гр. София, 27.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: М. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от М. Малчев Въззивно гражданско дело № 4280 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20014104 от 18.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 42216/2017 г. на СРС, 56 състав, е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на
следните съсобствените имоти:
1/. източен апартамент с идентификатор
68134.626.157.3.4, находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. Проф. *******,
състоящ се от стая, хол, клозет и баня, застроен на 62 кв. м., при граници:
отдолу - апартамент на Г. П., отгоре - таван, изток - улица, от запад -
апартамент на С.Н.П., от юг - апартамент на Г. Я., и от север - апартамент на Г.
С., а по схема — на същия етаж - апартамент с идентификатор 68134.626.157.3.3, отдолу
- апартамент с идентификатор 68134.626.157.3.2., над обекта - няма, заедно с
мазе в южната част на сградата, с площ от 12 кв. м., при граници - от изток - Г.
П., от запад - С.Н.П., коридор, и от юг - двор, заедно с една таванска стая, с
размери 3,5 на 3 м., с площ от 11 кв. м., в южната част на тавана, при съседи:
отдолу - апартамент на К.Н. П., изток - улица, запад - таванско помещение и от
юг - двор, заедно с 14 ид. ч. от общите части на сградата, и 50/594 ид. ч. от
дворното място — парцел VI за имот N 198 от кв. 354, м. Левски, цялото
пространство с площ от 594 кв. м., при граници: ул. Б. Цонев, от запад - Н.и Б.П.и,
юг - Г. Я., север - И.А.и Г. С., а съгласно скица - поземлен имот с
идентификатор 68134.626.157, с площ от 616 кв. м. и
2/. приземен етаж от двуетажна къща,
с площ от 44,00 кв. м., състоящ се от входно антре, стая дневна, две стаи, баня
и тоалетна под стълбището, и първи етаж от двуетажна къща, с площ от 60,50 кв.
м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, заедно с 1/2 ид. ч. от мазето,
находящо се на приземния етаж, с площ от 12 кв. м., и от общите части на
сградата, при граници: от четири страни - двор, находяща се в с. Чурек, община
Елин Пелин, Софийска област, ведно с 2/5 ид. ч. от дворното място, върху което
е построена къщата, съставляващо УПИ XVI - 205 в кв. 12 по плана на с. Чурек,
община Елин Пелин, Софийска област, утвърден със заповед N АБ - 171/1975 г., с
площ от 490 кв. м., а по отменения план - парцел II - 64 от кв. 15 по плана на
с. Чурек, Софийско, с площ от 490 кв. м., при съседи: улица, С.А.Т., П.П.и С.Н.Г..
Двете групи обекти са допуснати до
делба при следните права за съделителите: за Х.Б.П. - 3/18 ид. ч.; за К.Х.Б. -
3/18 ид. ч.; за С.Х.Б. - 3/18 ид. ч.; за К.В.Н. - 3/18 ид. ч.; за М.Н.Г. - 3/18
ид. ч.; за С.А.Н. - 1/18 ид. ч.; за М.К.Н. - 1/18 ид. ч. и за К.К.Н. - 1/18 ид.
ч.
Решението
е обжалвано от съделителите Х.Б.П., К.Х.Б. и С.Х.Б., действащи чрез
процесуалния си представител адв. М., по отношение на частта от него, с което
са допуснати до делба приземен етаж от двуетажна къща, с площ от 44,00 кв. м.,
състоящ се от входно антре, стая дневна, две стаи, баня и тоалетна под
стълбището, , заедно с 1/2 ид. ч. от мазето, находящо се на приземния етаж, с
площ от 12 кв. м.,
Изложените
доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението в обжалваната част.
Твърди се, че допуснатият до делба приземен етаж от двуетажната къща е
нежилищен и никога не се е ползвал от страните като жилищен. Поддържа се, че и
четирите помещения, от които се състои приземния етаж, са ползвани като
зимници. В тази насока се оспорва като неправилно отделянето от приземния етаж
на мазето с площ от 12 кв. м., от което са допуснати до делба ½ идеални
части. Моли се да се уважи въззивната жалба, като до делба да се допусне ½
идеална част от мазето (сутеренния/приземния етаж) с площ от 56 кв. м. прави се
и искане за разноски. Претендират се присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Ответниците
по въззивната жалба - К.В.Н., М.Н.Г., С.А.Н., М.К.Н. и К.К.Н., действащи чрез
процесуалния си представител адв. Н., са депозирали в законовоустановения срок
отговор и насрещна въззивна жалба. В отговора им се твърди, че в обжалваната
част от Х.Б.П., К.Х.Б. и С.Х.Б. решението на районния съд е правилно и следва
да се потвърди. С насрещната въззивна жалба се оспорва невключването в
делбената маса на съществуващите в УПИ XVI - 205 в кв. 12 по плана на с. Чурек,
постройки на допълващо застрояване, които представляват гараж с площ от 34,25
кв. м., разделен на северна и южна гаражна клетка и които на основание чл. 92
ЗС са съсобствени между страните. Моли се решението на районния съд да бъде
допълнено, като описаните постройки на допълващо застрояване да бъде включени в
делбената маса и допуснати до делба.
