Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.Слатина,
13.03.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори граждански състав, в
публично съдебно заседание на 13 март, Две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д.№
105/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, на основание чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1,
вр. чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, съдът,
Р Е Ш
И :
ЗАДЪЛЖАВА Е.Ю.М. с ЕГН:********** адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***, и
децата Н.В.Ч.с ЕГН:********** и Е.Е.М. с ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА Е.Ю.М. с ЕГН:********** от съвместно обитаваното жилище
на адрес: гр.Бяла Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2. вх.Б, ет.1,ап.24.
ЗАБРАНЯВА на Е.Ю.М. с ЕГН:********** адрес: ***, да приближава
молителката В.Е.Ч. с ЕГН:**********
и децата й Н.В.Ч.с ЕГН:********** и Е.Е.М. с ЕГН: **********
на разстояние
по-малко от 100 метра, както и да приближава обитаваното от нея
жилище находящо се в гр.Бяла
Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2, вх.Б, ет.1, ап.24, адреса на
нейните родители: с.Търнава, ул."Георги Димитров" №44,
училището
на детето й Н.В.Ч.в
гр.Бяла Слатина – Начално Училище „Христо Ботев“
адрес: гр.Бяла Слатина, ул."Климент Охридски" № 60.
ОПРЕДЕЛЯ временно
местоживеенето на малолетното им дете Е.Е.М. с ЕГН: **********
при родителя В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***.
В останалата
част отхвърля молбата на В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***, за налагане мерки по ЗЗДН, изразяващи се в задължаване
нарушителя да приближава нейните и на децата места за социални контакти и
отдих, както и задължаване
извършителя да посещава специализирани програми
при условия и срок, определен от съда, като неоснователна.
Мерките
по чл.5,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от ЗЗДН се НАЛАГАТ ЗА СРОК ОТ 6/шест/ МЕСЕЦА,
считано от днес-13.03.2018г.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на
В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***, ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО
НАСИЛИЕ.
В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение
за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
НАЛАГА на Е.Ю.М. с
ЕГН:********** адрес: ***, на
основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН, ГЛОБА в размер на по 200,00 лв./Двеста лева/, която да
заплати по бюджета на Съдебната власт – по сметка на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА Е.Ю.М. с ЕГН:********** адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр. Бяла
Слатина държавна такса в размер на 25.00
лв./Двадесет и пет лева/ за образуване на делото.
ОСЪЖДА Е.Ю.М. с
ЕГН:********** адрес: ***, да заплати на В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***, направените разноски по
делото в размер на 400,00 лв./четиристотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ
на страните и на РУ „Полиция” гр. Бяла Слатина.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Врачански окръжен съд.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към решение
по гр.д.№ 105/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
Постъпила е писмена молба от В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***, против Е.Ю.М. с ЕГН:********** адрес: ***, с която е поискала съдът да наложи на ответника мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 до т.5 включително от ЗЗСДН, а именно: по точка 1 - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, по точка 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище на адрес: гр.Бяла Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2. вх.Б, ет.1,ап.24, по точка 3-забрана да приближава до нея и до децата- Е.Е.М. и Н.В.Ч.на определено от съда разстояние, а така също жилището й в гр.Бяла Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2, вх.Б, ет.1, ап.24, адреса на нейните родители: с.Търнава, ул."Георги Димитров" №44, местата за социални контакти и отдих: гр.Бяла Слатина, пл."Цола Драгойчева", ул."Климент Охридски" № 70 - място за отдих с децата, Парк до кафе „Корона", ул."Климент Охридски" № 78, Начално Училище Христо Ботев адрес: гр.Бяла Слатина, ул."Климент Охридски" № 60, Читалище Развитие в гр.Бяла Слатина, ул." Водотечна", Магазин Т-Маркет - гр.Бяла Слатина, ул.“Търнавска" № 41, МБАЛ Бяла Слатина - гр.Бяла Слатина, ул."3ахари Стоянов", местността „Лесопарка"-гр.Бяла Слатина, аптека „Огафарм" в гр.Бяла Слатина, ул."Хан Крум" №73;
По точка 4 – Съдът временно да определите местоживеенето на малолетното им дете - Е.Е.М. с ЕГН: ********** да бъде на адреса при майката гр.Бяла Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2, вх.Б, ет.1, ап.24 за срок определен от съда.
