РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Русе , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20204500900354 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „ОББ Факторинг“ ЕООД София, чрез
пълномощник адв.Т.Б., САК, против „Профимаркет“ АД Русе. Твърди, че
между него, в качеството на фактор и „МКМ БГ“ЕООД /наричан доставчик/ е
сключен договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г., по силата на който
последният се задължил да прехвърля /цедира/ свои вземания към трети лица
/платци/ в полза на фактора - чл.1 от договора. С допълнително споразумение
№ 3 към договора като платец е добавен ответника „Профимаркет“ АД Русе, а
с допълнително споразумение № 7 действието на договора е продължено до
31.10.2018 г. В изпълнение на задължението си, „МКМ БГ“ ЕООД на
19.05.2016 г. го уведомило, че ответникът е известен за прехвърляне на
вземанията в полза на фактора. С нарочно писмо, отново от същата дата
19.05.2016 г. ответникът потвърдил получаване на уведомлението за цесията
и се съгласил да плаща директно на ищеца - „ОББ Факторинг“ ЕООД София.
Прехвърлените вземания произтичат от доставка на стоки, като за всяка една
доставка цедентът е издал фактура, като във всяка фактура е посочил като
получател на сумите „ОББ Факторинг“ ЕООД София с банковите сметки на
цесионера долу вдясно; отделно от това с нарочен печат е потвърдил
прехвърлянето на вземането си и във всяка една фактура „Профимаркет“ АД
1
Русе е потвърдило с подписването на фактурата уведомяването си за всяка
цесия, за която е издадена съответната фактура. В изпълнение на
извършените цесии „Профимаркет“ АД Русе е започнало да заплаща на „ОББ
Факторинг“ ЕООД София дължимото към кредитора, като общо заплатената
от 21.01.2014 г. до настоящия момент сума възлиза на 2 750 789,04 лв.
Твърди, че след 16.11.2017 г. плащанията са преустановени без основателна
причина, като остават неизплатени 15 бр. фактури, конкретно посочени в
исковата молба на обща стойност 565 039,37 лв. За всички фактури има
подписани стокови разписки, за това, че фактурираните стоки са доставени и
приети от „Профимаркет“ АД Русе, както и, нарочно писмено потвърждение
за това, че „Профимаркет“ ЕООД Русе има знание за цесията,
действителността на извършените доставки и дължимостта на съдържащите
се във фактурите суми към „ОББ Факторинг“ ЕООД София.
На изпратената на 16.10.2016 г. чрез „Телепоща“ покана за плащане
на дължимите суми по процесните 15 бр. фактури е входиран отговор от
04.11.2019 г., с който ищецът е уведомен за наличие на постигнато
споразумение с „МКМ БГ“ЕООД за сторниране на дължимите фактури,
въпреки, че в нарочно писмено потвърждение се задължил да не извършва
никаква промяна в облигационното отношение без писмено съгласие на
ищеца, каквото няма. Налице е и отделно от това писмено потвърждение на
ответника за изпълнението на доставката по всяка от процесните фактури.
Тъй като до момента няма осъществено плащане на дължимите суми в общ
размер от 565 039,37 лв, моли ответникът да бъде осъден да му я заплати,
както и направените разноски по делото.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства е връчен на ответната страна с указание да подаде писмен
отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му. В срок е депозиран отговор, в който са
развити доводи за неоснователност на претенцията. Ответникът заявява, че
няма задължения и не дължи плащане към ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД по
цитираните фактури, тъй като една част от стоките, предмет на договорите за
покупко-продажба и на фактурите към тях, са били обременени със
съществени недостатъци, правещи стоките негодни за обичайната им
употреба в областта на строителството, а за друга група от стоките, между
2
„Профимаркет“ АД Русе и „МКМ БГ“ ЕООД е съществувала уговорка
купувачът да се откаже едностранно от договора ако в срок от три месеца не
успее да реализира/препродаде минимум 70 % от стоките по доставката.