Ответниците
по насрещната въззивна жалба - Х.Б.П., К.Х.Б. и С.Х.Б., действащи чрез
процесуалния си представител адв. М.,са депозирали молба, която по своето
съдържание представлява отговор на насрещната въззивна жалба. С нея се оспорва
като неоснователно искането в делбената маса да бъдат включени постройките на
допълващо застрояване, представляващи гараж. Заявява се, че същите са придобити
в тяхна собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като
давностното им владение е запознало от 2011 г.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е направено оплакване
относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните
части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за
неоснователни.
Въззивният
съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими императивни
материално правни норми от страна на районния съд.
По оплакванията на Х.Б.П., К.Х.Б. и С.Х.Б.,
действащи чрез процесуалния си представител адв. М.:
Напълно
обосновано районният съд се е съобразил с фактическото положение на място и
констатациите на приетата първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, като е допуснал до делба приземния/сутеренен етаж от къщата, с площ
от 44,00 кв. м., състоящ се от входно антре, стая дневна, две стаи, баня и
тоалетна под стълбището. В съдебното производство пред районния съд е
установено, че приживе наследодателите на страните са притежавали първи етаж от
процесната къща, както и част от сутеренния етаж, която част е обособена като
отделен обект за жилищни нужди. Правилно е заключението, че сутеренният етаж
отговаря на формулировката на § 5, т. 50 от ЗУТ за надземен етаж. При
извършения оглед на място вещото лице е установило, че сутереннният етаж се
ползва като жилище и в него са обособени: входно антре, стая дневна с обособен
кът с мивка, преходна към другите две стаи - стая 1 и стая 2, мазе /килер/,
баня и тоалетна под стълбището. В тази част заключението на
съдебно-техническата експертиза е прието от районния съд без възражения от
страните. Събраните доказателства в първоинстанционното производство
доказателства дават основание обособената като жилище част от приземния етаж да
бъде допусната до делба като отделен обект, а другата част от него съставляваща
мазе от 12 кв. м., която е несамостоятелен, обслужващ обект, да бъде допусната
до делба съгласно притежаваните общи части от къщата от съделителите -прилежащите
им ½ ид. ч. от мазето. До делбата са допуснати от районния съд
притежаваните в съсобственост между съделителите самостоятелно обекти от
процесната къща, такива каквито съществуват на място като предназначение и
квадратура. В тази насока са неоснователни оплакванията за въззивниците, защото
те се позовават на субективните си възприятия и интереси, а не на действително
установените факти и обстоятелства по делото.
Поради
изложените съображения въззивнат жалба е неоснователна и в обжалваната с нея
част съдебното решение следва да бъде потвърдено.
По оплакванията на К.В.Н., М.Н.Г., С.А.Н., М.К.Н. и К.К.Н., действащи чрез процесуалния си
представител адв. Н.:
Установява се, че искането за
включване в делбената маса на постройките на допълващо застрояване, които
представляват гараж с площ от 34,25 кв. м., разделен на северна и южна гаражна
клетка, е направено едва по време на последно, проведено по делото открито
съдебно заседание от районния съд. Ето защо на основание чл. 341, ал. 2 ГПК
напълно правилно и законосъобразно районният съд е отказал да го разглежда по
същество като преклудирано във висящото делбено производство. Това по никакъв
начин не засяга правата и интересите на страните, доколкото същите разполага с
възможността да предявят отделен иск за делба на въпросните постройки,
представляващи гаражи.
Освен това в първоинстанционното
производство не са ангажирани доказателства за установяване на съсобствения
характер на тези гаражи между съделителите. За по-голяма ясно следва да се
посочи, че презумпцията на чл. 92 ЗС в разглеждания случай по отношение на
гаражите не може да намери пряко приложение, доколкото същите макар и
обслужващи, имат характер на самостоятелен обект на право на собственост. Те са
предназначени да обслужват собствениците на жилищните обекти, а в случая това
са собствениците на самостоятелни жилищни обекти от къщата. Евентуалното
приложение на чл. 98 ЗС по отношение на гаражите, което е спорно между
страните, може да бъде предмет на друго исково производство между съделителите.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди
в обжалваните части.
По разноските за въззивната инстанция:
Разноски
на претендиращите въззивници във въззивното производство не се дължат,
доколкото по изложените по-горе съображения въззивната им жалба е неоснователна.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваните части решение № 20014104 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 42216/2017 г. на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Б.П., К.Х.Б. и С.Х.Б., действащи чрез процесуалния
си представител адв. М., за присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
Решението
на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.