Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.2021
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.02. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Даниела
К.
като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 356 по описа за 2019 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно
основание чл. 558, ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл.497, ал. 1, т.2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се посочва, че на
08.12.2018 г., на път 66066, при км.6, между с. М. и с. В., обл. С.З., водачът С.В.И.
на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, без регистрационен номер,
движейки се с несъобразена скорост с пътната обстановка, губи управление над
МПС, напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, с което реализира ПТП.
При инцидента тежко е пострадал К.С.И. - пътник в лекия автомобил.
За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
УРИ:375р-8685-10.12.2018 г. Образувано е и Досъдебно производство № 407/2018
г., по описа на РУ - Ч..
След
злополуката пострадалият К.С.И., е транспортиран за лечение в УМБАЛ „П.“ АД -
гр. С.З.. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология на лечебното
заведение с оплаквания за силни болки в областта на дясната гривнена става,
дясната пета, деформации, оток на същите, невъзможност за движение на десния
крак и дясната ръка, хематом и болки в главата. Няма спомен за случилото се
поради загуба на съзнание. След извършване на различни изследвания и прегледи,
е установено, че ищецът е получил: Фрактура колес декстра; Фрактура калкание
декстра /Фрактура на дясна петна кост/; Остеоепифизиолизис радии ин партис
десталис декстра. След клинично обсъждане е взето решение за извършване на
оперативна интервенция по повод фрактурата на петата, при която след достигане
до петата са репонирани фрагментите, извършена е фиксация с LCP плака. Под
локална анестезия, поради счупването в областта на китката, е извършена и
репозиция на фрагментите на дисталния радиус, като е поставена шина на ръката
за срок от 30 дни и гипсова лонгета. След операцията К.И. провежда и
медикаментозно лечение, описано в Епикриза към ИЗ № 24936/2018 г. На 18.12.2019
г. ищецът е изписан, като са му дадени препоръки да се правят стерилни превръзки
амбулаторно през три дни, да носи гипсовата имобилизация на ръката и да
продължи профилактиката с НМХ /нискомолекулярен хепарин/.
На
21.12.2018 г., К.И. е прегледан от съдебен лекар, който установява: Счупване на
дясната пета; Нарушение и непълно счупване на лъчевата кост в долната
повърхност на десния горен крайник; Поставена гипсова имобилизация на горния
десен крайник и марлено-бинтова превръзка на десен долен крайник. Заключава, че
получените от ищеца наранявания добре отговарят да са в резултат на ПТП.
Въпреки
предходното лечение, на 22.01.2019 г., К.И. постъпва в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД - С. с
продължаващи оплаквания за болки и невъзможност да извършва активни движения с
дясната ръка. След преглед и извършени изследвания, му е поставена диагноза,
описана в Епикриза към ИЗ № 3035/2019 г. и е взето решение за повторна
оперативна намеса. На 24.01.2019 г., под рентгенов контрол е извършена мануална
репозиция на десния радиус. Осъществена е перкутанна фиксация с два броя К-игли
и е поставена стерилна превръзка. На 25.01.2019 г., ищецът е изписан, като му е
назначено медикаментозно лечение. Дадени са му препоръки за ХДР, както и да не
спортува за период от шест месеца.
На
08.05.2019 г. К.И. за пореден път постъпва за лечение в УМБАЛСМ ,,Н.“ ЕАД - С..
Оплаква се от болки при ходене. В Клиниката по детска ортопедия и
травматология, след провеждането на диагностично-консултативни процедури,
ищецът е опериран на 09.05.2019 г., като са отстранени поставените му импланти
на петната кост. В хода на извършените изследвания е установено: Състояние след
метална остеосинтеза по повод полифрагментна фрактура на дясна петна кост.
Остеопороза в костите на изследвания сегмент. На 11.05.2019 г. ищецът е изписан
от лечебното заведение, като са му дадени съответните препоръки.
Във
връзка с провежданото лечение, ищецът твърди, че е извършил разходи в общ
размер на 1 756 /хиляда седемстотин петдесет и шест/ лева, както следва:
-75
/седемдесет и пет/ лева - потребителска такса за болничен престой;
-1600
/хиляда и шестстотин/ лева - такса за консуматив за остеосинтеза;
-81
/осемдесет и един/ лева - такса за придружител.
Ищецът
твърди, че пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието
си самостоятелно. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката,
дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурата в областта на дясната
пета. Не може да се придвижва самостоятелно, а при минимални движения изпитва
силна болка. Придвижва се с помощни средства. При заемането на определено
положение на тялото усеща болезненост и бърза умора. Поради счупването на
китката не може да движи свободно дясната си ръка и да държи пишещо средство,
като това се отразява върху възможността му безпрепятствено да изпълнява своите
ученически задължения. Отразява се и на моториката на крайника. Изпитва
трудности при хранене, обличане и други елементарни битови дейности, защото е
счупена по-активната дясна ръка и е увреден десният крак. Усеща замайване и
често главоболие от травмата в областта на главата. Допълнителен дискомфорт му
създава необходимостта някой да е ангажиран с полагането на по-големи от
обичайните грижи за него. Повторната операция и пролежаването в различни
лечебни заведения се е отразило зле емоционално на ищеца. Забраната да спортува
за период от половин година поради характера на уврежданията на крака и ръката,
го правят затворен и тревожен. Чувства се изолиран от своите връстници. Развива
остеопороза, като последица от фрактурата на петната кост. Все още изпитва
силни болки в областта на травмите.