По точка 5 - Да задължи извършителя да посещава специализирани програми при условия и срок, определен от съда.
Съдът с разпореждане от 16.01.2018г. е оставил без движение молбата, като е дал подробни указания на молителката.
В срока молителката е изправила молбата, като е представила допълнителна молба, декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, у-ние за раждане на децата, съдебно медицинско у-ние, договор за наем. В допълнителната молба молителката е посочила, че желае защита по ЗЗДН спрямо нея и децата й.
С допълнителната молба е приложена и молба, с която се иска издаване и заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН спрямо Е.Ю.М..
С определение постановено
в з.з. на 24.01.2018год. на основание чл.2,ал.2 от ЗЗДН съдът служебно е
конституирал като пострадали в настоящият процес и децата Н.В.Ч.с ЕГН:********** и Е.Е.М. с ЕГН: **********.
МОЛБАТА е с правно основание чл.4,ал.1 вр.чл.5, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН.
Молбата е преценена като допустима и подадена от лице с правен интерес/чл.3,т.2 и 3 от ЗЗДН/, в преклузивния срок по чл.10,ал.1 от ЗЗДН.
Нарушителят Е.М. редовно призован се явил лично в с.з., като е отрекъл фактите посочени в молбата.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Молителката навежда твърдения в молбата, че с ответника - Е.М., нямат сключен граждански брак, но живеят на съпружески начала от 2012 год. Тя има един син от предишна връзка - Н.В.Ч.с ЕГН:**********, като детето живее заедно с тях. От съвместното им съжителство имат едно дете Е.Е.М. с ЕГН: **********, който е на 19 дни.
През времето на съвместното им съжителство, ответникът многократно е упражнявал над нея физическо насилие. Търпяла това негово поведение, с надеждата, че нещата ще се оправят и ще имам едно здраво и сплотено семейство. Но нещата станали още по-зле тъй като ответникът редовно злоупотребявал с алкохол и хазарт. Винаги след употребата на алкохол той става заядлив и агресивен, като започва да се кара без каквато и да е причина с нея.
Молителката сочи, че последният път, когато отново се случило, същият осъществил физическо насилие над нея на 11.01.2018 год. На тази дата ответникът излязъл след обяд, около 15.00 часа, като заявил, че отива да види своите родители. Разбрали се да не се бави, да вземе нещо за вечеря и след това да запали парното, за да могат да изкъпем заедно бебето. Той излязъл и до 21 часа не се прибрал. Молителката започнала да му звъни на мобилния телефон, за да види какво да прави, но той не си вдигал телефона. Прибрал се към 21.00 часа. Тогава тя го попитала къде е бил, но той й отговорил, че това не е нейна работа. Започнал да се държи заядливо, да се заяжда с нея, като молителката веднага разбрала, че е употребил алкохол. Знаейки много добре какво ще последва, тя решила да отиде при родителите си в с.Търнава. Започнала да облича децата, като не са разправяла с него и си мълчала. Виждайки това, Е.М. започнал грубо да дърпа детето от ръцете й. Започнал да я заплашва, че ще я смачка и ще я унищожи. Уплашила се да не нарани детето, като започнала да му се моли да ги остави да отидат и да нощуват при нейните родители. М. побеснял и докато молителката държала пеленачето на ръце я хванал за гушата и започнал да я души. Тя започнала да вика, като в стаята влязъл 9 годишният й син Николай. Виждайки какво става, детето се разпищяло започнало да плаче и да го моли да я пусне. Това го ядосало и започнал да я бие. Изтръгнал детето от ръцете й и с думите “сега ще те заколя“ отишъл до кухнята. Тя веднага започнала да набира по телефона негова братовчедка и я помолила да дойде с мъжа си да й помогне. След това набрала и една нейна приятелка и я помолила за помощ, за да не е сама. М. влязъл в стаята, размахвайки нож, при което тя бързо изтичала да прегърне детето през очите, за да не гледа как размахва ножа пред тях. След малко дошли и тримата, на които била звъняла. Те видели какво става, молили го да престане. Пред тях ответникът продължавал да я заплашва, като крещял, че му дължи пари за месеците, през които са живели заедно, докато е била бременна и за раждането. Те се опитвали да му говорят спокойно, но без резултат. Той крещял пред тях, че „първо ще й отреже главата, ще я закопае и тогава ще отиде да я лежи". Не искал да излезе от дома, нито я пускал тя да излезе от жилището. След известно време се успокоил и тримата свидетели си тръгнали. Ответникът забранил на молителката да излиза, където и да било без него.