Заявява, че за тези обстоятелства „Профимаркет“ АД Русе и „МКМ БГ“
ЕООД са съставили на 17.04.2018 г. двустранен споразумителен протокол, в
който подробно са индивидуализирали стоките от двете групи и са приели за
безспорно и установено правото на купувача да развали договорите, по които
са доставени дефектни стоки, съответно да се откаже от договорите, 70 % от
стоките по които не са реализирани в три месечен срок. На база
констатациите в споразумителния протокол, доставчикът „МКМ БГ“ЕООД на
23.04.2016 г. е издал 15 бр. кредитни известия към процесните 15 бр.
прехвърлени към фактора фактури, като всяко кредитно известие е
придружено с така наречената сторно разписка. Съставени са и 15 бр.
приемо-предевателни протоколи, чрез които е обективирано, че
купувачът„Профимаркет“ АД Русе е изпълнил задължението си да върне на
доставчика „МКМ БГ“ЕООД стоките, предмет на развалените договори.
Твърди, че кредитните известия са надлежно осчетоводени, а доколкото му е
известно, доставчикът „МКМ БГ“ЕООД е изпълнил задължението си по
договор за факторинг, както и задължението, поето със Споразумителния
протокол от 17.04.2018 г. и е уведомил контрагента си „ОББ Факторинг“
ЕООД София за погасяване на задълженията по процесните фактури. Счита,
че в тези случаи в полза на фактора се поражда така нереченото регресно
вземане срещу доставчика.
Моли на основание чл. 219, ал.1 ГПК „МКМ БГ“ЕООД гр. Бургас да
бъде привлечено като трето лице –подпомагаща страна. Прави
доказателствени искания - извършване на съдебно-счетоводна експертиза и
разпит на свидетел.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответника за недължимост на претендираните вземания, като неоснователни и
счита, че същият сам е признал дълга си по процесните фактури, за което
излага подробни доводи. Счита, че наведените при размяната на книжата
възражения са в противоречие с изходящите от ответната страна и
представени по делото 15 бр. потвърждения по всяка от процесните фактури
за това, че доставките по тях са редовно извършени, като по същите
3
„Профимаркет“ АД Русе няма възражения относно дължимостта и
платимостта на цитираните във всяко потвърждение суми и са съгласни да
извършат плащането по посочената сметка на „ОББ Факторинг“ ЕООД
София в Обединена Българска банка АД гр. София.
Счита за ирелевантни и възраженията за сторниране на процесните
фактури, а установяващите ги документи - неотносими към спора, за което
излага съображения. Намира, че твърдяното от ответника в отговора
„сторниране“ на фактурите представлява злоупотреба с право по чл. 289 ТЗ,
тъй като уврежда кредитора, недопустимо е, и съответно нищожно по чл. 26,
ал.1 ЗЗД. Счита обстоятелствата по издаването на кредитни известия към
процесните фактури за неотносими към спора и моли тези доказателства да
не се приемат по делото. В случай, че бъдат приети, оспорва тяхната
истинност. Оспорва и истинността на представените с отговора на исковата
молба Рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017 г. и
Споразумителен протокол от 17.04.2018 г., сключен с „МКМ БГ“ ЕООД и
моли ответната страна същите да бъде задължена да ги представи в
оригинал.
С отговор на допълнителната искова молба ответникът счита
изложените в допълнителната искова молба съображения относно
основателността на иска и неоснователността на възраженията му за
необосновани. Поддържа възраженията в отговора. Прави доказателствени
искания.
