№ 131
гр. Ловеч, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500196 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258,вр.с чл.344 от ГПК и ЗЖСК.
С Решение №260000/14.01.2022г.,пост.по гр.д.№ 1985/2019г. РС-Ловеч е
отхвърлил иска на К. М. СП. от гр.Плевен, против Д. К. СП. от гр.Ловеч и КР. М. СП. от
гр.Ловеч, за делба с правно основание чл.34 от ЗС, на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на
ИД-р на АГКК и последно изменение със Заповед 18-8723-23.08.2019г. на Началник СГКК-
гр.Ловеч, с адрес : ******, намиращ се на 5 /пети/ етаж, в сграда с идентификатор ****.1, с
брой надземни етажи- 6, брой подземни етажи- 0, с предназначение Жилищна сграда -
многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор **** с
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, на едно ниво с посочена в
документа площ от 72,26 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия
етаж -****.1.8, под обекта -****.1.5 и над обекта - ****.1.20, останал на страните по
наследство от общия им наследодател М.К. С., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 17.03.2017 год.,
като неоснователен и недоказан. К. М. СП. е осъдена да заплати на Д. К. СП. от гр.Ловеч и
КР. М. СП. сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски -
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.З от ГПК,както и да заплати по сметка
на PC-Ловеч сумата 100 /сто/ лева, представляваща такса при отхвърляне на молбата за
делба, на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. М. СП.,чрез адв.Й. ХР. –АК-
Плевен. Счита,че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излага,че е
наследник – дъщеря, на М.К. С.- б.ж. на гр.Ловеч, починал на 17.03.2017г. Бракът между
родителите й е прекратен още когато е била малка и баща й е сключил друг брак с
ответницата по делото Д. К. СП.,а техен син е ответникът КР. М. СП.. Обяснява,че не е
поддържала никакви контакти с баща си, отдавна живее в Кипър. За смъртта на баща си
разбрала, след като е получила съобщение за дължим данък недвижими имоти- притежавано
от баща й жилище в гр.Ловеч, а именно процесното. Това създало у нея впечатление, че
жилището има наследствен характер и приживе е било собственост на баща й. По заведения
иск за делба в отговора си ответниците правят възражение, че жилището предмет на
делбата, е построено чрез ЖСК и тъй като не са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост, то принадлежи на ЖСК. Сочи,че според разпоредбата на чл.342 ГПК в първото
заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва
в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената
маса. В същата е указан срокът, в който пред делбения съд могат да бъдат повдигани
преюдициалните спорове между съделителите, като но не изключва възможността, ако
някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви
иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по
допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар
и заведено след предявяване на иска за делба, счита,че съдът следва да спре делбеното
производство на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК. Споровете между съсобствениците по
въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се
преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата.
Развива,че правото на делба има потестативен (вторичен, производен) характер и защото
възникването му е обусловено от съществуването на едно предшестващо, първично
правоотношение, което може да бъде вещно, наследствено или друго. Познати са и
потестативни права, чието упражняване може да стане само с предявяване на искова
претенция, имаща конститутивен характер. Позовава се на т.3,б.„а" от ППВС №
7/1973г.,където е предвидено,че „С иска за делба не може да бъде съединен с конститутивен
иск за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове". ЗАтова счита,че
всеки констигутивен иск, който е насочен към създаване на съсобственост, не може да бъде
съединен с иска за делба и следва да се предяви в отделно производство, а не заедно с
делбения иск. Това именно е сторила като е предявила пред РС-Ловеч иск с правно
основание чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 от ЗС, по повод на който е образувано гр.д.
№479/2020г. С него цели установяването на право на собственост, придобито приживе от
праводателя й, за което той не се е снабдил с официален документ легитимиращ го като
такъв.
За да отхвърли иска за делба съдът е приел, че делото, за което се твърди че е с
преюдициално значение за делбата, е прекратено. То е приложено като доказателство по
делото и от него е видно, че е прекратено на процесуално основание, поради пропуснат срок
на частна жалба, без съдът да се е произнасял по съществото на спора. Сочи,че
непосредствено след прекратяването му е предявила отново същия иск и е образувано гр.д.
№1718/2020г., което към момента е висящо пред РС-Ловеч и е обявено за решаване.