Твърди,
че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално
състояние. Инцидентът е повлиял отрицателно върху крехката психика на
подрастващия. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение,
особено когато остава сам. Тези емоции са породени от усещането, че поради
травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и ще
се нуждае от грижите на своите близки. Срамува се от оперативните белези на
ръката и крака. Променена е походката му поради счупването на петната кост и
това го кара да се притеснява. Станал е стеснителен и затворен. Изпитва
неувереност и страх от МПС. Към настоящия момент страданията продължават, като
възстановяването му все още не е приключило.
В
исковата молба се сочи, че към момента на събитието, виновният водач е
управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, без регистрационен
номер, като е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Позовава
се на чл.557, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.),
съгласно който се дава правната възможност на всяко увредено при
пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Г., в случай,
че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, за което
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Посочва,
че е депозирал пред Г. молба с вх. № 24-01-255/18.04.2019 г., в резултат на
което е образувана щета № 19-210161/18.04.2019 г., по която ищецът е получил
отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от писмо с изх.
№ 24-01- 255/12.07.2019 г. от ГФ.
Счита,
че отказът на Г. да изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, при което са причинени увреждания на ищеца, е
напълно неоснователен и незаконосъобразен, поради което за него е налице правен
интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Г., да заплати на ищеца К.С.И., с
ЕГН: **********, сумите както следва:
1.обезщетение
в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/ - главница, обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от К.С.И. болки и страдания, в резултат на
причинените му телесни увреждания, при ПТП от 08.12.2018 г.;
2.законната
лихва за забава върху претендиралата главница по т.1 от датата на
произшествието - 08.12.2018 г. до окончателното изплащане;
3.обезщетение
в размер на 1756 /хиляда седемстотин петдесет и шест/ лева за претърпените
имуществени вреди - разходи за лечение и диагностика;
4.законната
лихва за забава върху претендиралата главница по т.3 от датата на депозирането
на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на обезщетението;
5.направените
по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Г., с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Посочва,
че Г. вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
19-210161/18.04.2019 г. е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства,
от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които не били представени в ГФ
по щетата, а и по настоящото дело.
Твърди,
че не са налице доказателства, които установяват механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.
Оспорва
изцяло твърдения от ищеца механизъм. Счита, че въпреки че е официален документ,
констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините
за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател.
Счита,
че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г. не се изчерпва
с бланкетното подаване на молби от пострадалите лица, с която се цели бърз
отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе,
съответно предявяване на искова молба пред ОС С.З..
Предвид
факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното производство, а ищецът не е
представил доказателства в тази насока, ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца К.С.И., който се изразява
в следното:
• ищецът е пътувал в увреденото МПС, без
да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена
връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП.
• ищецът се е съгласил да пътува при
неправоспособен водач, който познавал.
• ищецът се е съгласил да пътува при
алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил
алкохол/наркотични вещества.
• ищецът е употребил алкохол/наркотични
вещества, заедно с водача С.В.И. преди процесното ПТП.
Ответникът
посочва, че родителите на К.С.И. са били длъжни да се грижат за него до
навършване на 18-годишната му възраст. В случая такава грижа не е осъществена и
родителите съзнателно са поставили в риск живота и здравето на сина си, като са
го качили в автомобил, управляван от алкохолно/наркотично повлиян водач.
Досежно
размерите на предявената претенция от 100 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, както и 1 756.40 лева - обезщетение за имуществени вреди
ответникът счита същите за изключително завишени, тъй като не отговарят на
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП - 08.12.2018 г. и че исковите претенции не
кореспондират със задължителната практика и се позовава на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД.
Оспорена е изцяло и претенцията за лихва от
датата на ПТП - 08.12.2018 г. Излага съображения, че Фондът не е делинквент, не
е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно
чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при
спазване на определената в КЗ процедура, поради което на основание чл.558, ал.7
от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е
образувана щета № 19-210161/18.04.2019 г. В тази връзка ответникът прави
следното уточнение:
Фондът
се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Видно от исковата молба и
от молбите до ГФ, както и от писмата до ищеца, пред ГФ не са представени
необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко
гореизложено следва да се направи извод, че ГФ е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил ищеца,
че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно
основанието за определяне на обезщетение, които не били представени, а напротив
заведена е настоящата искова претенция. Ищецът е имал възможност да предяви
нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново
да разгледа претенциите и да вземе решение, но ищецът не го е направил. В Окръжен
съд - С.З. е заведена срещу Г. настоящата искова молба, като към нея отново не
са приложени преписи от необходимите писмени доказателства.
С
оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, ответникът навежда
довод, че ищецът и адв. М. недобросъвестно са осъществили бланкетни процедури
пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско дело.
В
тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли Г. да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
В
срока по чл.372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът оспорва възраженията и твърденията на ответника.
Във
връзка с възражението на ответника, че ищецът не е представил всички необходими
доказателства с исковата молба, както и с подадена до Г. претенция, както и
наведеното в тази връзка твърдение за бланкетност на подадената застрахователна
претенция, ищецът посочва, че при предявяване на застрахователните претенции
пред ответното дружество, както и с исковата молба, ищецът е представил всички
документи, които са били в негово държане, в това число и Констативен протокол
за пострадали лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване
на застрахователното събитие. Счита, че в тази връзка следва да се има предвид,
че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква
доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се снабди
поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията.
Във
връзка с възражението на ответника, че по делото не са представени
доказателства, с оглед установяване на механизма, причините и обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП и направените в тази връзка оспорвания,
посочва, че с исковата молба ищецът е представил писмено доказателство, а
именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.12.2018г., който по
своята същност представлява официален документ.
Оспорва
твърдението на ответника, че произшествието е настъпило при условията на
съпричиняване от страна на пострадалия К.И..
