РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 21.11.2019г. по АНД № 7339/2019г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по
акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от РУ Стамболийски,
съставен на Д.Л.Л., ЕГН **********, за това че на 21.11.2019г., около 12.40ч. в
гр. Перущица, на ул. „…” до № , е извършил непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и спокойствието на гражданите, изразяваща се в отправяне на висок
тон на обидни изрази спрямо … П.Н.и … В.Х., а именно: „Бяло видело да не
видите, …, нищо не можете да ми направите, ... се в …”, което поведение
представлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 01- во РУ при ОД
на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на
проведените съдебни прения, нарушителят заявява, че съжалява за стореното.
Посочва, описаното в акта не отговаря на действително развилите се събития.
Изтъква, че единият от полицаите, извършващи проверката го е обидил, като го е
нарекъл „…”. Нарушителят поддържа, че единствено спрямо него е казал „Бял ден
да не видите”.
В своята последна
дума, моли съда да не му бъде налагано наказание.
По фактите:
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
Д.Л.Л. е роден
на *** ***, ..., български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 21.11.2019г.,
в гр. Перущица, св. Н. и неговият колега В.Х. извършвали рутинна патрулна
дейност на територията на града. Около 12.40ч. двамата забелязали автомобил с
рег. № ..., който бил паркиран неправилно в лента за насрещно движение на
пътното платно на ул. „…”, до № . Водачът на автомобила бил установен като
лицето Д.Л.Л.. Служителите при РУ- Стамболийски изискали от Л. неговите
документи, като той не носел у себе си СУМПС. Била извършена проверка в
системата на с-р „Пътна полиция”, като било установено, че нарушителят Л. е с
незаплатени глоби за предходно извършени от него нарушения. Предвид това,
служителите към РУП- Стамболийски информирали Л., че следва да отнемат
притежаваното от него СУМПС. Тъй като Л. не го носил у себе си, отишъл до дома
си, с цел да го вземе. Когато се върнал, той предал СУМПС на проверяващите, като
едновременно с това започнал на висок тон да изрича спрямо тях думите: „Бяло
видело да не видите, …”. Служилите при РУ- Стамболийски го попитали защо се
държи така агресивно и с какво са заслужили подобно поведение. Това отключило
допълнителен изблик на вербална агресия срещу тях, като нарушителят им казал: „Вие пък какви сте да ми искате обяснение?“„Вие ми … майката. ... се в ...”. Тези думи били възприети от Н.и Х., както и от
намиращите се в близост лица- С.С.и И.Ш.( служители при „Алфа СОТ”).
Предвид така
демонстрираното поведение, нарушителят Л. бил задържан и отведен в сградата на
РУ- Стамболийски. Там, на Л. бил съставен акт за констатиране проява на дребно
хулиганство № 27 от 21.11.2019г. Същият му бил предявен, като нарушителят
отказал да го подпише. Отказът му бил удостоверен с подписа на двама свидетели.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от В.Х.
/ л. 2/, Обяснение от С.С./ л. 5/, Обяснение от И.Ш.( л. 6), Акт за
констатиране проява на дребно хулиганство № 27 от 21.11.2019г. ( л. 3). В
потвърждение на гореизложеното са и думите на св. Н., разпитан в ОСЗ, проведено
на 21.11.2019г. Съдът счита за нужно да посочи, че в гореизброените информационни
източници не се съдържат съществени противоречия- същите еднопосочно,
последователно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка отразена, както в обстоятелствената част на
Акта за установяване на дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт.
Следва да се акцентира
върху обстоятелството, че изреченият от нарушителя израз- „Бяло видело да не
видите, ..., нищо не можете да ми направите” се извежда с категоричност от обясненията
на Ш. и С., както и от показанията на св. Н.. Посочените лица, освен преки са и
първични информационни източници досежно събитията, разиграли се на процесната
дата. По отношение на изречените от нарушителя спрямо служителите при РУ- Стамболийски
нецензурни думи- „... се в …”, то този факт се извежда с категоричност от
показанията на св. Н.. Същият посочва, че именно отнемането на притежаваното от
нарушителя СУМПС ( поради незаплатени от него административни наказания-
глоби), е отключило изблика на вербална агресия, насочен срещу проверяващите го
органи. Нарушителят е изрекъл спрямо тях множество обидни думи и квалификации,
като св. Н.си спомня, че сред тях е бил и изразът „... се в …”.
Трайно
установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия /в
случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. В процесния случай, нарушителят, запитан в ОСЗ, проведено на 21.11.2019г.
отказва да даде обяснения във връзка с процесния случай. Въпреки това, в
рамките на съдебния прения, поддържа, че единствено е отправил спрямо единия от
проверяващите го полицаи думите: „Бял ден да не видите” и то само защото, преди
това е бил наречен от тях „…”. Съдът счита, че така изложената от нарушителя
версия не следва да бъде кредитирана. Изцяло голословно е твърдението, че
служителите при РУ- Стамболийски са нарекли нарушителя Л. „…”. Дори напротив-
изяснява се, че те са запазили хладнокръвие и професионализъм още при
първоначалната вербална конфронтация на нарушителя с тях. Н. и Х. са попитали
нарушителя Л. с какво са заслужили подобно поведение спрямо тях и едва, когато
нарушителят е продължил да ги обижда, те са го задържали. Съдът не кредитира и
твърдението на нарушителя, че единственият израз, отправен към служителите на
МВР е бил „Бял ден да не видите”. По съображения, изложени по- горе, настоящият
съдебен състав счита, че всеки един от обидните изрази, описани в акта за
констатиране на дребно хулиганство е бил изречен от нарушителя и е бил насочен
именно към проверяващите го служители при РУ – Стамболийски.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 21.11.2019г.
в гр. Пловдив, в гр. Перущица, на ул. „…” до № , в пълнота осъществява от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителят Л., още в момента, в който е предал
своето СУМПС на проверяващите го полицейски служители, е имал ясното намерение
да се конфронтира с тях. Ясно е, че нарушителят е бил афектиран от
обстоятелството, че ще му бъде съставен акт за неправилно паркиране и ще му
бъде отнето и СУМПС. Фактът, че срещу Л. е съставен акт обаче, не може да бъде
валидна причина, която да обоснове конфликтното му поведение и изричането на
висок тон на обидните квалификации и изрази спрямо служителите при ОД на МВР. Така
създалата се ситуация е ескалирала допълнително единствено поради подчертано
арогантното поведение, демонстрирано от нарушителя Л.. Последният е преценил,
че ще предаде притежаваното от него СУМПС, като придружи това с изричането
спрямо полицаите на думите: „Бяло видело да не видите, ..., нищо не можете да
ми направите”. Съдът счита за нужно да посочи, че спецификите на извършеното
сочат за една упоритост в действията на извършителя, който освен, че е нарекъл
служителите при ОД на МВР- Пловдив „...”, то е продължил негативната си линия
на поведение и е отправил спрямо тях обидния израз „... се в ...”.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, което е и описано по- горе, се
наблюдава дързост и явно незачитане на установените в обществото порядки и
правила на общуване и зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено
дотук, води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно
е инициирал пререкание със служителите на МВР. Това му поведение, разглеждано в
светлината на обстоятелството, че е извършено на публично място и без да е
налице поведение от страна на органите на реда, което да продиктува и провокира
такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото намерение на
дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да оскърби намиращите
се около него лица.
Доколкото
реализираната на 21.11.2019г. проява, е извършена на публично място ( гр. Перущица,
ул. „…” до № ), представлява непристойно
поведение и е израз на оскърбително отношение към органите на властта, като в
същото време обществената й опасност е по-малка от типичния случай на престъпление
по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1,
ал. 2 УБДХ, за който следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание, като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че
те са упражнени по отношение на лица, изпълняващи служебните си задължения по
Закона за министерството на вътрешни работи.
На следващо
място, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта,
че липсват предходни регистрации на дееца за извършени от него прояви по
смисъла на УБДХ и е неосъждан. В този порядък, съдът счита, че демонстрираното
от нарушителя Л. деяние е откъслечно и не е поредно проявление на трайно
следвана, негативна линия на поведение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 200 / двеста / лева. Съдът
счита, че този размер на наказанието в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя Л., като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си:
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала! МК