Депозирано е становище от третото лице – помагач „МКМ БГ“
ЕООД, в което се потвърждава наличието на подписан Споразумителен
протокол от 17.04.2018 г. между него и „Профимаркет“ АД, както и, че
ищецът „ОББ Факторинг“ е своевременно уведомен за договореностите в
него, като е обяснено и основанието за сторнирането, срещу което не са
постъпили възражения. Въз основа на изложеното, в счетоводството на
„МКМ БГ“ ЕООД е открит кредитен разчет към „ОББ Факторинг“ и
изпратено предложение за разсрочено плащане на задължението на „МКМ
БГ“ ЕООД. Счита, че неплащането на фактурите поради сторнирането им
представлява финансов риск, което обстоятелство е заявено от „ОББ
Факторинг“ пред застрахователя и е напълно възможно вече дори да е
4
получено обезщетение.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Ищецът в производството „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството си
на фактор е сключил на 17.05.2016 г. с трето за производството дружество -
„МКМ БГ“ ЕООД в качеството му на доставчик (по договора за факторинг)
договор за факторинг №А00196, по силата на който са прехвърлени на
фактора чрез цесия (по чл.99 от ЗЗД) настоящи и бъдещи вземания на
доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци,
посочени в приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора.
Според приложение № 3 към договора като платец е посочен и ответника
„Профимаркет“ АД гр. Русе, ЕИК *********. В това приложение изрично е
записано, че платеца се ползва с 30 дни гратисен период, както и 90 дни
период на отложено плащане. С писмо от 19.05.2016 г. платецът и ответник в
производството „Профимаркет“ АД гр. Русе е посочил, че ще се ползва от
услугите на фактора и ищец в производството „ОББ Факторинг” ЕООД, като
се прави изрично изявление за това, че всички плащания, за да бъдат
действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат извършени единствено в
полза на „ОББ Факторинг” ЕООД чрез безкасов банков превод по конкретно
посочени левова и еврова банкови сметки при Обединена българска банка
АД гр. София, като в платежния документ бъде изрично посочен номера на
фактурата и наименованието на издателя й.
По делото са представени преписи от 15 бр. фактури, като към
всички има издадени и стокови разписки, удостоверяващи, че фактурираните
стоки са доставени и приети от „Профимаркет“ АД гр. Русе. Както
фактурите, така и стоковите разписки са двустранно подписани, като носят
подпис за доставчика - „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас и за получателя -
„Профимаркет“ АД гр. Русе.
5
Представени са и едностранни известия от доставчика до платеца,
касаещи всяка от процесните 15 фактури, с които доставчикът „МКМ БГ“
ЕООД гр. Бургас изрично уведомява платеца „Профимаркет“ АД гр. Русе за
това, че съгласно съществуващите взаимоотношения, произтичащи от
договора за факторинг възникналите по всяка от фактурите вземания са
прехвърлени на „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София като всички плащания за
да бъдат действителни и с погасителен ефект трябва да бъдат извършени
единствено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД. И 15-те известия са с
изписани дати, съвпадащи с датите на издаване на фактурите. С нарочни
писма „Профимаркет“ АД гр. Русе потвърждава получаването на
уведомленията за цесията и се съгласява да извършва плащанията директно
към „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Видно от приложена „Телепоща“ изх. № 48 от 15.10.2019 г.
„Профимаркет“ АД гр. Русе е поканено от „ОББ Факторинг“ ЕООД в 14-
дневен срок да заплати дължимите суми по 15-те фактури в общ размер на
565 039,37 лв. Поканата е получена лично на 16.10.2021 г. от управителя на
ответното дружество Делян Иванов. Представен е отговор от „Профимаркет“
АД гр. Русе, съдържащ възражение за това, че не дължи плащане на сумите
по посочените в поканата фактури, тъй като вземанията, обективирани в тях
са сторнирани, като са подадени кредитни известия от страна на доставчика
„МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас, за което „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София е
бил своевременно уведомен, като стоките, предмет на визираните във
фактурите доставки са върнати на доставчика.
По делото е приета и съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице
по която дава заключение за това, че всяка от 15-те фактури е надлежно
осчетоводена при ответното дружество „Профимаркет“ АД гр. Русе през
съответния период – месеца, през който е издадена. Към всяка фактура е
издавана стокова разписка, съответстваща на стоката посочена във фактурата.
