№ 78
гр. Кърджали, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245100600129 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 6/07.02.2024 година, постановена по НОХ дело №1019/2023
г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата И. М. С., с ЕГН
********** за невинна в това, че: През периода 04.02.2016г. до 14.03.2020г. в
с. С., общ. Ч., след като е осъдена с Решение № 89 от 13.10.2008г. по
гражданско дело № 327/2008г. по описа на Районен съд- Кърджали, Решение
№ 42 от 31.03.2010г. по гражданско дело № 1232/2009г. по описа на Районен
съд-Кърджали и с Решение № 1 от 20.01.2016г. по гражданско дело №
1208/2015г. по описа на Районен съд- Кърджали, в сила от 04.02.2016г., да
издържа свой низходящ- детето си М.Д.Д. роден на **.**.****г., като му
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева, чрез неговия баща и
законен представител Д.Р.Д. от с. С., общ. Ч., съзнателно не изпълнила
задължение си в размер на повече от две и повече месечни вноски, а именно-
в размер на 50 месечни вноски, равняващи се на общо 5506,53лева, като
деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление с присъда № 111/29.09.2011г. по
1
НОХД № 740/ 2011г. на Районен съд - Кърджали в сила от 15.10.2011г. за
деяние по чл.183 ал.1 от НК - престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.28
ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдана по така
повдигнатото й обвинение.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от
Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се
протестира като неправилна, като се твърди, че същата не кореспондирала със
събрания доказателствен материал по делото. Предлага се с протеста
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която
подс.И. М. С. да бъде призната за виновна за извършено престъпление по
чл.183 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като й бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което да се отложи за срок от три години. В допълнение към протеста се
твърди, че след като подсъдимата плащала издръжка и в периода след като
била осъдена по гр.дело №1208/2015 г. на Районен съд – Кърджали, като
платила и част от задълженията си, това обстоятелство било достатъчно
доказателство, че същата е знаела, че е осъдена и има такова задължение и
съответно можело да се направи основателен извод, че деянието е извършено
съзнателно.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали не
поддържа протеста, като счита присъдата на районния съд за правилна,
обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Подсъдимата и ответник по протеста И. М. С., чрез пълномощника си –
адв.М. Б. от АК-К. оспорва протеста като неоснователен. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
кореспондиращ със събраните по делото доказателства. Твърди, че
подсъдимата не е била уведомена и не е знаела, че издръжката е променяна
многократно и не е присъствала по гражданските дела, с които е изменяна
същата. Тя е плащала издръжката, за която е знаела, че е осъдена. Именно в
подкрепа на тези факти се събрали в хода на разследването доказателства за
платената от нейна страна издръжка в размер на около 7 200,00 лв., която
сума покривала напълно размера на дължимата издръжка, за която тя е
знаела, че е осъдена да плати. Освен платената издръжка било доказано, че за
2
немалък период от време синът й М.Д., а именно детето, за което е
издръжката, е живяло при нея в Н., където само и единствено тя се е грижела
за него и сама го е издържала. Поради тези обстоятелства счита, че не е
налице съзнателно неизпълнение на плащане на издръжка от страна на
подсъдимата и моли да се постанови акт, с който на основание чл.336, т.6 от
НПК да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния
протест, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, същият е допустим и
следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване
на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата С. обвинение, събрал е
исканите от страните доказателства, относими към предмета на доказване по
чл.102 от НПК, и не са останали неизяснени обстоятелства от значение за
правилното решаване на делото.
Въз основа на всички събрани доказателства по делото, от фактическа
страна се установява следното:
Подсъдимата И. М. С., родена на **.**.****г. в гр. М., живуща в с. Г.,
общ. К., българска гражданка, омъжена, със средно образование, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********.
Свидетелят Д.Д. и подсъдимата И. С. сключили граждански брак през
****г. По време на този брак на **.**.****г. им се родило детето М.Д.Д..
С Решение № 89 от 13.10.2008г. по гр.дело № 372/2008г. на
Кърджалийски районен съд, бракът между двамата съпрузи бил прекратен,
като родителските права по отношение на детето М.Д.Д. са предоставени на
бащата Д.Д., а майката И. С. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 50 лева на детето чрез бащата Д.Д.. Съдебното решение е влязло в
сила от 05.11.2008г..
С Решение № 42 от 31.03.2010г. по гражданско дело № 1232/ 2009г. на
Районен съд- Кърджали в сила от 15.04.2010г. издръжката присъдена с
Решение № 89/13.10.2008г. по гр.д.№ 372/ 2008г по описа на РС - Кърджали
3
била изменена като е увеличена от 50лв. на 80 лева, считано от 22.10.2009г.
до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина,
изменяваща или погасяваща издръжката. По това дело подсъдимата И. С. не е
била открита на адресите, на които е била регистрирана, за да бъде призована
за участие в същото, като е била представлявана от особен представител, на
който е било връчено и съобщението за постановеното решение. Въз основа
на това решение е издаден изпълнителен лист, по повод на което е образувано
изпълнително дело № 366/ 2011г. по описа на СИС при РС- Кърджали, по
което обаче призовките за доброволно изпълнение не са били връчена на И.
С. отново, поради неоткриването й на адреса и е била приложена
разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК за залепване съдебни книжа.
По същото изпълнително дело е предявен и изпълнителен лист издаден
по гр.д. № 1208/2015г. по описа на РС- Кърджали, с което издръжката е
увеличена от 80лв. на 120лв., считано от 24.09.2015г. Подсъдимата И. С. по
това гр.д. № 1208/2015г. по описа на РС – Кърджали отново не е била
уведомена, поради отсъствието й от страна и е била представлявана от
назначен особен представител, на който е бил връчен и препис от съдебното
решение.
Видно от писмо изх.№ 3287/19.05.2023г. на СИС при РС- Кърджали и
Констативен протокол от 02.08.2016г. на длъжника И. С. е връчена призовка
за доброволно изпълнение по реда на чл.47 ал.1- ал.5 от ГПК, а именно чрез
залепване на уведомлението за получаването на ПДИ по постоянен адрес и в
14- дневен срок от датата на залепването, длъжникът не се е явил при ДСИ за
получаване на книжата. По изпълнително дело № 366/2011г. по описа на СИС
при РС – Кърджали не е назначаван особен представител по искане на
взискателя, съгласно правната уредба на чл.430 от ГПК в редакцията му
преди изменението с ДВ бр.86 от 2017г.
По повод осъждането на подсъдимата И. С. да заплаща ежемесечна
издръжка на своето дете М.Д. с влязъл в сила акт от 05.11.2008г. до
14.03.2020г. - датата на навършване на пълнолетие, тя е дължала 134 вноски
по 50лв., за който размер на издръжката безспорно тя е била уведомена, което
се равнява на 6700лв., 1 вноска за 26 дни равняваща се на 43,33лв. и 1 вноска
за 14 дни равняваща се на сумата от 23,33лв., или общо дължимата сума е
била в размер на 6766,66лв.
4
От извършените на ДП две съдебно- счетоводни експертизи, от
приложените разписки по делото и от събраните гласни доказателства се
установява безспорно, че към 27.10.2022г. подсъдимата е заплатила сумата в
размер на 7200 лева, което се е случило преди датата на предявяване на
обвинението й по настоящото наказателно производство.
От приетите по делото експертизи, както и от всички други гласни и
писмени доказателства е безспорно също, че през инкриминирания период -
04.02.2016г. до 14.03.2020г. подсъдимата не е заплатила дължимата издръжка
възлизаща в общ размер на 5506,53лева, която е била дължима за времето от
14.05.2016 г. до 14.03.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, а именно - от обясненията на
подсъдимата И. С. дадени на 27.10.2022г. на досъдебното производство и
приобщени на основание чл.279 ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК; гласните
показания на свидетелите Д.Р.Д. и М.Д.Д. приобщени по реда на чл.281 ал.1
т.4 от НПК; двете съдебно-счетоводни експертизи изготвени от вещото лице
И.К., приети по делото; от множеството писмените доказателства - Решение
№ 89 от 13.10.2008г. по гр.дело № 372/2008г. на Кърджалийски районен съд,
Решение № 42 от 31.03.2010г. по гр.д. № 1232/ 2009г. на РС-Кърджали и
писмо изх.№ 832/ 17.06.2016г. от РС- Кърджали, писмо изх.№ 3816/
04.08.2020г. на СИС при РС-Кърджали, писмо от 19.05.2023г. на РС-
Кърджали и Решение № 1 от 06.01.2016г. по гр.д.№ 1208/2015г. на РС-
Кърджали, писмо изх.№ 3287/ 19.05.2023г. на СИС при РС- Кърджали, писмо
изх.№ 1251/ 06.02.2024г. на СИС при РС- Кърджали, ведно с четири броя
уведомления и Констативен протокол от 02.08.2016г., както и разписките и
преводните нареждания за платени суми от страна на подсъдимата за
издръжка приложени по делото, справка за съдимост и др.
Настоящият съдебен състав, както междувпрочем това е сторил и
районния съд, приема, че всички събрани по делото доказателства са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се
допълват. По същество по делото няма спор относно приетите и описани
факти.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, която е
аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е приел, че
5
деянието, предмет на обвинението е несъставомерно от субективна страна,
поради което и на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимата за
невиновна и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. За съставомерността на деянието по чл.183,
ал.1 от НК – основния състав на престъплението, от обективна страна е
необходимо деецът да не е изпълнил влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече вноски, но също така е необходимо от
субективна страна това неизпълнение да е съзнателно, като за наличието на
тази съзнателност у дееца е необходимо доказването на знание за заплащане,
обективна възможност за изпълнение на задължението и липсата на пречки,
препятстващи заплащането на издръжката.
Така, по делото е безспорно установено, че подсъдимата И. М. С. може
да бъде субект на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като е била осъдена
да заплаща ежемесечна издръжка на сина си М.Д. в размер на 50лв. със
съдебно решение Решение № 89 от 13.10.2008г. по гр.дело № 372/2008г. на
Кърджалийски районен съд, което е влязло в сила на 05.11.2008г., както и с
Решение № 42 от 31.03.2010г. по гр.д. № 1232/ 2009г. на КРС, с което размера
на издръжката е увеличен от 50 лв. на 80лв. и с Решение № 1 от 06.01.2016г.
по гр.д.№ 1208/ 2015г. на РС- Кърджали, с което издръжката е увеличена от
80.00 лева на 120лв., считано от 24.09.2015 г. Съгласно последно цитираното
съдебно решение присъдената ежемесечна издръжка се дължи до навършване
на пълнолетие от детето М.Д. или до настъпване на друга правопрекратяваща
или изменяща издръжката причина. В случая непълнолетния М.Д. е
навършил 18 години на 14.03.2020 г., до която дата подсъдимата е следвало да
му заплаща дължимата от нея издръжка.
Прокурорът е приел, че инкриминирания период, през който
подсъдимата е следвало, но не е заплащала следващата се издръжка е от
04.02.2016г. до 14.03.2020г., и представлява 50 месечни вноски по 120лв.,
равняващи се на общо 5506.53 лв., като деянието според прокурора е
извършено повторно, след като била осъдена за друго такова престъпление с
присъда от 12.09.2011 г. по НОХД № 740/2011 г. на РС - Кърджали, в сила от
15.10.2011 г.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимата И. С. е следвало да
заплаща на непълнолетния си син М.Д. ежемесечна издръжката в размер,
6
съгласно постановеното по цитираните съдебни решения, като за процесния
период издръжката е била в размер на 120 лева, като същата е била дължима и
изискуема. След като по делото е безспорно установено, че подс.С. не е
изпълнила това свое задължение, като не се установява да е била в
невъзможност да я изпълни, за повече от две месечни вноски, то тя е
осъществила престъплението от обективна страна, а именно чрез бездействие
- неплащане на дължимата за издръжка сума за повече от две месечни вноски.
За да е съставомерно едно престъпление, то следва същото да е
осъществено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. В
настоящия случай по делото е безспорно установено, че деянието не е
осъществено от субективна страна, тъй като подсъдимата не е имала
знанието, че дължимата от нея издръжка е увеличена от 50лв. на 80 лв.
считано от 15.04.2010г., а след това и от 80лв. на 120лв., считано от
24.09.2015г.
Видно от приобщените по делото доказателства, подсъдимата не е
знаела за образуваните граждански дела, по които е постановено увеличение
на издръжката от 50 лева, за която тя е била осъдена с бракоразводното
решение, и което решение безспорно й е било известно. Така, по гр.дело №
1232/2009 г. и гр.дело № 1208/2015 г., двете по описа на Районен съд -
Кърджали, подс.С. е била нередовно призована, тъй като не е била намирана
на постоянния си и настоящ адрес и е установено, че се е намирала в чужбина
на неизвестен адрес, поради което по делата й е бил назначаван особен
представител – адвокат, който да я представлява. Установява се по несъмнен
начин също така, че подсъдимата не е била откривана на постоянния си и
настоящ адрес в РБ и по образуваните срещу нея изпълнителни дела във
връзка с издадените срещу нея изпълнителни листове за задължението й за
издръжка, поради което на нея лично не са й били връчвани покани за
доброволно изпълнение, нито каквото и да било друго съобщение във връзка
с образуваното дело, и тя не е била уведомена и не е знаела и от
изпълнителните дела за променените размери на дължимата издръжка. В
подкрепа на този факт е обстоятелството, че тя е заплатила сумата в общ
размер на 7200лв., която сума е безспорно установена, включително и от
изготвените по делото ССЕ, като този именно размер се явява достатъчен, за
да покрие задължението за издръжка в размер на по 50лв. месечно, какъвто
размер е знаела, че дължи подсъдимата, считано от датата на постановяването
7
й - 05.11.2008г. до 14.03.2020г. - датата на навършване на пълнолетие на
детето й М.Д., за което се дължи издръжката. Това именно се установява и от
дадените от нея обяснения на ДП.
Описаното прави деянието несъставомерно от субективна страна, тъй
като подсъдимата И. С., макар и да е била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на сина си М.Д., същата е нямала съзнанието, че дължимата
издръжка от 50 лева, която междувременно тя е заплатила, се е увеличила
първоначално на 80 лв., а след това и на 120 лева. Или, казано с други думи
подсъдимата не е съзнавала, че дължи издръжка в увеличен размер, поради
което не може да носи наказателна отговорност, поради липсата на
задължителния елемент за съставомерността на деянието, а именно липсата
на субективната му страна, липсата на умисъл. За да бъде съставомерно
извършеното деяние от подс.С. и от субективна страна, както вече бе
посочено, е необходимо това неизпълнение на задължението за издръжка на
низходящ да бъде съзнателно. Именно с употребения в разпоредбата на
чл.183 ал.1 от НК израз „съзнателно”, законодателят е отграничил това
престъпление от обикновените случаи на извършване на умишлено
престъпление /каквито принципно са всички престъпления, с изключение на
непредпазливите такива, които са наказуеми само в предвидените в закона
случаи/, като същото предполага съзнаването от дееца, че е осъден да
издържа свой низходящ и че не изпълнява задължението си в размер на две
или повече вноски, въпреки наличието на обективна възможност за
заплащане на дължимата издръжка. Липсата на знание за промяна на размера
на дължимата издръжка от страна на подсъдимата, освен от множеството
писмени доказателства, се установява и от свидетелските показания на
бившия й съпруг и баща на М.Д. – св.Д.Д. и на сина й – св. М.Д..
В тази връзка е напълно неоснователен и лишен от логика доводът на
прокурора изложен в т.нар. допълнение към протеста, че подсъдимата е
плащала издръжка и в период след като е била осъдена по гр.дело №
1208/2015 г. и била платила част от задълженията си, то това било достатъчно
доказателство, че същата е знаела, че е осъдена и има такова задължение и
съответно можело да се направи основателен извод, че деянието е извършено
съзнателно. Да, по делото е безспорно установено, че подсъдимата С. е
продължила да заплаща дължимата издръжка и след като е била осъдена по
гр.дело № 1208/2015 г., защото е знаела, че дължи такава до навършване на
8
пълнолетие на сина си или настъпване на друга правопогасяваща издръжката
причина, но основният въпрос, който прави деянието несъставомерно от
субективна страна е факта, че тя е заплащала сумата в размер на по 50 лева на
месец (за която сума е знаела, че дължи ежемесечно), поради което и е
заплатила част от размера на увеличената в размер на 120 лева издръжка,
което обстоятелство за вече увеличената издръжка, на нея не й е било
известно към момента на извършеното плащане.
Изложеното налага извода, че подсъдимата е нямала съзнанието, че след
бракоразводното решение, по силата на което е била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетния си тогава син в размер на 50 лева, са
били постановени други две съдебни решения за увеличение на дължимата от
нея издръжка на своя низходящ първоначално на 80 лв., а след това и на 120
лева, поради което и не може да се твърди съзнателно неизпълнение на това
задължение за заплащане на издръжка в увеличен на 120 лева размер.
Изложеното прави деянието на подсъдимата несъставомерно от субективна
страна по повдигнатото й обвинение по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК, което налага признаването й за невиновна и оправдаването
й, поради липса на престъпление, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, до
какъвто краен правилен – обоснован и законосъобразен, извод е достигнал и
първоинстанционният съд. При това положение, не е необходимо да се
коментира дали повдигнатото на подсъдимата обвинение осъществява състава
на повторност по смисъла на чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1
от НК.
Във връзка с воденото разследване следва да се посочи, че същото
напълно необосновано е продължило извън всякакви разумни срокове – 7
години и половина. Жалбата въз основа на което е било образувано е
подадена на 23.09.2015 г. и касае неплащане на издръжка за период от
22.08.2009 г. до подаване на същата, когато дължимата такава от подсъдимата
е била в размер на 50 лева, след което същата е била увеличена на 80 лева.
Неясно на какво основание и защо разследването обхваща период от 2008 г.,
макар в жалбата да се сочи -22.08.2009 г. до 14.03.2020 г., навършване на
пълнолетие от лицето, за което се дължи - М.Д.Д., който факт се явява
правопогасяващ за въпросната издръжка. Промяната на инкриминирания
период без да е посочена причината за това, прави невъзможно изчисляване
9
на давностните срокове свързани с погасяване на наказателното преследване
по смисъла на чл.79 – чл.81 от НК, което безспорно нарушава правото на
защита на обвиняемото/подсъдимото лице. В случая, видно от ДП (т.1, л.1),
същото е образувано с Постановление от 19.10.2015 г. на основание чл.207-
212, чл.214 от НПК срещу И. М. Ю. с ЕГН **********, за това че през
периода 2008-2015 г. в с. С., общ. Ч., като е осъдена да издържа свой
низходящ – син М. чрез бащата и законен представител Д.Р.Д. съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. За така първоначално образуваното ДП е
изтекла абсолютната погасителна давност за разследваното престъпление по
чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Отделно от посоченото за прецизност и яснота относно воденото
разследване следва да се посочи, че въпреки изготвената на Досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза от 30.01.2023 г., в която е
посочено на база събраните документи, че подсъдимата не е заплатила
дължимата издръжка възлизаща в общ размер на 5506,53лева за времето от
14.05.2016 г. до 14.03.2020 г., то не ясно защо прокурорът е приел, че тази
сума се дължи за инкриминирания период – от 04.02.2016г. до 14.03.2020г.,
което от своя страна не съответства на посочения общ размер на неплатена
издръжка за този период от 5506,53 лева.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна,
обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното
отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/07.02.2024 г., постановена по НОХД №
1019/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11