РЕШЕНИЕ
№ 5369
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110155121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с
постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с предмет процесните суми. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми относно топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., а именно: сумата
51,14 лева, представляваща главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до м.02.2021 г., сумата 1,79 лева, представляваща
главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2021 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до изплащане на
вземанията, сумата 13,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г. върху главницата за стойност на потребена
топлинна енергия, сумата 0,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 18.03.2021 г. до 12.01.2024 г. върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7959/ 2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
Ответникът Н. Н. А. твърди в подаденото възражение по чл.414 ГПК, че е погасил
претендираните вземания преди завеждане на делото. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
В настоящия случай, доколкото с протоколно определение от 22.01.2025 г. е отделено
за безспорно обстоятелство по делото, че ответникът през процесния период е носител на 2/4
идеални части от правото на собственост върху ..., находящ се в ..., както и доколкото не
съществува спор, че имотът се намира в топлофицирана жилищна сграда, при горните
съображения, следва да се счита за установена между страните съществувалата
облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до същия, която се е отчитала по
партида с аб. № ....
С горецитираното протоколно определение е отделено като безспорно обстоятелство
по делото, че до имота е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
включително и на цената на услугата за дялово разпределение, която се дължи на ищеца, а
2
той впоследствие я заплаща на дружествата за дялово разпределение. Безспорни по делото
са и допуснатата от длъжника забава в изпълнението на главните задължения, както и
размерът на дължимите лихви.
Ответникът не представя доказателства, съобразно наведените твърдения, че е
погасил признатите задължения, въпреки изричните указания, дадени от съда с
определението от 22.01.2025 г., че не сочи такива.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковете, като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото, право на разноски има ищецът в общ размер на 125,00
лева за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева, като му се следва и
юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство от юрисконсулт по
делото, което съдът определя в размер на 50,00 лева.
Съдът следва да разпредели разноските, сторени в заповедното производство, като
такива се следват на ищеца в общ размер на 37,50 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
..., искове, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 7959/ 24 г. по описа на СРС, 138 –
ми състав, а именно:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 51,14 лева – главница
за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
м.02.2021 г., и сумата 1,79 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г., относно топлоснабден имот –
..., находящ се в ..., отчитани по партида с абонатен № ..., ведно със законната лихва от
09.02.2024 г. до изплащане на вземанията;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 13,35 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 12.01.2024 г. върху главницата за
стойност на потребена топлинна енергия, и сумата 0,57 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 18.03.2021 г. до 12.01.2024 г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...,на основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата 125,00
лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени в исковото производство, и
сумата 37,50 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, сторени в заповедното
производство.
3
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4