Впоследствие по процесните фактури са издадени и 15 бр. кредитни известия
и намаляването на стоките на склад е отразено чрез издаването на сторно
стокови разписки и приемно-предавателни протоколи към всяко кредитно
известие, като същите са подписани от двете страни - „Профимаркет“ АД гр.
Русе и „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас. Като причина за тези счетоводни
операции се сочи връщането на доставената и заприходена вече стока на
6
доставчика „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас поради различни основания –
некачествена стока, изтекъл срок за реализация и др. Вещето лице дава
заключение и за това, че в съответствие с нормата на чл. 124, ал.4 ЗДДС
всичките 15 бр. кредитни известия са отразени в регистъра на покупките на
„Профимаркет“ АД гр. Русе за месец април 2018 г. на обща стойност
608 177,32 лв, включени са и в Справката – декларация за Данък добавена
стойност за месец април 2018 г. и декларирани пред НАП Русе с вх. №
18001757125 от 14.05.2018 г., подадена в срок в НАП.
При извършването на проверка в счетоводството на ищеца „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София вещото лице установява, че тези 15 бр.
процесни фактури не са осчетоводени като носители на първична информация
и не са включени в регистрите по ДДС – дневник покупки или продажби, тъй
като дружеството „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София не е страна – получател
или доставчик по тях. Съхраняват се единствено заверени копия на
фактурите, които са основание в счетоводството да се отчита единствено
паричния поток – разчета на постъпилите суми по съответната счетоводна
сметка, основание за закриване на задължението на „МКМ БГ“ ЕООД гр.
Бургас към „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София. Процесните 15 бр. фактури се
водят аналитично и в отдел „Администрация и събиране на вземания“ като
ежемесечно към счетоводството се подава информация /салдо/, отразяващо
стойността на незакритите прехвърлени вземания към фактора по договора.
Анулиране не е извършвано.
С оглед оспорването на ответника, че не дължи плащане по
процесните фактури, по делото са приети заверени преписи от Рамков
договор за търговска продажба от 01.05.2017г., сключен
между доставчика „МКМ БГ” ЕООД и получателя „Профимаркет“ АД гр.
Русе, и подписан между тях Споразумителен протокол от 17.04.2018г.
В раздел V от договора страните са приели, че в рамките на срок от
шест месеца, считано от доставката, купувачът има право на рекламации за
скрити недостатъци – дефекти на стоките, които не могат да бъдат установени
при първоначалния внимателен преглед, която трябва да заяви на доставчика
в тридневен срок от откриването на недостатъците /чл.3/. В случай, че
рекламацията бъде призната за основателна (доброволно или в резултат на
7
доклад на независима сървейорска организация) купувачът може да упражни
различни права, в т.ч. и да развали договора /чл.8/.
Наред с това, в съответствие с целите и предназначението на
договора в раздел ІV страните са постигнали договореност, че при успешна
препродажба на закупени стоки в рамките на три месеца продавачът има
право да получи 15% от реализирана от това чиста печалба на купувача /чл.2/,
като за целта продавачът има право чрез свои представители да прави
съответни проверки /в т.ч. и документални/, а купувачът да начисли дела на
продавача и да му го заплати по банков път в срок от три работни дни.
Договорено е, че ако в срок от три месеца, считано от придобиването,
купувачът не успее да пласира/реализира/ препродаде най-малко 70 % от
стоките по доставката на трети лица, то той има право едностранно да се
откаже от съответния индивидуален договор за продажба без да носи
отговорност пред продавача /чл.3/. При приемане на искането от страна на
продавача, между страните се подписва двустранно споразумителен
протокол, в който се описват подробно вида и количествата на
нереализираните стоки, като продавачът става отново техен собственик и
следва да издаде на купувача кредитно известие към съответната фактура
/чл.7 и чл.8/.
По делото от страна на ищеца е повдигат спор за антидатираност на
рамковия договор, в условията на който са сторнирани доставките, попадащи
в обхвата на процесното цесионно правоотношение. Рамковият договор за
търговска продажба от 01.05.2017г. и споразумителния протокол от
17.04.2018г. са представени по делото по реда на чл.192 ГПК от доставчика
/цедента/ „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********, като трето неучастващо в
процеса лице.
