Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 93 25.10.2019
година град Раднево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На
двадесет и шести септември 2019 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица Динева, разгледа докладваното от съдия
Цветанов АНД № 179 по описа на съда за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба /вх. № 00-02-6041-1 от 17.12.2018
г. на РИОСВ-Стара Загора/, подадена от „Мини Марица - изток“ ЕАД срещу
наказателно постановление № 58 от 05.12.2018 г., издадено от директора на РИОСВ-С-.
З., с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 3000 лв. на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ за
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ за това, че на 03.10.2018 г. при
извършена проверка по задължителен емисионен контрол съгласно протокол за
проверка № П-87 от 03.10.2018 г. и протокол за изпитване на отпадъчни води №
12-1527 от 16.10.2018 г. на Регионална лаборатория-С. З. към ИАОС е
констатирано, че не е спазено условието по „Индивидуални емисионни ограничения“
в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.2009 г.,
последно актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от директора
на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, в точка за
заустване № 1 – в канал /вход дюкер/ за установено превишение на индивидуалните
емисионни ограничения /ИЕО/ по показател сулфати, като са констатирани 1137
мг/л при ИЕО – 400 мг/л.
Жалбоподателят „Мини Марица - изток“ ЕАД моли
наказателното постановление за налагане на имуществена санкция да бъде отменено
като незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила и
материалноправните норми. Излага съображения, че административното нарушение е
формулирано неясно и неточно в АУАН и НП, тъй като в една част се споменавала
точка на заустване № 2, а в други части точка на заустване № 1, което изначално
опорочавало процедурата при нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН. Излага доводи за незаконосъобразност при налагане на имуществена
санкция в размер на 3000 лв., при предвидена рамка от 2000 лв. до 10000 лв., с
оглед цитирано предходно НП, за което няма данни да е влязло в законна сила,
нито да е връчвано на жалбоподателя. Алтернативно прави искане в случая на
потвърждаване на извършеното нарушение да се намали имуществената санкция до
минималния размер от 2000 лв.
Жалбоподателят „Мини Марица - изток“ ЕАД, чрез
пълномощника си юрисконсулт П., в откритото съдебно заседание поддържа жалбата.
Въззиваемата страна и административно наказващ
орган, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., взема становище за
неоснователност на жалбата.
РП-Раднево не е изпратила представител в откритото
съдебно заседание, не е взела становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Хронологично се установява от приетите по делото
доказателства следната фактическа обстановка:
На 02.11.2018 г. от св. М.Д.М. - главен експерт в
РИОСВ гр. С. З. е съставен АУАН № 58/02.11.2018 г. Актът е съставен във основа
на извършена проверка, за която са съставени Протокол от проверка №
П-0000087/03.10.2018 г. и Протокол за изпитване на отпадъчни води №
12-1527/16.10.2018 г. на Регионална лаборатория – С. З. към ИАОС.
В АУАН е отразено, че на 03.10.2018 г. е извършена
контролна проверка на рудник „Трояново –
Актосъставителят е приел, че по описания начин
„Мини Марица изток“ ЕАД е извършило нарушило чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, като не
са спазили условието в Разрешително за заустване на отпадъчни води №
33120022/10.06.09 г., актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив в
част „Индивидуални емисионни ограничения на отпадъчните води за заустване №
1-канал (вход на дюкер) за превишения на индивидуалните емисионни ограничения
по показател - сулфати“.
АУАН бил съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя,
след неявяването му на поканата за съставяне на акта изх. №
КОС-06-5239/24.10.2018 г. /л.33 от АНД № 387/2018 г. на РС-Раднево/, получена
от пълномощник на 26.10.2018 г. /виж обратната разписка на л.36 от АНД № 387 от
Против съставения АУАН в законоустановения срок не
са постъпили писмени възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното
Наказателно Постановление № 58/05.12.2018 г. на П. Д. П. – директор на РИОСВ –
С. З., в обстоятелствената част на което административно – наказващият орган
/АНО/ е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е приел, че
деянието съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите. АНО
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е определил и наложил на „Мини
Марица-изток“ ЕАД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на свидетелските показания на
свидетеля М.Д.М., М.Г.М.. Показанията на свидетелите са точни, ясни, без
никакви противоречия, последователни и подробни, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Същите поотделно и в съвкупност с писмените доказателства установяват
безпротиворечиво фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда
от легитимирано лице, депозира е в предвидения от закона преклузивен срок срещу
акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 201, ал. 13 от Закона за водите,
установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
От формална страна, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 201, ал. 2 от
Закона за водите, от длъжностно лице - директора на РИОСВ-С. З. съгласно
заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите /л.50 от
АНД № 387 от
Актът за установяване на административно нарушение
също е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 201, ал. 1 от Закона за
водите, съгласно заповед № РД-462 от 07.07.2017 година на Министъра на околната
среда и водите /л.62-63 от АНД № 387 от
Административно процесуалните правила и срокове за
издаване на акта и наказателното постановление, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН са спазени.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично
ОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление
№ 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол
подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща,
обвинителна и сезираща.
В настоящото производство в тежест на АНО е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение
от лицето, посочено като нарушител. С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът счита, че е установено по несъмнен начин извършено
административно нарушение. Наложена е имуществена санкция на ЮЛ, по отношение
на което отговорността е безвиновна, т.е. не следва да се търси отговорност на
конкретно физическо лице от дружеството.
Разрешителното, което жалбоподателят притежава, е
издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, б. “г ” и т. 3 от ЗВ и касае
ползването на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води. С него са определени мястото на заустване и индивидуалните
емисионни ограничения по потоци и места на заустване.
От обективна страна нарушението по чл. 48, ал. 1,
т. 11 от ЗВ, която въвежда задължение за
водоползвателите да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда
на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за
опазване на околната среда, а санкциите за неизпълнение на това задължение са
предвидени съответно за всеки отделен случай в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Не е спорно по делото, че на
03.10.2018 г. е извършен мониторинг на отпадъчните води за установяване дали се
спазват емисионните норми. Видът на проверката е определен с разрешителното и
тя се извършва два пъти в годината чрез еднократна проба. В конкретния случай
пробата е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 6 от
9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При проверката е
съставен протокол № 0000087 от 03.10.2018 г. от Регионална лаборатория С. З.
към ИАОС /л.36-37 от АНД № 387/2018 г. на РС-Р./, в който е отразена
установената фактическа обстановка - за обекта има издадено разрешително за
заустване на отпадъчни води, взета е водна проба от мястото на заустване № 1,
точка на заустване в канала, преди заустване в яз. Ковачево. Пробата е
изпратена на ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС за изпитване, където
с протокол от изпитване № 12-1527 от 16.10.2018 г. /л.23-24 от АНД № 387/2018
г. на РС-Р./ е посочено, че извадките за изпитване са получени на 03.10.2018 г.
/тогава е взета пробата/, извадката е 1 брой, 3977 – „Мини Марица-изток“ ЕАД,
рудник Трояново-1, заустване № 2 – от точка на заустване в канала /вход за
дюкер/, а изпитването е осъществено в периода от 03.10.2018 г. до 15.10.2018 г.
От изпитването е установено, че по показател сулфати е констатирано наличието в
пробата на 1137+-69 mg/l, при ИЕО /допустима стойност/ – 400 mg/l. Въз основа на резултатите от физико - химичния анализ е съставен актът за
установяване на административно нарушение, с който е започнало настоящото
производство.
Действително е налице посочване в различните
документи на точка за заустване № 1 и № 2, което обаче съдът намира, че не
опорочава производството по следните съображения. Макар и формално
административно-наказателното производство, в случая няма съмнение от кое точно
заустване е взета пробата, тъй като тя се взима регулярно от едно и също място
от
Съдът намира, че в производството е безспорно
установено, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от
ЗВ, като не е изпълнил задължението си да изпълнява условията в издаденото разрешително
по реда на този закон. Установено е по несъмнен начин по делото, че „Мини
Марица-изток” ЕАД не е изпълнило задължението си да поддържа необходимото
качество на заустваните отпадъчни води в нарушение на индивидуалните емисионни
ограничения, дадени с разрешителното. Установено е превишението с протокола за
извършен физико - химичен анализ. Именно това нарушение е визирано в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. При установяване на нарушението не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на
защита на жалбоподателя. На същия са били предявени всички факти, обуславящи
признаците на нарушението от обективна страна и срещу тези факти дружеството се
е защитавало при провеждане на административно наказателното производство.
Посочено е от АНО липсата на основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
За да определи размера на наказанието, което да
наложи на „Мини Марица-изток” ЕАД, АНО следва да съобрази разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН. Законът предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 2000
лв. до 10000 лв. В НП е посочено, че за последните 12 месеца на „Мини
Марица-изток“ ЕАД има наложена друга имуществена санкция в размер на 2000 лв. с
НП № 16/29.08.2018 г., поради което е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв. с обжалваното НП. В жалбата на „Мини Марица-изток“ ЕАД се оспорва
такова НП да е било връчвано на дружеството жалбоподател, а е видно от цялата
административно наказателна преписка, че проблем с връчването на всякакви
документи на „Мини Марица-изток“ ЕАД по принцип не съществува. По делото АНО не
е ангажирал никакви доказателства за наличието въобще на такова издадено НП с №
16 от 29.08.2018 г., нито да е връчено на дружеството жалбоподател, съответно
да е и влязло в законна сила. Поради това при осъществяване на контрола за
законосъобразност при индивидуализацията на наказанието не следва да се взема
предвид това посочено в НП предходно наложено административно наказание като
отегчаващо обстоятелство, налагащо завишаване размера на имуществената санкция
над минималния размер. От друга страна е видно, че по другите показатели не е
налице превишение на нормите, като само единствено по показателя сулфати е
налице такова, макар и 2,5 пъти над допустимата норма. Дружеството жалбоподател
е съдействало изцяло при извършване на проверката, не е оспорвало резултатите
от анализите, а вероятно с оглед на данните по делото превишението е било
моментно, а не константно /няма данни за други налагани санкции в близък
времеви период предвид тримесечния период на вземане на проби/, поради това и
контролните органи не са наложили ПАМ за преустановяване на нарушението. С
оглед на всички тези данни съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието в случая адекватна имуществена санкция за допуснатото административно
нарушение е минималната предвидена в законна, а именно 2000 лв.
С оглед на това съдът намира, че следва да измени
наказателното постановление досежно размера на наложената имуществена санкция
като намали същата от 3000 лв. на 2000 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 58 от 05.12.2018 г.,
издадено от директора на РИОСВ-С. З., с което е наложено на „Мини Марица-изток“
ЕАД административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 11 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 3000 лв. /три хиляди лева/ на 2000 лв.
/две хиляди лева/.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до
страните пред Административен съд – С. З.по реда на главата 12 от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: