Решение по дело №956/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ - отм. от глава четвърта до глава девета) във вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Образувано е по жалбата на д-р Д. В. Г., гр. Велинград, подадена чрез процесуален представител адвокат В. К., срещу Решение № РС-173-23-074/05.09.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с което по отношение на лицето е установен конфликт на интереси като управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД и лице, заемащо висша публична длъжност, наложена му е глоба в размер на 5 000 лв. и е отнета в полза на държавата сумата от 1 505,60 лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на акта, като издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат К. поддържа жалбата по изложените в нея доводи и в представените писмени бележки и претендира отмяна на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът –– Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега Комисия за противодействие на корупцията съгласно § 5 от ПЗР на ЗПК обн. ДВ бр. 84/06.10.2023 г.) чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. С., в съдебно заседание и представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Производството е образувано с Решение № КИ-86/03.05.2023 г. на КПКОНПИ във връзка с подаден сигнал срещу Д. Г. – управител на „Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград“ ЕООД и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ и едновременно с това лекар-анестезиолог в Отделението по анестезиология и интензивно лечение в същата болница, като по силата на сключения трудов договор си разпределя и плаща сам на себе си такива под формата на допълнително материално стимулиране.

С писмо от 01.06.2022 г. управителят на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД е представил на КПКОНПИ копия на трудови договори, заповеди за освобождаване и договор за управление на д-р Д. Г., Вътрешни правила за организация на работната заплата на „МБАЛ-Велинград“, заповеди на управителя за изплащане на ДМС за периода от месец юни 2022 г. до месец април 2023 г., удостоверяващи получени от д-р Г. суми за допълнително материално стимулиране и разплащателни ведомости, удостоверяващи получени от д-р Г. суми.

Към преписката служебно са приобщени Решение № 134/26.05.2022 г. на Общински съвет-Велинград за избор на управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД и Решение № 34/23.02.2023 г. на ОбС-Велинград относно освобождаване на управителя на лечебното заведение и избиране на временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс.

С покана, изх. № ЦУ01-3729#3/16.06.2023 г. на КПКОНПИ, д-р Д. Г. е поканен за изслушване пред Комисията, като се е явил лично на заседание, проведено на 29.06.2023 г. Отрекъл е сам на себе си да е определял размера на допълнителното възнаграждение като е посочил, че нетното му възнаграждение е уговорено с Трудов договор № 7/01.02.2022 г. в качеството му на лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение. Заявил, че практиката трудовите възнаграждения да се допълват с допълнително материално стимулиране в МБАЛ-Велинград предхожда назначението му за управител на болницата и считал, че изпълнява предходно поето от работодателя задължение. Твърдял, че от месец септември 2022 г. е намалил размера си на ДМС, за да увеличи основната месечна заплата за лекар с една специалност.

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, Комисията е приела за установено от фактическа страна следното:

„Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград“ ЕООД е образувана със Заповед № РД 20-31/01.08.2000 г. на министъра на здравеопазването, което се управлява от едноличния собственик на капитала Община Велинград чрез Общински съвет-Велинград. С Решение № 134/26.05.2022 г. ОбС-Велинград избира за управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД Д. В. Г. за срок от три години. На 06.06.2022 г. е сключен Договор № 389 за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество с ограничена отговорност „МБАЛ-Велинград“ ЕООД между кмета на община Велинград и Д. Г., който е вписан като управител в Търговския регистър на 06.06.2022 г.

С Договор № 7/01.02.2022 г. Д. Г. заема длъжността „лекар анестезиология и интензивно лечение“ в МБАЛ-Велинград, прекратен със Заповед № 18/21.04.2023 г.

Установено е, че в периода от назначаването на жалбоподателя за управител на МБАЛ-Велинград от 06.06.2022 г. до освобождаването му с решение на ОбС-Велинград от 23.02.2023 г. Д. Г. издава седем броя заповеди с поименни списъци, с които е определил изплащането на допълнителни възнаграждения за служителите и администрацията на болничното заведение, в които фигурира и неговото име.

Във връзка с установеното е издаден обжалваният акт, с който на посочено правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2, чл. 171, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ, Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Д. В. Г. като управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ за това, че е издал Заповеди №№ 128/18.07.2022 г.; 169/17.08.2022 г.; 180-2/19.09.2022 г.; 204/17.10.2022 г.; 230/17.11.2022 г.; 257/16.12.2022 г. и № 8/18.01.2023 г. в свой частен интерес, в нарушение на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ.

Наложила е глоба в размер на 5 000 лв. на Д. Г. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ за нарушаване на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ.

Отнела е в полза на Държавата от Д. Г. сума в размер на 1 505,60 лв., представляваща полученото от Г. нетно дневно възнаграждение за 18.07.2022 г., 17.08.2022 г., 19.09.2022 г., 17.10.2022 г., 17.11.2022 г., 16.12.2022 г. и за 18.01.2023 г., на които дати са осъществени деянията, породили конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.

За да постанови този резултат КПКОНПИ е приела, че са налице трите кумулативни предпоставки на чл. 52 ЗПКОНПИ. Обосновала е извод, че като е издал в качеството си на управител на МБАЛ-Велинград седем броя заповеди, с които е наредил изплащането на допълнително материално стимулиране, в това число и на самия себе си, Д. Г. е упражнил правомощия по служба в свой частен интерес. Посочено е, че Г. е определил за себе си като лекар „анестезиология и интензивно лечение“ допълнително възнаграждение по-високо от друго такова на лекар в същото направление ОАИЛ, както и на други лекари в други отделения, включително и за длъжността началник отделение. Прието е, че издаването на заповеди, с които сам си определя ДМС предизвиква основателни съмнения в обективността и безпристрастността му като овластено лице при изпълнение на правомощията му по служба. Според Комисията, за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на чл. 52 ЗПКОНПИ, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. От съществено значение е фактът, че самите заповеди, ведно с приложените към тях списъци, са издадени от самия него, в качеството му на управител на МБАЛ-Велинград и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ, а в тях фигурира и неговото име като лице, на което да се изплати съответно възнаграждение. Това е посочено като обстоятелство, което налага извод, че заповедите са издадени в негова полза и сочи на частен интерес в нарушение на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ. Посочено е, че частният интерес от упражнените от Г. правомощия води до нематериална облага по смисъла на чл. 54 ЗПКОНПИ, изразяваща се в помощ и подкрепа лично за себе си, както и до материална облага, изразяваща се във възможността да получи доход в пари под формата на ДМС. Посочено е наличието на законов механизъм за избягване на конфликт на интереси - разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, като е следвало да си направи самоотвод и да уведоми органа по назначаване за наличие на свой частен интерес.

По искане на жалбоподателя и на основание чл. 192, ал. 1 ГПК е задължено „МБАЛ-Велинград“ ЕООД да представи по делото копия от заповеди, с които е бил определян размерът на ДМС за лекарите и медицинския персонал на болницата за периода от м. януари 2021 г. до м. май 2022 г. Постъпил е отговор от управителя на лечебното заведение, в който е посочено, че за посочения период липсват заповеди, с които е бил определян размер на ДМС, с изключение на Заповед № 35/01.03.2022 г. приложена по делото.

При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г.) неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията, поради което настоящото производство върви по разпоредбите на ЗПКОНПИ, макар и отменени.

Оспореното решение е издадено от компетентен колективен специализиран административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 8 ЗПКОНПИ и чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПКОНПИ. С решение на Народното събрание от 02.02.2022 г. предсрочно е прекратено правоотношението на председателя на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. и Комисията е останала да функционира с четирима членове. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗКПКОНПИ изисква решенията на Комисията да се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове, което изискване в случая е изпълнено, доколкото решението е прието с три гласа, т. е. с мнозинство повече от половината членове.

Противно на посоченото от жалбоподателя съдът приема, че са спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт по чл. 74 ЗПКОНПИ. В решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Отразено е изслушването на лицето и изложените доводи. Налице е диспозитивна част, в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси, размера на наложената глоба по чл. 171 и е постановено отнемане, обосновано по размер и основание, срок и орган, пред който може да се обжалва. От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелствената част на решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на конфликт на интереси, респ. за налагане на предвидените в закона санкции. В решението изрично е посочен срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби и отнемане, както и банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума.

Спазени са и административнопроизводствените правила, като решението е прието след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, изискана и получена информация и документи по чл. 72 ЗПКОНПИ и извършени служебни справки. Дадена е възможност на страната да се запознае с материалите по преписката, да бъде изслушана, да прави възражения и да сочи доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ. Комисията е сезирана със сигнал, по който е прието, че са налице предпоставките за образуване на производство по установяване на конфликта на интереси съгласно чл. 71, ал. 1 ЗПКОНПИ, обективирано в Решение № КИ-86/03.05.2023 г., като е спазен срокът по чл. 73 от закона. Не се установяват и нарушения при изслушването на д-р Д. Г., като видно от Протокол № 1135/29.06.2023 г. му е дадена и възможност да представи допълнителна информация и материали, като на 04.07.2023 г. е депозирано допълнително становище. В тази връзка съдът приема, че правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от закона възможности да организира своята защита.

По съответствие с материалния закон, съдът намира следното:

Според чл. 52 ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. От друга страна разпоредбата на чл. 53 ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че конфликт на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1) лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПКОНПИ, съответно – по § 2, ал. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ; 2) частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. чл. 54 ЗПКОНПИ и 3) възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба.

Не е спорно между страните, че д-р Д. Г., в качеството му на управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ, поради което е налице първият елемент от дефиницията за конфликт на интереси.

Относно наличието на частен интерес за жалбоподателя от вменените му нарушения и възможността този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му съдът приема, че законът предвижда способността на частния интерес да промени действителната цел, с която се използва предоставената публична власт и по този начин да наруши основни принципи на правовата държава. С нормата на чл. 58 ЗПКОНПИ е въведена забрана лице, заемащо висша публична длъжност, да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Забраната за участие на тези лица в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес цели предотвратяването на обосновани съмнения, че в качеството си на лица по чл. 6, ал. 1 ЗПКОНПИ, ще осъществяват своите правомощия на база на лични или икономически отношения, а не на законоустановените критерии. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и не следва да бъде допускано. Законът установява неправомерния характер на упражнените правомощия не като резултат от нарушаване на материалноправните предпоставки, а поради неправомерната цел - евентуалното придобиване на облага в частен интерес.

От представените по делото доказателства е видно, че с Трудов договор № 7/01.02.2022 г., сключен между д-р А. Т. – управител на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД и д-р Д. В. Г., последният е назначен на длъжността „лекар анестезиология и интензивно лечение“ с място на работа ОАИЛ за неопределено време. В т. 7 от договора са посочени основното и допълнителното възнаграждение, като в т. 8 е посочено: „Разликата в трудовото възнаграждение до 5 000 (пет хиляди) лева месечно – чисто възнаграждение – да се допълва с ДМС. В т. 9 е определена периодичността на изплащането – един път месечно, до 30-то число всеки месец, последващ отработения месец.

С Договор № 389/06.06.2022 г. за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество с ограничена отговорност – „Многопрофилна болница за активно лечение – Велинград“ ЕООД, кметът на община Велинград, в изпълнение на Решение № 134/26.05.2022 г. на ОбС-Велинград е възложил на д-р Д. Г. да управлява, представлява и изпълнява предвидените в действащата нормативна уредба и договора задължения за управител на МБАЛ-Велинград. В чл. 2.1.10 от договора е посочено, че управителят има право да упражнява лекарската професия по специалността си, срещу възнаграждение в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда.

От изложеното се обуславя извода, че едноличният собственик на капитала е дал съгласието си д-р Г. да упражнява лекарската си професия по специалността, като със сключения трудов договор е определено трудовото му възнаграждение – основно, допълнително и разликата в трудовото възнаграждение до 5 000 лв. месечно. Иначе казано, с подписването на трудовия договор страните са се уговорили, че на Д. Г. ще му се изплаща и разлика в нетно трудово възнаграждение до 5 000 лв. месечно, което се допълва с ДМС. Така определеното с договора възнаграждение за лекар анестезиология и интензивно лечение е задължително за страните и неизплащането му от работодателя води до неизпълнение на клаузите по договора. В тази връзка съдът приема, че не е налице упражняване на властническо правомощие по определяне на допълнително материално стимулиране от Д. Г. в качеството му на управител в негова лична полза/частен интерес, а е в изпълнение на сключен трудов договор.

Липсата на релевантен частен интерес във връзка с упражнените от д-р Д. Г. правомощия по служба води до извод за липса на конфликт на интереси. По тези съображения Решение № РД-173-23-074/05.09.2023 г. на КПКОНПИ в частта, с която е установен такъв и са разпоредени съответните последици, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, както и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност, следва Комисията за противодействие на корупцията да бъде осъдена да заплати такива в размер на 1 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 1 500 лв. адвокатско възнаграждение в намален от съда размер с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. В. Г. Решение № РС-173-23-074/05.09.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на Д. В. Г., [ЕГН], сумата от 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.