Молителката посочва, че на 13.01.2018 год. сутринта след събуждането си забелязала, че телефонът й го няма. Не го открила никъде в апартамента, поради което помолила детето Николай да й звънне, за да го намери. Детето й отговорило, че не може да звънне, защото и неговият телефон го няма. Отишла в другата стая при ответника Е. и го попитала, къде са телефоните. Той отговорил, че не й трябват телефони и категорично отказал да ги върне. Веднага забелязала, че липсват ключовете от колата и апартамента. Разбрала, че е запланувал всичко предварително, като е взел телефоните с цел да не може да се обади на никой. За пореден път избухнал скандал, като той отново започнал да я бие пред децата, като й нанасял удари в главата и с юмруци в гърба и по цялото тяло. Паднала на земята, като той започнал да я рита и я завлякъл до входната врата. Отворил вратата, като я изблъскал навън и заключил вратата. Опитвала се да се отбранява, като му викала да престане и да й даде децата, но той продължавал да я бие и да я бута силно. Затиснал й ръката и крака на вратата. Тя започнала да вика за помощ, като той буквално я изхвърлил пред нейния дом. Двете деца останали вътре, като се чувало че същите плачат. Тогава молителката се качила при съседите на горния етаж, за да търси помощ и да звънне на 112, тъй като нямала телефон. Две от съседките дошли с нея, които звъннали на вратата, но Е. отказал да отвори и да я пусне. След малко отворил вратата и от вътре излязло голямото дете. Помолила едната съседка да се качи горе с детето и да седи в тях, докато дойде полицията. След като пристигнали полицаите, му съставили предупредителен протокол, а след това си тръгнали. Но след тях спора отново продължавал, като М. не желаел да излезе от апартамента, в които живеят под наем, за което молителката е приложила с допълнителната молба договор за наем, нито искал да даде малкото дете. Дошли негови близки и роднини, които се опитали да му въздействат, но без ефект. След това демонстративно той извикал полиция, като твърдял пред роднини и съседи, че молителката му налага психически тормоз да излезе от жилището. Отново пристигнали полицаи, като този път те го убедили да си събере багажа и да си тръгне.
Молителката твърди, че така повече от една година живее в непрекъснат
психически и физически тормоз от страна на ответника. Той непрекъснато упражнява физическо насилие над
нея, като я заплашва и бие
пред децата. Подавала е жалби до органите на полицията. Той е предупреждаван да се въздържа от
подобни прояви. Живее в постоянен страх, да не я пребие на улицата или пред децата отново.
Ответникът продължава с това си
поведение, непрекъснато живее в страх, че ще бъде отново подложена на такива
насилнически от негова страна действия и независимо от опитите й насилническите актове да бъдат
преустановени, независимо дали опитва с разговори, с компромиси от нейна страна, за да не
се получават скандали или включително и чрез търсене на защита и съдействие на органите на
МВР, ответната страна не показва с нищо, че ще промени поведението си.
Поради тази причина за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
С това си
поведение Е.М. предизвикал основателен страх у молителката и
негативно влияние върху нея и
децата, поради което моли да бъдат предприети мерки по чл.5 от ЗЗДН подробно описни в молбата.
В съдебно
заседание молителката В.Ч. се явява лично и чрез процесуалния си представител – адв.Д.
от ВрАК, поддържа изложеното в молбата и допълнителната уточняваща молба и моли съда за
положително произнасяне по същата.
В съдебно заседание ответникът Е.М. се явява лично и с процесуалния си представител – адв.А.С. от ВрАК, който оспорва изложените в молбата обстоятелствата, така както са описани в исковата молба. Представил е писмено възражение относно молбата, в което се навеждат и други твърдения, които нямат нищо общо с посочените инциденти на 11.01.2018 год. и на 13.01.2018 год. В съдебно заседание не отрича, че във връзка с инцидентите на посочените дати подписал предупредителни протоколи, които се изискани от РУ Б.Слатина и приложени по делото.
Изискана е и приложена служебно справка за съдимост на нарушителя Е.М. от която е видно, че същият е не осъждан.
По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителя е запознат за правата му по ЗЗДН.
Молителката е приложила с допълнителната си молба съдебно-медицинско удостоверение от 17.01.2018г., издадено от д-р Федя Тодоров – съдебен лекар, от което е видно, че същата е получила разкъсно контузна рана на 2-ри пръст на десен крак, счупване на нокътя на 1-ви пръст на десен крак с нараняване на нокътното ложе, разкъсвания на лигавичната повърхност на долна устна, охлузвания на шията, кръвонасядания на ляво коляно.
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалата.
От медицинско удостоверение № 015548/12.02.2018г., издадено от ЦПЗ - Враца, представено от молителката с възражение на писмен отговор – л.42 от делото, е видно, че молителката В.Ч. не се води на учет.
Със същото възражение молителката е представила и писмено становище от Миглена Илиева – психолог, относно емоционалното, психично състояние и разбиране на детето Н.В.Ч.– на 9 години. От становището се установява, че на 31.01.2018г. е проведена индивидуална консултация с детето Николай. По време на разговора с психолога детето споделило, че се страхува от конфликтите между майка му и Е.М., дори понякога се опитвало да ги разтърве. Страхува се и от това да не се съберат отново, защото очакванията са му за още такива страшни моменти и дни. Споделило, че много пъти майка му пред него е казвала, че ще се разделят, но не го е правила и сега момчето не вярва, че това ще се случи. По време на консултацията Николай е психомоторно спокоен, но не се чувства комфортно да се връща назад във времето, да си спомня лошите моменти, които е преживял. Момчето е с много добро когнитивно развитие за възрастта си – възприятие, памет, мислене, представа. Не е склонен към лъжи и измислици и с адекватност и с подробности разказва това, което се е случило във времето назад. Може да изрази собствено мнение и разбира какво се е случило в дома му, както и последиците. Според психолога на детето не е повлияло външно мнение за това какво да говори. Така подробно за чувствата си и преживяванията си Николай казал, че не е споделял дори с майка си. У детето е налице едно изградено с времето недоверие към възрастните, техните реакции и живее с очаквания за лоши събития.. Споделило, че се чувства спокоен, когато е със своите баба, дядо и вуйчо по майчина линия и разчита за много неща на тях.
Обобщението на психолога е, че Николай е преживял емоционална травма от всички отрицателни събития, конфликти, свади, физически разправи. Това очевидно е повлияло върху моменти от неговото детско развитие – намалено е желанието за игра, мислите са насочени към неприятни очаквания, настъпило е недоверие към възрастните и са налице притеснения от бъдещи негативни събития. Съобразяването с чувствата на детето, неговите емоционални преживявания и интереси е от изключително значение за осигуряване на нормалното психическо и физическо развитие. Необходимо и важно е за него да получи пълноценно развитие и социално съзряване, за да се изгради като достойна личност.
Приет е социален доклад изготвен от Д“СП“-Б.Слатина.
Изслушаният социален работник при Д“СП“-Б.Слатина Г.Маринова заяви пред съда, че поддържа изготвеният социален доклад, изготвен на база по сведения и на двете страни. Молителката разказала какво се е случило на 11-ти януари и 13-ти януари, като твърдяла, че е преживяла домашно насилие.
Ответникът отричал категорично да е упражнявал тормоз върху молителката – психически и физически.
При направено посещение в домовете и разговорите и с двете страни социалните власти установили, че страните имат много добри битови условия. В апартамента, където живеят двете деца, било много топло, чисто и уютно.
Децата са били свидетели на случилото се, а не е упражняван върху тях тормоз.
Майката била консултирана още при първия разговор да заведе детето Николай на психолог. Представен е и теста от психолог. Отговорите на детето са еднозначни и социалния работник смята, че ако продължи да посещава психолог, детето ще има подобрение. Детето Николай лично не е претърпял домашно насилие, а е бил свидетел. Другото дете е малко, за да се говори за влияние върху неговата психика. Майката води Николай на психолог все още.
Мнението на Хлебарска е, че при раздялата на Ч. и М. както и издаването на ограничителна заповед на М. ще предотврати попадането на децата в риск за момента, докато децата се оправят. За детето Николай е добре, че те не са заедно и то не е свидетел на конфликти.
Детето Николай споделило, че е притеснено, споделило и пред психоложката, че се притеснява за майка си. Казало: „мама страда“, но също така, че върху него никога Е. не е прилагал насилие. Когато се карали, то много се дразнело. Николай е в такава възраст, че няма как да не преживява нещата по някакъв свой начин.
Пред съда са разпитани две групи свидетели:първата на молителката - Тоша Маринова Гергова и Десислава Павлова Петрова /без родство със страните/, втората на ответника – Медвед Фикретов Мехмедов и Димитър Георгиев Цветанов/без родство/.
Свидетелката Тоша Маринова Гергова заяви, че с молителката Ч. са съседи и живеят в един блок в гр.Бяла Слатина. Молителката и Е. живели на съпружески начала в апартамента, находящ се в същия блок, но много рядко ги виждала.
Гергова сподели, че на 13.01.2018г. влязла във входа на блока и чула, че В. плачела и пищяла силно по стълбището. Свидетелката първоначално се изплашила, защото помислила, че нещо е станало с малкото дете на страните. Видяла, че В. чукала по врата на апартамент на втория етаж. Тя била разстроена, зачервеняла по лицето.
Свидетелката я попитала какво е станало, при което тя й отговорила, че от както се е върнала от родилното постоянно е тормозена от Е., нанасял й побои.
Е. също бил излязъл на стълбищната площадка. Свидетелката тогава му направила забележка, като му казала: „Абе, Емиле, може ли такова нещо, вместо да се радвате, вие се биете и се тормозите“.
Момченцето Николай също било на стълбището с майка си и то плачело. Ч. била облечена по блузка без горна дреха. Свидетелката казала на детето да си влезе, но то споделило, че няма да влезе, защото Е. му взел телефона.
В. искала да се обадят на полицията, но нямала в себе си телефон. Друг съсед също излязъл, който дал телефона си на молителката, която се обадила на полицията, а след това и на баща си. Друга съседка казала, че ще прибере детето при нея, тъй като на стълбището било студено.
Другата свидетелка Десислава Павлова Петрова заяви, че познава молителката В. повече от 10 години, от преди да роди първото си дете. В. и Е. се запознали впоследствие, когато започнали връзката си от преди 5-6 години. Той заживял при В. ***. От съвместното си съжителство двамата имат родено едно малко дете, а тя има още едно родено дете от преди това. Голямото е на 9 навършени години, а малкото е на по-малко от два месеца.
В момента страните не живеят заедно, след последния скандал между тях, който бил на 13-ти януари 2018г.
На 11-и януари вечерта молителката В. й се обади и плачела. Свидетелката я попитала какво е станало, дали е станало нещо с бебето. В. казала, че Е. й нанесъл побой и я помолила да отиде до дома им. Свидетелката пристигнала до там с такси, където заварила и първа братовчедка на Е. със съпруга си. Те говорили с него на терасата, за да се успокои, да не правят тази скандали. В. споделила, че Е. е опитал да я души, блъснал я в стената. Разказала, че той не се е прибирал цял ден. Тя била възмутена и го попитала къде е бил, че трябва да изкъпят бебето, а голямото дете няма какво да яде. Накарала го е да отиде за пица, той е решил да отиде, но след това не е отишъл и тя се възмутила, защото детето нямало какво да яде, а той й казал „оправяй се“. За това бил станал скандалът.
Когато свидетелката отишла, Е. обиждал молителката Ч. и казвал, че тя му дължала пари, че той толкова пари хвърлял, докато са живели заедно, а тя била неблагодарна. Този скандал не бил за първи път, тъй като след всеки скандал свидетелката ходила в дома им. Имало случаи, когато той е упражнявал физическо насилие спрямо молителката и той лично казвал на свидетелката да отиде да гледа детето. Не е била очевидец на физическо насилие спрямо молителката, но е била очевидец на отправени обиди и заплахи.
На 12.01.2018г. вечерта Е. позвънил на свидетелката и я попитал: „Деске, ще можеш ли да дойдеш? Не й казал причината за това. Тя му отговорила, че няма да може да отиде същата вечер, а ще отиде на другия ден. Сутринта на 13-ти Е. отново позвънил на свидетелката и отново я попитал дали може да отиде до дома им. Свидетелката му отговорила, че ще отиде. След това в 08.20 часа веднага набрала по телефона В., за да й се обади, но нейният телефон бил изключен.
Е. тогава звънял още три или четири пъти, като казвал на свидетелката: „Деске, ще дойдеш ли при тази твоя приятелка, защото ще я пребия“.
Към 12,15 часа тя вече отишла в апартамента на страните и тогава разбрала, че са имали конфликти, поради което са идвали при тях служители на полицията. Когато отишла, на входната врата видяла двама приятели на Е.. Свидетелката влязла в апартамента, където забелязала лелята на Е., негова първа братовчедка, мъжът й и детето. След това влезли и неговите двама приятели. След като молителката В. видяла тези двама приятели на Е., се развикала, че няма да допусне десет човека да идват при малкото бебе.
Двамата приятели на Е. не се съпротивлявали и излезли.
Свидетелката забелязала, че по молителката Ч. имало наранявания. Имала наранявания по гушата, като червени точици, по устните също. Тя казала, че я е ударил ответникът и леко й била цепната устата. На единия крак от вътрешната страна на коляното имала едно голямо петно. На пръста й бил сцепен нокътя.
След това свидетелката разбрала от молителката, че е викала съседи, звъняла е по телефона на полиция и баща й.
Свидетелят Медвед Фикретов Мехмедов заяви, че молителката и Е. живели на съпружески начала от преди около 5-6 години в апартамент на първия етаж, находящ се в гр.Бяла Слатина, срещу пожарната.
Свидетелства, че когато работили заедно с Е., молителката постоянно искала пари от Е. и му създавала проблеми, наричала го с обидни думи. Това е чувал от телефонните разговори, тъй като когато шофирал автомобила, ответникът пускал на високоговорител телефона. Постоянно при телефонните разговори Е. се опитвал да я успокои, опитвал се постоянно да й вдъхне кураж.
На 13.01.2018г. Е. му се обадил и отишъл до апартамента, в който живеят с В., но не му казал защо да отиде. На входа го посрещнала молителката, която била ядосана и видимо употребила алкохол. Същата не го допуснала да влезе в апартамента. Това било около обяд на същата дата. Молителката тогава отишла до микробус, от където от жабката взела сума пари, а след това се прибрала отново в апартамента.
След време там дошли полицаи и свидетелят напуснал мястото.
Другият свидетел Димитър Георгиев Цветанов заяви, че е ходил в апартамента срещу пожарната, където живеят страните. Първият път е ходих преди Нова година, а вторият път е ходил на 11.01.2018г. вечерта. На 11.01.2018г. отишъл след 19.00 часа, за да взема пари от Е., тъй като му трябвали, защото заминава за гр.София на другия ден. Не е влизал в апартамента и не е видял молителката В. дали е била там.
От
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.
Съдът намира производството за допустимо – молбата срещу ответника Е.М. е депозирана в законоустановения едномесечен срок, изхожда от легитимирано по смисъла на чл.3 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от Закона изисква той да се изразява под
формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или
са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по
молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание
за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само
на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от
случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели.
Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на
ответника в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно
насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае
нейната доказателствена сила.
В конкретният случай представената от молителката В.Ч.
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно
насилие по смисъла на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически
действия /системно упражняване на физическо, психическо и емоционално насилие,
осъществявано чрез нанасяне на обиди и побой и отправяне на заплахи за
саморазправа/както и момента на тяхното извършване на 11.01.2018г. и
13.01.2018г., извършено в присъствието на двете деца. Действията на ответника
представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Безспорно е, че отношенията между страните
са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си
проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. В хода
на делото не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателствени средства – свидетелите на ответната страна Медвед
Фикретов Мехмедов и Димитър Георгиев Цветанов не са били преки очевидци на инцидентите и от тези техни показания не
се събраха точни данни за събитията от 11.01.2018г.
и 13.01.2018г., тъй като са ходили пред жилището на страните, след възникването
и приключване на конфликтите между тях.
Съобразявайки
събраните писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелите Тоша
Маринова Гергова и Десислава Павлова Петрова, макар и косвено, тъй като не са
преки очевидци на актовете на домашно насилие на посочените дати, ценени при условията на чл.172 от ГПК, съдът стигна
до извода, че молителката е била подложена на психическо и физическо насилие от
страна на ответника на 11.01.2018г. и 13.01.2018г.,
извършено в присъствието на двете деца.