Ищецът
счита за неоснователно и оспорването от страна на ответника на размера на
предявения иск за неимуществени вреди. В тази връзка, поддържа исковата молба в
предявения й размер и се позовава на чл. 52 ЗЗД. С оглед на претърпените от
ищеца болки и страдания и психически стрес, които продължават и към настоящия
момент, счита че така претендираният размер на обезщетение е съобразен както с
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната
съдебна практика по сходни казуси.
На
следващо място ищецът счита за неоснователно твърдението на ответника, че
фондът е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията
на ищеца и възражението в тази връзка относно началния момент на законната
лихва. С допълнителната искова молба ищецът моли съда да допусне изменение във
връзка с началния период, от който започва да тече законната лихвата, като
същият се счита от датата, на която е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал.
1, във вр. с ал. 3, т. 1 от КЗ, т. е. 18.07.2019 г.
Постъпил
е допълнителен отговор, с който ответникът Г. заявява, че поддържа всички
възражения и доказателствени искания, направени с първоначалния отговор.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, приема за установено следното:
По
делото не се спори, че на 08.12.2018 г., на път 66066, при км.6, между с. М. и
с. В., обл. С.З., водачът на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, без
регистрационен номер С.В.И., движейки се с несъобразена с пътната обстановка скорост,
губи управление над МПС, напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, с
което реализира ПТП, вследствие на което е пострадал ищецът К.С.И. - пътник в
лекия автомобил.
Водачът
на лекия автомобил С.В.И. нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на ищеца К.С.И. счупване на дясната петна кост и
счупване -остеоепифизиолиза на долния край на дясната лъчева кост, довели до
трайно затруднение на движението на горния и долния крайник за срок по-дълъг от
30 дни и средно статистически период на възстановяване по около 3-4 месеца.
За
извършеното престъпление, на основание чл. 343, ал. 3 предл. 1 хип. 1 и предл.
4 буква А, предл. 1 хип. 2 във вр. с ал. 1 бук. "Б" предл. 2 във
връзка с чл.342, ал.1 предл.3 от НК водачът на процесния автомобил С.В.И. е
осъден чрез одобрено от съда споразумение по НОХД №473/2019 г. на Районен съд –
Ч., при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл.381, ал. 4 от НПК на 10 /десет/ месеца "лишаване от свобода", като на основание
чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от 3 (три) години.
Безспорно
е установено, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, без
регистрационни табели, с рама №WVWZZZ1HZNB008599 към датата на ПТП – 08.12.2018г.
не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Видно
от молба вх.№24-01-255/18.04.2019г., ищецът е предявил пред ответника Г.
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при
ПТП на 08.12.2018г. в размер на 150 000лв., както и претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от 1756лв..
С
писмо изх.№24-01-255/12.07.2019г. ответникът уведомил ищеца, чрез адвоката му,
че по щета №19210161/18.04.2019г., с решение от 12.07.2019г. отказва изплащане на
претендираната сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като не са представени изисканите данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство №407/2018г. по описа на РУ Ч.; протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с албум и скица; копие от автотехническата и
съдебномедицинска експертизи, изготвени в досъдебното производство. По
отношение на претенцията за имуществени вреди ответникът е мотивирал отказа си
с непредставяне на фактури, вносни бележки и фискални бонове в оригинал.
Предвид отказа за изплащане по главната претенция, е отказано изплащането и на
лихви по чл.496 от КЗ.
От
представената по делото Епикриза към ИЗ № 24936/2018 г., КОТ, УМБАЛ „П.“ АД - С.З.;
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 108-III/2018г.; Епикриза към ИЗ №3035/2019г. на Клиника по
детска ортопедия и травматология, УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД; Епикриза към ИЗ №
17112/2019 г., Клиника по детска ортопедия и травматология, УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД;
Фактура №**********/30.01.2019г., ведно с касов бон; Вносна бележка от
11.12.2018г. за консумативи за остеосинтеза на К.И.; Фактура
№**********/18.12.2019г., ведно с касов бон е видно, че пострадалият К.И. е бил
хоспитализиран по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология на лечебното
заведение УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З., като впоследствие е постъпвал два пъти в
УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД - С. с продължаващи оплаквания за болки и невъзможност да
извършва активни движения с дясната ръка. Видно от представените разходни
документи, ищецът е направил плащания, свързани с лечението и възстановяването
му.
На
основание чл.15, ал. 6 от Закона за закрила на детето съдът е изискал от
Дирекция „Социално подпомагане“ да изрази становище, а при невъзможност – да
предостави доклад по настоящия казус. От представения социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Ч. с изх. № ПР/Д-СТ-Ч/17-001/ от 19.05.2020г.
/л.181/ се установи, че майката С.Д. полага необходимите грижи за сина си К.С.И..
Момчето има избран личен лекар, осигурена му е възможността да посещава
училище. Посочено е, че пътният инцидент, при който е пострадал е увредил
физическото и психическото му здраве, поради което той със съгласието на майка
си е депозирал иск за претърпените от него вреди.
С
оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с
установяване на механизма на възникване на ПТП, както и възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответника, съдът е назначил
съдебно автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Т.П.. Според
експертизата, механизмът на ПТП е
следният: На 08.12.2019 г. между селата М. и В., на път № 66066, около 22,00
ч., в тъмната част на денонощието лек автомобил Фолксваген Голф се движил в
посока юг, към с. В., общ. Ч. със скорост на движение около 105 км/ч. На 6-ти
км след излизане от ляв завой, водачът губи контрол над МПС, което управлява и
напуска платното за движение надясно по посока на движението си. На около 8,60
м южно и на около 6,90 м западно от ориентира настъпва удар в предна челна част
на автомобила и крайпътно дърво. След първоначалния удар МПС продължава
движението си напред, а в резултат на субективните действия на водача се върти
около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и на около 13,50 м южно и
на около 6,80 м западно от ориентира настъпва втори удар в крайпътно дърво в
областта на преден десен калник и предно дясно колело на автомобила. МПС
продължава движението си напред и въртейки се обратно на часовниковата стрелка
се установява около средата на платното за движение, насочен на североизток. В
резултат на настъпилото ПТП пътникът в л.а. Фолксваген Голф е получил средна
телесна повреда - трайно затруднение в движението на долния крайник и трайно
затруднение в движението на горния крайник. Нанесени са значителни материални
щети по автомобила.
Както
е посочено в заключението, платното за движение в района на местопроизшествието
е с асфалтово покритие, пътната настилка била суха. Участъкът от пътя, в който
е възникнало ПТП-то е прав, в непосредствена близост до завой, с лек наклон на
спускане спрямо посоката на движение на процесния автомобил. Пътната настилка е
с дупки и неравности. Нарушена е целостта на асфалтовото покритие (уронване на
асфалта) от двете граници на плътното за движение (източната и западната).
Участъкът
от пътя не е сигнализиран с пътни знаци, няма нанесена пътна маркировка.
Платното за движение е двупосочно, броя на пътните ленти не е обозначен,
ширината на платното за движение е 4,40 м. Лекият автомобил непосредствено
преди удара се е движил на юг, към с. В.. Вещото лице е установило, че
скоростта на движение на лекия автомобил преди настъпване на ПТП е била около
104 км/ч, а в момента на удара е била около 59 км/ч. Ударите на лекия автомобил
са в предна средна челна част и в предна дясна част, в областта на преден десен
калник и предно дясно колело.
Според
експертизата, вследствие на удара са нанесени деформации на предния капак,
предна дясна греда, преден десен калник, предно дясно колело и окачването. Има
деформация навън на предна дясна врата, счупени са всички стъкла на автомобила,
таванът е вдлъбнат навътре по цялата дължина, липсва предно дясно странично
огледало, преден ляв калник е деформиран надясно. След удара, автомобилът се е
установил около средата на платното за движение, насочен на североизток.
Видимостта
на водача е била ограничена в зоната на осветеност на фаровете на автомобила.
Според
експертизата, техническите причини, за възникване на удара са субективните
действия на водача на л.а. Фолксваген Голф, който не се е съобразил при избора
на скорост, с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, при
което не е запазил разположението на автомобила си в своята пътна лента.
Като
резултат от субективните си действия, водачът е загубил контрол над МПС, което
е управлявал, автомобилът е напуснал платното за движение надясно по посока на
движението си и се е ударил в крайпътни дървета, намиращи се непосредствено до
западния банкет.
Лекият автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рама №WVWZZZ1H2NB008599 е оборудван с триточкови инерционни
предпазни колани на всички места - за пътниците и за водача.
Според
експертизата, ищецът е пътувал на предна дясна седалка, заемайки мястото до
шофьора. В резултат на първоначалния удар на автомобила, който е в предната му
челна част, възникват инерционни сили и тялото на пътника „полита“ напред. Вследствие
на втория удар на МПС, който е в странична предна част, тялото се движи напред
и надясно, а в резултат на въртенето на автомобила около вертикалната му ос,
обратно на часовниковата стрелка, възникват центробежни сили и тялото на
пострадалия се движи надясно.
По
време на удара и след него върху тялото на К.И. са действали комплексно
инерционни сили, центробежни сили и силата на тежестта. Вследствие на удара и
силните деформации в предна челна и предна дясна част на автомобила,
двигателния отсег се деформира навътре, предна греда в дясната си част се
деформира навътре, както и предно дясно колело с окачването. При конкретното
ПТП и изчислената скорост на МПС, поставеният предпазен колан е задържал
пострадалия на седалката по време на удара на МПС, при отхвърляне на тялото му
напред от инерцията. Предпазният колан е предотвратил множество средни и тежки
травми — черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него
и др. Правилно поставеният предпазен колан не може да предпази от травми
тялото, когато вътрешната част на купето на автомобила се деформира. При
завъртане на автомобила, коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото
действа центробежна сила и то се удря във вътрешните части на купето.
Тъй
като заключението на съдебно-автотехническата експертиза е било оспорено от
страна на ответника, съдът е назначил повторна съдебно- автотехническа
експертиза относно спорните въпроси, свързани с обстоятелствата по процесното
ПТП.
Констатациите
на повторната експертиза са идентични на тези на първоначалната
съдебно-автотехническа експертиза. Видно от заключението на повторната съдебно-автотехническа
експертиза, обезопасителните колани намаляват нараняванията и смъртните случаи,
свързани с катастрофи средно наполовина или с около 50%. Според експертизата, тъй
като пострадалият ищец е бил пътник, возещ се на предната дясна седалка до водача,
предпазното действие на обезопасителния колан е било ефективно. Ползването му е
предотвратило настъпването на много по-големи травми за ищеца в конкретното ПТП.
Като пътник, возещ се на предна дясна седалка до водача /както е в процесния
случай/, при тази скорост, наличието на челен и/или челен приплъзващ удар,
настъпилите големи пластичини деформации, често са завършвали с летален край за
него дори с поставен предпазен колан.
