№ 3091
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110158114 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
ФИРМА срещу Н. ЕМ. Р. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. № ****, а именно:
831.52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия през
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до
окончателното плащане; 62.07 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до
03.06.2021 г.; 61.45 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
15.06.2021 г. до окончателното плащане; 11.57 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 03.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34085/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имот с аб. № ****, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „МХ ЕЛВЕКО“ ООД по
реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Релевира възражение за извършено плащане на процесните задължения на 02.07.2021 г.
1
Моли да не бъде осъждан за разноски за исковото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Исковете на ФИРМА срещу Н. ЕМ. Р. са допустими като предявени в
законоустановения срок и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34085/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането;
извършването на услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия период,
нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца; съществуването и размера на главните
дългове, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетенията за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задълженията.
С Определение № 2072/24.01.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните; реалната доставка на топлинна енергия на
претендираната стойност; извършването на услугата дялово разпределение за процесния
имот през исковия период на претендираната стойност; изпадането на ответника в забава по
отношение на двете главници и размера на обезщетенията за забава. Следователно липсва
спор по делото, че в полза на ищеца са възникнали процесните вземания, чийто сбор възлиза
на сумата от 966.61 лв.
С протоколно определение от 10.03.2022 г. е обявено за безспорно между страните и
плащането на 02.07.2021 г. за погасяване на процесните задължения на сума в общ размер
на 1 045.83 лв., както и плащането на 22.02.2022 г. на сума в размер на 75 лв. за погасяване
на съдебните разноски по исковото производство. Видно е от представения фискален бон от
02.07.2021 г., че с плащането на посочената дата са погасени процесните вземания,
включително законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.
Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като
извършеното в хода на процеса – в случая в хода на заповедното производство, плащане
следва да бъде съобразено при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на заповедното производство, което е
видно от представения фискален бон от 02.07.2021 г., се налага извод, че ответникът е
станал повод за неговото завеждане, и той следва да понесе отговорността за разноските за
2
заповедното производство. В случая обаче от фискалния бон от 02.07.2021 г. се установява,
че на посочената дата са платени не само процесните задължения, но и всички разноски за
заповедното производство.
Плащането на всички дължими суми в хода на заповедното дело сочи на извод, че
ответникът не е дал повод за завеждане на исковото производство, поради което не дължи
разноски за него.
Дори напротив – на ответника се дължат разноските, които е сторил за исковото
производство, възлизащи на сумата от 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като
той е в минимален размер /с вкл. ДДС/. Искането на ответника да се включи в дължимите
му от ищеца разноски и сумата от 75 лв. – заплатена държавна такса, е неоснователно. Не се
касае за държавна такса, която да е била дължима от ответника и да е била заплатена от него
по сметка на съда, а става въпрос за преждевременно извършено от него плащане на
разноски в полза на ищеца, каквито към момента на плащането той не е бил осъден да
заплати, поради което сумата не следва да му се възстановява по реда на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ФИРМА, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, срещу Н. ЕМ. Р., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ
се в АДРЕС, с абон. № ****, а именно: 831.52 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното плащане; 62.07 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.10.2019 г. до 03.06.2021 г.; 61.45 лв. – главница, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното плащане; 11.57 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34085/2021 г. по описа на СРС, 85
състав.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на Н. ЕМ. Р., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, сумата от 360 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „МХ ЕЛВЕКО“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3