Възразява,че това обстоятелство е било известно на съда,тъй като е било заявено в
съдебното заседание на 15.12.2021г. при даване ход на делото по същество. Отново е
изтъкнато, че се касае за правен спор с преюдициално значение, от решаването на който
зависи изхода от делото за делба. Развива,че се касае за преюдициален спор, доколкото
въпросът за принадлежността на правото на собственост върху делбения имот е от значение
за правилното решаване на спора по делбеното дело- чл.344, ал.1 ГПК. Счита,че е без
значение обстоятелството, че преюдициалният спор е бил заведен след предявяване на иска
2
за делба(позовава се на Опр.№213/14.12.2018г. по ч.гр.д.№4644/2018г. на ВКС, ІІ ГО).
Допълва,че споровете по обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се
решават не само в делбеното производство, но извън него. Такава хипотеза е налице и
когато не е било заявено придобиване на делбения имот по давност в първото по делото
заседание в делбеното производство, а съделителят, пропуснал да стори това, е предявил
отделно иск срещу останалите съделители. Счита,че така не се заобикаля процесуалната
преклузия по чл.342 ГПК. С настъпването й само се слага край на възможността
претенцията да се разгледа в делбеното производство. Отделно предявеният иск е допустим
и ако бъде уважен, постановеното по него решение ще обвързва страните. Отделно съдът не
би могъл да се произнесе по иск за делба при условие, че уважаването на този иск зависи от
изхода на друг спор с преюдициално значение, какъвто се явява спорът по гр.д.
№1718/2020г., за който съдът знае, че е висящ.
Счита решението за неправилно и в частта на присъдените на ответниците
разноски. Сочи,че от материалите по делото е видно, че са процесуално представлявани от
адвокат при изготвяне отговор на исковата молба и в първото по делото заседание. Затова
счита,че представените от процесуалния им представител бележки за направени от тях
разходи за консултации не следва да се присъждат, тъй като такива се дължат за
процесуално представителство по конкретното дело.
Твърди,че при произнасянето си с обжалваното решение съдът е нарушил
процесуалните и материално-правни правила,конкретно разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 от
ГПК, което прави решението незаконосъобразно и затова следва да се отмени.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и делото се върне на РС-Ловеч
за продължаване на съдопроизводствените действия.
От въззиваемите Д. К. СП. и КР. М. СП. не е подаден отговор по реда на чл.263 от
ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява,представлява се от пълномощника й
адв.Х.,която поддържа въззивната жалба. Представя и моли да се приеме като доказателство
заверено копие от Решение № 260007/19.04.2022г.,пост.по гр.д.№1718/2020г.на РС-Ловеч,с
което съдът се е произнесъл по предявения от К.С. срещу ЖСК“М.“, Д.С. и К.С. иск с
правно основание чл.124 от ГПК,вр.с чл.79 от ЗС,като го е уважил.
Явява се възизваемата Д.К. С.-лично и като пълномощник на сина й КР. М. СП., и
предоставя на съда преценката за решаване на делото.
Въззивният състав, като съобрази доказателствата по гр.д. №1985/2019г. по описа
на РС-Ловеч и приетите от настоящата инстанция, както и становищата на страните,
преценени по отделно и в съвкупност, намира за установено следното :
По допустимостта.
Въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в
рамките на срока по чл.259 от ГПК- подадена е 18.02.2022г., при връчено съдебното
решение на 04.02.2022г. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът констатира, че обжалваното решение на РС-
Ловеч е валидно и допустимо. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Производството е в първа фаза на делбата.
3
Не се спори по делото,че страните са законни наследници на М.К. С.-б.ж.на
гр.Ловеч,поч.на 17.03.2017г. Ищцата е негова дъщеря от първи брак, отв.Д.С.-преживяла
съпруга и отв.К.С.-син от втория брак(със Д.С.). Вторият граждански брак е сключен на
10.07.1979г.(у-ние за сключен граждански брак на Община Ловеч с №102101).
Не се спори,че по време на брака им съпрузите са били членове на ЖСК“М.“-
Ловеч. По делото са приложени документи, свързани с изграждане на жилищата и
обективиращи етапи от производството по възникване на собствеността, съгласно правилата
на ЗЖСК. Представено е Разрешение за строеж №219/21.10.1989г.на ОНС-Ловеч, за строеж
на ЖСК“М.“, на адм.адрес ****** за определяне на строителна линия и ниво. В Протокол
№33/11.11.1991г.е обективирано проведено Общо събрание на кооператорите на ЖСК“М."-
Ловеч, на което по правилата на чл.23,ал.5 и т.6 от ЗЖСК окончателно са разпределени
жилищата в кооперацията и припадащите се идеални части на сградата и от мястото, от
правото на строеж и е определена окончателната им стойност. Посочено е, че Д.С. и М. С.
получават Жилище №7, на четвърти етаж, в западната част на вх.“А“, заедно с избено
помещение №7 и таван №7. Протоколът е подписан от всички съкооператори.