Проверката на повдигания спор за антидатираност се дължи въз
основа на събраните по делото доказателства, съгласно чл.181, ал.1 ГПК, като
за нуждите на тази проверка са използвани няколко процесуални способа.
Изслушани са свидетелски показания на свидетеля М. М. - пълномощник на
доставчика „МКМ БГ” ЕООД, който потвърждава подписания от него в това
му качество рамков договор, както и информирането на цесионера по
факторинговия договор от цедента за условията на доставките, договорени с
8
цедирания длъжник. Приети са като писмени доказателства 15 броя кредитни
известия за сторниране на доставките по процесните фактури между цедента
и цедирания длъжник, ведно със сторно разписки и приемо-предавателни
протоколи към тях, всичките двустранно подписани. Изслушано и прието е и
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза за счетоводните
записи по сторнираните доставки по процесните фактури. Установено е от
вещото лице, че кредитните известия, издадени от продавача „МКМ БГ”
ЕООД на клиента „Профимаркет“ АД гр. Русе, с които се коригират
стойностите по процесните фактури, издадени в предходни данъчни
периоди, са включени в регистрите за продажби на „МКМ БГ” ЕООД и са
декларирани пред НАП през отчетен период месец април 2018г.,
осчетоводени надлежно са и в счетоводството на ответника в същия данъчен
период.
Предвид извършеното оспорване на подписите на лицата, сключили
Рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017 г. и Споразумителен
протокол към същия рамков договор от 17.04.2018 г. е изготвена и приета
почеркова експертиза, вещото лице по която дава заключение, че същите са
изпълнени от посочените в същите лица - инж. М.Д.Т.И. за „Профимаркет“
АД гр. Русе и М. К. М. за „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас.
При личното си явяване св. Цв. П. Г. – управител на „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София дава отговор на поставените й въпроси при
условията на чл. 176 ГПК, които съдът кредитира като изчерпателни и
правдиви. Св. Г. заявява, че представляваното от нея дружество не
предявявало искания за плащане от застраховател доколкото клиентът им
„МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас е бил в неизпълнение на общите условия по
застрахователната полица и е било известно, че не е възможно да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. В полицата е имало условия
застрахованият да декларира просрочия пред застрахователя от страна на
платците, да декларира обороти и да плаща премии, а клиентът не е бил
изпълнил нито едно от тези условия, а при неизпълнението им,
застрахователят има право да не плаща.
В качеството на свидетели са разпитани лицата М. К. М. – търговски
пълномощник на „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас и Ч.Т. Г. – старши експерт
9
събиране на вземания в „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София.
Св. М.М. заявява категорично, че лично той е уведомил „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София за проблемите свързани с дефектите и с
реализацията на стоката по процесните фактури: „ Запознавайки се с
фактурите, виждам, че това е стоката, по която са правени рекламации.
Гледам и стоковите разписки….. аз лично съм ходил в ОББ няколко пъти и
сме коментирали проблема…. Направихме такава кръгла маса, където се
обсъждаше погасяването от наша страна, от страна на „МКМ БГ“ ЕООД
погасяването на задължението й…. Имаше поне 3 кредитни комитета, след
като ние сме потвърдили, че е имало проблем със стоката и са издадени
кредитни известия за стоката.“
В обратна насока са показанията на св. Ян. Г.: „Не сме били
уведомени за 15-те сторнирани фактури към „Профимаркет“ АД гр. Русе и до
момента по никакъв начин не сме били уведомени. Г-н М. не е изпращал на
„ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София екземпляри от кредитните
известия…..Когато „Профимаркет“ АД гр. Русе спря да плаща, ние се
свързахме с управителя Д.И. писмено и с многократни напомняния по имейл.
Обратна връзка по имейл от него не сме получавали, по телефона сме се
чували многократно…. Напълно съм сигурен, че не ни е казвал за
сторнираните доставки и за връщането на стоките. Ние реално не сме
разбирали, че има сторинране на тези фактури“.
