Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123
09.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай
Гугушев,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 3
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „Т.“ ЕООД гр.И., представлявано от
управителя И.Н.Т., чрез адв.П.П., срещу Решение № 350/28.11.2019г., постановено
по АНД № 1198 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
В
касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на оспореното решение в противоречие
със закона. В тази връзка, като неправилен и неподкрепен с доказателства се
определя изводът на районния съд за
това, че жалбоподателят бил поканен да присъства при съставяне на АУАН. Твърди
се, че поканата за съставяне на акта не била получена от жалбоподателя. Не били
изчерпани и способите за връчване на призовки и съобщения, предвидени в чл.
180, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Нямало пречка връчителят на поканата да
направи опит да я връчи на друго лице, например съсед. С оглед на това следвало
да се приеме, че поканата за съставяне на акта не е била надлежно връчена,
поради което не били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Смята се, че нарушенията по съставянето,
предявяването и връчването на АУАН са съществени и налагат отмяна на НП.
На следващо
място се излагат подробни съображения в насока наличие на основания за
определяне на случая като маловажен, като се твърди, че неправилно районният
съд приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Следвало да се има предвид, че Заявление Г2 за обявяването на ГФО за 2017г.
било подадено на 16.09.2019г., преди съставяне на АУАН и към настоящия момент
било със статус „обработва се“. Тоест повече от година след датата на съставяне
на АУАН, Агенцията по вписванията не била довършила производството по обявяване
на ГФО. Изтъква се, че в случая било налице забавяне на обявяването на ГФО
поради бездействието на държавата. Акцентира се върху твърдението, че
заявлението за обявяване на ГФО било подадено преди съставяне на АУАН, както и
върху липсата на данни и доказателства за извършено друго административно
нарушение, а така също и върху наличието на данни в Търговския регистър за
подавани в срок от дружеството заявления за обявяване на ГФО в предходни периоди.
По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответникът -
ТД на НАП - Пловдив, в изразено чрез юрисконсулт писмено становище, сочи, че твърденията
в подадената касационна жалба са неоснователни. Заявява, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково посочва, че касационната жалба е неоснователна
и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.
218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното Решение № 350/28.11.2019г., постановено по АНД № 1198/2019г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 431047-F433515/22.04.2019г.
на и.д. зам. директор на ТД на НАП – Пловдив. С посоченото наказателно
постановление на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч на „Ташкаров“ ЕООД гр.И.,
представлявано от И.Н. Т., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
неправилно районният съд е посочил в диспозитива на решението, че с отмененото
наказателно постановление е санкционирано физическото лице И.Н.Т. и че на същия
е наложено административно наказание „глоба“. Доколкото обаче номерът и датата
на издаване на наказателното постановление съвпадат с тези на процесното
наказателно постановление, съдът намира, че не се създава неяснота относно предмета
на проверка в производството и произнасянето на въззивната инстанция,
съответно, че не се касае за съществено процесуално нарушение.
За да
постанови решението, съдът е приел за установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Посочил е, че няма нарушения на процедурата по
съставяне на АУАН, като същият бил съставен и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Констатирал е, че законосъобразно е изпълнена процедурата по изпращането и
връчването на поканата за съставяне на акта, като същата била изпратена на
адреса на седалището на жалбоподателя, на който не бил открит управителят Т.,
нито друго лице, което да получи поканата. Поради това АНО пристъпил към
съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като според съда
добросъвестно била изпълнена процедурата по изпращане на покана на
жалбоподателя. Обсъдил е и размера на наложеното наказание, като преценил, че
същият е правилно определен от АНО. Изложил е и доводи за направения извод, че
в случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Същото е постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от
съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
В случая,
видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от
компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички
необходими реквизити.
Съгласно
цитираната в наказателното постановление норма на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч,
предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет
и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците
или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по
смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
В случая е безспорно, че към датата на
издаване на наказателното постановление „Т.“ ЕООД гр.И. е предприятие по смисъла
на чл. 2, т. 1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, съответно
следва да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Безспорно е също,
че дружеството е извършвало дейност през отчетния период 2017г. Несъмнено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на
дружеството за 2017г. не е публикуван в Търговския регистър в срок до 30.06.2018г.
Според
приложената санкционна норма на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от
200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
С пропускане
на законоустановения срок за публикуване на ГФО на „Т.“ ЕООД за 2017г. в
Търговския регистър на 03.07.2018г. (понеделник) от обективна страна е осъществен
съставът на нарушението, предвиден в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съдът следва
да отбележи, че към момента на издаване на НП приложение намира чл. 38, ал. 9
от ЗСч. (ДВ бр. 92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), съгласно новата
редакция на който: „Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: 1. бюджетни предприятия и
еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит;
и 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това
обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския
регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1
от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел за публикуване на декларацията не се дължат.“
Така
изменената норма на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. представлява по-благоприятна за
нарушителя нормативна разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. С
посоченото изменение в ЗСч. е променена правната регламентация относно
предприятията, задължени по силата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. да заявяват
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, като от
това задължение вече изрично се изключват „предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период“, към които за 2017 г. обаче не се
причислява санкционираното дружество. При наличните по делото данни, видни от
АУАН, данните посочени в ГДД за 2017 г., дружеството е осъществявало търговска
дейност и при тези данни дружеството касатор не попада в приложния обхват на
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., тъй като е осъществявало търговска дейност и
реализирало печалба.
Релевантен
по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл. 38 от същия закон е
обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през отчетния
период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в
търговския регистър в определен срок, са изисквания относно доказването му,
които следва да бъдат съобразявани занапред. Неспазването им от санкционираното
дружество преди влизането им в сила на 01.01.2018 г., тоест за отчетния период
2017 година, в случая изключва последното от обхвата на субектите,
неосъществявали дейност през този отчетен период и същото не може да се ползва
от по-благоприятната разпоредба на закона, последвала до влизане в сила на
издаденото наказателно постановление.
Неоснователно
е възражението за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, касаещи съставянето на АУАН.
Безспорно е, че нарушителят е бил известен на АНО, като последният правилно е
приложил чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като, видно от Известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка № 8100014881931 на „М и БМ Експрес“, Покана изх.№
023-746/31.08.2018г. не е била връчена на представител на „Ташкаров“ ЕООД на
адрес: гр.И., ул.О.№ . - адресът на седалището на жалбоподателя, и е била
върната като непотърсена. Впоследствие - на 10.09.2018г., е осъществено
връчване на поканата по електронен път, видно от приложеното по преписката
Удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Не се
споделят и доводите за маловажност на случая. По делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че нарушението разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид.
Обстоятелствата, че заявлението за обявяване на ГФО било подадено преди
съставяне на АУАН, както и липсата на данни и доказателства за извършено друго
административно нарушение и подаването в срок на заявления за обявяване на ГФО
в предходни години, не променят безспорния факт на осъществен от наказаното
лице фактически състав на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч и не са
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице касационни
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба се явява
неоснователна, а решението - законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното
от ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът
намира същото за основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване -
29.11.2019 г., към момента е в сила, поради което на ответника – ТД на НАП
Пловдив се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
представителство пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата
на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350/28.11.2019г., постановено по АНД № 1198/2019г.
по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес
на управление: гр.И. ул.“Охрид“ № .., представлявано от И.Н.Т., да заплати на
ТД на НАП, гр.Пловдив 4030, ул. „С.“ № .., сумата в размер на 80 лв. (осемдесет
лева) - разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.