Приложено е Удостоверение № УТ-517/30.05.2007г.на Община Ловеч, че
строежът на ЖСК“М.“, вх. “Б“ е бил завършен преди 1992г.
Представено е и Удостоверение № УТ 22-006/25.08.2017г.на Община Ловеч за
степен на завършеност на строеж по чл.181 от ЗУТ,с което се удостоверява, че
ЖСК“М.“,тяло 1,секция „А“, намираща се в ПИ с ид.****, УПИ ІІ- за комплексно жилищно
строителство в кв.55 по плана на зона „Имеретински“, гр.Ловеч, е изпълнен на етап груб
строеж по см.на §5,т.46 от ДР на ЗУТ.
Представено е и Удостоверение №АО-23-078/13.09.2017г. на Община Ловеч за
идентичност на административен адрес на процесното жилище, отразено на **** Съгласно
представената Схема №15-850248-18.09.2019г. на самостоятелен обект в сграда, в КККР
жилището е вписано на административен адрес ***** **** и е с ид.№ ид.****, намиращ се
на 5 етаж в сграда с ид.****.1, с брой надземни етажи 6, брой подземни етажи- 0, с
предназначение-жилищна сграда- многофамилна, разположена в ПИ с ид.****, с
предназначение- жилище-апартамент на едно ниво, с площ съгласно документа от
72.26кв.м., при съседни самостоятелни обекти- на същия етаж- ид.****.1.8, под обекта-
ид.****.1.5, над обекта- ид.****.1.20.
В хода на първоинстанционното производство- на 15.04.2021г., отв.Д.С. се е
снабдила с Нотариален акт №9,т.ІІ,рег.№1793, д.№139/2021г.на Нотариус с рег.№138 в НК и
район на действие РС-Ловеч, с който по реда на чл.587,ал.1 от ГПК е призната за
собственик, съгласно чл.35,ал.2 и чл.23 от ЗЖСК на цялото жилище.
С Решение №260007/19.04.2022г.,пост.по гр.д.№1718/2020г., по предявен от К. М.
СП. иск с правно основание чл.124 от ГПК,вр.с чл.79 от ЗС, РС-Ловеч е признал за
установено по отношение на ответниците ЖСК“М.“, Д.С. и К.С., че М.К. С.-б.ж.на
гр.Ловеч,поч.на 17.03.2017г.,като член-кооператор, е придобил собствеността върху ½
ид.ч.от определените му с протокол №33/11.11.1991г.,съставен по реда на чл.35,вр.с
чл.28,ал.1,т.5 и т.6 от ЗЖСК, чрез непрекъснато владение в продължение на повече от 10
години преди смъртта си, обекти- Апартамент №7, на 4 етаж, в западната част на вх.“А“,
състоящ се от една спалня,дневна, ,столова с бокс,баня с тоалетна и тераси, на 72.26 кв.м.
застроена площ, с граници- изток-ап.№8-собстевност на М.П.С. и стълбище, запад- двор,
север- улица и юг- двор; ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №7, с граници- изток- мазе №8,-
собственост на С.В.С.,,запад- коридор и мазе №6-собственост на М.Г.П.,север- мазе №8-
собственост на М.П.С.; ТАВАН №7,при съседи- изток- таван №8-собственост на С.В.С. и
Н.И.С., запад-коридор и таван №6-собственост на М.Г.П., север-коридор, юг- двор,а по
кадастрална схема № 15-850248/18.09.2007г. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с ид.
**** по КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на ИД-р на АГКК и
4
последно изменение със Заповед 18-8723-23.08.2019г. на Началник СГКК-гр.Ловеч, с адрес:
******, намиращ се на 5 /пети/ етаж, в сграда с идентификатор ****.1, с брой надземни
етажи- 6, брой подземни етажи- 0, с предназначение Жилищна сграда - многофамилна, която
е разположена в поземлен имот с идентификатор **** с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво с посочена в документа площ от 72,26 кв.м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж -****.1.8, под обекта -****.1.5 и
над обекта - ****.1.20. На основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът е отменил, съставения
Нотариален акт за собственост на недвижим имот с №9,т.ІІ, рег.№1793, д.№139/2021г. на
Нотариус с рег.№138 в НК и район на действие РС-Ловеч,с който на основание чл.587,ал.1
от ГПК Д. К. СП. е призната за собственик на описания имот съгласно чл.35,ал.2,вр.с чл.23
от ЗЖСК, до размера на ½ ид.ч.от правото на собственост.
Решението е влязло в законна сила на 19.05.2022г., съгласно отбелязването на РС-
Ловеч.
При така установените факти и обстоятелства,съставът приема,че е
съсобствеността между страните върху процесното жилище,припадащите му се части,
избено и таванско помещение, е доказана.
Съвместните им права са възникнали по силата на наследяване на общия им
наследодател- М. К. С.-б.ж.на гр.Ловеч,поч.на 17.03.2017г.,съответно –преживяла съпруга и
деца.
Категорично се установи,че по време на втория си брак с отв.Д.С. съпрузите са
били член-кооператори в ЖСК“М.“. При съобразяване на гражданскоправния режим на
възникване и легитимиране на ЖСК, съставът намира,че макар при подаване на исковата
молба да не е била завършена процедурата по придобиване на правото на собственост върху
жилище, изградено по реда на ЗЖСК, то сега- след издадения нотариален акт на отв.Д.С. и
постановеното Решение №260007/19.04.2022г.,пост.по гр.д.№1718/2020г.на РС-Ловеч, може
вече да се приеме,че е налице жилище,по отношение на което членственото правоотношение
е прекратено и е възникнала съсобственост. От една страна отв.Д.С. се легитимира с
нотариален акт,издаден при наличие на предпоставките на чл.35,във вр.с чл.23 от ЗЖСК,с
който установява правото й на собственост върху жилището и припадащите му се части. От
друга страна ищцата обосновава придобиването на ½ ид.ч.от това жилище и припадащите
му се части от баща й,чрез упражнявано давностно владение. Не се спори,че жилище е
ползвано като семейно, придобиването му от съпрузите се подчинява и на правилата на
СИО, която е била прекратена след смъртта на М. С. през 2017г. На нейно място възниква
обикновена дялова съсобственост между преживялата съпруга –лично и останалите
наследници-деца на починалия.
По отношение на деловете на съделителите следва да се приложи нормата на
чл.9,ал.1 от ЗН, като се отчита и индивидуалната собственост на преживялата съпруга по
отношение на ½ ид.ч.от имота. Останалата ½ ид.ч. се разпределя между нея и децата на
наследодателя при равни части. Съсобствеността е възникнала както върху апартамент
№7,така и върху припадащите му се части от общите части,така и върху отредените
таванско помещение №7 и маза №7.
По изложените съображения съставът намира, че са налице предпоставките на
чл.344 от ГПК и чл.69 от ЗН и следва да се допусне делба на процесния жилище, заедно с
припадащите му се общи части,таван и маза, като се образуват 6 равни дяла, които се
разпределят по следния начин- за отв.Д.С.- 4 (като собственик- 3 и сънаследник- 1 ) и по 1
дял за останалите съделители- К.С. и К.С., като деца на общия наследодател.
Затова първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло и вместо него
се постанови ново за допускане на делба на процесното жилище, като се образуват 6 равни
дяла,които се разпределят по следния начин : 1 дял за К. М. СП., 4 дяла за Д. К. СП. и 1 дял
за КР. М. СП.. Решението следва да се отмени и в частта на постановеното по отношение
5
разноските, които по правилото на чл.355 от ГПК се разпределят съобразно деловете им и са
предмет на произнасяне във втората фаза на делбата.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260000/14.01.2022г.,пост.по гр.д.№1985/2019г. на
РС-Ловеч, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.344,ал.1 от ГПК и чл.69 от ЗН съдебна делба
между К. М. СП. с ЕГН **********, Д. К. СП. с ЕГН ********** и КР. М. СП. с ЕГН
**********, на следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор **** по КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на
ИД-р на АГКК и последно изменение със Заповед 18-8723-23.08.2019г. на Началник СГКК-
гр.Ловеч, с административен адрес ****, намиращ се на 5 /пети/ етаж, в сграда с
идентификатор ****.1, с брой надземни етажи- 6, брой подземни етажи- 0, с предназначение
Жилищна сграда - многофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор
**** с предназначение на самостоятелния обект : ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво
с посочена в документа площ от 72,26 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж -****.1.8, под обекта -****.1.5 и над обекта - ****.1.20, заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №7, с граници- изток- мазе №8 -собственост на С.В.С., запад- коридор и
мазе №6-собственост на М.Г.П., север- мазе №8-собственост на М.П.С.; ТАВАН №7, при
съседи- изток- таван №8-собственост на С.В.С. и Н.И.С., запад-коридор и таван №6-
собственост на М.Г.П., север-коридор, юг- двор, като се образуват 6(шест) равни дяла,
които се разпределят- 1(един) дял за К. М. СП., 4 (четири) дяла. за Д. К. СП. и 1 (един) дял
за КР. М. СП..
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6