Поради противоречия в показанията на двамата разпитани свидетели
на основание чл. 174 ГПК е проведен съвместен разпит /очна ставка/ между
двамата. Св. М. заявява, че не е поддържал връзки с Ян. Г., а е имало
търговски мениджъри, с които е контактувал – с г-жа Г., докато св. Г. е
изпълнител и с него се е запознал едва когато са започнали проблемите.
„Представили сме Споразумителния протокол на мениджър. Комуникирали
сме по електронна поща и сме го предоставили на лице за контакт от „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София, което не е св. Г.. Св. Г. потвърждава, че
„Споразумителен протокол не сме получавали в моя отдел. Комуникацията
ни се осъществяваше от всичките ни клиенти, може би персонално към някои
от мениджърите и към групов имейл адрес, който е включен целия отдел.
Всеки отдел има групов имейл, до който достъп имат всички служители в
10
този отдел.“
Св. М. заявява: „Да, аз съм комуникирал с г-н Г. относно
сторнираните доставки. Г-н Г. ме е питал има ли издадени кредитни известия
към „Профимаркет“ АД гр. Русе. Лично е звънял на г-н Д., също го е питал
дали има издадени кредитни известия“. Отговорът на св. Г. е „Това не е
вярно! С вас спряхме да се чуваме, може би, още когато се заформяха самите
проблеми…. Не сме се чували с Вас, за кредитни известия въобще не сме
чували.“ Св. М.: „Не може да не сме съобщавали, че няма кредитни известия,
когато се пращат хора при нас на склад да проверят дали е върната стоката, не
може да ни изкарват на кредитен съвет без да са знаели, че има кредитни
известия.“…
Поради противоречията в показанията на св. М. и св. Г. остава
неизяснен с категоричност спорният по делото въпрос дали рамковият
договор, споразумителния протокол и кредитните известия са били
предоставени на фактора, но показанията им съпоставени с изявленията на г-
жа Ц.Г. и последващите действия на управляваното от нея дружество - „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София, водят до извод с твърде голяма вероятност, че
това се е случило – проведени са срещи и разговори в тази връзка, свикани са
заседания на кредитния комитет и др. Неплащането на задълженията е било
факт и напълно логично е след като длъжникът е отказал плащане, факторът
да прояви активност за изясняване на причините за това, съответно да поиска
информация и документи/справки от страна на доставчика.
Съдът като обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и
взаимна връзка и като взе предвид становищата и възраженията са страните,
направи следните изводи:
Налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения
от ответника по вземания прехвърлени от кредитора му на ищеца. Предявения
иск срещу ответното дружество е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във
вр. с чл.99 ЗЗД.
Налице е валидно сключен договор за факторинг между „ОББ
Факторинг” ЕООД в качеството му на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас,
което е трето за производството лице, в качеството му на доставчик по силата
11
на който доставчикът се е задължил да цедира на фактора своите вземания
срещу трети лица – платци, какъвто е и ответника „Профимаркет“ АД гр.
Русе.
Правната уредба на договора за факторинг по сега действащото
българско законодателство е лаконична. За целите на данъчното облагане, в
ЗКПО е дадено легално определение на факторинга. Съгл. §1, т.11 от ДР на
ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични
парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на
услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска
от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение
препраща и разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ. В чл.2, ал.2, т.12 от
ЗКИ, факторингът е определен като придобиване на вземания по кредити. Т.е
това е форма на кредитиране. Въз основа на посочените разпоредби договорът
за факторинг може да се определи като двустранен възмезден договор за
покупка на вземания, произтичащи от доставки на стоки или услуги. Предмет
на договора са парични вземания, произтичащи от сключени между
доставчика и трети лица договори за продажба или осъществяване на услуги.
