Р Е Ш Е Н
И Е
№173
03.06.2020г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети юни2020г в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №470 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 176 от АПК, образувано по молбата на Г.Б.Т.- М. за допълване
на Решение №75/25.02.2020г, постановено по адм.д.№470/19г описа на АС Стара
Загора, подадена на 09.03.2020г в рамките на едномесечния срок по чл.176 ал.1
от АПК, считано от 25.02.2020г. Жалбоподателя, чрез процесуалния си
представител иска от съда да бъде обявена нищожността на цялата конкурсна
процедура за заемане на академична длъжност „доцент“ по Специална педагогика
/алтернативна комуникация при деца със слухови нарушения и деца с множество
увреждания/, в област на висше образование 1. Педагогически науки,
Професионално направление 1.2 Педагогика, обявен в ДВ бр. 7/22.01.2019г.
Аргументите: Поискано е изрично да бъде
прогласена нищожността на цялата конкурсна процедура, в това число Решенията на
научното жури, приети на проведено на 08.05.2019г заседание, инкорпорирани в
Протокол №1/08.05.2019г, но въпреки това с Решение №75/25.02.2020г, постановено
по настоящото съдебно производство, съдът е обявил нищожността само на Решение
1.1 от 08.05.2019г на Научното жури, като в мотивите към съдебното решение е
посочил, че е поискан съдебен контрол – обявяване на нищожност, само на това
решение, а не на целия административен акт. По същество съдът е обсъдил
доводите на жалбоподателя за нищожност на всички Решения на Научното жури,
които са обективирани в Протокол №1/08.05.2019г и е установил, че всички те са
засегнати от порока нищожност, поради липса на необходимото мнозинство от поне
четирима членове от общо седем, основавайки се на факта, че решенията са
подписани само от тримата, лично присъствали по време на заседанието.
Следователно съдът не се е произнесъл по цялото искане за обявяване нищожност
на всички Решения на научното жури, инкорпорирани в протокол №1/08.05.2019г,
поради което е налице основание за постановяване на допълнително решение.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме за основателни
аргументите, че е сезиран с искане за обявяване нищожността на всички решения
на научното жури от 08.05.2019г, то жалбоподателя поддържа теза, основана на
чл. 168 ал.2 от АПК, според която разпоредба и според неговия прочит, съдът
разполага с правомощия да обяви нищожност на акта, дори да липсва искане за
това. След като съдът в мотивите си изрично е приел, че липсата на подписи в
протокола на четирима неприсъстващи лично на мястото членове на научното жури,
се отнася до всички инкорпорирани в същия протокол решения – тоест процедурата оттук
насетне е привидно приключила и привидно валидна, доколкото тези липсващи
подписи сочат, че и за другия кандидат няма произнасяне. Следователно съдът е
възприел тезата и е мотивирал акта си в насока, че всички решения на научното
жури по протокол №1/08.05.2019г са нищожни, поради не подписване на протокола
от четирима от неговите общо седем членове. Предвид правомощията, които са
предоставени на съда, засиленото служебно начало в административния процес и
прогласените в съдебния акт мотиви, съдебния състав е следвало да обяви
нищожността на всички Решения на Научното жури в Протокол №1/08.05.2019г. В
този смисъл е задължителната практика на ВАС на РБ , според която с чл.148 от АПК е засилено служебното начало в съдебното производство, защото съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на доказателствата да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, като обявява нищожността на акта дори
да липсва искане за това – чл.168 ал.2 от АПК. Следователно нищожността на акта
се прогласява служебно и без отправено искане за констатиране на този порок с
наведени конкретни основания за неговото съществуване. От съда се иска да бъде
постановено допълнително решение, с което да се прогласи нищожността на Решение
1.2, Решение 2 и Решение 3 на Научното жури от Протокол №1 за проведено
заседание на 08.05.2019г.
Ответника – Научното жури при Тракийски университет, редовно уведомено
на 18.05.2020г за втори път, след като на 18.03.2020г не редовно в рамките на
времето на въведено извънредно положение му е връчена настоящата молба, не
заявява становище в 7-дневен срок по нейната основателност.
Производството по адм.д.№470/19г по
описа на АС Стара Загора е образувано по жалбата на Г.Б.Т. – М. /Главен
асистент – преподавател в Педагогически факултет, при Тракийски университет/
против Отказ за допускане до оценяване в конкурс, инкорпориран в Решение 1.1 от
08.05.2019г., взето на проведено заседание на научното жури, съгласно Протокол
№1 от същата дата / стр.30-31 по делото/, назначено със заповед на Ректора №1085/22.04.2019г. в
конкурса за заемане на академична длъжност „доцент“ по Специална педагогика
/алтернативна комуникация при деца със слухови нарушения и деца с множество
увреждания/, в област на висше образование 1. Педагогически науки,
Професионално направление 1.2 Педагогика, обявен в ДВ бр. 7/22.01.2019г. Изрично
в жалбата е посочено, че се обжалва Отказ за недопускане до оценяване в конкурс
и това решение е самостоятелен административен акт от всички последващи
решения, с които се приключват отделни етапи от многофазната процедура в
конкурса за заемане на академичната длъжност. Засиленото служебно начало, на
което жалбоподателя се позовава изисква от съда по свой почин, извън наведените
конкретни факти, да провери изпълнението на всички изисквания за
законосъобразност и валидност, в рамките на представените от страните
доказателства, но на оспорения административен акт, който в случая е Решение
1.1 от 08.05.2019г на Научното жури при Тракийския университет. В пледоария по
същество процесуалния представител на жалбоподателя иска от съда да бъде
отменено оспореното решение, а то е изрично посочено в жалбата, като в
предпоследното изречение се иска да бъде отменен изцяло административния акт, а
преписката да се върне за провеждане на нов конкурс.
Правото на жалба се упражнява по решение
на неговия притежател- той решава отмяната или нищожността на кой
административен акт да бъде поискана от съда, поради което началото на съдебния
процес е диспозитивно. Съдът не може да
се произнася по законосъобразността на административни актове, които не са
заявени за отмяна. Засиленото служебно начало, въведено като принцип на
съдебния контрол за законосъобразност и валидност върху административните
актове се състои в следното: Предмета на делото – на съдебен контрол, се
определя от заявеното искане за отмяна на конкретен административен акт, а
съществуването на правото да се отмени акта или да бъде обявен за нищожен е
въпрос, чието разрешаване зависи не само от наведените в жалбата фактически
основания, но от служебно извършената преценка за спазване на всички изисквания
за валидност и законосъобразност на заявения за отмяна административен акт –
това е същността на чл. 168 от АПК и в този смисъл оспорващия е достатъчно да установи,
че има правен интерес от оспорване, а въз основа на представените, не служебно
събрани, от страните доказателства, съдът извършва проверката през призмата на
изискванията на чл.146 от АПК. Правния
интерес от оспорване / съществуването на правото на жалба, чрез което се
упражнява правото на отмяна/ се установява в хода на служебна проверка за
допустимост, съобразно твърденията в жалбата, че точно оспорения
административен акт засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия и
съответно от неговото съдържание. Проверка за изпълнение на всички изисквания
за валидност и законосъобразност се дължи служебно от съда, което означава, че тази дейност, която е по
правото, а не по доказване на фактите, съдът извършва без да е ограничен от
съществуването на посочените в жалбата фактически основания, представляващи
пороци на акта. Продължение на този принцип се явява правомощието на съда да
прогласи нищожността на акта, дори когато липсва изрично искане за това – след
като служебно проверява валидността и като се има предвид, че нищожния акт е
„правно нищо“, то логично и в съответствие с изискването за ефективност на
съдебната защита, съдът трябва да може да обяви нищожността и служебно, вместо
да отхвърли жалбата и да затвърди убеждение, че съществува един неспособен да
породи правни последици административен акт. Посочените от жалбоподателя и
обсъждани дотук правни разпоредби, установяващи правни принципи на съдебния
контрол, визират само и единствено
оспорения, заявения за отмяна административен акт и съобразно функцията на
правните принципи, те не се изключват един друг, за разлика от правните норми.
Така принципа за диспозитивно начало на съдебния административен процес е
съчетан с принципа за служебно начало при правната дейност на съда по
установяване законосъобразността и валидността на въведния с оспорването
предмет на съдебен контрол. Служебното начало не обхваща и никога в
административното правораздаване не се е разпростирало върху не заявени за
отмяна административни актове, като така да отрича диспозитивното начало на
съдебния процес. Предложеното тълкуване на разпоредбите, съдържащи правни
принципи на съдебен контрол не може да бъде прието за меродавно по посочените
по-горе аргументи за съчетаване на диспозитивното и служебното начало на
процеса.
По
аргумент от чл. 173 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 АПК, след като обяви
нищожността на акта, съдът разрешава въпроса за съществуването на правата и
задълженията, които са предмет на административното правоотношение или това е
въпроса разрешен с административния акт, освен когато естеството му не
позволява. Конкретно в случая, съдът не може да постанови допускане на
жалбоподателя до оценяване в конкурсната процедура, което право е заявено от
него и отречено от ответника и представляващо разрешения правен въпрос с
административния акт, който е въведен за съдебен контрол. В този случай съдът
следва да върне преписката на органа с указания по тълкуването, но и по
прилагането на закона за повторно разрешаване, но на същия въпрос – за
съществуване на заявеното от заинтересованото лице материално право. Ето защо
настоящия състав счита, че молбата за обявяване на нищожността на всички
решение на научното жури по протокол №1/08.05.2019г и задължаване на ответника
да проведе нова конкурсна процедура е неоснователна. Не това е предмета на
съдебен контрол за законосъобразност, въведен с жалбата, чиято основателност е
разрешена със съдебно Решение №75/25.02.2020, постановено по адм.д.№470/19г по
описа на АС Стара Загора, чието допълване се иска.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
искането на Г.Б.Т.-М. за допълване на Решение №75/25.02.2020г, постановено по
адм.д.№470/19г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Административен
съдия: /п/ Д. Драгнева