Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Своге, 20.07.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свогенски
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и шести юни двехиляди и осемнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
421 по описа за 2017 година на СвРС и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявена е искова молба от Р.Х.Т. ЕГН ********** *** против А.Я.С. ЕГН ********** ***.Исковите
претенции са с правно основание с чл.108
от ЗС, чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр.с чл.579, ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН.
Претендира се постановяване на решение, с
което: 1.да се признае за установено
по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижими имоти: I.Урегулиран, поземлен имот, находящ се
в село Б., С.
област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № ХIХ-36 в кв.5 по
подробния устройствен план на село Б., при
граници:улица, УПИ № ХХ-35 в кв.5, УПИ № IV-36 в кв.5, УПИ № V-35 в кв.5, УПИ №
ХVIII-36 в кв.5, всички по ПУП на село Б., С. област; II.
Урегулиран, поземлен имот, находящ се в село Б.,
С. област, целият с площ от 430 кв.м.,
представляващ парцел № ХVII-36 в кв.5 по подробния устройствен план на село Б., при граници:улица, УПИ № ХVIII-36 в кв.5, УПИ № V-36
в кв.5, УПИ № ХVI-41 в кв.5, всички по ПУП на село Б., С. област; 2. да
се осъди А.Я.С. ЕГН ********** *** предаде на ищцата
владението върху посочените имоти. Претендират се направените в съдебното
производство разноски.
Ищцата моли
съда да прогласи недействителността на сделката, извършена с нотариален акт №
19, т.I, рег.№ 209, н.д.№18/2013г. на нотариус Г. *** действие – РС С.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на посочените имоти – по наследство от Л.Е.Т. и Р.Е.Т., които са притежавали
процесните имоти, при равни права.Сочи се, че на ..г.починала
Л.Т., а на …г.и
Р.Т. и
единствения му наследник по закон е Р.Т..Ищцата твърди, че на
14.12.2013г.наследодателят Р.Т., дарил на ответника 7/8 идеални части от описаните
два имота.Ищцата заявява, че извършената с нотариален акт № 19, т.I, рег.№ 209,
н.д.№ 18/2013г.сделка-дарение е нищожна, поради липса на форма, тъй като в
нотариалния акт, дарителят Р. Т. не е положил подпис, а отпечатък от десен палец, като
същевременно бил грамотен, образован, с пълноценно функциониращи крайници, но
практически ням, със силно нарушен говор и тежка дизартрия.Като допълнително
основание за недействителност се сочи обстоятелството, че в частта от
дарението, получено по наследство от наследодателката Л.Т. – 3/8 ид.части, сделката е недействителна спрямо Р.Т., на основание
чл.76 ЗН.
На ответника е предоставен срок за отговор
съгласно чл.131 от ГПК и такъв е постъпил в РС – Своге.В отговора се изразява
становище за допустимост но за
неоснователност на исковите претенции, като са развити подробни
съображения.Твърди се, че въпреки, че бил във влошено здравословно състояние
към момента на процесната сделка – дарение, извършено в полза на А.С., Р.Т. е можел както да чува, така и да говори, но малко по-трудно.Наред с
прогресивно намаляващото зрение, Р.Т. плучил и тремор на ръцете, което наложило полагане на
палец в деня на сделката.Твърди се, че дарението е извършено в знак на
благодарност от дарителя за полаганите от надарения по отношение на него грижи
през годините.Ответникът възразява на твърдението, че сделката се явява недействителна
за ищцата, досежно 3/8 идеални части от процесните имоти и твърди, че Л.Т. била наследена от един роден и от един едноутробен брат, чиято дъщеря е Р.Т. и наследствения й дял е 1/8 ид.ч.
В о.с.з.ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа исковите претенции.
В
о.с.з.ответника чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции.
Свогенски районен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Видно
от копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 239,
том I, дело № 460/1967г.на Свогенски народен съдия, Р.Е.Т.
и Л. Е. Т.-наследници на Е. Д. Т., са признати за собственици на следния
недвижим имот, находящ се в землището на село Б.:Дворно място, с площ от около
2,6 декара, в м.”..”в землището на село Б., застроено с три къщи и други
селскостопански постройки, при граници:Б.К.П., път, С.А.Р. и площад.
