Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 565
гр. Перник, 09.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 705/2019 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.К.И. – Б.,
ЕГН ********** *** против Решение № 144/20.09.2019 г., постановено по АНД №
183/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 2478154, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600
лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че касаторката не е
управител на „****“ ЕООД, чиято собственост е лекият автомобил, с който е
извършено нарушението, санкционирано с електронният фиш, предмет на съдебен
контрол. Искането към касационния състав е да отмени обжалвания съдебен акт и
потвърдения с него електронен фиш.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, не е подал отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В., излага съображения за правилност и
законосъобразност на решението на районния съд и моли да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник - прокурор Николай Цветков дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и законосъобразно. Съображенията за това са
следните:
За да постанови проверяването по касационен ред съдебно
решение, Районен съд – Радомир е приел, че с мобилно автоматизирано техническо
средство TFR-1M № 579, монтирано на служебен полицейски автомобил, с рег. № ****е
установено нарушение, извършено на 09.01.2019 г., в 13.07 ч. в населено място -
с. И., общ. Радомир, ПП 1-6, км.54+000 посока от гр. Радомир към гр. Кюстендил,
като при ограничение на скоростта на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП до
50 км/ч, моторно превозно средство – товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****,
собственост на „****“, с управител Р.К.И. - Б.,
се е движело със скорост 92 км/ч.
Достигнал е до извода, че заснемането на административното нарушение, е
извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е
било технически изправно. Приел е, че заснемането на нарушението е извършено
при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства
/снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от фактическия
състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден
електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на управителя на
юридическото лица, собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е наложено предвиденото за
него в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер
на 600 лв.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник, намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Районният съд правилно е приложил материалния закон и не е
допуснал твърдените от касатора пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл.
84 от ЗАНН правилно е установена фактическата обстановка по делото. Събрани са
писмени и веществени доказателства, относими към всички факти, включени в
предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти
са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не са
допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Правилно е прието, че установеното с мобилно
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 579 деяние – управление на ППС –
товарен автомобил марка „****“, с рег. № **** в населено място – село И., общ.
Перник, ПП 1-6 км. 54+000 със скорост 92 км/ч при ограничение на скоростта до
50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда забрана за движение на товарни автомобили в
населено място със скорост по-висока от 50 км/ч. Административните наказания за
нарушаването и са предвидени в санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП,
като законодателят ги е определил в абсолютен размер, който е индивидуализиран
в зависимост от степента на нарушаване на императивната норма на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Според чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за превишаване на разрешената
максимална скорост с над 40 км/ч, какъвто е настоящия случай, се налага глоба в
размер на 600 лв. Такова е и наложеното с електронния фиш, предмет на съдебен
контрол, административно наказание. Затова изводът на районния съд, че за
извършеното нарушение е наложено предвиденото в закона наказание, е правилен.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не е субект на
нарушението, за което му е наложено административно наказание, тъй като
товарният автомобил, с който е извършено не е собственост на управляваното от
него търговско дружество „****“ ЕООД. Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, а когато нарушението е извършено с
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението му. От приложената към
административно-наказателната преписка справка в Централна база – КАТ и
служебно извършена справка в електронната страница на Търговския регистър е
видно, че освен лизинговото дружество „****“ ЕООД, към настоящия момент „****“
ЕООД, като собственик на МПС – товарен автомобил марка „****“, с рег. № **** е
регистриран и „****“ ЕООД. Касаторът е управител и законен представител на
последното. Затова правилно и в съответствие с нормата на чл. 188 от ЗДвП на
него е наложено административното наказание за извършеното нарушение при
управление на товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****. До този извод е
достигнал и районният съд. Затова и
предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 144/20.09.2019 г., постановено по АНД № 183/2019 г. по описа на Районен съд –
Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/