По
делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото
лице д-р М.С. – специалист-ортопед-травматолог. Въз основа на представената
медицинска документация и след личен преглед на ищеца, вещото лице е приело, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на дясната петна кост и счупване-остеоепифизиолиза на долния край на
дясната лъчева кост. Всяка една от тези фрактури по отделно е средна телесна повреда
с продължителност на лечение повече от 30 дни и средно статистически период на
възстановяване по около 3-4 месеца. Поставената диагноза в болничното заведение
е: Фрактура калканеи декстра. Остеоепифизиолизис радии ин партис дисталис
декстра. Двете средни телесни повреди, които е получил ищецът при ПТП от 08.12.2018г
са причинили трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг
от 30 дни и трайно затруднение в движението на горния крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. При правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията на всяка една от травмите ще е необходим период от
около 3-4 месеца.
Посочва,
че пролежаванията/хоспитализациите, описани подробно в медицинските документи,
представени по делото са по повод претърпените от ищеца увреждания при
процесното ПТП, като е налице пряка причинно-следствена връзка между
хоспитализирането на ищеца и претърпяното ПТП.
Според
експертизата, здравословно ищецът е възстановен, като предвид възрастта му не
се очакват усложнения за здравето му в бъдеще.
Според
експертизата, на представените рентгенографии не се визулизират данни за
локална остеопороза.
Вещото
лице сочи, че ищецът К.И. е извършил разходи във връзка с лечението на
уврежданията, получени при процесното ПТП в размер на: стойността на подобрени
битови условия в отд. по ДОТ-75лв; консуматив за остеосинтеза на петна кост в
КОТ- С.З.-1600лв; такса за придружител в УМБАЛ-С.З.-81лв., като общата сума на направените
разходи възлиза на 1756 лв.
Експертът
подробно в заключението си е описал ефекта на употребения алкохол върху
централната нервна система, изразяващ се в нарушаване на концентрацията и
забавяне на реакциите, дори при минимални количества прием на алкохол. Според
концентрацията на алкохол в кръвта, експертът е описал различните стадии на алкохолно
опиянение. Според вещото лице, установената стойност на алкохолно присъствие в
издишания въздух на водача С.В.И. е била 1,18 промила, което съответства на
стадий на летаргия. Посоченият стадий се отличава със загуба на равновесие, силно забавени
реакции, засягане на когнитивните способности.
По
отношение на обстоятелството дали ищецът е бил с предпазен колан или не,
експертът не дава еднозначен отговор.
В
съдебно заседание от 07.07.2020г. съдебномедицинската експертиза е изцяло оспорена
от страна на ответника, вследствие на което е назначена повторна
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на същите задачи.
В
заключението си вещото лице по повторно назначената съдебно-медицинска
експертиза д-р П.Т., специалист по ортопедия и травматология, сочи, че
пострадалият К.И. е бил приет три пъти в болнични заведения, като и трите пъти
е било проведено оперативно лечение. Първия път ищецът е бил на болнично
лечение от 09.12.2018 г. до 18.12.2018 г. в УМБАЛ „П.“ Клиника по Ортопедия и
Травматология. Извършено е открито наместване на фрактурата на петата и
фиксация с плака, както закрито наместване под рентгенов контрол на фрактурата
на лъчевата кост и имобилизация с гипс. Постоперативният период е преминал
спокойно и пациентът е изписан. Повторен прием е осъществен на 22.01.2019г. в
УМБАЛСМ „Н.“, като на 24.01.2019г. е осъществена оперативна интервенция -
наместване на фрактура на лъчева кост и фиксация с „Киршнерови игли“.
Показанията за тази повторна оперативна интервенция е лошо зарастнала фрактура
на лъчевата кост. Пациентът е изписан на 25.01.2019г. в добро състояние. На
09.05.2019г. пациентът е претърпял още една оперативна интервенция, която се е
състояла в отстраняване на имплантите, поставени на петата, поради зарастване
на фрактурата. Оплакванията от болки и страдания на ищеца, съдейки от степента
на получените травматични увреждания и претърпените операции, са били със
засилен интензитет в началото след травмата и след оперативните интервенции до
няколко дни и постепенно са намалели за период от 2-3 седмици. В момента
пациентът се оплаква от болки в глезена и китката след физическо натоварване,
но те са субективни по своя характер и е трудно да се обективизират. Посочва,
че получените травми са в причинно-следствена връзка с провежданото лечение и
процесното ПТП по механизъм на получаване и по време на поява и осъществяване
на оперативните интервенции. Пролежаванията на ищеца в лечебните заведения и
извършените оперативни интервенеции, според експертизата също са в причинно-следствена
връзка с получените от ищеца травматични увреждания от процесното ПТП. След
извършен личен преглед на ищеца, вещото лице установява, че той е в добро общо
състояние и без сериозни оплаквания, придвижва се самостоятелно без накуцване.
Обемът на движение на дясна гривнената става е в нормални граници, а този в
глезена и ходилото е в оптимални такива за нормална походка. Болките в
засегнатите стави, за които пациентът съобщава са със субективен характер.
Пациентът не би трябвало да има сериозни последици за здравето си в бъдеще. От
Компютърно томографско изследване, извършено на 10.05.2019 г. при престоя на
пациента в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ се установява:„Състояние след метална остеосинтеза
по повод полифрагментна фрактура на дясна петна кост. Остеопороза в костите на
изследвания сегмент“. Винаги след счупвания в увредените и съседни на счупените
кости се развива остеопороза, която се дължи на обездвижването и ненатоваването
и се нарича инактивитетна остеопороза, тоест разрехавяване на костта след
ненатоварването й за определен период. Това състояние се среща често след
фрактури на долния крайник и отбременяване на крайника и в този смисъл има
връзка с получени увреждания от ищеца. Инактивитетната остеопороза особено при
млади пациенти е с временен характер. Вещото лице сочи, че по време на прегледа
на пациента се извършили рентгенографии на петната кост, при които се
установява, че описаното състояние е компенсирано. По отношение на въпросите, свързани
с наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта на водача на МПС С.И. и на
пострадалия К.И., вещото лице е достигнало до същите изводи, както в
първоначалната експертиза.
По
въпроса относно механизма на процесното ПТП и дали ищецът е бил с поставен
предпазен колан, вещото лице е посочило, че след преглед на медицинската
документация по делото, не е установил данни за претърпени увреждания,
характерни за травма от поставен предпазен колан на пътник в МПС. Според
експертизата, предпазните колани не могат да предотвратят
въздействията на инерционните сили върху вътрешните органи, както и
травмите, получени от деформиралите се и притискащи части от купето на
автомобила. Предпазните колани не
могат да предотвратят инерционното движение на крайниците, а при процесното ПТП
ищецът е претърпял увреждания именно на горен и долен крайник. Становището
на експерта е, че и при поставен обезопасителен колан ищецът би получил
описаните травматични увреждания, като в заключението подробно е мотивирано
това становище.
Според
експерта, пациентът е възстановен от претьрпените увреждания. Алкохолната
концентрация от 1,18 промила, установена при водача на автомобила С.И., е
по-ниска от 1,50 промила, а при последната се счита, че може да не проличи
повлияването от алкохола, колкото и да е разнообразна индивидуалната реакция. В
конкретния случай при концентрация на алкохол от 1,18 промила, дори промяната в
емоциите и поведението да бъдат забелязани, те не са специфични и може да не се
свържат с алкохолно опиване, ако не се знае за приема на алкохол.
По
делото е била назначена и съдебно-психологическа експертиза, като от
заключението й се установява, че всяко травматично събитие, в това число и ПТП
се изживява, като човек изпада в тревожни състояния, които са с различна сила
на емоцията и продължителност. Изпитваните чувства могат да възпрепятстват
ежедневните дейности, успехите в училище и в крайна сметка да се отразят
цялостно на взаимоотношенията на претърпелия ПТП. Това води до избягване на
взаимоотношения и общуване с другите, което от своя страна напряга, пречи и
измъчва ежедневно пострадалия. Всичко, което се преживява в детството оставя
следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. Когато към тези кризи в детството се
прибавят и житейски ситуации, носители на травматичен стрес и травмиращи
събития и те не са преработени и преодолени своевременно, те се натрупват и
дават своето отражение в бъдещия живот на човека. Отчитайки резултатите от
направените тестове и проведеното интервю с К.С.И., експертизата е констатирала
наличие на посттравматичен стрес в умерена степен.
По
твърдение на ищеца, налице са и продължаващ физически дискомфорт, изразяващ се
в продължаващи ежедневни болки в ръката и крака, които все още нямат пълна
работоспособност, а също така и съществуващо често главоболие. Според експерта,
установените факти ежедневно възпрепятстват нормалния физически и социален
живот на ищеца, причиняват му емоционален дискомфорт и ограничаване на
социалните контакти.
От
страна на ответника съдебно-психологичната експертиза е оспорена в открито
съдебно заседание на 20.11.2020г., като е поискано назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали ищецът
е преживял посттравматично стресово разстройство и дали е развил психическо
заболяване вследствие на процесното ПТП. Съдът е уважил искането, като е
назначил съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р А.К., специалист по психиатрия.
В заключението си експертът заключава, че са налице необходимите и достатъчни
клинико-диагностични критерии, от които да се приеме, че при ищеца е настъпило
посттравматично стресово разстройство, възникнало като протрахиран отговор на
стресогенно събитие, свързано предимно със ситуацията, която е била възприета
като застрашаваща безопасността и живота му. Експертизата е изготвена
задълбочено, компетентно и мотивирано, като такива са и отговорите, дадени от
експерта в съдебно заседание.
По
поставените въпроси по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание от 07.07.2020г.
третото лице – помагач С.И. отговаря, че се е познавал с ищеца К.И., че по
време на процесното ПТП ищецът не е бил с поставен предпазен колан, че ищецът е
знаел, че се качва при неправоспособен водач. Третото лице – помагач посочва, че
като водач на процесното МПС е употребил алкохол, както и че ищецът не е
употребил алкохол и/или наркотични вещества. Сочи, че ищецът доброволно се е
качил в автомобила. На въпроса „Какво са правили с К. преди да се качат в
автомобила?“ твърди, че били заедно в компания навън в центъра на с. М. и С. /т.е.
третото лице – помагач С.И./ е употребил алкохол.
С
оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото са разпитани и
свидетели.
От
показанията на свидетеля П.Д., чичо на ищеца, се установява, че когато го е
посетил в болницата след инцидента, ищецът е бил в безсъзнание, което е
продължило една седмица, а след като се е събудил го прегърнал и се разплакал. Свидетелят
е ходил на посещения в болницата през ден и му помагал с обслужването, тъй като
ищецът не можел да става. Два-три месеца са му помагали, тъй като е бил с гипс,
ползвал средства за тоалетна и се срамувал от майка си и от тях. Получавал е
помощ два месеца и половина – три, не можел да използва патерици, защото имал
болки и в ръката и в крака, лесно се плашел от всичко, не можел да кара колата.
Свидетелят С.К., баща на ищеца, посочва,
че след инцидента отишъл да види сина си в болницата, взели пари на заем, за да
успеят да платят операцията. След като го изписали от болницата, му помагали с
храненето, обличането и придвижването като след това дълго време имал нужда от
тяхната помощ. Посочва, че след катастрофата не е същото момче, което е било.
Към настоящия момент имал оплаквания от болки в крака и главата, дълго време не
е ходил на училище и не е спортувал. Сочи, че след инцидента синът му има проблеми
със съня, още има спомени от произшествието.
От показанията на свидетелката Д.М.,
приятелка на пострадалия, с когото твърди, че живеят заедно, се установява, че се
познава с водача С. от около три-четири години, а К. го познава от по-отдавна. Ищецът
знаел, че водачът има книжка, защото карал често автомобила. Твърди, че К. не е
знаел, че С. е употребил алкохол в деня на катастрофата. Тя на датата на
инцидента е била заедно с К. в дома на родителите му, вечерта К. се обадил на С.,
за да се срещнат да си вземе акумулатора и С. му се примолил да отидат до
съседното село с колата на С..
С оглед установяване на субективните
факти относно знанието на ищеца дали водачът на МПС е бил правоспособен и дали
е бил употребил алкохол по време на инцидента по искане на ответника по делото
са разпитани и свидетелите Т.Т. и Н. Д., очевидци на случилото се, преди ищецът
К.И. да се качи в автомобила. Свидетелят Т. сочи, че познава К. и С. *** З..
Вечерта на ПТП-то били заедно тримата на паркинга на хотела, където се е
намирала и колата на С.. Той ги закарал К. и С. на паркинга на хотела. Като се
връщал от Пловдив, откъдето напазарил водка, минал през М. да ги вземе, те били
на спирката и седнали да пият заедно на паркинга тримата. Не си спомня какво
количество изпили. Алкохолът, който консумирали бил водка и бири. Техни
приятели им се обадили, за да се видят. Посочва, че били заедно преди да отидат
на паркинга, като тримата пили водка в колата на паркинга. Не е сигурен дали К.
е пил, но сочи, че К. е видял, че С. пие водка. Алкохолът са консумирали в
неговата кола, а автомобилът на С. бил спрян на паркинга. В колата докато пиели
К. стоял отзад, а С. пред него на дясната седалка. След това дошли техни
приятели и свидетелят Т. слязъл и отишъл при тях да си приказват. Тогава С.
казал, че ще припали колата и тръгнали нанякъде в посока В. с К., който
доброволно се качил в колата. Към датата на катастрофата Т. сочи, че С. не е
имал книжка, бил навършил необходимата възраст и карал шофьорските курсове. Посочва,
че К. би трябвало да знае, че е неправоспособен, тъй като били непрекъснато
заедно. Сочи, че К. шофира откакто го познава от около три-четири години,
виждал го е да шофира и след катастрофата в М.. Две-три седмици след инцидента
го видял да шофира, леко накуцвал, но след още една-две седмици като го видял,
му нямало нищо.
Свидетелят Н. Д. твърди, че живее в
съседното село В., което се намира в близост до М. и оттам познава К.. Посочва,
че преди катастрофата вечерта двамата К. и С. били отишли при тях с кола, която
не знае на кого е, чакали се на паркинг. Сочи, че не ги е виждал да пият
алкохол на паркинга, но са били във видимо нетрезво състояние и миришели доста
на алкохол. След десет-петнадесет минути на паркинга, двамата се качили в
колата и потеглили, като К. се качил доброволно в автомобила при С.. К. и С. се
познавали от преди катастрофата, били приятели. Твърди, че е участвал в
разговори, в които С. споменава, че кара шофьорски курсове, а в два от тези
случаи К. е присъствал. Посочва, че е виждал К. да кара автомобил системно,
включително и след катастрофата.
В
обясненията, които дава в откритото съдебно заседание, ищецът К.С.И. твърди, че
преди процесното ПТП се познавали с водача С.И.. Сочи, че не е вярно
твърдението, че непосредствено преди инцидента със С. са употребили алкохол,
отрича и за употребата на наркотични вещества. Твърди, че С. го умолявал да се
качи с него в колата, не е личало да е употребил алкохол, нито е знаел, че е
неправоспособен водач, защото като поддържали връзка С. му казвал „още малко и
взимам книжка“ и си мислел, че има книжка.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т.
2, б. "А" от КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б., и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Противоправното поведение и вината на водача С.В.И. се
установява от одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД №473/2019 г.
на Районен съд – С.З., което има сила на влязла в сила присъда от 19.12.2019г.,
обвързваща гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. Налице е
причинно-следствената връзка между деянието на виновния водач и причинените на ищеца
К.И. неимуществени и имуществени вреди, вследствие получените травматични
увреждания. Спорът е по отношение на дължимия размер на обезщетението.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за размера на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно, като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Р.Б..
В
тази връзка съдът, като съобрази и отчете вида и характера на доказаните увреждания,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 15 г., претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, които се
установяват от съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпял ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП (2018 г.) и към настоящия момент намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За определяне справедливия размер на
претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява характера на уврежданията – счупване
на дясната пета, причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, нарушение с непълно счупване на долния край на дясната
лъчева кост, причинило трайно затруднение в движението на горния крайник за
срок по-дълъг от 30 дни с приемна диагноза: Фрактура калканеи декстра, остеоепифизиолизис
радии ин партис дисталис декстра по данни от медицинската документация,
неприятните емоционални изживявания - уплаха и стрес в резултат на инцидента,
отчитайки ниската възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП, но и
същевременно относително краткия оздравителен период, счита че в своята
съвкупност горните обстоятелства обосновават определяне на парично обезщетение
като заместваща увреждането облага в размер на по 10 000лв. за всяка една от
двете средни телесни повреди с общ размер от 20 000лв.
Съдът
намира за основателни доводите за съпричиняване, наведени от ответника в
отговора на исковата молба. От първоначалното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, както и от повторното заключение относно
въпроса, свързан с наличие на поставен или липса на поставен обезопасителен
колан, съдът приема за установено, че ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан. Тези изводи на съда се подкрепят и от съдебно-медицинските експертизи – първоначална
и повторна, тъй като изводите на двамата експерти са идентични досежно спорните
въпроси. Повторната експертиза посочва, че наличието или липсата на поставен
обезопасителен колан в случая не е от съществено значение и не би променило
обстоятелствата по делото, тъй като върху тялото на ищеца са действали
инерционни сили- при страничен и предно-страничен удар, като според експерта
коланите не могат да предотвратят инерционното движение на крайниците на ищеца,
а ищецът е претърпял увреждания на горен и долен крайник.
При
тези данни по делото, съдът приема за недоказани доводите и възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
непоставен обезопасителен колан.
По
отношение на наведените доводи от ответника за съпричиняване, свързани с
обстоятелството, че ищецът е знаел, че се качва при неправоспособен шофьор,
който е употребил алкохол, съдът кредитира показанията на свидетелите –
очевидци на събитията, които предшестват момента на катастрофата. Показанията
на свидетелите Т. и Д., както и обясненията на водача на МПС – трето лице –
помагач по делото С.И. са непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се
и напълно кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът счита,
че свидетелите Т.Т. и Н. Д. по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на
делото, поради което и техните показания се ползват с по-висока доказателствена
стойност. Същите са очевидци на сочените от тях обстоятелства, имат преки и
непосредствени наблюдения, поради което и съдът кредитира показанията им. Същите
са посочили, че ищецът се познава много добре с виновния водач, поради което
знае, че същият е неправоспособен и му предстои да се яви на изпит за получаване
на документ за правоспособен водач. Свидетелите категорично установяват, че
ищецът е знаел, присъствал и възприел поведението на виновния водач, който в
присъствието на посочените свидетели и на ищеца е употребил алкохол, след което
се качил на автомобила и шофирал в пияно състояние. Свидетелите категорично
установяват, че ищецът доброволно се качил на автомобила, въпреки че е знаел за
посочените по-горе обстоятелства.
При
това положение, съдът намира, че по делото се доказа наличие на съпричиняване в
размер на 30 % и обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева
следва да се намали на 14 000 лева, която следва да се присъди на ищеца К.С.И..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният от К.С.И., действащ лично и със съгласието на неговата майка С.И.Д.
иск за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, за
основателен и доказан за сумата от 14 000 лева, ведно със законната лихва oт
датата на изтичане на срока по чл. 497 на основание чл. 558, ал. 1 от КЗ –
18.07.2019г. до окончателното плащане, като за сумата над 14 000 лева до
претендираните 100 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Сумата е определена след съобразяване на съпричиняването от
страна на ищеца на вредоносния резултат.
По
отношение на предявения иск за имуществени вреди, по делото бе установено по
безспорен начин, че ищецът е извършил разходите за лечение, за които е
представил доказателства, както и че това лечение, респективно разходите, са
наложени поради процесното произшествие. Сборът на сумите, за заплащането на
които са представени доказателства, съответства на размера на претенцията от 1
756лв. Отчитайки процентът на съпричиняване, съдът счита, че претенцията за имуществени вреди следва да
бъде уважена за сумата 1229 лв., ведно със законната лихва върху тази сума oт
датата на изтичане на срока по чл. 497 на основание чл. 558, ал. 1 от КЗ – 18.07.2019г.
За разликата над 1229 лв. до предявения размер от 1756лв. искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По
отговорността за разноски:
При
този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на Окръжен съд – С.З.
държавна такса върху уважената част от исковете с общ размер от 609.16 лв.
Ищецът не е сторил разноски, тъй като е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
поради което такива не му се дължат. Видно от представеното по делото
пълномощно и списъка по чл.80 от ГПК, представляващата ищеца адвокат Р.М.,
адвокат при Адвокатска колегия С. е предоставила на ищеца безплатна адвокатска
помощ и съдействие - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в който случай и на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
адв. Р.М., претендираното минимално възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно
сума в размер на 379лв. с включен ДДС за частично уважения иск за имуществени
вреди и сумата от 1140 лв., съобразно с уважената част от иска за неимуществени
вреди, като общият размер на сумата, която следва да се присъди в полза на адв.
М. е 1519 лв. с включен ДДС.
В
полза на ответника ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска в размер на 2 691 лв.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, Булстат: ***, да заплати
на К.С.И., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.И.Д.,
с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** чрез адв. Р.М. сумата от 14 000 /четиринадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие ПТП, настъпило на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на изтичане на срока по чл. 497 от КЗ – 18.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв от 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Г. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, Булстат: ***, чрез
старши юрисконсулт К.О.Я.в да заплати на К.С.И., с ЕГН: **********, действащ
лично и със съгласието на майка си С.И.Д., с ЕГН:**********, двамата с адрес: ***
чрез адв. Р.М. сумата от 1229 лв. (хиляда двеста двадесет и девет лева),
представляващата застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
причинено ПТП, настъпило на 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на изтичане на срока по чл. 497 от КЗ - 18.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв от 1756лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, Булстат: ***, да заплати
на адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия С., с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на
дейност: гр. С., ул. *** сумата 1 519 /хиляда петстотин и деветнадесет лв./
адвокатски хонорар с включен ДДС.
ОСЪЖДА
К.С.И., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.И.Д.,
с ЕГН:**********, двамата с адрес: *** чрез адв. Р.М. да заплати на Г. със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ***, Булстат: ***, сумата 2 691 лв.
/две хиляди шестстотин деветдесет и един лв./ разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач С.В.И., ЕГН **********, с
адрес: *** на страната на Г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
Апелативен съд – С.З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: