който е 10 198лв.,
работодателя е могъл да прави удръжки от възнаграждението на Д., както и в
рамките на сбора на първите три от тях- 8 690лв., съдебно- в рамките на
настоящото производство, да направи възражение за прихващане. /касателно
последното съда изключва сумата 1 508лв., тъй като нея, съгласно текста на
писменото съгласие на Д., той я е получил в заем, а в направеното в писмения
отговор възражение „Юроспийд“ООД не прихваща с подобно-като основание и размер,
свое парично вземане/. Докато трудовото правоотношение е съществувало,
търговското дружество е направило, както вече се спомена, удръжки от общо 6
225лв. по този начин са останали, така да се каже свободни, на негово
разположение, още 2 465лв. Ето защо съда преценя като основателно възражението
за прихващане, направено от ответника в съдебно заседание и основано на
заключението на вещото лице- със сумата 1 376.63лв. Впрочем, то дори следва да
се счита извършено/заявено още с писмения отговор, защото в него становището на
ответника е, че не дължи нищо от ищцовата претенция именно защото прави и
възражение за прихващане.
Съдът ще коментира и писмената
защита на ищеца като посочи, че не споделя твърдението на Д. в нея, че
ответника не може да направи прихващане, защото вземанията на „Юроспийд“ООД не
отговарят на изискванията на чл.103 от ЗЗД, тъй като не са изискуеми и
ликвидни. Съдът не може да се съгласи с това на първо място, защото в хода на
делото ищеца не оспори дължимостта на сумите, с които ответника прихваща
съдебно и на второ- защото двете му писмени изявления, а и подписаната от него
заповед на работодателя за извършване на удръжки от трудовото му
възнаграждение, вкл. и командировъчни, представлява признание и за това, че
дължи тези суми на работодателя си.
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. Искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение обаче е основателно.
Така е, защото дружеството е юридическо лице и бе представлявано от
юрисконсулт, чрез който бе депозиран писмения отговор на исковата молба, а и
чрез който бе представляван в проведените съдебни заседания-чл.78 ал.8 от ГПК.
Процесуалният представител на „Юроспийд“ООД претендира юриск.възнаграждение в
размер на 500лв. и според съда то му се следва, предвид цената на иска- в този
смисъл чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К.Г.Д. с ЕГН ********** и съдебен адреса***
и основан на чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, иск да бъде осъдено „ЮРОСПИЙД“ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.Петърч, Софийска обл. да му
заплати сумата 8 203.10лв., ведно със законната лихва за забава, представляваща
неизплатени му командировъчни пари за периода м.10.2017г.- м.05.2018г.вкл., за
работата му като шофьор на товарен камион над 12т., в ответното дружество, осъществявана
въз основа на трудов договор № 151/ 30.12.2015г. и извършени възложени му от
работодателя международни превози.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.Г.Д. с ЕГН ********** да бъде
осъдено „ЮРОСПИЙД“ООД с ЕИК ********* да му заплати разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Г.Д. с ЕГН ********* да заплати
на „ЮРОСПИЙД“ООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от
ЗА във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лв./петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: