№ 38
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20205300502033 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД «Национална полиция» към
МВР, чрез гл.юрисконсулт Х. М. срещу решение № 2265/06.07.2020г. по гр.д.
№ 2024/2020г., на Районен съд – Пловдив І гр.с., с което е осъдена Главна
дирекция „Национална полиция“ - МВР, да заплати на И. Ч. М., ЕГН
********** следните суми: сумата от 2121,05 лева брутна сума,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 223
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2019 г., както и сумата от
279,25 лева мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 07.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 07.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че ЗМВР урежда цялостната система на служебните и трудови
правоотношения между служителите на МВР и МВР от друга страна, като
1
както по отношение продължителността на труда, така и относно
обезщетението, са неприложими общите норми на КТ или пък на Закона за
държавния служител, като съдът неправилно е прилагал общите норми и
подзаконовите нормативни актове, а не специалните норми на ЗМВР. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноските
по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И.М., с който същата
се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
По делото е постъпила писмена защита от правоприемника на
жалбоподателя - ГД «Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма» към МВР, гр.София, с която поддържат въззивната жалба и
претендират разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 01.01.2017 г.
до 31.12.2019 г. ищецът И.М. е положил 1558 часа нощен труд в структурата
на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, чийто правоприемник по
силата на закона /ЗМВР/ се явява ГД «Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма» към МВР. На ищеца са му били заплатени за нощния труд
по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен
труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 223 часа
преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 2121,05 лв. и
обезщетение за забава от 279,25 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЗМВР урежда
2
цялостната система на служебните и трудови правоотношения между
служителите на МВР и МВР от друга страна, като както по отношение
продължителността на труда, така и относно обезщетението, са неприложими
общите норми на КТ или пък на Закона за държавния служител.
За процесния период, по силата на изрична законова делегация на
чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните
работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. В наредбата, издадена
по чл.187 ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд,
именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на
законодателна техника. Посочения в чл.9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент за
преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово
изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.
Законосъобразно е виждането на първата инстанция, че отчитането на
нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на
Кодекса на труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Под специална закрила по смисъла на чл.188
ал.2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с
отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл.187
ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно
тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия И.М. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
3
ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в
размер на сумата 400 лв. за адвокатски хонорар /л.46/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2265/06.07.2020г. по гр.д. № 2024/2020г.,
на Районен съд – Пловдив І гр.с.
ОСЪЖДА ГД «Жандармерия, специални операции и борба с тероризма»
към МВР, гр.София, ул.Патриарх Герман № 202, като правоприемник на
Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК: *********, със
седалище гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, да заплати на И. Ч. М.,
ЕГН ********** сумата от 400 лева, за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4