С оглед на това налице е подобие между факторинга и цесията, тъй като и
при двата договора предмет е вземане на една от страните по тях към трето
лице, което е длъжник на прехвърлителя. Следователно, предвид оскъдната
регламентация на договора за факторинг, относно правните последици на
договора за факторинг, съгл. чл.46, ал. 2, предл.1 от ЗНА, трябва да се
приложат по аналогия разпоредбите на ЗЗД, уреждащи цесията.
В конкретния случай предмет на договора за факторинг, сключен
между ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД и „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас, са
вземанията на третото лице - „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас към ответника –
„Профимаркет“ АД гр. Русе. Особеното в настоящия случай произтича от
договорените търговски отношения в сключения между ответника – платец
„Профимаркет“ АД гр. Русе и третото лице – доставчик „МКМ БГ“ ЕООД гр.
Бургас Рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017 г., съобразно
който „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас е извършвало индивидуална доставка на
стоки, като за всяка доставка са издавани стокова разписка и фактура.
Вземанията за продажната цена по всяка една от индивидуалните доставки е
била предмет на факторингова цесия към„ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София.
12
Видно от представения по делото Споразумителен протокол от
17.04.2018 г. към договора за търговска продажба от 01.05.2017 г., подписан
от „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас и „Профимаркет“ АД гр. Русе, страните
постигат договореност за описаните от т.1 до т.13 фактури, за които е
изтекъл тримесечният срок за реализация по чл. 3 на раздел IV „Специални
правила“ от рамковия договор за търговска продажба и които купувачът не е
успял да препродаде на свои клиенти въпреки положените усилия поради
спад на пазара и занижено търсене на артикулите, да упражни правото си на
отказ от тях. Договорено е същото право на отказ да бъде упражнено и за
описаните от т.14 до т. 15 фактури, независимо, че не е изтекъл този срок.
Констатирано е и, че стоката по една от фактурите – с № ********* /метални
керемиди/ е обременена с много сериозни скрити дефекти – избиваща
корозия, която ги прави напълно негодни. С оглед на това, че не може да бъде
заменена в разумен срок с друга качествена стока, купувачът на основание чл.
8.3 на раздел V „Неизпълнение. Рекламации. Санкции.“ от Рамковия договор
едностранно разваля индивидуалните договори за търговска продажба по
фактура № *********. Като последица от споразумението, продавачът се е
задължил в срок от седем работни дни да сторнира процесните 15 бр.
фактури; да издаде кредитни известия към всяка от тях и да предостави
екземпляри на купувача; да уведоми по подходящ начин „ОББ Факторинг“
ЕООД гр. София за сторнирането на фактурите и да вдигне за своя сметка
стоките, които се намират в склада на купувача в гр. Русе, бул. „България“ №
123.
Съгласно чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС при намаление на данъчната
основа при доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена
фактура, какъвто е настоящият случай, доставчикът е длъжен да издаде
кредитно известие към фактурата. Именно в изпълнение на това законово
задължение и доколкото е налице споразумение за връщане на
обективираните в процесните 15 бр. фактури стоки са издадени и 15 бр.
кредитни известия за анулиране на фактурите. Същите са надлежно
осчетоводени.
При отпадане на облигационната свързаност между доставчика и
получателя трябва да се приеме, че ищецът няма вземане на основанието, на
което е предявил иска и ответникът не дължи заплащане на цената на стоката
13
на цесионера. От дефиницията за вземане, възприета в договора за факторинг
също става ясно, че се касае за такова бъдещо вземане на доставчика към
платеца, което се прехвърля на фактора, произтичащо от доставени на
купувача стоки. В случая доставените стоки поради причина на затруднена
реализация и дефекти са били върнати от купувача, в резултат на което са
издадени и сторниращи документи и кредитни известия. Друг е въпросът, че
след като доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас е усвоил авансово
средства по тези бъдещи доставки, които доставки след като са сторнирани, е
трябвало да върне сумите по същите, обратно на фактора. От тези
обстоятелства може да се предположи наличие на недобросъвестно поведение
от страна на „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас, за което обаче не следва да
отговаря ответника.
Възможността за промяна във взаимоотношенията между доставчика
– цедент и длъжника е изрично визирана в чл. 13 от Договора за факторинг.
Предвидено е, че при пълно или частично отпадане /анулиране/ на
задължението по цедираното вземане, възниква вторичното право на регрес в
полза на фактора – цесионер спрямо цедента – доставчик. Видно от
показанията на св. Г. в практиката на ръководеното от нея дружество „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София често се случва цедираното вземане да
претърпи промени и да бъде намалена стойността му, като има и случаи на
пълно анулиране на прехвърленото вземане.
Съдът намира за неоснователни наведените от ищеца твърдения за
това, че не е бил уведомен в конкретния случай за извършеното анулиране
на процесните 15 бр. фактури и издаването на кредитни известия по тях.
Видно от показанията на св. Г. и св. М., същите като представители на „ОББ
Факторинг“ ЕООД гр. София и „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас са водили
разговори за уреждане на регресното вземане на фактора към доставчика,
което предполага с висока степен на сигурност, че ищецът „ОББ Факторинг“
ЕООД гр. София е знаел за отказа на платеца да плати и за причините за този
отказ и след като не е постигнато съгласие за разсрочено плащане по регреса,
от страна на фактора е взето решение да се потърси плащане от платеца.
Само за прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че при
характера на настоящия договор за факторинг „с регрес“, правото на фактора
14
да търси плащане от длъжника възниква едва след като упражни това право
спрямо доставчика. Това е така, тъй като регресната отговорност на
доставчика не е същинска солидарна, и при упражняване на регресното право
доставчикът не е задължен за цялата стойност на анулираната фактура, а само
за авансираната от фактора сума /обикновено лимит до 85 %/, заедно с
лихвата, комисионните, разноските и др.
Не на последно място договорените с Рамковия договор за търговска
продажба общи условия показват, че осъществените доставки между цедента
и цедирания длъжник са в рамките на разработваната и утвърждавана на
пазара от цедента като доставчик дистрибуторска мрежа за процесните стоки
/раздел IIІ от договора/. Цедентът се ползва с договорено право на участие в
печалбите, реализирани от цедирания длъжник при продажбата на
доставените му стоки /раздел IV, чл.2, чл.6/. От своя страна цедираният
длъжник има право, в случаите на съгласие на цедента по основателността, да
върне доставените му стоки /раздел IV, чл.7, чл.8/, като продавачът е длъжен
да издаде и предостави на купувача кредитно известие към съответната
фактура, удостоверяваща индивидуалния договор за търговска покупко –
продажба.
В случая предвид на извършеното сторниране на доставените стоки,
при постигнато съгласие между цедента „МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас и
цедирания длъжник „Профимаркет“ АД гр. Русе, надлежното счетоводно
отразяване и в двете дружества и издаване на кредитни известия към всяка
една от 15-те фактури, за което е уведомен ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД
гр. София в качеството му на фактор, последният е следвало в изпълнение на
договореното в чл. 13 от Договора за факторинг да задължи доставчика
„МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас да му възстанови получените в аванс суми по
тези доставки, за което няма доказателства да е сторено.
По изложените съображения предявеният от ищеца „МКМ БГ“ ЕООД
гр. Бургас срещу „Профимаркет“ АД гр. Русе осъдителен иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в настоящото производство, но
доколкото доказателства за извършването им няма представени, както и
15
справка по чл. 80 ГПК, такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОББ Факторинг" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“
№5, чрез пълномощник адвокат Т.Б. от САК иск срещу „Профимаркет“ АД
гр. Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „България“ № 123
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 565 039,37 лв,
представляваща главница по неплатени доставки по конкретно посочени в
исковата молба фактури, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца
от продавача „ОББ Факторинг“ ЕООД гр. София, в изпълнение на сключен
между тях Договор за факторинг А00196/17.05.2016 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач -
„МКМ БГ“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес за
кореспонденция гр. Бургас 8000, жк „Адам Мицкевич“ № 3, ет.1 ап.3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16