Този тормоз е предшестван от предишни актове на домашно насилие извършени, видно от обясненията на молителката, показанията на св.Десислава Павлова Петрова, които кореспондират и с представените съдебно-медицинско удостоверение от 17.01.2018г. и писмено становище от Миглена Илиева – психолог, както и с изготвения социален доклад.
Вместо да извлече поука от своите действия, които са в противовес с общественият морал, същият продължава да тормози Ч. в присъствието си на децата.
В конкретният случай ответникът не проведе такова насрещно доказване на изложените факти в молбата и декларацията, още повече, че от събраните доказателства, по безспорен начин се установи, че на твърдените дати и място действително между страните по делото е имало конфликт довел до извършеният акт на домашно насилие.
Съдът
намира, че дори и поведението на Е.М. да
е било провокирано по някакъв начин от други обстоятелства, обострили отношенията
между страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършваните от него
актове на насилие, включително и последните състояли се на 11.01.2018г. и 13.01.2018г. изразяващи се във психическо и физическо насилие спрямо лице, с което
се намира във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, видно от
приложения акт за раждане, поради което в случая са налице предпоставките за
предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да
понесе отговорността, предвидена в закона.
Съдът намира, че следва да вземе мерки по
ЗЗДН и спрямо децата Н.В.Ч.и Е.Е.М. в това производство, тъй като домашното насилие спрямо майката е
извършено в тяхно присъствие.
По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са
налагани и друг път мерки по ЗЗДН, но има данни в РУ-Б.Слатина за съставени
срещу него предупредителни протоколи.
Защитата следва да се осъществи чрез
следните мерки, предвидени в закона, а именно:
да се задължи извършителя Е.Ю.М.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката
и децата, да се отстрани от съвместно
обитаваното жилище на адрес: гр.Бяла Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2. вх.Б,
ет.1,ап.24, да му се забрани да
приближава молителката и децата на по-малко от 100 метра, както и жилището, в
което живее в гр.Бяла
Слатина, ж.к. „Сребреня" бл.2, вх.Б, ет.1, ап.24, адреса на
нейните родители: с.Търнава, ул."Георги Димитров" №44, училището на детето й Н.В.Ч.в гр.Бяла Слатина – Начално
Училище Христо Ботев адрес: гр.Бяла Слатина, ул."Климент Охридски" №
60.
Следва да се
определи и временно местоживеенето на малолетното им дете Е.Е.М. с
ЕГН: ********** при родителя В.Е.Ч. с ЕГН:********** ***.
В останалата част относно поисканите мерки в молбата, а именно: да се забрани на нарушителя да приближава нейните и на децата й места за социални контакти и отдих, следва да се отхвърли молбата като неоснователна, тъй като посочените места са обществено достъпни и е недопустимо да се забрани на извършителя достъп до същите. Молбата следва да се отхвърли като неоснователна и в частта за задължаване извършителя да посещава специализирани програми, тъй като необходимостта от това се установява с доказателства в производството с допустими всички доказателствени средства по ГПК, каквито не са събрани.
По изложените причини съдът намира, че
спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5, т.2, т.3 и
т.4 от ЗЗДН за един средно
продължителен срок от 6 месеца, считано от 13.03.2018г., през който съдът намира, че същият би могъл
да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала и
най-вече с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече
реализираните последици на извършваното спрямо молителя от ответника домашно
насилие.
Относно размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя, като съобрази тежестта на извършеното от М., като в процеса не са събраха данни за имущественото му състояние и доходите му, счита, че размерът следва да бъде определен на 200,00 лв. (минималният, предвиден в закона).
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на
ответника М. е и дължимата за
производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от ТДТССГПК, определя
в размер на 25.00 лв., вносими по сметка на РС-Б.Слатина.
Молителката с молбата е претендирала
направените от нея по делото разноски, предвид което ответникът следва да бъде
осъден да й заплати сумата от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът
постанови да се издаде заповед за
защита срещу Е.Ю.М. с
ЕГН:********** адрес: ***, по
реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат последиците от неизпълнението й по
чл.21, ал.3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на териториално компетентното по настоящия адрес на страните Районно управление „Полиция” гр. Бяла Слатина.
При този изход на
делото на ответника не се дължат разноски.
Воден от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: