Решение по дело №5380/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1768
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100505380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.03.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                    Мл.с.ГАБРИЕЛА  ЛАЗАРОВА                                                     

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5380 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                            С решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 11 293,07 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-неиздължената част от заетата от ищеца на ответника сума по договор за заем от 18.01.2001 г.

ОСЪЖДА на основание чл.92 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 3 701.00 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-мораторна неустойка по чл.З от споразумението от 28.08.2009 г. за периода 01.07.2011 г.-01.04.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 600,00 лв.- разноски по делото. 

           Въззивникът Е.А.М. излага съображения ,че решението е постановено  в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и немотивирано.Неправилно било прието,че ответникът е признал иска,при положение че го оспорва по основание и размер .В проекта за доклад не била разпределена доказателствената тежест.Ответникът бил лишен от защита,защото призоваването не било извършено по надлежния ред.

            Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.

               По въззивната жалба  не е постъпил отговор.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към  фактическите констатации  и правни изводи на СРС.

За пълнота СГС излага следното :

             С проектът за доклад съдът е съобразил заявените претенции,съдържанието на отговора на исковата молба,подписан от ответника и обективиращ неговите твръдения и признания.Съдът изрично се е произнесъл по оспорването на иска и сочените основани за недопустимост на исковете.Указал е правната възможност на ищеца на основание чл.237 ГПК да заяви в срок искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе съобразно призанинето на ответника за дължимостта  на претендираните суми.Изрично в доклада е разпределена доказателствената тежест,в случай че ищецът не се възползва от предоставената му възможност.

            Съдът правилно е ценил направеното признание на иска по чл.240 ал.1 ЗЗД,заяено с отговора,че ответникът признава задължението ,както и че с оглед признанието разноските по делото да бъдат присъдени както са направени.

           Не е било нарушено и правото на защита на ответника,поради твърдяното ненадлежно призоваване.Извършено е редовно уведомяване по чл.47 ГПК,чрез залепване на уведомление,тъй като ответникът не е намерен на издирения от съда постоянен адрес .              

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

         Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 980 лв.,които следва да бъдат присъдени.

          

                                 Водим от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в

        ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 980 лв.разноски по делото пред въззивната инстанция.               

         РЕШЕНИЕТО  подлежи: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

 

                                                                                       2.