Видно
от копие на удостоверение за наследници изх.№ РЛН17-УГ01-15326 от 04.09.2017г.,
издадено от район”..”, С.община – град С., Л.Е. Т. е починала на ..г. и нейни
наследници по закон са-брат- Р.Е.Т./който починал на …г./ и дъщерята на
едноутробния брат Х.Т.Г. – ищцата Р.Х.Т.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 209, нот.дело № 18 от 2013г. на нотариус М., с
район на действие РС С./представено е копие/, на 14.02.2013г.Р. Е. Т. е дарил
на ответника А.Я.С. собствените си 7/8 идеални части от следните
съсобствени/сънаследствени/имоти:А/Урегулиран поземлен имот, целият с площ от 430 кв.м., съставляващ парцел ХVII-36 в кв.5 по плана
на село Б., Община С., С. област, при граници и съседи на имота:улица, п.ХVIII-36, п.V-36, п.ХVI-41, всички в кв.5 по плана на населеното място; Б/
Урегулиран поземлен имот, целият с площ
от 550 кв.м., съставляващ парцел ХIХ-36 в кв.5 по плана на село Б., Община С., С. област,
при граници и съседи на имота: улица, п.ХХ-35, п.V-36, п.ХVIII-36 всички в
кв.5 по плана на населеното място.В графата дарител, е положен отпечатък от десен палец вместо подпис, на
основание чл.579, ал.2 във връзка с чл.189 от ГПК.
По
делото са представени копия на два броя скици, издадени от Община С., относими
към УПИ ХVII -6 в кв.5 по плана на село Б., с площ 430 кв.м.и
УПИ ХIХ-36 в кв.5 по плана на село Б., с площ от 550 кв.м.,
като по отношение на двата имота са вписани съсобственици – наследници на Р.Т.
и Л. Т., основаващи собствеността си на Решение от 08.04.1994г. на Софийски
окръжен съд, влязло в сила на 08.04.1996г., удостоверение за наследници и Решение № 1341 от 23.11.2001г.на ВКС и
ответника А.Я.С., чиято собственост върху 7/8 ид.части от имотите се доказва с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 209, нот.дело № 18 от 2013г.
От
заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза се установява:Към датата на процесната нотариална сделка
за дарение, Р.Е.Т. е имал силно намаление на зрението, до степен да не може да
чете, тремор на ръцете, поради което е изпитвал трудности да пише и да се подпише и не е имал тежки говорни нарушения, бил е напълно
адекватен.От заключението се установява, че дарителят Р.Т. е страдал от: макулна
дегенерация на очите.Глаукома.Хипертонична болест на сърцето с хипертонично
сърце.Мозъчно-съдова болестХронично – обструктивна белодробна
болест.Доброкачествена хиперплазия на простатата.Според епикризите от
„Александровска болница”, през последните години от живота си Т. е страдал от
„макулна дегенерация”, поставяни са му инжекции”Авастин”в очите, но въпреки
това зрението прогресивно е намаляло и през последната хоспитализация от месец
май 2011г.той не е можел да чете, но е можел да разграничава очертанията на
предметите и да се самообслужва.Към 03.03.2013г.е имал задоволително общо
състояние, без отпадна симптоматика т.е. без пареза на крайниците, с тремор на
ръцете и първоначално шепнещ, а после подобрен говор, ориентиран за време и
място.
Тези
изводи се подкрепят и от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите –Т. Н., А.Т., Б.И., Т.Н.,
А. Г. От тези показания се установява, че въпреки прекаран инсулт и наличен
тремор на ръцете, дарителят Р.Т. се самообслужвал към момента на извършване на
процесната сделка, но бил със силно намалено зрение.От гласните доказателства
се установява, че отношенията между ищцата и мъжа й от една страна и Р.Т. – от друга, били конфликтни, както и,
че ответникът и жена му полагали грижи
за здравословното състояние на Р.Т.-взели го за определен период от време в
дома си, осигурявали лекарства.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи
:
Предявените
искове са с правно основание чл.108 от ЗС, чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр.с чл.579,
ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН.
Исковете са допустими, но разгледани по същество се явяват недоказани и
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Осъдителният иск включва в обема
си и установителна част.При иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже:1.че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2.че вещта се намира във
владение или държане на ответника; 3.че ответникът владее или държи вещта без
основание.
В конкретния случай
ревандикацията се предявява от Р.Х.Т., но ищцата не е ангажирала
доказателства, от които да се установи по безспорен начин какво е
местонахождението, площта, границите на процесните имоти, че описаните такива в
исковата молба са идентични с посочените в представените писмени
документи.Липсват доказателства, че ответникът упражнява фактическа власт върху
имоти-собственост на ищците както и, че упражнява владение без правно
основание.Не са представени посочените в скиците, издадени от Община Своге
съдебни решения, относими към изясняване собствеността върху процесните имоти.
Ето защо не са налице
законоустановените предпоставки, необходими за уважаване иска по чл.108 от ЗС и
същият следва да бъде отхвърлен.
По категоричен и несъмнен начин по делото е установено,
че дарителят Р.Т. към датата на сключване на атакувания договор –14.02.2013г.е страдал от практическа слепота - имал силно намаление на зрението, до степен да не може
да чете, тремор на ръцете, поради което е изпитвал трудности да пише и да се подпише. Посочените негови
здравословни проблеми са установени както
от неоспорените писмени доказателства, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, също неоспорено в процеса. Съгласно решение
№ 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV
г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това задължително за
съдилищата, „при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от
десен палец при изповядване на нотариална сделка, същата е валидна. Нормата на чл.579, ал.2 от ГПК, изисква когато някое от участващите в
нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или
недъгавост да се приложи чл.189, ал.1 от ГПК. Този
текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако
не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи
причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на
десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради
неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта включва всякакъв вид заболявания,
които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на
здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис,
като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на
изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с
уникалността на дактилоскопските линии, които правят
всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег
в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа“. В
случая дарителят на ответника - Р.Е.Т., не е могъл да положи подпис с достатъчно
идентифицируеми белези поради заболяване, според констатацията на нотариуса,
изповядал сделката, поради което е положен отпечатък от десен палец, при което
не е нарушен чл.576
от ГПК, във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК, доколкото
е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на
направеното изявление. От събраните по делото доказателства не се оборва
констатираната от нотариуса, към момента на извършване на сделката,
невъзможност на лицето да положи подпис под договор. Полагането на отпечатък от
палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв
недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления,
като ги защитава и от възможна подправка при не особено обработен почерк и
подпис поради затруднението за писане, какъвто е и настоящия случай. Ето защо в
случая нотариалното удостоверяване не е нищожно и не е налице нищожност на
сделката на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД,
поради което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Възражението, че процесното
дарение е недействително спрямо ищцата на основание чл.76 от Закона за
наследството, също се явява неоснователно.По делото не се доказа по безспорен
начин, че ищцата притежава идеални части именно от двата имота – предмет на
сделката за дарение, но дори това обстоятелство да беше установено с
категоричност, дарителят Р.Т. се е разпоредил с притежаваните от него 7/8
идеални части, при определянето на които
е отчетен факта, че бащата на Р.Т. е едноутробен брат на Р. и Л.Т.,
което е обусловило приложението на чл.8, ал.3 от Закона за наследството(В случаите на предходните алинеи
еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което
получават родните братя и сестри).
С оглед гореизложеното, исковите претенции с правно основание с чл.108 от ЗС, чл.26,
ал.2 ЗЗД, във вр.с чл.579, ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН, предявени от Р.Х.Т. против
А.Я.С. се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00/петстотин/
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Р.Х.Т. ЕГН ********** *** против
А.Я.С. ЕГН **********
***, искови претенции с правно основание
с чл.108 от ЗС, чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр.с чл.579, ал.2 от ГПК и чл.76 от ЗН, с
които се претендира: 1.да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижими
имоти: I.Урегулиран, поземлен имот,
находящ се в село Б., С. област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ
парцел № ХIХ-36 в кв.5 по подробния устройствен план на село Б., при
граници:улица, УПИ № ХХ-35 в кв.5, УПИ № IV-36 в кв.5, УПИ № V-35 в кв.5, УПИ №
ХVIII-36 в кв.5, всички по ПУП на село Б., С. област; II. Урегулиран, поземлен имот, находящ се в село Б., С.
област, целият с площ от 430 кв.м., представляващ парцел № ХVII-36 в кв.5 по
подробния устройствен план на село Б., при граници:улица, УПИ № ХVIII-36 в
кв.5, УПИ № V-36 в кв.5, УПИ № ХVI-41 в кв.5, всички по ПУП на село Б., С.
област; 2. да се осъди А.Я.С. ЕГН ********** ***,
да предаде на ищцата владението върху
посочените имоти.
ОСЪЖДА Р.Х.Т. ЕГН ********** *** да
заплати на А.Я.С. ЕГН **********
*** по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00/петстотин /лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :